Решение № 2844 от 28.04.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2844 гр. София, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100512374 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

Образувано е по постъпила в законоустановения срок въззивна жалба с вх. № 303461/17.09.2025 г. на „А 1 България“ ЕАД, чрез юрк. М.К., срещу решение № 16220 от 29.08.2025 г., постановено по гр. дело № 64495/2024 г. по описа на СРС, 141 състав, с което по предявените осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД жалбоподателят – ответник е осъден да заплати на ищеца „Минолби“ ЕООД, ЕИК 201995159 сумите, както следва:

- 3,92 лв. с ДДС, представляваща получена от ответника без основание такса по Договор № 503554975 с приложение № 1 от 03.12.2021 г. за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилни телефонни номера ****, ****, **** и ****, едностранно начислена от ответника по фактура с № 442395858, за периода 28.11.2021 г. - 27.12.2021 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането;

- 1,44 лв. с ДДС, представляваща получена от ответника без основание сума - сбор от платените месечни абонаментни такси /МАТ/ по Договор № 503554975 с приложение № 1 от 03.12.2021 г. за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер **** и ***, едностранно начислена от ответника по фактура с № 442115072, за периода 28.11.2021 г. - 27.12.2021 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането;

1

- 0,73 лв. с ДДС, представляваща получена от ответника без основание сума - сбор от платените месечни абонаментни такси /МАТ/, по Договор № 503554975 с приложение № 1 от 03.12.2021 г. за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер ***, едностранно начислена от ответника по фактура с № 442078899, за периода 28.11.2021 г. - 27.12.2021 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането;

- 1,08 лв. с ДДС, представляваща получена от ответника без основание сума - сбор от платените месечни абонаментни такси /МАТ/, по Договор № 503554975 с приложение № 1 от 03.12.2021 г. за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер ***, едностранно начислена от ответника по фактура с № 442088780, за периода 28.11.2021 г. - 27.12.2021 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането;

- 0,62 лв. с ДДС, представляваща получена от ответника без основание сума - сбор от платените месечни абонаментни такси /МАТ/, по Договор № 503554975 с приложение № 1 от 03.12.2021 г. за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер ***, едностранно начислена от ответника по фактура с № 442395905, за периода 28.11.2021 г. - 27.12.2021 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането;

- 0,72 лв. с ДДС, представляваща получена от ответника без основание сума - сбор от платените месечни абонаментни такси /МАТ/, по Договор № 503554975 с приложение № 1 от 03.12.2021 г. за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер ****, едностранно начислена от ответника по фактура с № 442067998, за периода 28.11.2021 г. - 27.12.2021 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането;

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост с твърдения, че плащането на всяка една от процесните суми не е извършено от ищеца, а от трето за спора лице, поради което „Минолби“ ЕООД не се явява легитимиран да претендира тяхното връщане. В тази връзка посочва, че с право да иска връщане на посочените суми разполага лицето, което фактически е извършило престацията, обеднявайки по този начин за сметка на насрещната страна, а не лицето, което е било юридически задължено да я извърши. Оспорва да е доказано намаляване на имуществото на ответника, поради което дори и да е налице обогатяване, то не е за сметка на „Минолби“ ЕООД. Допълва, че считано от 2020 г. дружеството не обявява финансови отчети, поради което не осъществява дейност по смисъла на ЗСч и не е направило разходи, включително и за заплащане на сумата по процесната фактура. По изложените съображения отправя искане обжалваното решение да се отмени и вместо него 2 да се постанови друго, с което предявените искове да се отхвърлят. Претендира и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Минолби“ ЕООД е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва. Заявява, че правилно от страна на първоинстанционния съд е взето предвид значението и последиците на кредитното известие към всяка от фактурите като първичен счетоводен документ, с който е направено извънсъдебно признание от оператора за дължимост на сторнираните суми към него. Счита, че кредитното известие установява дата, основание, начин на плащане и получател на сумата, с която се намалява стойността на фактурата, без операторът да е върнал сумата по него. Позовава се на разпоредбата на чл. 73 ЗЗД и чл. 301 ТЗ, твърдейки, че всяко трето лице може да изпълни в случай, че има правен интерес от това, без търговецът да се е противопоставил на извършеното от него плащане, което е прието от двете дружества без възражения. Оспорва да се касае за плащане поради грешка. За ирелевантни счита твърденията, че считано от 2020 г. дружеството не е осъществявало търговска дейност.

