Определение № 851 от 28.07.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 851 гр. Бургас, 28.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира Т. Донева

Съдия:

СТАНИМИРА АНГ. И.А

Съдебни

ВЕСЕЛИНА ХР. ОВЧАРОВА заседатели: СИЛВИЯ Г. ПАСКАЛЕВА

КОСТАДИН Г. ШУМАНОВ при участието на секретаря Даниела К. Йорданова в присъствието на прокурора Иван Н. Кирков като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Наказателно дело от общ характер № 20252100200397 по описа за 2025 година

Съдът, след съвещание, като взе предвид становищата на страните и се запозна с материалите по делото, по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК намира, че съгласно правилата за местната и родова подсъдност делото е подсъдно на Окръжен съд – Бургас – образувано е по внесен обвинителен акт за престъпления по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, предл. 4, вр. ал. 1, предл. 4, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл. 242, ал. 4, предл. 1, вр. ал. 2, предл. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, ал. 2 и ал. 4 от НК, извършени от подсъдимия Ж. И. Н. и за престъпления по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, предл. 4, вр. ал. 1, предл. 4, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл. 242, ал. 4, предл. 1, вр. ал. 2, предл. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 4 от НК, извършени от подсъдимия П. Д. А., на територията на гр. Сливен и гр. Бургас.

Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство, във връзка с чл. 250, ал. 1 и чл. 251, ал. 1 от НПК.

По направените от защитниците на подсъдимите възражения по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, а и служебно съдът намира, че на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до ограничаване правото на подсъдимите по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1, предл. 1 от НПК. Изразява се в ненадлежно обвинение, доколкото то не е достатъчно пълно и ясно конкретизирано в обвинителния акт, поради което и същият се явява съставен в нарушение на чл. 246, ал. 2 и ал. 3 от НПК.

По отношение на първото обвинение обстоятелствената част на обвинителния акт съдържа направена интерпретация на серия от факти и 1 обстоятелства, касаещи отношенията между двамата подсъдими и св. Н. Г., ползваните от тях превозни средства, професионалната им ангажираност и познания, пребиваването им на територията на Сливен и съвместните им пътувания зад граница, на основата на които и позовавайки се на житейска логика, прокурорът е формирал заключение за съпричастност на двамата подсъдими към инкриминираната дейност. Описано е преработеното и пригодено за тайник отделение на лекия автомобил, както и транспортирането на МПС от подс. А. от Сливен до Бургас. Не е описан какъвто и да е механизъм на извършване на престъплението, вменено с диспозитива на прокурорския акт, а само схематично и общо е посочено, че двамата подсъдими са поставили и държали в предварително изработения тайник инкриминираното количество високорисково наркотично вещество. Липсват фактически положения по въпроси с решаващо значение за отговорността на подсъдимите.

По отношение на второто от обвиненията обстоятелствената част на прокурорския акт пресъздава процесуалния развой на досъдебното производство, като са описани и действията на свидетелите Н. Г. и С. Д.

/посочени като обвиняеми/, както и тези на митническите служители. Липсата на твърдения за каквито и да е фактически положения по отношение на деятелността на подсъдимия Н. е заменена с пресъздадено обобщаващо съдържание на части от доказателствени източници и извършената процесуална дейност по разследването, въз основа на които са изведени предположения за субективната страна на деятелността по държане на инкриминираните наркотични вещества, като съучастническа форма на подпомагане на опита за пренасянето им през границата на страната. Подобен подход на възпроизвеждане на процесуалната дейност по разследването по привличане, разпит, запитвания по линия на международното сътрудничество, обявяване за общодържавно издирване, задържане, вместо излагане на фактология, е неприемлив, защото не позволява да се проследят правнорелевантните факти. Съдържанието на обвинителния акт следва да включва същностна част от фактологията на деянията, съгласуване на действията на отделните участници и разпределение на ролите между тях, за които подсъдимите ще отговарят пред съда съобразно предложеното обвинение в диспозитива на прокурорския акт, което обуславя необходимостта от ясно и недвусмислено формулиране на конкретно поведение на подсъдимите. Подсъдимите следва да узнаят нудвусмислено фактите, които се отнасят до елементиите от обективната страна на деянието, за да имат възможност да организират адекватно защитата си.

