Решение № 2886 от 09.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2886 гр. Пловдив, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20245330113463 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Рива Кредит“ ООД срещу В. М., с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 5000 лева, представляваща главница по недействителен договор за кредит №******г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 05.04.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №****** г. по ч. гр. д. № 6193/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, II бр. с-в.

В исковата молба се излагат съображения, че между страните е сключен договор за кредит № ***** г., по силата на който ищецът предоставил на ответника в заем сумата в размер на 5000 лева, която му била изплатена по банков път в деня на сключван на договора. Към настоящия момент ответникът не заплатил нито една от дължимите вноски. Посочва се, че при сключване на договора за кредит не били изпълнени изискванията на чл. 11 от ЗПК, което на основание чл. 22 ЗПК водило до недействителност на договора.

На основание чл. 23 ЗПК ответникът дължал единствено чистата стойност на кредита, получена при начална липса на основание, а именно: сумата в размер на 5000 лева. За събиране на вземането си ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 6193/2402 г. по описа на Районен съд - Пловдив, II бр. с-в. По делото била издадена Заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. С оглед изложеното се предявява настоящата искова претенция. Претендират се разноски както в исковото, така и в заповедното производство.

1

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от назначения на ответника В. М. особен представител - адв. Р. П., с който се излагат съображения за неоснователност на предявената искова претенция.

Изложени са съображения за недействителност на сключения договор за кредит. Оспорва се, че приложеното към исковата молба преводно нареждане не доказва ищецът да е изплатил процесната сума на ответника. Прави се възражение за погасяване на вземането по давност. По наведените доводи се претендира за отхвърляне на предявената искова претенция.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Договор за потребителски кредит № *******г., сключен между страните /л. 4 – л. 6/, по силата на който ищецът се задължил да предостави на ответника сумата в размер на 5000 лева за срок от 12 месеца, при уговорен ГПР в размер на 49,47 % и годишен лихвен процент в размер на 41 %. Представени са приложими към договора Общи условия.

Представено е нареждане за кредитен превод от 09.04.2019 г. /л. 3 и л. 55 отзад/, от което се установява, че на посочената дата ищецът е превел по банковата сметка на ответника В. М. сумата в размер на 5000 лева с основание: договор за кредит ******** г.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира по правните аспекти на спора следното:

От приложеното ч. гр. д. № 6193/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІІ бр. с., се установява, че е образувано по подадено от „Рива Кредит” ООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите, предмет на настоящото дело, като е издадена заповед № ****** г.

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. В законоустановения едномесечен срок е предявен настоящият иск, като е налице пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Предвид изложеното предявеният иск се явява допустим.

Основателността на предявената искова претенция с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК е обусловена от установяване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: 1. наличие на правоотношение по Договор за потребителски кредит № ******., сключен между страните; 2. сключеният между страните договор не отговаря на изискванията по чл. 11, ал. 2 ЗПК; 3. договора страда от пороци, водещи до неговата недействителност; 4. сумата от 5000 лева – главница по договора за кредит е изплатена на ответника.

Съобразно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20 и ал. 1, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК).

В разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗПК е предвидено, че общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. В случая представените по делото Общи 2 условия, които са приложими към процесния договор за потребителски кредит, не са подписани на всяка страна от кредитополучателя. Същите не носят подписа нито на ответника, нито на представител на ищеца, поради което не е спазено, установеното в разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗПК изискване, а според правната норма на чл. 22 ЗПК в такъв случай договорът за потребителски кредит е недействителен. В разпоредбата на чл. 22 от договора се съдържа декларативното изявление на кредитополучателя, че е запознат със съдържанието и приема Общите условия, но същото не е достатъчно, за да се покрие изискването на чл. 11, ал. 2 ЗПК. В този смисъл е и практиката на Окръжен съд - Пловдив, обективирана в Решение № 600 от 08.05.2019 г. по в. гр. д. № 257/2019 г. на Окръжен съд - Пловдив, Решение № 260925 от 22.07.2021 г. по в. гр. д. № 575/2021 г. на Окръжен съд - Пловдив, Решение № 260696 от 21.05.2021 г. по в. гр. д. № 500/2021 г. на Окръжен съд - Пловдив, Решение № 493 от 16.04.2019 г. по в. гр. д. № 285/2019 г. на Окръжен съд Пловдив.

С оглед изложеното съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 2 ЗПК, доколкото не е спазено установеното в посочената разпоредба изискване общите условия да бъдат подписани на всяка страница от страните по договора.

Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност, но не дължи лихва или други разходи. От представеното по делото нареждане за кредитен превод /л. 55/, заверено от банката на ищцовото дружество, се установи, че на ****** г. ищецът е превел по банковата сметка на ответника В.

М. сумата в размер на 5000 лева. От изложеното следва, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

Настоящият съдебен състав намира за основателно направеното от ответника в отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност. Съобразно разясненията, дадени в т. 7 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. на Пленума на ВС, вземанията, произтичащи от фактическите състави на неоснователното обогатяване се погасяват с изтичане на петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД. Предвид обстоятелството, че при първия фактически състав по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, основанието не е налице още при самото извършване на престацията, следва да се приеме, че давността започва да тече от деня на получаването й. В случая се установи, че сумата по кредита в размер на 5000 лева е преведена по банковата сметка на ответника на 09.04.2019 г. От тази дата е започнал да тече общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД, който е изтекъл на 09.04.2024 г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на 05.04.2024 г., поради което към момента на образуване на заповедното производство не е изтекъл законоустановения давностен срок и вземането не е погасено по давност.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 ГПК право на разноски има ищецът. Доказателства за такива са представени за заплатена държавна такса в размер на 100 лева и възнаграждение за заплатен депозит за особен представител в размер на 400 лева. При това положение ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 500 лева – разноски в настоящото производство.

В общата сума на дължимите разноски следва да се включат и разноските в заповедното производство в размер на 100 лева, тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи 3 изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.

М., ЕГН: **********, дължи на „Рива Кредит“ ООД, ЕИК: 202752427, сумата в размер на 5000 лева, представляваща главница по недействителен договор за кредит № ****** г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 05.04.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК № ****** по ч. гр. д. № 6193/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, II бр. с-в.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК В. М., ЕГН: **********, да заплати на „Рива Кредит“ ООД, ЕИК: 202752427, сумата в общ размер на 500 лева (петстотин лева), представляваща разноски в настоящото производство и сумата в размер на 100 лева (сто лева) – разноски в производството по ч. гр. д.

№ 6193/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, II бр. с-в.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4