Решение № 2261 от 22.06.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2261 гр. Варна, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Антония Светлинова при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело № 20223110106420 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „У.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: г*****, срещу В.

Л. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *****, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК за приемане за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществуват парични вземания срещу ответника за следните суми: сумата от 2500 лв., представляваща главница за разрешен лимит по договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 305/2648/84237108 от 19.07.2018 г., сумата от 192,94 лв., представляваща неразрешен овърдрафт по договора за кредит към 20.12.2018 г., сумата от 22,99 лв., представляваща неустойка за просрочена редовна лихва по чл. 5.4 договора за кредит, начислена за периода от 20.06.2019 г. до 22.10.2020 г., сумата от 297,91 лв., представляваща неустойка за просрочена главница по чл. 5.4 от договора за кредит, начислена за периода от 20.06.2019 г. до 22.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.10.2020 г., до окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 13527/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 51-ви състав.

В исковата молба ищецът твърди, че между страните е сключен договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 305/2648/84237108 от 19.07.2018 г., по силата на който е предоставил на ответницата банков кредит – овърдрафт до размер на 2500 лв. срещу насрещното нейно задължение да ползва кредита 1 целево и да го върне, ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи, в срок до 19.06.2019 г., уговорен в чл. 7 от договора. Твърди, че усвояването и погасяването се извършва по посочена банкова сметка. Сочи, че съгласно чл. 12.2.1. дължимите лихви за разрешен овърдрафт се дължат ежемесечно, на число от календарния месец, съвпадащо с датата, на която изтича срокът за издължаване на овърдрафта по чл. 7. Излага, че според чл.

4.1. от договора за усвоените суми е уговорена възнаградителна лихва при променлив годишен лихвен процент, формиран от сбора на референтен лихвен процент (осреднен депозитен индекс) и фиксирана надбавка в размер на 12,82%, като към датата на сключване на договора ГЛП възлиза на 12,95 %, а ГПР – на 13,8417 %. Сочи, че в чл. 5.4. е предвидена мораторна неустойка в размер на законната лихва, която се начислява за срока на просрочието върху всяка просрочена сума, вкл. неразрешен овърдрафт.

Твърди, че според уговореното в чл. 11.2 вр. чл. 5.4. ако кредитният лимит е усвоен напълно и кредитополучателят не е платил ежемесечно дължимата лихва по разрешения кредитен лимит, то тази неплатена лихва се отнася като неразрешен овърдрафт и става незабавно изискуем, като се олихвява с лихвата (неустойка) по чл. 5.4. Излага, че съгласно чл. 11.3. вр. чл. 5.4. при неиздължаване на главница (вкл. изискуем овърдрафт или неразрешен овърдрафт) и/или лихва в уговорените за това срокове, цялата ползвана, но неиздължена част, вкл. над разрешения лимит на овърдрафта, се олихвява с лихвата за неразрешен овърдрафт по чл. 5.4. Твърди, че уговорената сума по кредита е предоставена за усвояване на 19.07.2018 г. и усвояването е започнало от 26.07.2018 г. Поддържа, че крайният срок за издължаване на кредита е изтекъл на 19.06.2019 г. и към тази дата ответницата е останала задължена за следните суми, а именно: главница за разрешен овърдрафт в размер на 2500 лв., неразрешен овърдрафт в размер на 192,94 лв., неустойка за просрочена лихва в размер на 22,99 лв. за периода 20.06.2019 г. – 22.10.2020 г. и неустойка за просрочена главница в размер на 297,91 лв. за същия период. Твърди, че за тези суми се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, която е връчена на ответницата по реда на чл.

47, ал. 5 от ГПК, респ. са му дадени указания от заповедния съд за предявяване на установителен иск.

По изложените съображения по същество ищецът моли за уважаване на предявените искове и претендира разноски за заповедното и исково производство.

В срока по чл. 131 ГПК назначеният особен представител на ответника депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за допустимост на предявените искове и основателност на иска за главница в размер на 2500 лв. за разрешен овърдрафт. Оспорва останалите искове като неоснователни. Прави възражение за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК, тъй като в същия не е посочен размер на неразрешения овърдрафт. Счита, че на практика неразрешеният овърдрафт представлява техническо записване на изискуема редовна възнаградителна лихва като главница по нов неразрешен кредит, което е с цел неоснователно обогатяване на банката чрез начисляване на наказателна лихва върху възнаградителната лихва. Поддържа, че липсва договор за потребителски кредит за неразрешен овърдрафт и същият е нищожен поради липса на форма, а договорът за кредит – поради 2 противоречие с добрите нрави. Отделно възразява, че не са спазени изискванията на чл. 10,ал. 1 от ЗПК, като елементите му не са с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12.

С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на исковете за неразрешен овърдрафт и начислени неустойки.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. М. Ж., поддържа исковата молба и представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Особеният представител на ответника адв. П. Т. поддържа отговора и моли да му бъде увеличено възнаграждението поради фактическата и правна сложност на делото и участието му в изслушването на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От приложения двустранно подписан договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 305/2648/84237108 от дата 19.07.2018 г. (л. 17 и сл.) се установява, че кредиторът „У.Б.“ АД е предоставил на кредитополучателя В. Л. Д. кредит в размер на 2500 лв. за текущи разходи, а кредитополучателят се е задължил да го усвоява, ползва целево и връща заедно с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи, в предвидените в договора срокове и в съответствие с ОУ – чл. 1 и т. 2 от договора. В чл. 4 е уговорен променлив годишен лихвен процент, формиран от референтен лихвен процент – осреднен депозитен индекс съгласно раздел III от ОУ, възлизащ на 0,13 %, и фиксирана надбавка в размер на 12,82 %, или 12,95 % към датата на сключване на договора. Промяната на лихвата и условията за това са регламентирани в чл. 11.4 от договора и чл. 9 и сл. от ОУ. Съгласно чл. 5.1 от договора ГПР е в размер на 13,8417 %, а общата сума, дължима по кредита – в размер на 2830,26 лв. Според чл. 5.4. върху всяка просрочена сума по кредита, в т.ч. неразрешен овърдрафт, се начислява обезщетение (неустойка) за забава в размер на действащата законна лихва според валутата на дълга. В чл. 6 от договора е уговорен срок за усвояване на кредита от 19.07.2018 г. до 19.07.2019 г., а в чл. 7 е регламентиран срок за погасяване до 19.06.2019 г.

Според чл. 11.2 при неиздължаване от страна на кредитополучателя на ежемесечно дължима лихва по усвоената част от кредита, тази лихва се отнася като усвоена част от разрешения кредитен лимит. Ако кредитният лимит е усвоен изцяло, то неплатената лихва се отнася като неразрешен овърдрафт и той се олихвява с лихвата по чл. 5.4. и е незабавно изискуем. Съгласно чл.

11.3 при неиздължаване на главница (изискуем разрешен и/или неразрешен овърдрафт) и/или лихва цялата ползвана, но неиздължена част, вкл. над разрешения лимит на овърдрафта се олихвява с лихва за неразрешен овърдрафт по чл. 5.4. Лихвите по чл. 11.2 и чл. 11.3 са незабавно изискуеми, считано от датата на забавата, към която се начисляват – чл. 12.2.2. Според чл. 12.2.1 лихвите за усвоен разрешен овърдрафт се дължат и изплащат ежемесечно на число от календарния месец, съвпадащо с датата от месеца, на която изтича срокът за издължаване на овърдрафта по чл. 7, тоест на 19-то число от съответния месец.

3

Приобщени към доказателствата са и Общи условия, при които „У.Б.“ АД предоставя потребителски кредити на физически лица (л. 21 и сл.), подписани от кредитополучателя на всяка страница.

Приложен е и погасителен план (л. 28), изготвен при условие, че за целия срок на договора е усвоен пълният лимит на овърдрафта, и съобразно действащия към датата на договора лихвен процент с падеж на месечната вноска 19-то число на месеца.

Ангажирано от ищеца е и искане за кредит на физическо лице вх. № 0305-67-006638/18.07.2018 г, (л. 29 и сл.), попълнено от В. Л. Д., с отразен размер на искания кредит от 2500 лв.

От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (л. 109 и сл.) се установява, че предоставеният от банката и усвоен от кредитополучателя лимит е 2 500 лв.

Според заключението към 23.10.2020 г. разрешеният овърдрафт по възникналото кредитно задължение представлява разрешеният лимит по потребителския кредит, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка с IBAN BG09UNCR70001523179365, и възлиза на 2 500 лв., а неразрешеният лимит по кредита към същата дата възлиза на 192,94 лв.

Вещото лице определя дължимата неустойка (10 %) върху просрочената редовна лихва от 192,94 лв. за периода 20.06.2019 г. – 23.10.2020 г. в размер на 22,99 лв., а дължимата неустойка върху просрочената главница от 2500 лв. за същия период – в размер на 297,91 лв. Съгласно заключението годишният лихвен процент по кредита е променян, но в посока намаление спрямо договорения от 12.95 % към датата ни договора в резултат на спадането на осреднения депозитен индекс (референтния лихвен процент).

От материалите по приобщеното ч.гр.д. № 13527/2020 г. по описа на Районен съд – Варна е видно, че въз основа на подадено на 23.10.2020 г. заявление от „У.Б.” АД срещу В. Л. Д. е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК за процесните суми по договора за кредит.

Поканата за доброволно изпълнение, ведно със заповедта, е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и кредиторът е предявил настоящите установителни искове в указания от заповедния съд едномесечен срок по чл.

415, ал. 4 ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Обективно кумулативно съединените положителни установителни искове, с които съдът е сезиран, са допустими, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС), последните установени от заповедното дело.

Предмет на исковете е установяване със сила на присъдено нещо съществуването на обективираните в заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК парични вземания за главница, договорна лихва и мораторна неустойка по сключен между страните договор за кредит овърдрафт, поради к о е т о основателността на претенциите е обусловена от следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение по процесния договор за 4 кредит; 2.) усвояването на уговорения кредитен лимит от 2500 лв., 3.) валидно уговорена клауза за мораторна неустойка (наказателна лихва); 4.) настъпила изискуемост на задълженията в претендирания размер, както и 5.) неизпълнение на същите от страна на ответника. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявените вземания. По отношение на неизпълнението, което е отрицателен факт от действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва, а именно точно изпълнение и/или други правопогасяващи или правоизключващи факти.