Допълва, че е налице настъпило за него обедняване, като без значение се явява фактът, че плащането е извършено от трето лице, доколкото същото е осчетоводено именно за погасяване на задължения на „Минолби“ ЕООД, а освен това не се касае за договор, сключен с оглед на личността на длъжника. Счита за безспорно по делото, че сумите по процесните фактури са били заплатени. По изложените съображения отправя искане въззивната жалба да се остави без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди. Претендира и разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като настоящият въззивен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави и следното:

Предявената искова претенция се основава на изложени твърдения, че ищецът е потребител на мобилни услуги съгласно договор № 503554975 с Приложение № 1 от 3

03.12.2021 г., сключен с ответното дружество „А 1 България“ ЕАД за 2161 услуги - мобилни услуги, телефонни номера, телевизия, интернет – пакети. Поддържа, че от страна на ответника е издадена фактура № 442067998 за период на потребление 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., в която за мобилен номер *** е посочена като дължима месечна абонаментна такса в размер на 18,40 лв. без ДДС, която сума е заплатена в пълен размер, но при извършена справка е установено, че надплатена е била сумата от 0,60 лв. без ДДС или 0,72 лв. с ДДС. Издадена е още фактура № 442395905 за период на потребление 28.11.2021 г.

– 27.12.2021 г., в която за мобилен номер **** е посочена като дължима месечна абонаментна такса в размер на 7,96 лв. без ДДС, която сума е заплатена в пълен размер, но при извършена справка е установено, че надплатена по нея е била сумата от 0,52 лв. без ДДС или 0,62 лв. с ДДС. Издадена е и фактура № 442067998 за период на потребление 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., в която за мобилен номер *** е посочена като дължима месечна абонаментна такса в размер на 18,40 лв. без ДДС, която сума е заплатена в пълен размер, но при извършена справка е установено, че надплатена по нея е била сумата от 0,60 лв. без ДДС или 0,72 лв. Издадена е и фактура № 442088780 за период на потребление 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., в която за мобилен номер **** е посочена като дължима месечна абонаментна такса в размер на 20,83 лв. без ДДС, която сума е заплатена в пълен размер, но при извършена справка е установено, че надплатена по нея е била сумата от 0,90 лв. без ДДС или 1,08 лв. с ДДС. Издадена е и фактура № 442078899 за период на потребление 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., в която за мобилен номер **** е посочена като дължима месечна абонаментна такса в размер на 11,49 лв. без ДДС, която сума е заплатена в пълен размер, но при извършена справка е установено, че надплатена по нея е била сумата от 0,61 лв. без ДДС или 0,73 лв. с ДДС. Издадена е и фактура № 442115072 за период на потребление 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., в която за мобилен номер *** е посочена като дължима месечна абонаментна такса в размер на 18,40 лв. без ДДС, а за мобилен номер **** е посочена като дължима месечна абонаментна такса в размер на 18,40 лв. без ДДС, които суми са заплатени в пълен размер, но при извършена справка е установено, че надплатена по нея е била сумата от 1,20 лв. без ДДС или 1,44 лв. с ДДС. Издадена е и фактура № 442395858 за период на потребление 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., в която за мобилен номер **** е посочена като дължима месечна абонаментна такса в размер на 6,14 лв. без ДДС, за мобилен номер **** е посочена като дължима месечна абонаментна такса в размер на 8,57 лв. без ДДС, за мобилен номер **** е посочена като дължима месечна абонаментна такса в размер на 8,57 лв. и за мобилен номер **** е посочена като дължима месечна абонаментна такса в размер на 13,92 лв. без ДДС, които суми са заплатени в пълен размер, но при извършена справка е установено, че надплатена по нея е била сумата от 3,27 лв. без ДДС или 3,92 лв. с ДДС.

Поддържа, че заплатената от него сума по всяка една от процесните фактури за процесния период за посочените мобилни номера надвишава реално дължимата такава, поради което надплатената такава по всяка една от тях, а именно: по фактура с № 442395858 - 3,92 лв. с ДДС за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилни телефонни номера ****, ****, **** и ****; по фактура с № 442115072 - 1,44 лв. с ДДС за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер **** и ****; по 4 фактура с № 442078899 - 0,73 лв. с ДДС за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер ****; по фактура с № 442088780 - 1,08 лв. с ДДС за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер ****; по фактура с № 442395905 - 0,62 лв. с ДДС за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер ****; по фактура с № 442067998 - 0,72 лв. с ДДС за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер ***, се явяват платени без основание, доколкото не отговарят на цената за ползване на мобилни услуги съгласно договора. При така конкретизираните фактически твърдения в тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да докаже факта на плащане на всяка една от търсените суми в полза на ответника, а в тежест на последния е да установи наличието на основание за получаване, респ. задържане на сумата.