Решение № 4288 от 28.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4288 гр. София, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА М. ТОЧЕВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно наказателно дело № 20251110209071 по описа за 2025 година

Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Производството е образувано жалбата на К. И. К. с ЕГН**********, живеещ в гр.

***, срещу наказателно постановление №9296, издадено на 23. IV. 2025 година от В. Б. А. в качеството на изпълняваща длъжността началничка на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ с ЕИК по *** със седалище и адрес на управление в гр. София на пл. „Македония“ №3, представлявана от председателя Й.К.В., към Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България.

С жалбата е оспорено процесното постановление. Твърди се неправилност и незаконосъобразно на издаването му в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. От процесното наказателно постановление не ставало ясно дали на жалбоподателя е наложена административна санкция, защото управлявал извънгабаритно или прекомерно тежко превозно средство.

Освен това, жалбоподателят бил само работник, управляващ моторното превозно средство, а не негов собственик. Именно на собственика следвало да се наложи санкция. За водачите на такива автомобили следвало да се наложи санкция от органите на Министерството на вътрешните работи на основание чл. 177, ал. 3 от Закона за движението по пътищата.

1

Актът за установяване на административно нарушение не бил издаден в присъствието на служители на Министерството на вътрешните работи. Случаят бил маловажен по смисъла на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания.

Жалбоподателят не се явява, нито се представлява в открито съдебно заседание.

Процесуален представител на въззиваемата страна не се явява в открито съдебно заседание. На 21. VIII. 2025 година в съда постъпва възражение от главен юрисконсулт Г. Б.

Н., пълномощник на въззиваемата страна. Изложени са доводи за правилността на наказателното постановление. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И

В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ

СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено процесното наказателно постановление:

През месец март 2025 година собственик на пътно превозно средство с 2 оси марка „***“ модел „***“ с регистрационен №*** е „*** с ***, а на полуремарке с 3 оси с регистрационен №*** – „*** с ***. За горното явстват справки, представени по делото.

На 25. III. 2025 година около 09 30 часа жалбоподателят управлява описаното превозно средство с прикаченото полуремарке на територията на Столична община извън населените места – по път А1 (автомагистрала „Тракия“). Достигайки до километър 0+200 жалбоподателят е спрян за проверка от служители на отдел „Пътна полиция“ на Столичната дирекция на вътрешните работи, на изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и на Агенция „Пътна инфраструктура“, сред които и свидетелят Е. Л. С. с ЕГН**********.

При проверката е установено, че превозното средство превозва стъкло. Извършено е измерване с рулетка и електронна везна, при което е установено, че превозното средство с 5 оси превозва товар с тегло от 28 960.00 кг при допустима маса от 24 000.00 кг.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото: писмени доказателства: пътен лист; заповеди; справки за собствеността на пътно превозно средство с 2 оси марка „***“ модел „***“ с регистрационен №*** и полуремарке с 3 оси с регистрационен №***, както и от показанията на разпитания свидетел.

Приобщените по делото доказателства са последователни, еднопосочни и безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и взаимовръзка, сочат на възприетата от съда фактическа обстановка. Същата не се оспорва и от жалбоподателя.

2. По издаването на процесното наказателно постановление:

Административнонаказателното производство против жалбоподателя започва със съставяне на акт за установяване на административно нарушение №0010624 на 25. III. 2025 2 година от свидетеля Е. Л. С. с ЕГН********** – компетентно длъжностно лице по силата на Заповед №РД-11-97, издадена от Председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ на 29. I. 2025 година, заемащ длъжността главен инспектор в същата агенция, в присъствието на един свидетел.

Актът е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя в деня на изготвянето.

Жалбоподателят не се възползва от правото си по чл. 44, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания – да представи писмени възражения пред административно-наказващия орган в законоустановения срок.

Въз основа на установеното в акта, на 23. IV. 2025 година от В. Б. А. в качеството на изпълняваща длъжността началничка на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ с ЕИК по *** със седалище и адрес на управление в гр. София на пл. „Македония“ №3, представлявана от председателя Й.К.В., към Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България, компетентно длъжностно лице по силата на Заповед, издадена от Председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ на 29. I. 2025 година под №РД-1196, издава процесното наказателно постановление №9296, в което възпроизвежда изцяло описаната в акта фактическа обстановка и налага на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 2 500.00 лева на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предложение III от Закона за движението по пътищата за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предложение III от същия Закон във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ Наредба №11, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството на Република България на 03. VII. 2001 година за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.

3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:

1. По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на жалбоподателя най-рано на 31. V. 2025 година, а жалбата e подадена по пощата на 16. VI.

2025 година (първи работен ден след неприсъствения 14. VI. 2025 година).

Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2. По основателността на жалбата:

По редовността на обжалваното постановление от външна страна:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи, съгласно представените заповеди на Председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, и в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на 3 техните функции и по предвидения в закона ред и форма.

За да се произнесе по наличието на материална компетентност, съдът взе предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от Закона за движението по пътищата, действаща редакция към датата на нарушението – 25. III. 2025 година. Според нея наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. С изменението на Закона за движението по пътищата в сила от 07. IX. 2025 година – след датата на настоящото деяние, законодателството предвижда и компетентност на председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Това законодателно изменение не е действало към датата на деянието, вменено на жалбоподателя като нарушение, но съдът намира, че материална компетентност по отношение на конкретното нарушение е била налице и към онзи момент по силата на чл.

167, ал. 3 и чл. 170, ал. 1 от Закона за движението по пътищата – и двете от глава V на Закона за движението по пътищата, озаглавена „Права и задължения на службите за контрол и надзор на пазара“, за разлика от чл. 189, ал. 12, чието систематично място е в глава VII от Закона – „Административнонаказателна отговорност“. Според 167, ал. 3 изречение II в редакцията, действаща към момента на извършване на нарушението, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се контролират от длъжностни лица на Агенция „Митници“ и на Агенция „Пътна инфраструктура“ с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Според чл. 170, ал. 1 контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени от закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществява от съответните служби по глава V, като същите налагат и предвидените в закона наказания.

Водим от горното съдът приема, че органите, издали актът за установяване на административно нарушение и въз основа на него – наказателно постановление, притежават необходимата материална компетентност.

За да се произнесе по въпроса дали актът за установяване на административно нарушение е издаден преди изтичането на срока по чл. 34, ал. 1 изречение II, предложение I от Закона за административните нарушения и наказания, съдът взе предвид, че според посочената разпоредба административнонаказателното производство не се образува, ако не е съставен акт в тримесечен срок от откриване на нарушителя. Спазването на сроковете по чл.

34 от Закона за административните нарушения и наказания е условие за провеждането на административнонаказателната политика на държавата, по отношение на субекти, на които се ангажира административно наказателната отговорност. Срокът започва да тече с откриването на нарушителя. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото оттогава фактически и юридически съществува възможност овластеният орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав.

4

Съдът приема, че в процесния случай посочените условия са били изпълнени още в деня на проверката. Още при извършването е станало известно на административнонаказващия орган, че именно жалбоподателят е управлявал моторното превозно средство. В същия ден е съставен и актът за установяване на административно нарушение.

Водим от изложеното, съдът счита, че срокът по чл. 34, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания е спазен.

Обжалваното наказателно постановление е издадено на 23. IV. 2025 година – преди изтичането на преклузивния шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания, и дори преди изтичането на инструктивния 1месечен срок по чл. 52, ал. 1 от същия закон.

Съдът намира още, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени по тежест нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице до степен да не може да разбере кога, къде и какво нарушение е извършило. Спазени са изискванията на чл. 42 и чл. 57 от Закона за административните нарушения и наказания, относно задължителните реквизити на акта и постановлението, доколкото се съдържат данни за: датата на извършване на нарушението, мястото на извършване на нарушението, описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени.

По извършването на нарушението от обективна страна:

Разпечатката съдържа 50 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1b2755c3-6755-4e6e-ad5d-14dd339f0e93