Решение № 1024 от 20.05.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1024 гр. Пловдив, 20.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20215330208202 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия Г № 0025286, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на „***“ ООД с ЕИК *** на основание чл.

638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса на застраховането (КЗ) е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Жалбоподателят моли съда да отмени процесния електронен фиш като незаконосъобразен. Изложените аргументи са относно процесуални нарушения по съдържанието на обжалвания акт и липсата на посочено от фактическа страна „управление“, както и относно неправилността на наложеното наказание, като се обосновава извод за налагане на „глоба“, а не „имуществена санкция“. В допълнителна писмена молба възраженията се допълват с некоректно посочване на нарушената норма и с такива, засягащи протокола за използване на автоматизираното техническо средство или система (АТСС). Претендират се разноски. В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител.

До съда е депозирано писмено становище, в което се излагат доводи за потвърждаване на фиша като законосъобразен. При евентуално уважаване на жалбата се прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до предвидения минимум.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу подлежащ на самостоятелно обжалване пред съд акт, поради което се явява процесуално допустима

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

На 13.09.2020 г. дружеството жалбоподател „***“ ООД като собственик на лек автомобил „Хюндай Купе“ с рег. № *** е сключило договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите със ЗАД „***“ АД.

Валидността на договора била от 13:22 ч. на същата дата и изтичала на 12.09.2021 г. в 23:59 ч. На 28.12.2020 г. в 00:00 ч.застраховката била прекратена. На 23.02.2021 г. била служебно прекратена регистрацията на лекия автомобил, поради липсата на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Към 31.12.2020 г. не се установява за МПС да е сключена посочената задължителна зстраховка.

На 31.12.2020 г. в 14:07 ч. в гр. Пловдив на бул. „Санкт Петербург“ срещу № 1 в посока бул. „Менделеев“ е установено управление на лекия автомобил, който не е спрян от движение към момента на установяването, въпреки че не е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за МПС с този регистрационен номер, индивидуализиращ последното. Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) T F R 1 - M № 581.

Електронният фиш е издаден на „***“ ООД като собственик, на когото е регистрирано МПС, което се представлява от Л. П. Д..

Установява се, че АТСС TFR1-M е одобрено средство за измерване от 24.02.2010 г. със срок на валидност на вписването до 24.02.2020 г. и вписано под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване. Същото е преминало последваща проверка на 28.09.2020 г. със срок на валидност 12 месеца.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – снимковия материал от АТСС № 24459, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 на БИМ, 2 броя справки за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ – Гаранционен фонд, справка за прекратена регистрация и собственост на МПС, разпечатка от АИС АНД, протокол № 8-33-20 от 28.09.2020 г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол „ TFR1-M“ на Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери на ГД „НП“, протокол за използване на АТСС рег. № 1030р-65/04.01.2021 г., справка АИС АНД Преглед на запис с нарушение и Обща информация, справка от ТР към АВ.

Връчването на ЕФ, собствеността върху лекия автомобил и използването му не се оспорва от жалбоподателя и въззиваемата страна, доколкото последното е изрично отбелязано в електронния фиш.

Относно приложението на процесуалните правила:

След запознаване с приложените по делото доказателства и електронен фиш и съдът намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл. 647, ал. 3 от КЗ вр. чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на административнонаказващия орган, издал го.

При съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание. Електронният фиш е издаден при спазване на императивните изисквания на закона, по съставения образец, като съдържа подробно описание на обстоятелствата при извършването му, от значение за съставомерността 2 му и за параметрите на вмененото нарушение. Подробно и изчерпателно са описани фактите, запълващи диспозитива на нарушените норми. В тази връзка се установява, че електронният фиш съдържа посочване, че „управлението е установено с АТСС“, т.е. налично е посочване относно изискуемия от закона елемент от обективна страна на нарушението съгласно нормата на чл. 638, ал. 4 от КЗ. Същевременно съдът намира, че не е и допуснато нарушение на процесуалните правила, което да не е отстранимо, касаещо правилното квалифициране на нарушението и правилно е определена нормата за налагане на санкция. При установената фактическа обстановка актосъставителят и наказващият орган са приели, че е нарушена разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ и е наложена глоба на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, която гласи, че на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се налага имуществена санкция от 2000 лв. - за юридическо лице или едноличен търговец. При това положение съдът съобрази, че следва да приложи правомощията си съгласно Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на Върховен административен съд да преквалифицира описаното в електронния фиш изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Не се наблюдава никакво изменение на фактическата обстановка, което и позволява преквалифицирането на нарушението от правна страна. В настоящия случай описаното от фактическа страна съответства на диспозицията на нормата на чл. 638, ал. 4 вр. ал.

1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, а именно когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1. Именно тази норма съдът намира за релевантна, доколкото касае установено с АТСС нарушение по чл.

638, ал. 1, т. 2 от КЗ при управление на самото МПС. Оттук и е спазена процедурата по чл. 647, ал. 3 от КЗ, която позволява при това положение на собственика на МПС да се наложи наказание с електронен фиш. Затова и обжалваният акт следва да се измени в тази част и да се преквалифицира нормата, като приложи правилно материалният закон, като се посочи възприетата от съда. По изложените по-горе съображение за неоснователни се приеха и възраженията в тази връзка на жалбоподателя.

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове. Разграничават се три хипотези на установяване и заснемане на нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни АТСС временно разположение на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени към превозно средство.

Процесният случай е от третата група мобилни АТСС, прикрепени към превозно средство. То се характеризира с винаги автоматизиран контрол, без значение дали се извършва в присъствието или отсъствието на контролен орган, т.е. независимо от него, тъй като такъв не участва в процеса по установяване на нарушението. След установяване и заснемане на нарушението, електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Този законодателен подход, въвежда изключение от общия ред за реализиране на административнонаказателна отговорност - в присъствието на нарушителя. Следователно електронният фиш, по силата на закона, представлява не изявление на определен орган, а електронно такова, записано върху съответния носител, за формалната законосъобразност на което е достатъчно да е изготвено чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи, при 3 спазване на изискванията за тяхното използване.

За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г.

(Наредбата) след изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо средство да е от одобрен тип; техническото средство да е вписано в Българския институт по метрология; техническото средство да е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка; да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система.

В случая са налице всички кумулативно изисквани условия, които се посочиха по-горе. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, преминало е последваща техническа проверка, което се установява от приложения по делото протокол № 8-33-20 от 28.09.2020 г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1-M“ на Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери на ГД „НП“, и нарушението е извършено в срока й на валидност.

Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен протокол за използване на АТСС с рег. № 1030р-65/04.01.2021 г. В него е посочен вида АТСС и неговия номер, което съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша, датата на ползването му, точното местоположение, ограничението на скоростта на контролирания участък (което е неотносимо към релевантните факти), посоката на задействане на АТСС, неподвижността на режима на измерване, регистрационният номер на служебния автомобил, началото и края на работата по час и минута и номер на първо и последно статично изображение, в който промеждутък е и номерът на клипа, въз основа на който е издаден електронен фиш, броя на установените нарушения. Посочено е името на служителя разположил АТСС и подписа на лицето проверил протокола и датата на проверката. Това е достатъчно за съда да приеме, че е обезпечена процедурата по установяване на нарушението. При кумулативното спазване на всички тези изисквания, биха съществували достатъчно гаранции, че измерванията на техническото средство са точни и не са налице изкривявания, дължащи се на неправилен монтаж или експлоатация. При наличие на надлежно попълване се смята до доказване на противното, че всички нормативни и технически изисквания са спазени и са налице достатъчно гаранции за точност на измерването.

При липса на подобно попълване обаче, спазването на техническите изисквания, явяващи се гаранция за изправност на техническото средство и прецизност на измерванията, не може да се предполага, а не такъв е настоящия случай. Доколкото процесното АТСС не е такова, което да е разположено на участък от пътя, не се и изисква снимка на същото по смисъла на чл. 10, ал. 3 от Наредбата, тъй като тази разпоредба на се отнася до средствата за измерване поставени в автомобили. Затова и не се възприе възражението в този смисъл.