Решение № 315 от 16.11.2023, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 315 гр. Монтана, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Административно наказателно дело № 20231630201015 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 12-2200232/ 22.11.2022г. на Директора на Дирекция „ИТ” – Монтана на „Д” ЕООД със седалище и адрес на управление град София, представлявано от управителя О. М. П. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000.00 (две хиляди) лева на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414 ал.1 от КТ.

Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал административно наказания, който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Поддържа, че не е налице твърдяното нарушение на чл.128, т.2 от КТ. Твърди, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, като не са посочени мястото и датата на извършване на нарушението, което е абсолютна предпоставка за отмяна на процесното НП на това основание.

Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП-законосъобразно.

Представя и писмена защита и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН в 1 съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Съдът намира, за неоснователно изложеното в жалбата, че атакуваното наказателно постановление е издадено при допуснати съществени нарушения на материалните и процесуални правила, както и че е незаконосъобразно.

При извършената проверка по документи на 06.10.2022г. административно наказващия орган е констатирал нарушение, което е подробно описано както АУАН, така и в атакуваното Наказателно постановление, а именно нарушение на разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ.

При съставянето на АУАН и при издаване на НП административно наказващият орган е спазил процесуалните изисквания на ЗАНН. Издадените актове съдържат всички факти и обстоятелства констатиращи нарушението.

Акта е съставен на 24.10.2022г., предявен е на нарушителя на същата дата да се запознае със съдържанието му и да напише обяснение или направи възражения, ако има такива. Към момента на предявяване на АУАН административно наказаното дружество, не е направило възражение, по така съставеният АУАН. В срокът по чл.44 ал.1 от ЗАНН е направено писмено възражение.

При извършена проверка по документи на 06.10.2022 г.,по спазване на трудовото законодателство от служители на въззиваемата страна се установило, че жалбоподателя, в качеството си на работодател не е изплатил в установените срокове (до 30-то число на следващия месец) на НБС уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през месец юли 2022г, начислена във ведомост сума за получаване в размер на 593.93 лв.

(както и за месец август 2022 г. в размер на 593.91 лв.) По безспорен и несъмнен начин се установява, че жалбоподателя, в качеството му на работодател е осъществил от обективна страна нарушението, за което е ангажирана отговорността му. Нарушението е правилно установено от компетентните за това органи.

Съгласно разпоредбата на чл.128 т.2 от КТ това е основно задължение на работодателя, като насрещна престация на предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя. То включва както основното, така и допълнителните трудови възнаграждения (за прослужено време, за извънреден и нощен труд, и др.) Нарушението на задължението по чл.128 т.2 КТ е съществено, защото може да има тежки последици за работника поради липса на средства за издръжка и в тези случаи намесата на контролните органи е задължителна.

Разпоредбата на чл.270 ал.3 от КТ установява принципа на лично пряко заплащане на трудовото възнаграждение на работника или служителя носител на вземането за трудово възнаграждение. Личното заплащане се удостоверява с подписа на работника или служителя върху нарочна ведомост или с частна разписка. Второто изречение на ал.3 допуска безкасово плащане на трудовото възнаграждение - чрез превод на влог в посочена от работника или служителя банка. Няма данни на лицето да са преведени дължимите суми 2 произтичащи от трудовото му правоотношение.

От гласните показания на разпитаните свидетели Л. К.

Р., С. Ш. и С. З. се установява, че при извършената от тях проверка по документи работодателят не е изплатил уговорено трудово възнаграждение на лицето НС за м.юли 2022г. Свидетелите са категорични, че към датата на извършване на проверката, 06.10.2022г., възнаграждението не е било изплатено.

Жалбоподателят поддържа, че е приложил фиш за изплащане на заплата за м.юли и август 2022г. на лицето НС, видно, от който е, че е начислена сума за получаване в размер на 593.93 лева за първия и 593.91лв. за втория, и същата е изплатена. Видно от приложеното писмено доказателство на л.14-15 от делото е, че действително е начислена на лицето НС заплата за м.юли и август 2022г, от което обаче не може да се установи с категоричност кога е изплатена.

Съдът кредитира твърденията на свидетелите, тъй като същите са непосредствени участници в извършването на проверката, свидетелите Р. и Ш., и предават личните си впечатления, както и кореспондират с останалите доказателства.

Правилно и законосъобразно е определен и размерът на имуществената санкция /наложена с оглед разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН/, в законоустановените граници — 1500 до 15000лв. В случая наказващият орган е определил размер на имуществената санкция от 2 000 лв., който клони към минималния установен в закона, предвид цялостните параметри, като несъмнено е отчел индивидуализиращите отговорността обстоятелства, като е отчел тежестта на нарушението, както и е обсъдил наличието или липсата на основания по чл.28, ал. 1 от ЗАНН. Следва да се отбележи, че това нарушение не е първото за дружеството. Тежестта на нарушението в случая е по-висока, понеже се касае за бездействие от страна на работодателя. Касае се за сериозно нарушение на трудовото законодателство, но и се създават и предпоставки за злоупотреба с трудови и социални права на работниците и служителите. По същите съображения, а и допълнително предвид факта, че се касае за едно формално нарушение, тоест за осъществяването на фактическия състав, на което не се изисква настъпването на определен противоправен резултат и респективно вреди за определени субекти, то съдът намира, че не може да се приема в случая, че се касае за маловажно нарушение.

АдминистративН.казващия орган не е ограничил правото на защита на дружеството, като не е обсъждал, нито отхвърлил изрично в НП, възраженията направени от санкционираното лице. Законът е дал възможност на лицето, на което с АУАН се вменява извършването на някакво административно нарушение да представи такива възражения пред административН.казващия орган. Последният е длъжен да се запознае с тях, дори в следствие на това, ако намери за необходимо - да разследва спорните обстоятелства и факти по казуса. Но няма според закона изрично задължение за административно наказващия орган, при условие, че не приема така депозираните пред него възражения, да посочи мотивите си за това.

3

Достатъчно е в такъв случай са издаде своя акт - НП, с който да санкционира административно наказания - отговорния субект. Преценката на възраженията от административно наказващия орган не е реквизит на НП и не обсъждането им писмено в него, не е предпоставка за обявяване нередовността на НП /чл.57 ал.1 ЗАНН/. Правата на наказания субект не са накърнени в такива случаи, тъй като за него остава възможността да атакува издаденото НП пред съда и в едно такова производство да излага отново доводите си в своя защита.

На следващо място, съгласно чл.416 ал.1, изр.2 от КТ редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В тази връзка фактическите констатации отразени в акта не се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Описаното деяние в съставения против дружеството и възпроизведени в атакуваното Наказателно постановление съдържат всички признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществяват, както от субективна, така и от обективна страна състава на административно нарушение по чл.128, т.2 от КТ .

Извършеното нарушение на разпоредбата па чл.128, т.2 от КТ е доказано по безспорен и категоричен начин, извършено е виновно от сочения за нарушител и е обявено за наказуемо с административно наказание „имуществена санкция“ по реда и условията на чл.414, ал.1 от КТ.

Предвид горното съдът намира, че следва да се потвърди атакуваното наказателно постановление изцяло, като правилно и законосъобразно.

Предвид изхода на делото и на основание чл.63д от ЗАНН жалбоподателя следва да заплати на въззиваемата страна направените по водене на делото разноски в размер на 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр. с ал.9 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 12-2200232/ 22.11.2022г. на Директора на Дирекция „ИТ” – Монтана, с което на „Д” ЕООД със седалище и адрес на управление град София, представлявано от управителя О. М. П. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000.00 (две хиляди) лева на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414 ал.1 от КТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА „Д” ЕООД, ЕИК: ХХХХХХ, със седалище и адрес на управление град София, ул.“МП“ № Х-Х, ет.Х ап.ХХ, представлявано от управителя О. М. П. да ЗАПЛАТИ на Дирекция „ИТ” – гр.Монтана на основание чл.63д от ЗАНН направените по водене на делото разноски в размер на 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава 12 от 4

АПК, на основанията предвидени в НПК, пред АС-гр.Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 5