Решение № 70 от 28.02.2025, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Н., 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Сл. Петров при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело № 20242150100735 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.22 от ЗПК, и чл.26, ал.1, във връзка с чл.143, ал.2, т.5 и т.19 от ЗЗПт, и по чл.55, ал.1 от ЗЗД. Ищецът В. Р. Г. с ЕГН **********, с адрес: град О., улица С.г. № 7, община Н., твърди, че между него и ответника „С.к.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: град Ш., пл. О. № ***, представлявано от изпълнителния директор С.Н.Т., е сключен Договор за потребителски кредит № 555632 / 05.06.2019г., по силата и в изпълнение на който на 06.06.2019г. на В. Р. Г. е предоставена главницата по кредита в размер на 400 лева, а съгласно чл.20 от договора ищецът се е задължил да заплати и неустойка в размер на 999,25 лева за непредоставяне на обезпечение по чл.17 от договора.

Предвидената в този размер неустойка представлява скрито оскъпяване или лихва, разход на длъжника и възнаграждение за кредитора, включително и поради неизпълнимите изисквания към потребителя относно обезпечението. Тъй като неустойката представлява разход, той също е следвало да бъде включен при изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР) по кредита съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ГПК. Включването на тези разходи обаче би имало за последица, че размерът на ГПР ще бъде над размера, предвиден в чл.19, ал.4 от ГПР. Това означава, че договорът е нищожен на основание чл.22 от ЗПК. Самата неустойка, предвидена в чл.20 от договора за потребителски кредит, е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като тя не осъществява обезщетителна функция, уговорена е в нарушение на изискванията на добросъвестността. Клаузата, с която е уговорена, е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗПт, тъй като е в интерес само на финансовата институция, а на потребителя се причинява вреда от нейното заплащане.

1

Ищецът е заплатил в полза на ответника по договора за кредит сумата в размер на 1 400 лева. След като договорът е нищожен, на основание чл.23 от ЗПК той дължи връщане само на главницата по кредита в размер на 400 лева, поради което ответникът се е обогатил неоснователно за негова сметка със сумата в размер на 1 000 лева. Моли договорът за потребителски кредит да бъде признат за нищожен, а ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 100 лева, представляваща част от дължимата сума в размер на 1 000 лева, с която той неоснователно се е обогатил за негова сметка, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска. При условията на евентуалност, моли да бъде признато за установено, че клаузата на чл.20 от процесния договор за потребителски кредит, с която е уговорена дължима от потребителя неустойка, е нищожна поради накърняване на добрите нрави, а ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 100 лева, представляваща част от уговорената неустойка от 999,25 лева, с чието заплащане ответникът се е обогатил неоснователно за негова сметка, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска.

В отговора на исковата молба ответникът „С.к.“ АД изразява становище за неоснователност на предявените искове. Потвърждава за сключения между страните договор за потребителски кредит, като договорът е сключен от разстояние като част от системата за предоставяне на финансови услуги, посочва, че като кредитор е изпълнил задължението си да предостави на ищеца уговорената сума по кредита в размер на 400 лева, която ищецът се е задължил да върне заедно с уговорената договорна лихва. Признава и за съдържащата се в договора за кредит клауза за неустойка, която обаче кредиторът не е длъжен да претендира.

Намира тази клауза за валидна, тъй като същата е уговорена за неизпълнение на непарично задължение, като неустойката е начислена за целия период на действие на договора за кредит, през който заемателят не е предоставил обезпечение за неизпълнението по договора за кредит, по който начин е налице виновно неизпълнение от негова страна, а в случая неустойката не излиза извън присъщите й функции и не води до неоснователно обогатяване за сметка на заемателя, а с нея е предвидено да се обезщети кредитора за вредите, които е претърпял от неизпълнението на задължението на заемателя да предостави обезпечение на кредита. Затова отрича клаузата за неустойка да противоречи на добрите нрави, включително и с оглед нейния размер, а ако се окаже прекомерна, нейният размер може да бъде намален. Ищецът не е бил в невъзможност да изпълни задължението си по обезпечението на кредита по начина, описан в договора, с чието съдържание той е бил запознат преди сключването на договора за кредит, но в случая той е действал недобросъвестно още по време на преддоговорните отношения между страните.

С последваща молба, подадена от ищеца, чрез процесуалния му представител, е изменил размера на претенцията си по чл.55, ал.1 от ЗЗД като е увеличил от 100 лева на 1000 лева. Изменя размера и на евентуалния иск пак на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД от 100 лева до 539,32 лева, представляваща събраната от ответника неустойка по договора, с която сума ответникът се е обогатил неоснователно.

С протоколно определение съдът е допуснал на основание чл.214, ал.1 от ГПК 2 изменение на предявените искове по чл.55, ал.1 от ЗЗД съгласно заявеното от ищеца увеличение на техния размер.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. С отделна молба, подадена от упълномощен от ищеца адвокат, последният заявява, че поддържа исковите, включително и след направените изменения на осъдителните искове.

Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание нито от законен нито от процесуален представител. С писмена молба, подадена от упълномощен адвокат, същият заявява, че поддържа доводите, изложени в отговора на исковата молба и искания за отхвърляне на предявените искове като неоснователни. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 05.06.2019г. в град Ш. между „С.к.“ АД, от една страна в качеството му на заемодател, и В. Р. Г., от друга страна в качеството му на заемател, е сключен Договор за потребителски кредит № 555632, по силата на който заемодателят се е задължил да предостави на заемателя кредит под формата на паричен заем в размер на 400 лева. Между страните не се спори, респ. признава се от заемодателя и от заемателя, че първият е изпълнил задължението си по договора и е предоставил на ищеца уговорената сума по кредита. Потребителят от своя страна се е задължил да върне главницата по кредита ведно с договорната лихва, или общо сумата в размер на 459,93 лева, чрез заплащане на 7 броя месечни вноски през периода от 05.07.2019г. до 05.01.2020г. Уговореният лихвен процент по кредита е 36%, а ГПР е 53,17%. В чл.17 от договора за кредит е въведено задължение на заемателя в срок до 3 дни от получаване на заемната сума да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „С.к.“ АД всички задължения на заемателя по договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на „С.к.“ АД за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. С чл.19 от договора са въведени следните изисквания, на които да отговаря третото лице-поръчител в кумулативна наличност, а именно: навършена възраст 21 години; минимален осигурителен брутен доход – 1 500 лева; валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател – 6 месеца; липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и други; да не е поръчител по съществуващ кредит в която и да е банкова или небанкова институция.

Съгласно чл.20 от договора за кредит, в случай, че заемателят не изпълни задължението си, посочено в чл.17, същият дължи на заемодателя неустойка в размер на 999,25 лева, която се начислява пропорционално към всяка вноска по кредита и е отразена в погасителния план, неразделна част от договора за кредит. Така в погасителния план освен сумата по главницата и договорната лихва, които следва да бъдат погасни чрез вноските, или 3 общо сумата в размер на 459,93 лева, във всяка една погасителна вноска е сключена и неустойката за неосигуряване на поръчител по кредита в общ размер на 539,32 лева, по който начин сумата, която ищецът-потребител е предвидено да заплати на кредитора по договора за кредит, възлиза общо в размер на 999,25 лева, а 7-е броя месечни погасителни вноски е предвидено да бъдат равни – всяка от тях в размер на 142,75 лева.

Ищецът е представил доказателства, че на 31.01.2020г. е извършил в полза на ответника плащане на сумата в размер на 1 400 лева, а като основание за плащането е посочено „погасяване“.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗКИ е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т.е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл.9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК. Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон – ЗПК, в релевантната за периода редакция.

Предвид неравностойното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – Глава VI на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл.21, ал.1 от ЗПК.

Според настоящия съдебен състав уговорената в чл.20 от договора за потребителски кредит № 555632/05.06.2019г. неустойка за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение на заема чрез поръчител или банкова гаранция, същата следва да се счита за нищожна. Неустойката е форма на договорна отговорност, която служи за обезщетяване на вредите от неизпълнението, като предварително установява размер на тези вреди, без да е необходимо да ги доказва. В това се изразява типичната за неустойката обезщетителна функция. Уговорената в настоящия договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, когато излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. На първо място не е ясно как е определена посочената неустойка, като в договора няма посочен метод за това. На следващо място същата е обвързана с уговорката за предоставяне на обезпечение по чл.17 от Договора, във връзка с клаузите на чл.9 от Общите условия. Уговорените условия са поставени по такъв начин пред заемателя, че е невъзможно тяхното неизпълнение дори и в по-дълъг срок. В случая е въведен изключително кратък срок за представяне на тези обезпечения – 3-дневен от усвояване на сумата, което лишава заемателя от предварителна яснота за възможните тежести, които би понесъл ако сключи договора. Въведени са редица и изключително обусловени и сложни условия, на които да отговаря този поръчител, в голямата си част несъобразени с конкретния размер на предоставения заем, които освен това са и 4 кумулативно предвидени, т.е. неизпълнението на едно от тях винаги води и до неизпълнение на задължението и респ. до възникване на задължението за заплащане на неустойката. Ако пък заемателят е в състояние за уговори обезпечение от банкова институция, е житейски необяснимо по каква причина не би поискал кредитиране от банката, а от това търговско дружество. Самият кредитор ясно е показал, че неустойката е уговорена при неравноправни условия, като още с погасителния план е заложил месечните суми, които следва да се дължат както по заема, така и за неустойката по чл.20 от договора. Това означава, че на практика неустойката би се дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на договорените вноски. Основното задължение на длъжника по договора за потребителски кредит е да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи по събиране на задължението, но с процесната неустойка възстановяване на тези вреди не се гарантира, поради което с неустойката не се осъществява обезщетителната й функция, а е послужила за неоправдано и непосочено в договора оскъпяване на заема и увеличаване на заемната тежест на длъжника.