Определение № 1020 от 25.02.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1020 гр. Варна, 25.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно частно гражданско дело № 20263100500349 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.423, ал.1 от ГПК и е образувано по възражение на Н. Й. И., ЕГН********** против Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК №4035/17.07.2025г., издадена по ч.гр.д.№8969 по описа за 2025г. на Районен съд –гр. Варна, в полза на М. М.

М. от гр.Варна.

Поддържа се, че заповедта за изпълнение не е връчена лично на длъжника, тъй като към датата на връчване не е имал обичайно местопребиваване на територията на страната.

Заявителят М. М. М., е депозирал становище чрез адв. Й., в което сочи, че депозираната от длъжника поредна уточняваща молба не представлява възражение по чл. 423 ГПК. Оспорва твърденията, че към дата на връчваме длъжникът е имал обичайно пребиваване извън страната.

За да се произнесе по допустимостта на възражението съдът съобрази следното:

Възражението е подадено от легитимирано лице, при наличие на правен интерес, пред надлежния съд, в изискуемите от закона форма, съдържание и приложения.

Разпоредбата на чл. 423, ал. 1 ГПК урежда процесуален ред за защита на длъжника, които твърди да е бил лишен от възможност да оспори вземането в срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК. Следователно извънинстанционният способ за приемане на възражението от въззивния съд е допустим само когато срокът по чл. 414, ал. 1 от ГПК е пропуснат.

В случая от данните по заповедното производство и изисканата 1 преписка по връчване на ПДИ от съдебния изпълнител се установява следното:

Въз основа на разпореждане № 29281/2025г. срещу възразяващия длъжник Н. Й. И. е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №4035/17.07.2025г. по ч.гр.д.№8969 по описа за 2025г. по описа на ВРС.

На осн.чл. 418, ал. 6 от ГПК заповедта за незабавно изпълнение се връчва на длъжника от съдебен изпълнител.

Видно от приложената преписка от изп. дело №20258950102060 на ЧСИ Людмил Станев ПДИ е връчена на длъжника при отказ на 22.08.2025г.

Връчителят е удостоверил, че на 22.08.2025г. е посетил адреса, говорил с адресата/ длъжник/ лично, но същият отказал да получи съобщението.

Въпросното удостоверяване от длъжностното лице удовлетворява изискването на чл. 44, ал. 1, изр. 4 и 5 от ГПК- отразява в разписката отказа на адресата и е подписано от връчителя.

На 27.08.2025г. длъжникът Н. Й. И. е подал искане с вх.№ 73778/27.08.2025г., в което се позовава на множество образувани срещу него производства от същия заявител. Поискано е назначаване на графологична експертиза по за установяване автентичността на подписите на документа, послужил за основание за издаване на заповедта.

След преценка за нередовността на горното процесуално действие, на осн.чл. 101, ал. 1 от ГПК, с разпореждане от 28.08.2025г. съдът е указал на длъжника да посочи изрично дали оспорва заповедта, и в случай, че подава възражение по чл. 414 ГПК да представи доказателство за датата, на която му е връчена поканата за доброволно.

След допълнителни двукратни указания за отстраняване нередовността на процесуалното действие по молба вх.№ 73778/27.08.2025г., с молба от 4.12.2025г. длъжникът вече ясно е посочил, че оспорва заповедта.

След това последно уточнение с разпореждане вх.№ 44541/9.12.2025г. съдът е изиска от длъжника да посочи дали подава възражение по реда на чл.

423 ГПК.

С молба от 15.12.2025г. Н. Й. И. е потвърди, че сезира съда именно с възражение по чл. 423, ал. 1 от ГПК.

На осн. чл.101, ал. 1 от ГПК съдът служебно следи за надлежното извършване на процесуалните действия, като указва на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея. Когато процесуалното действие е коригирано от страната, същото се смята за редовно от момента на извършването му-чл. 101, ал. 2 от ГПК.

В случая заповедният съд е предоставил възможност на длъжника по реда на чл. 101, ал. 1 от ГПК да посочи ясно дали подава възражение по реда на чл. 414, ал. 1 от ГПК. В изпълнение именно на тези указания страната е поправила нередовното процесуално действие по първоначалната молба вх.№ 2

73778/27.08.2025г. Следователно, на осн.чл. 101, ал. 2 от ГПК, нередовността се счита саниране с обратна сила или от момента на извършване на действието, тоест от 27.08.2025г. Така след като заповедта за изпълнение се явява редовно оспорена по общия ред, производството по чл. 423, ал. 1 от ГПК, регламентиращо извънинстанционен способ за въвеждане на възражение, се явява недопустимо.

Заповедният съд не се произнесъл по приемане на възражението съгл. т.

5а от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо, настоящото производство е преждевременно заведено. Производство следва да се прекрати, а делото да се върне на заповедния съд за произнасяне по приемане на възражението.

Водим от горното

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№ 20263100500349 на Варненски окръжен съд за 2026г.

ВРЪЩА делото на заповедния съд за произнасяне по приемане на възражението по чл. 414, ал. 1 от ГПК/ съгласно указанията по т. 5а от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС/.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд в седмичен срок от съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3