Така например, сред декларативното изброяване на доказателствени източници е посочено извършено обследване на веществените доказателства в областта на ДНК профилиране на клетъчен материал, съвпадащ с ДНК профила на подс. Н. по обекти обозначени с номера 1 и 4 – външна повърхност, но поради липса на описание не става ясно дали това са обектите с номера 1 и 4 от предмета на обвинението – откритите в тайника в багажното отделение на автомобила 17 пакета високорисково наркотично вещество, разпределени в обвинителния акт като обекти с номерация от 1 до 17. Същевременно тези обекти с номера 1 и 4 са посочени и като обекти с №№ 1.1 и 1.7. Съществува неяснота и по отношение на обектите 2 с №№ 1.10, 1.22, 1.24, 1.26 и 1.28 с определен частичен ДНК профил, за който в обвинителния акт е посочено че напълно съвпада с проявените алели в генотипизираните локуси с ДНК профила на подс. Ж. Н., тъй като същите нито са описани, нито съвпадат като идентифицираща номерация с някой от обектите, предмет на обвинението, т. е. липсва яснота по правнорелевантен факт – биологичните следи от подс. Н. по кои от инкриминираните вещи са намерени.

Между двете части – обстоятелствена и заключителна на акта на обвинението, следва да е налице пълно съответствие. В случая, формулирайки в обвинителния акт обвинението спрямо двамата подсъдими по чл. 242, ал. 4 от НК – за осъществен в съучастие със свидетеля по чл. 118, ал. 1, т. 1 от НПК Н. Г. /извършител/ опит за контрабанда на наркотични вещества, в словесното му описание прокурорът е посочил, че всеки от тях – Н. и А., е действал в качеството на помагач, а в цифровото обозначение на приетата правна квалификация на престъплението освен нормата на чл. 20, ал. 4 от НК е изписана и тази на ал. 2 на чл. 20 от НК, визираща форма на съучастие „извършителство“ /като проява на задружна престъпна дейност/.

Нарушението е съществено, тъй като с правната рамка на повдигнатото цифрово обвинение се излиза извън приетото фактическо положение, което не само води до ограничаване правото на подсъдимите да разберат какво им се вменява, но води и до утежняване на положението им.

Разкритите недостатъци на обвинението във връзка с чл. 20, ал. 2 и ал. 4 от НК едновременно в двете хипотези, в съчетание с липсата на конкретика в бланкетната фастология в обстоятелствената част на обвинителния акт, дават основание за връщане на делото на Окръжна прокуратура – Бургас за отстраняването им. Фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвинените лица в него, следва да бъдат посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт ясно, пълно и безпротиворечиво, като основание за този извод дават разпоредбата на чл.

246 от НПК, уреждаща съдържанието на прокурорския акт и т. 4 на Тълкувателно решение № 2/07.10.2002 г. на ОНСК, постановено по тълкувателно дело № 2/2002 г. В противен случай е налице нарушение, което е отстранимо и е от категорията на съществените, защото се ограничават процесуалните права на подсъдимите и най-вече правото им на защита.

Ето защо, са налице основанията на чл. 248, ал. 1, т. 3, вр. чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК за прекратяване на съдебното производство от съда и връщане на делото за отстраняване на коментираните по-горе нередовности и недостатъци.

Предвид прекратяването на съдебното производство е безпредметно произнасянето по точки 4, 5, 7 и 8 на чл. 248, ал. 1 от НПК, а по т. 6 съдът дължи произнасяне, тъй като спрямо подсъдимите са наложени мерки за процесуална принуда.

На основание чл. 248, ал. 1, т. 6 от НПК съдът се занима с мярката за неотклонение на подсъдимия П. Д. А. „Подписка“ и прие, че същата е законосъобразна и обоснована и не се налага нейното изменение или отменяне.

Не така обаче стои въпросът относно мярката за неотклонение на 3 подсъдимия Ж. Н.. Аргументите за нейната тежест и прекомерност в конкретния случай се преценят за основателни и се споделят. Настоящият състав на съда намира, че от първоначалното му задържане с мярка за неотклонение “задържане под стража” на 29.01.2022 г., а в последствие считано от 10.02.2025 г. с мярка за неотклонение „домашен арест“ до днес продължилият три години и половина период на задържане и ограничаване свободата на придвижване понастоящем се явява неоправдан с оглед на следните обстоятелства:

Делото е върнато от инстанционен контрол за повторно първоинстанционно съдебно разглеждане поради пороци в дейността на съда при първоначалното му разглеждане, като същото неедноразово е връщано и на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения на процесуални правила, а и настоящият съдебен състав отново го връща на БОП. Това забавяне на разглеждането му в разумни срокове не е по вина на подсъдимия Н.. Не следва да е и в негов ущърб, както и в тежест на семейството му, към което той има ангажираност. В този случай не би било оправдано продължаване на тази МНО и самоцелно – единствено и само за неутрализиране на един хипотетичен и предполагаем, а не реален риск от извършване на друго престъпление.

Процесуално-следствените действия за доказателствено обезпечаване на делото са се изчерпали и не предстоят други с такъв характер, т. е. е отпаднала опасността доказателственият процес да бъде повлиян от поведението му.

Подс. Н. е *****, със ***** връзки, с постоянен адрес, на който пребивава и може да бъде открит от органите по разследването /предвид връщането на БОП/ и от съда при разглеждане на делото.

Процесуалното поведение на подс. Н. е безупречно. Опасността същият да напусне пределите на РБългария е успешно неутрализирана с наложената му на осн. чл. 68, ал. 7, вр. ал. 1 от НПК с протоколно определение от 10.02.2025 г. по ВНОХД № 250/2024 г. по описа на БАС мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на Република България“, която по реда на чл. 248, ал. 1, т. 6 от НПК следва да бъде потвърдена от настоящия съд, като обоснована и законосъобразна.

В сравнителен план, в същото производство за обвинение в същата деятелност и в контекста на данните по ДП е облекчено положението на другия подсъдим с преценка за мярка за неотклонение „подписка“.

По изложените съображения, съдът счита за обективно ненужно продължаването на втората по тежест мярка за неотклонение, което налага преоценката й. Мярката за неотклонение „парична гаранция“ би обезпечила в пълна степен нуждите и хода на наказателното производство, имайки предвид тежестта на въведената спрямо този подсъдим правна квалификация във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК във вида й и за престъпление, подследствено на БОП и подсъдно на БОС, вида и количеството на предмета му и наказуемостта му според закона. При определяне на гаранцията в пари следва да се прецени липсата на трудови доходи на Н. през последните три години и половина, поради което размер от 2 000 лева се явява напълно разумен и адекватен.

Така мотивиран, съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 397/2025 година по описа на Окръжен съд – Бургас и ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура – Бургас за изпълнение на посочените в мотивната част указания.

ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „Подписка“ на подсъдимия П. Д. А..

ИЗМЕНЯ мярката за неотклонение на подсъдимия Ж. И. Н. от „ДОМАШЕН АРЕСТ“ в “ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ” в размер на 2 000 /две хиляди/ лева.

На основание чл. 61, ал. 6 от НПК подсъдимият Ж. И. Н. да се освободи след внасянето на паричната гаранция.

ПОТВЪРЖДАВА мярката за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на Република България“ по отношение на Ж. И. Н., наложена му на осн. чл. 68, ал. 7, вр. ал. 1 от НПК с протоколно определение от 10.02.2025 г. по ВНОХД № 250/2024 г. по описа на Апелативен съд – Бургас.