Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 848 от 13.10.2025, Административен съд - Разград

Съд
Административен съд - Разград
Дело
Административно дело 150/2025
Вид
Определение № 848
Подписан
13.10.2025
В сила
12.11.2025
Състав
Светла Робева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 848

Разград, 13.10.2025 г.

Административният съд - Разград - I състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

СВЕТЛА РОБЕВА

Като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛА РОБЕВА административно дело № 20257190700150 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 176а АПК.

С Протоколно определение № 759 от 17.09.2025 г., постановено по адм. дело № 150/2025 г., Разградският административен съд е оставил без разглеждане жалбата на Д. П. П. против мълчалив отказ на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД и е прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 4 АПК. Със същото определение съдът е осъдил „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД да заплати на Д. П. П. за разноски по делото сумата 10 лв.

Определението е влязло в сила на 11.10.2025 г.

На 24.09.2025 г. е постъпила молба от адв. С. П. от АК – [област] за допълване на горното определение в частта му за разноските, като претендира да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА във вр. с чл. 9, ал. 3 НВАР в размер на 1000 лв. Твърди, че е предоставил по делото безплатна адвокатска защита и съдействие на близък и с молба вх. № 1050/15.09.2025 г. е представил списък с разноски. Сочи, че с постановеното определение съдът не се е произнесъл по това искане, поради което следва да допълни съдебния акт.

Препис от молбата е връчен на насрещната страна „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, което счита, че претендираният размер на адвокатското възнаграждение е несправедлив и необоснован от фактическата и правната сложност на делото. Поддържа възражението за прекомерност, което е направил в хода на производството.

След преценка на доказателствата по делото съдът констатира следното:

Искането за допълване е допустимо. Направено е в срока по чл. 176а, ал. 1, изр. 1 АПК и от легитимирано лице.

Разгледано по същество, искането е частично основателно.

Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2, изр. 2 от Закона за адвокатурата съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Въведеното правило, че съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е прието, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Следователно, нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА в частта, препращаща към чл. 36 ЗА, респ. към Наредба № 1 от 9.07.2004 г., не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда при определяне цената на предоставените услуги, като от значение следва да са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Настоящото дело не представлява фактическа и правна сложност. В него не е защитаван материален интерес, проведено е едно открито съдебно заседание, в което жалбоподателката и нейният представител не са присъствали, и са събирани само писмени доказателства. Съответно, процесуалната дейност на адвоката се е изразила в изготвяне на три документа - жалба, молба за даване ход на делото в негово отсъствие и писмена защита. При това поисканият размер на адвокатското възнаграждение от 1000 лв. е прекомерен и непропорционален, поради което следва да бъде намален на 300 лв.

Неотносимо е позоваването на чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., тъй като разпоредбата регламентира размер на възнаграждението за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без процесуално представителство, а настоящият случай не е такъв.

Предвид изложеното и на основание чл. 176а, ал. 3 АПК Разградският административен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Определение № 759 от 17.09.2025 г., постановено по адм. дело № 150/2025 г. по описа на АдмС - Разград, в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД да заплати на адв. С. Ж. П. от АК – [област] адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по делото в размер на 300 лв.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: