Решение № 1215 от 22.11.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1215 гр. Бургас, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Кърпичева

Цинцарска при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Валентина Ж. Кърпичева Цинцарска Гражданско дело № 20232100100215 по описа за 2023 година Производството по делото е образувано по исковата молба на В.

Д. Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. Марица № 93, адвокат Тихомир Бойновски срещу ответника „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. Витоша 89 Б.

Ищцата излага следната фактология:

На 27.09.2019 г., в гр. Каблешково, община Поморие, около 19-40 часа, на регулирано кръстовище със светофарна уредба, образувано от ул. „Черно море и ул. „Стара Планина”, К. Х. С., ЕГН **********, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „***“, модел „***“ с per. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 21, ал. 2 от ЗДвП: „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак“, във връзка с чл.

47, ал. 3 от ППЗДвП - „Пътните знаци за въвеждане на забрана и за отмяна - В26 „Забранено е движението със скорост по-висока от означенатакато управлявал автомобила със скорост от 51.80 км/ч, при 1 разрешена скорост за движение от 40.00 км/ч в пътния участък, указана с пътен знак В26 с цифра „40“. Вследствие на настъпилия инцидент е причинена смъртта на С.Д.Д., ЕГН **********, бивш жител на **, с адрес: ***. По случая е образувана пр.пр. № 9754/2019 г. по описа на Окръжна прокуратура - Бургас, ДП № 320 ЗМ 475/2019 г. на РУ на МВР - Поморие. С Присъда № 41/13.09.2022 г., издадена по НОХД № 20222100200361 по описа за 2022 г. на Окръжен съд Бургас, влязла в законна сила на 29.09.2022 г., подсъдимия К. Х. С. е признат за виновен за извършеното престъпление и на основание чл.

343а ал. 1, б. „б“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, вр. чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал, 1 и чл. 54 от НК Окръжен съд - Бургас го осъжда на лишаване от свобода за срок от шест месеца, като го оправдава по обвинението да е осъществил престъпното деяние, като е допуснал нарушение на правилото за движение по чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП.

Вследствие на процесното ПТП на В. Г. са причинени съществени неимуществени вреди, тъй като в резултат на инцидента е загинал нейният брат близнак С.Д.Д., ЕГН **********. Ищцата твърди, че между нея и починалия и брат е имало трайна и дълбока емоционална връзка, били са си взаимна помощ и подкрепа, силно привързани един към друг, като ищцата търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедлИ. да бъдат обезщетени. Преживяната загуба се отразява изключително тежко и на здраво- словното й и емоционално състояние. Тя търпи много болки и страдания, във връзка с причинената смърт.

С оглед на изложеното, причинените болки и страдания на В. Д. следва да бъдат компенсирани, като същата претендира от ответника, който е застраховател на виновното за ПТП лице, сумата от 90 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата считано от 18.11.2019г. до окончателното и заплащане и съдебно-деловодните разноски, които ще се направят в производството.

2

Ответникът е взел становище по предявения иск, като счита същият за допустим, но неоснователен. Ответникът счита, че не са налице изискуемите съгласно Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК предпоставки за присъждане на обезщетение на ищцата, която като сестра на починалото лице, не установява наличието на изключително трайна и близка емоционална връзка между тях. При становище за основателност на иска се прави твърдения за съпречиняване на вредоносния резултат, тъй като починалото лице е нарушил правилата на ЗДвП, когато се е случило ПТП с него. Оспорва се началния момент от който се търси законна лихва от ищеца.

Установена фактология по делото:

Не е спорно по делото, че ищцата е сестра близнак на починалото лице С.Д.Д., ЕГН **********, като в качеството и близък роднина на починалото лице има право да потърси обезщетение за претърпяни вреди от смъртта на това лице, с оглед постановеното Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК , с което се разшири кръга на лицата, които могат да претендират такова, при доказване на конкретни предпоставки, заложени в цитираното тълкувателно решение.

Задължителната присъда на наказателния съд, постановена по НОХД № 361/2022г. на БОС, с оглед разпоредбата на чл. 300 от ГПК, установява по безспорен начин, че виновен за смъртта на брата на ищцата е К. Х. С., който на 27.09.2019г., в гр. Каблешково, при управление на лек автомобил марка „***“, модел „***“ с per. № ***, е нарушил правилата за движение по пътищата, като по непредпазлИ.ст е причинил смъртта на С.Д.Д., ЕГН **********.

Извършената по делото съдебно-автотехническа експертиза установи механизма на настъпване на ПТП, като видно от същия освен установената вина на шофьора на автомобила, се доказа вина и 3 на починалото лице, което като пешеходец е пресичало пътното платно при нарушение на правилата на Закона за движение по пътищата.

Не е спорно по делото, че автомобилът, управляван от виновното за ПТП лице, към момента на настъпване на пътния инцидент, е имал валидно действаща застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобилистите с ответното застрахователно дружество.

С оглед така установената фактология по правото съдът намира следното:

Предявените претенции са с правно основание чл. 493, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането във вр. чл. 52 от Закона за задълженията и договорите и 497, ал. 1 от Кодекса за застраховането, а именно от ответника, в качеството на застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на лице, причинило смъртта на близък родственик на ищеца, се претендира обезщетяване на неимуществени вреди, настъпили в резултат на смъртта, ведно с лихва за забава.

