Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 06.07.2018, Административен съд - Монтана

Съд
Административен съд - Монтана
Дело
252/2018
Подписан
06.07.2018
В сила
28.07.2018

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 135, ал. 5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.138, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 1, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 204, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 205 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 1, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 367/06.07.2018 г., гр.Монтана

В името на народа

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - МОНТАНА, ІV-ти състав, в открито заседание на двадесет и седми юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ницова при секретаря Л*** и с участието на прокурора А*** като разгледа докладваното от съдия Ницова адм.д. № 252 по описа за

2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203, ал.1 от

Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба от И.Й.Г., изтърпяващ наказание в затвора в гр.Ловеч срещу Министерство на правосъдието София, впоследствие с последно уточнение вх.№ 1110/31.05.2018 г./ л.61 от делото/, изрично посочено срещу административния ръководител на затвора в гр.Ловеч и главна дирекция ”Изпълнение на наказанията”, с цена на иска 1400 лева „ за неимуществени вреди състоящи се в лишаване от право на здраве, лишаване от право на телевизия и радио по ЗИНЗС, което уронва човешкото достойнство е в причинна следствена връзка за причиняване болки, страдания, безсъние, психически и физически дискомфорт..”. Молбата депозирана пред Административния съд София- град, с определение № 7653 от 07.11.2017 г. постановено по административно дело № 10559/ 2017 г. от АССГ се приема, че на основание чл. 7 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, предявената искова молба е подсъдна като първа инстанция на Административен съд Ловеч, като е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на АС Ловеч. Поради отвод на петимата съдии с определение № 809 от 23.11. 2017 г. по адм. дело № 399/ 2017 г. по описа на АС Ловеч същото дело е изпратено на Върховния административен съд за определяне на друг административен съд за неговото разглеждане и решаване. С определение № 15564 от 18.12.2017 г. по адм. дело № 13562/ 2017 г. по описа на ВАС, административно дело № 399/ 2017 г. по описа на АС Ловеч е изпратено за разглеждане на Административният съд Монтана. С определение № 591 от 22.12.2017 г. по адм. д. № 590/ 2017 г. АС Монтана е повдигнал спор за подсъдност между него и Административния съд София- град пред Върховния административен съд, който да определи кой е компетентният съд, който да разгледа исковата молба на И. Г., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора в гр. Ловеч, на основание чл. 135, ал. 5 АПК. Върховният административен съд с определение № 425 от 11.01.2018г. по адм. дело № 323/2018 г. е изпратил по компетентност исковата молба на И.Г. за разглеждане на АС Монтана. С разпореждане от 15.01. 2018 г. АС Монтана е оставил без движение исковата молба на И. Г., като е дал конкретни указания да се конкретизира исковата му претенция. В молба вх. № 334 от 12.02.2018 г. лицето посочва, че е лишен от право на здраве, както и от радио и телевизия при конвоиране и заявил, че „желае установяване на незаконосъобразност на заповед № ЛС-04-1365/16.08.2017 г. на Министъра на правосъдието..”. С протоколно определение от 16.05.2018 г. АС Монтана е разделил производството, като е приел, че в едната част се претендира обезщетение за неимуществени вреди, заедно с оспорването на Заповед № ЛС 04-1228 от 14.07.2017 г. на министъра на правосъдието, с която същият е утвърдил „Правила за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на Главна дирекция „Охрана“.

Приел e, че предявената претенция не е родово подсъдна на АС Монтана, а на ВАС, съгл. чл. 132, ал. 2, т. 2 пр. посл. АПК и е прекратил производството в тази част, като го е изпратил на ВАС по компетентност. В другата част, относно претенцията за претърпени неимуществени вреди от действия на служители на ОЗ”Охрана”, затвора в гр.Ловеч, е отделил същата за образуване на отделно производство, образувано настоящото административно дело

№ 252 по описа на АС Монтана за 2018 г. С разпореждане от 17.05.2018 г. по адм.д.№252/2018 г., съдът е оставил исковата молба в тази част без движение и дал указания на ищеца да отстрани нередовностите, като да уточни надлежния ответник/ л.60 от делото/. С уточнение вх.№ 1110/31.05.2018 г. ищецът е посочил като надлежни ответници административния ръководител на затвора в гр.Ловеч- ст.комисар Р*** Г*** и ГД”ИН”, гр.София, ул.”Г*** . Столетов”№ * /л.61 от делото/. След повторно разпореждане на съда от 04.06.2018 г., ищецът е депозирал молба-декларация за освобождаване от д.такса. С определение от 13.06.2018 г. съдът е освободил ищеца от внасяне на държавна такса и оставил без разглеждане исковата претенция по отношение на административния ръководител на затвора в гр.Ловеч- ст.комисар Р*** Г*** прекратил производството в тази част.

Производството продължава по отношение исковата претенция против ГД”ИН”, гр.София, ул.”Г*** .

Столетов”№ * , така както изрично е посочел ищеца и повторно заявил в с.з. на 27.06.2018 г. Моли искът да бъде уважен, така както е предявен по отношение на лишаване от право на здраве и правото да притежава телевизор и радиоприемник, обезщетение в размер на 1400 лева за неимуществени вреди. Сочи, че се касае за производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу ответника, за това, че са му нарушени правата по Конституция, гарантираща правото на здраве и живот.

Посочва, че е следвало да бъде настанен в болницата при СЦЗ гр.София, но не е бил конвоиран на 08.09.2017 г., т.к. носел със себе си телевизор и радиоприемник. След това на 19.09.2017 г. е бил настанен в болницата при СЦЗ гр.София, но т.к. не бил предупреден и нямал при себе си вещи от първа необходимост отказал да остане за лечение. Счита, че искът е основателен и е доказано бездействието на администрацията при затвора в гр.Ловеч и на съответните длъжностни лица при изпълнение на административна дейност във връзка с осигуряване на правото му на здраве, от което е настъпила вреда за него в резултат на тези действия. Счита, че е налице пряка връзка между действията и претърпените вреди и искът следва да бъде уважен изцяло.

Ответникът

– Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, редовно призован, не изпраща представител. В писмен отговор с изх.рег.№ Р3254/19.06.2018 г. от процесуалния представител юрк.Попова, се твърди недопустимост и неоснователност на иска.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде оставен без уважение.

Въпреки даданата неколкократна възможност ищецът не конкретизира кои длъжностни лица и с какви действия или бездействя са му причинили вреди и в какво се изразяват същите. Ищецът първоначално сочи, че това са служетели на ОЗ”Охрана” при затвора в гр.Ловеч, които са му отказали конвоиране до болницата при СЦЗ гр.София, т.к. носил със себе си телевизор и радиопреимник, след това твърди, че това са служители при затвора в гр.Ловеч и сочи за ответник ГД”ИН” гр.София.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на Закона, намира за установено от следното:

Исковата молба е допустима за разглеждане, подадена от надлежна страна, срещу пасивно легитимиран ответник – Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”.

Разгледан по същество, искът е неоснователен.

От материалите по делото безспорно е установено, че лишеният от свобода И.Й.Г. страда от захарен диабет I тип , като на същия са предоставени необходимите консумативи – личен глюкомер и 450 броя безплатни тест ленти за да може да следи нивата на кръвната си захар /медицинска справка на л.46 и епикриза на л.55 от делото/. С приложената по делото заповед № Л-3999/29.08.2017 г. на началник отдел ”СДВПР” ГДИН, е наредено лишеният от свобода И.Й.Г.

*** да бъде изпратен на лечение в СБАЛЛС при затвора в гр.София/ л.22 и 25 от делото/. С писмо рег.№ ЗД №328/04.09.2017 г. от началник затвора в гр.Ловеч до началника на затвора в гр.София и копия до ГДИН, РП Плевен и началника на ОЗ”Охрана” гр.Ловеч, е уведомил адресатите, че има изпраща И.Й.Г. за лечение в СБАЛЛС към затвора в гр.София и че след приключване на лечението същият следва да бъде върнат в затвора в гр.Ловеч /л.23 и 26 от делото/. В изпълнение на тази заповед на 08.09.2017 г. и на 12.09.2017 г. служителите на съдебна охрана са били в затвора в гр.Ловеч, но т.к. в багажа на И.Й.Г. са установили наличието на електронна техника – телевизор, което не е разрешено съгласно заповед на Министъра на правосъдието /от 15.08.2017 г./, са настояли да остави телевизора. И.Й.Г. категорично отказал да изпълни това тяхно нареждане и по тази причина не бил конвоиран до СБАЛЛС при затвора в гр.София /докладни и обяснения на л.31 –

37 от делото/. Безспорно е установено също, че на 19.09.2017 г. И.Й.Г. е постъпил за лечение в СБАЛЛС при затвора в гр.София- вътрешно отделение, но същият доброволно е напуснал болничното заведение, като е подписал информирано решение за преждевременно прекратяване на болничното лечение/л.55 и 56 от делото/.

Съдът приема, че е доказано, че ищецът не е конвоиран до СБАЛЛС при затвора в гр.София на 08.09. и 12.09.2017 г., но това е станало вследствие категоричния негов отказ да остави съдържащата се в багажа му електронна техника- телевизор. Като по този въпрос няма спор в производството. От приложената по делото заповед № ЛС04-1228/14.08.2017 г. на Министъра на правосъдието, с която са утвърдени „Правила за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на главна дирекция ”Охрана”, безспорно се установява, че действително съгласно чл.24, т.6 „Забранено е в багажа на конвоираното лице да има електроника и информационни технологии/ИТ/л.49-52 от делото/. Поради което служителите, дали от главна дирекция ”Охрана”, както се твърди първоначално или служителите от затвора в гр.Ловеч, както се уточнява впоследствие не са действали неправомерно. От друга страна от доказателствата по делото безспорно се установява, че 19.09.2017 г. И.Й.Г. е постъпил за лечение в СБАЛЛС при затвора в гр.София - вътрешно отделение, но същият доброволно е напуснал болничното заведение, като е подписал информирано решение за преждевременно прекратяване на болничното лечение/л.55 и 56 от делото/. Т.е. макар и малко по-късно, същият е конвоиран до СБАЛЛС при затвора в гр.София, но същият доброволно я е напуснал, като ищецът не оспорва и този факт, но само твърди, че не бил предупреден, че ще остане за лечение и бил без вещи от първа необходимост.

При така установените и неоспорени фактически обстоятелства, съдът формулира следните изводи.

Съдът приема, че искът е допустим за разглеждане при следните съображения:

Действително от уточнената формулировка на претенцията „обезщетените за неимуществени вреди поради непроведено лечение, т.к. не бях откаран в СБАЛЛС, поради това, че държа телевизор..” / вих уточнение вх.№28157/05.10.2017 г. на л.6 от делото и в с.з. на 27.06.2018 г./, подържана във всички последващи уточнения, се създава впечатление за допустимост на претенцията. При анализ обаче на многобройните уточнения, процесуални искания и изследване на действителната воля на ищеца, който сочи за ответник ГДИН, гр.София, съдът приема, че е сезиран с иск за обезщетение за настъпили вреди в следствие на действие на затворническата администрация, като последното се изразява в това, че не са изпълнили задължението си да извършат необходимите действия и да осигурят на И.Й.Г. необходимото му лечение в СБАЛЛС при затвора в гр.София, поне такива са твърденията на ищеца. Съдът приема, че претенцията за обезвреда е за неимуществени вреди от действията на служители на затвора в гр.Ловеч/ГДИН/, доколкото такава воля се установява от формулирано от ищеца становище в с.з. на 27.06.2018 г./ л.104 от делото/, макар и изключително непрецизно, но изрично заявено от ищеца. Това е така, защото всяко нарушение, поради неизпълнение на законови разпоредби, при което са настъпили вреди подлежи на обезвреда. Вредите могат да бъдат имуществени или неимуществени, като ищецът определя каква ще бъде претенцията и съдат е длъжен да се съобрази с изявената воля от ищеца. В случая, доколкото формулировката “неимуществени вреди от правото на здраве…” е юридически nonsence и доколкото ищецът не изразява конкретно в какво се изразяват претърпените вреди, а съдът е длъжен да съдейства за изясняване на действителната воля на страните, като отстранява формални грешки и неясноти в изявленията им, то уместно е да се приеме, че претенцията е за неимуществени вреди, пароди действия на служители при затвора в гр.Ловеч, поради което лицето не е настанено за лечение в СБАЛЛС към затвора в гр.София.