Решение № 1062 от 17.03.2025, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1062

Плевен, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - VIII състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

НЕДЯЛКО ИВАНОВ

При секретар МИЛЕНА КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от съдия НЕДЯЛКО ИВАНОВ административно дело № 20257170700006 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 14б от Закона за социалното подпомагане /ЗСП/.

Административното дело е образувано по жалба от А. М. И. от с. Малчика, общ. Левски, [улица]срещу заповед №Д_EH_Л –BC-17 от 02.12.2024г. на директор на Дирекция „Социално подпомагане“- Левски, с която е наредено възстановяване на неправомерно получени социални помощи от страна на оспорващата, в размер на 553,75 лева за отоплителен сезон 2024/2025г.

В жалбата лицето посочва, че не е съгласна с постановената заповед, както и че страда от заболяване на очите, като не вижда добре. С жалбата е направено искане за предоставяне на правна помощ.

С определение №227/14.01.2025г. съдът е предоставил правна помощ на оспорващата А. М. И., под формата на процесуално представителство по административното дело, а с определение №396/04.02.2025г. за служебен защитник на оспорващата е назначен адв. Н. Т. Д. от АК- Плевен, вписан под №6601 в Национален регистър за правна помощ, с адрес гр. Плевен, [улица], ет.3, офис 12 за осъществяване на процесуално представителство по административно дело №6 по описа на Административен съд Плевен за 2025 година до приключването му с влязъл в сила съдебен акт.

В съдебно заседание оспорващата - А. М. И. от с. Малчика, общ. Левски, [улица]се явява лично и заедно със служебния защитник адв. Н. Т. Д. от АК- Плевен. Поддържа жалбата и моли за отмяна на заповедта.

В съдебно заседание ответникът – Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Левски се явява лично директорът И. П. И., който оспорва жалбата, като заявява, че държи да бъде отхвърлена жалбата, тъй като оспорващата е получила помощ за отопление в следствие на неверни данни. Заявява, че заповедта е законосъобразна, като има подробно описано описание на юристите на РДСП – Плевен, с което те потвърждават заповедта за възстановяване и заявява, че държи жалбата да бъде отхвърлена точно именно поради тези факти.

Административен съд- Плевен, осми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заявление-декларация с вх. №ЗСП/Д-ЕН-Л-397 от 09.07.2024 година /л.л.45-48/ до Директора на Дирекция "СП" – Левски, А. И. е поискала да й бъде отпусната целева помощ за отопление с твърдо гориво. Заявлението- декларация е подписано и от В. С. К., като е декларирано че същият съжителства с И..

На 29.07.2024 година е извършена социална анкета и на л.л. 49-50 по делото е изготвен социален доклад, в който се посочва, че И. има определен процент на намалена работоспособност със заболяване от 71% до 89,99%, пожизнено и В. С. К., с който живее на семейни начала, също има определен процент на намалена работоспособност със заболяване от 50% до 70,99% и не притежават доходи освен от пенсии. Обитават жилище собственост на А. И. и не притежават друг недвижим имот, а диференциран доход за отопление е 172% х 157,80+172% х 157,80 =542,84 лева, а средно месечен доход за предходните 6 месеца на лицето е 375,96 лева. Посочено е, че оспорващата отговаря на изискванията за отпускане на целева помощ за отопление в пари, като е посочен размер на помощта 553,75 лева.

Със заповед №ЗСП/Д-ЕН-Л/397 от 29.07.2024г. /л.54/ директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Левски, въз основа на социалния доклад и на основание чл. 4, ал. 4, вр. с чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 3 от Наредба №РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, отпуска на А. М. И. целева помощ за отопление с твърдо гориво в пари, в размер на 553,75 лева за отоплителен сезон 2024/2025г.

Постъпил е сигнал за сигнал за недобросъвестно получени социални помощи с №1504-94Г-00-0846/22.10.2024 г. /л.55/, въз основа на който е издадена заповед за извършване на проверка за установяване на недобросъвестно получени социални помощи с №1504-РД01-0200/28.10.2024 г. /л.л.56-57/ на директор ДСП- Левски.

На 31.10.2024 г. е съставен констативен протокол от извършена проверка за установяване на недобросъвестно получени социални помощи /л.л.58-59/, като в него е описано, че не са изпълнени условията на чл.2, ал.1 от Наредба №РД7-05 от 2008 г., във връзка с чл. 10, ал.1, т.1 от ППЗСП, обитаваният собствен жилищен имот не е единствен. Констативният протокол е връчен на И. чрез Български пощи на 08.11.2024г. с известие за доставяне ИД PS 5900 003NN0 8 /л.60/.

Постъпило е писмено възражение от А. И. с № 1504-94А-00-0907/11.11.2024 г., като в него И. твърди, че не живее на семейни начала с В. К. и той е само ползвател на жилището й.

Издадена е заповед за възстановяване на недобросъвестно получена социална помощ с №Д_ЕН_Л-ВС-17/02.12.2024 г. /л.л.64-64/ на директор ДСП- Левски, която е връчена чрез Български пощи на А. И. на 04.12.2024г. с известие за доставяне ИД PS 5900 003R3D 5 /л.66/.

Заповедта е обжалвана и с решение № 15-РД06-0029/23.12.2024 година /л.л.84-87/ директор на РДСП -Плевен е преценил същата като неоснователна и я е отхвърлил. В мотивите са изложени съображения, че е установено, че В. К. притежава на свое име жилищен имот в село Градище, общ. Левски, който се явява втори жилищен имот, освен притежавания от А. И. такъв в село Малчика, в който и двамата живеят. В тази връзка е стигнато до заключението, че лицата не отговарят на всички изисквания за отпускане на заявената целева помощ за отопление, поради фактът, че обитаваното жилище не е единствено, с което не отговарят на условието, което разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) изисква. В резултат на констатираните обстоятелства, на основание чл. 14а, ал. 3 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) и чл. 6 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. издадена от министъра на труда и социалната политика, във връзка с установените факти и обстоятелства при извършената проверка, със Заповед № Д_ЕН_Л-ВС-17 от 02.12.2024г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане" - Левски, е установено, че отпусната на И. целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2024/2025 г. е недобросъвестно получена и подлежи на възстановяване.

Прието е че жалбата е неоснователна по следните съображения: Условията и редът за отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства са регламентирани в Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. на министъра на труда и социалната политика (Наредбата). Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата право на целева помощ за отопление имат лица и семейства, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца, преди месеца на подаване на заявлението-декларация, е по- нисък или равен от индивидуално определен диференциран доход за отопление (ДДО) и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Нормата на чл. 10, ал. 1 от ППЗСП въвежда допълнителни условия за отпускане на социални помощи, като изброените изисквания се намират в кумулативна зависимост помежду си и липсата само на едно от тях е достатъчно основание на лицата или семействата да бъде отказана помощ. С разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 от ППЗСП е поставено изискване към лицата или семействата обитаваното собствено жилище да е единствено. Посоченото изискване е императивно и наличието на втори жилищен имот представлява отрицателна материалноправна предпоставка от категорията на абсолютните за предоставяне на заявената социална помощ. Разпоредбата на чл. 6 от Наредбата указва, че недобросъвестно получената целева помощ за отопление подлежи на установяване и връщане по реда на чл. 14а и 14б от Закона за социално подпомагане. В случай на констатирана недобросъвестност директорът на дирекция „Социално подпомагане" издава мотивирана заповед за възстановяване на получената социална помощ заедно със законната лихва (съгласно чл. 14а, ал. 3 от ЗСП).

Посочено е, че за да е налице недобросъвестност като фактическо основание за постановяването на заповеди по чл. 14а, ал. 3 от ЗСП, е необходимо заявителят да не е декларирал обстоятелства, които е бил длъжен да декларира /недобросъвестност в смисъл на укрита информация/ или е посочил неверни факти и обстоятелства, които са от значение за възникване и упражняване на правото му на социални помощи. Това са факти и обстоятелства, които ако бяха декларирани, респ., ако бяха вярно декларирани, би се стигнало до друг правен извод относно решението на административния орган за отпускането на помощта. В конкретния случай, от представените с административната преписка писмени доказателства се установява, че на А. И. със Заповед №ЗСП/Д-ЕН-Л/397 от 29.07.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Левски е отпусната целева помощ за отопление по реда на Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. на министъра на труда и социалната политика, за отоплителен сезон 2024/2025 г., като е посочено, че съжителства с В. К., а едно от условията за отпускане на исканата целева помощ е, заявителят да декларира дали притежава на свое име друга недвижима и движима собственост, в раздел VIII на заявление - декларацията.

По смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба №РД-07-5 от 16.05.2008 г. при прилагане на Наредбата се спазва § 1 от Допълнителните разпоредби на ППЗСП. В тази връзка, законът, в § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗСП дава легално определение на понятието „съжителстващи лица“ - съвместно живеещите в едно жилище, със или без родствена връзка, регистрирани на един адрес. Същевременно, съгласно нормите на § 1, ал. 2 от Допълнителните разпоредби на ППЗСП във връзка с § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба №РД-07-5 от 16.05.2008 г., съжителстващите на семейни начала се подпомагат като семейство. Посочва се в решението, че в изпълнение на тази разпоредба, преценката на фактите и обстоятелствата, имащи отношение към правото на достъп до целева помощ за отопление, следва да се извършва както за заявителя на помощта, така и за неговия съжител. Именно поради тази причина недекларирането на притежавания от В. К. имот в село Градище, общ. Левски в заявление-декларацията, от името на А. И. е възприето като съзнателно укриване на правнорелевантен факт, имащ отношение към правото на подпомагане на лицата, тъй като декларирането му би било основателна причина за постановяване на отказ на заявената целева помощ за отопление на основание чл. 2, ал. 1 от Наредба №РД-07-5 от 16.05.2008 г., във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 1 от ППЗСП. На следващо място в раздел XIV на заявлението-декларация се съдържа текст, с който лицата се уведомяват, че при неизползване на отпуснатата целева помощ по предназначение, ще бъдат лишени от правото на този вид помощ и през следващия отоплителен сезон. Недобросъвестно получените суми подлежат на възстановяване заедно със законната лихва. При положение, че заявлението е подписано и от двамата и този факт не се оспорва, следователно те са запознати изцяло с неговото съдържание и съответно с декларираните в него обстоятелства. Посочва се, че съгласно § 1, т. 14 от допълнителните разпоредби на ЗСП „недобросъвестно получени средства от социални помощи" са налице, когато за получаването им не са изпълнени или са нарушени изискванията на този закон или други норми на действащото законодателство, които имат отношение към определяне на правото на подпомагане, включително когато получателят притежава имущество или прави разходи, които не съответстват на заявените от него доходи, което е установено с влязъл в сила акт на съответните компетентни органи.

Като доказателства по делото са представени лист за извършен предварителен контрол за законосъобразност преди взимане на решение за предоставяне на социална подкрепа и опис на документите /л.51/, справка за собственост за А. М. И. /л./52/, справка за собственост за В. С. К. /53/, фактура по чл. 89 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност № **********/07.06.2021 г. /л.72 гръб/, саморъчно завещание от 04.06.2021 г. /л.73/, епикриза от Клиника по очни болести при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД – гр. Плевен от 20.09.2024 г. на А. М. И. /л.73 гръб/, епикриза от Клиника по неврология при МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД – гр. Плевен за периода 14.11.2024 г.-19.11.2024 г. на А. М. И. /л.л.74-75/; епикриза от клиника по неврология при МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД – гр. Плевен за периода 26.11.2024 г.-29.11.2024 г. на А. М. И. /л.л.76-77/, писмо № 30-101244/09.12.2024 г. на директор РДСП – Плевен /л.л.79-80/, становище № 30-103157/16.12.2024 г. от директор Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Левски /л.л.81-82/, нотариален акт - акт 61, том 1 от дело 125/1988г. /л.36/.

Разпечатката съдържа 27 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1b26b3ed-02bb-4b18-820d-8468063e421a