С оглед установената по делото фактология, съдът приема, че ищцата, като сестра на починалото при ПТП лице, за което вина носи шофьора на автомобил, застрахован при ответното дружество, има право да насочи претенцията си за обезщетение на вреди не срещу прекия причинител на вредата, а към застрахователя на това виновно лице, което с оглед разпоредбата на чл. 493, ал. 1 от Кодекса за застраховането, има задължението да покрие тези вреди.

За да е основателна обаче тази претенция, ищцата по делото следваше да докаже, съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и да докаже настъпили в резултат на неговата смърт сериозни , като интензитет и продължителност, морални болки и страдания, каквито изисквания се поставиха с Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК . Съдът намира, че ищцата не установи наличието на тези 4 предпоставки. Безспорно характерно за бита на българското семейство е, че отношенията между братя и сестри са такива между много близки роднини, които се подкрепят и подпомагат по време на целия си живот. За да могат да претендират обезщетение от загубата на толкова близък човек, като брат или сестра, братята и сестрите следва да докажат, че връзката с починалия е много по дълбока от обичайните отношения между такива роднини, предполагаща очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие. Пример в тази насока би била хипотеза, когато роднини от тази степен са останали без други близки и роднини и са единствената си подкрепа в своя жизнен път, което предпоставя една изключителна близост и невъзможност да живеят един без друг. Не такава е хипотезата на отношенията между ищцата и покойния и брат. От описаната от ищцата фактическа обстановка и от разпита на свидетелката А. Г., съдът констатира, че ищцата и починалия и брат фактически не се намират в постоянна и интезивна връзка помежду си.

Считано от навършване на пълнолетие от всеки от тях, същите не живеят заедно, дори не живеят заедно в едно населено място, с малки изключения за кратък периот от време. Ищцата живее в гр. Чирпан със своето семейство, а починалият и брат няма свое семейство. За голям период от време последният живее и работи в чужбина- от 1973г. до 1985г., след това една година живее при сестра си в гр.

Чирпан, след това през 1998г. се измества да живее в гр. София, от където изчезва за период от седем години, без да съобщи на сестра си, къде е. През 2005г. ищцата разбира, къде е брат и за известно време го прибира да живее при нея, където се грижи за него, тъй като същият е със счупена ръка. След което починалият брат заживява самостоятелно в село М.. Съдът отчита факта, че ищцата и починалия и брат са близнаци, като е ноторно известен е фактът, за изключително близката връзка между близнаците. Съдът приема, че в кратки периоди от време ищцата се е грижила за своя брат /когато е 5 бил със счупена ръка/ и са живели заедно, приема за доказано, че близнаците са поддържали нормални близки отношения като между брат и сестра /водели са кореспонденция, имали са телефонни контакти, както и ищцата е посещавала брат си в гр. София/, но установената им връзка, не е такава изключително интензивна и дълбока, в каквато насока са мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК . Това е видно и от факта, че за доста голям период от време, починалият брат на ищцата изчезва, като за период от седем години същият е в неизвестност за нея. При една изключителна връзка между брат и сестра, е лишено от логика и нормално обясненение такова изчезване на брата на ищцата, без да я уведоми. Ясно, че ако връзката им е толкова важна един за друг, братът е следвало да е наясно, че изчезването му би причинило много притеснения и грижи за ищцата, което от своя страна не подкрепя тезата на ищцата, за изключителната близост между тях.

С оглед на което и съдът приема, че ищцата не установи по делото съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и брат, което прави претенцията и неоснователна и съдът следва да я отвхърли. С оглед неоснователността на главния иск, неоснователен е иска и за мораторна лихва.

-разноски

С оглед неоснователността на исковете и на основание чл. 78, ал.

3 от ГПК, на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски. Съдът определя дължимо юрисконсултско възнаграждение за ответната страна на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 150 лева. Ответникът е направил рааноска в размер на 400 лева-платено възнаграждение за вещо лице.

С оглед на което и на ответника се дължат съдебни разноски в общ размер на 550 лева, включващи юрисконсултско възнаграждение и 6 възнаграждението за вещото лице.

Тъй като ищецът не е дължал такси и разноски за производството и с оглед неоснователността на исковете му, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, същите остават в тежест на бюджета на съда.

С оглед неоснователността на исковете, на адвоката на ищцата не следа да се присъжда адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете на В. Д. Г., с ЕГН **********, с адрес:

***, със съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. Марица № 93, адвокат Тихомир Бойновски срещу „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. Витоша 89 Б , за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 90 000 лева, ведно със законната лихва върху нея считано от 18.11.2019г. до окончателното и заплащане , която сума представлява обезщетение претърпяни неимущесветни вреди от смъртта на брата на ищцата С.Д.Д., ЕГН **********, загинал в ПТП на 27.09.2019г., за което вина носи шофьорът на атвомобил, застрахован при ответника.

ОСЪЖДА В. Д. Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. Марица № 93, адвокат Тихомир Бойновски, да заплати на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул.