Определение № 2005 от 14.11.2025, Районен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2005 гр. Враца, 14.11.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Цв. Иванов при участието на секретаря А.Л.М. като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело № 20241420104130 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.

Образувано е по искова молба на Я. Д. Й. с ЕГН ********** и адрес гр. В., ул.

"Я" № срещу Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр.

Враца (ТП на НОИ гр. Враца) и Професионална техническа гимназия „Никола Йонков Вапцаров“ гр. Враца (ПТГ гр. Враца).

Наведени са твърдения с исковата молба, че за периода от 01.10.1975 г. до 31.12.1990 г. е била в трудови правоотношения с Механотехникум „Никола Йонков Вапцаров“ гр. Враца/ТМЕТ „Никола Йонков Вапцаров“ гр. Враца (чиито правоприемник е Професионална техническа гимназия „Никола Йонков Вапцаров“ гр.

Враца), където е заемала длъжността „ръководител танцов състав“, при условията на осемчасов работен ден и петдневна работна седмица и че същият период следва да й бъде зачетен като трудов стаж при пенсиониране. Поддържа, че през посочения период възнаграждението й е било определяно от Окръжния център за художествена самодейност гр. Враца ежегодно, че е уплътнявала работния си график на пълен работен ден, както и че основните си дейности по длъжността „хореограф“ е изпълнявала именно в Механотехникум „Никола Йонков Вапцаров“ гр. Враца/ТМЕТ „Никола Йонков Вапцаров“ гр. Враца, където е имала работно време и всички други условия на труд, които са важали и за останалите преподаватели в училището. Сочи, че през процесния период приложим закон са били Наредба № 8 за назначаване и освобождаване от длъжност на учителските кадри и Указ № 330 за народната просвета, както и че за процесния стаж е приложима разпоредбата на § 9 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ПЗР на 1

КСО), поради което неправилно същият стаж не й е бил зачетен при определяне на пенсията й за осигурителен стаж и възраст. Излага, че посоченият трудов стаж е отразен и в трудовата й книжка с № 14/01.10.1974 г., издадена от Окръжен пионерски дом гр. Враца. Непризнаването от страна на ТП на НОИ гр. Враца на трудовия стаж на ищцата в Механотехникум „Никола Йонков Вапцаров“ гр. Враца/ТМЕТ „Никола Йонков Вапцаров“ гр. Враца води до невъзможност от страна на НОИ да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, съгласно уведомително писмо № 2113-06-1657/2 от 11.12.2023 г., издадено от ТП на НОИ гр. Враца.

Искането към съда е да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ТП на НОИ гр. Враца и ПТГ гр. Враца, че има трудов стаж за периода от 01.10.1975 г. до 31.12.1990 г. на длъжност „ръководител танцов състав“ в ПТГ гр. Враца.

Искът е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 3, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР).

В подадения по реда и срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговорответникът ТП на НОИ гр. Враца излага, че искът е недопустим, тъй като не са налице предпоставките по чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР (осигурителят да е прекратил дейността си, без да има правоприемник и в архивното стопанство на ТП на НОИ гр. Враца да липсват писмени данни за претендирания стаж). Недопустимост на иска се твърди и поради наличието на удостоверение с изх. № 60/12.09.2012 г., издадено от „Център за работа с деца“ гр.

Враца, както и поради обстоятелството, че на ищцата е зачетен трудов стаж в Кралство Испания в размер на 9 години, 8 месеца и 5 дни. Поддържа се, че зачитането на вече зачетен осигурителен стаж, както и категория труд, в случая втора категория като учителски стаж е недопустимо в гражданско съдебно производство. Относно основателността на иска е отбелязано, че ищцата би могла да подаде заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1, ал. 2 или ал. 3 от КСО в ТП на НОИ гр. Враца, в който случай ще бъде извършена преценка за наличието на изискуемите условия за нейното отпускане.

Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235 от ГПК, съдът приема следното:

Съгласно чл. 5 от ЗУТОССР, трудовият стаж по този закон може да се установява в случай, че пред съда се представи удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са изгубени или унищожени.

От приложеното на л. 5 от делото удостоверение е видно, че ПТГ гр. Враца не съхранява данни и ведомости за периода от 1975 г. до 1988 г., в който ищцата Я. Й. е работила като ръководител танцов състав, с изключение на 1989 г., когато има посочени възнаграждения по месеци.

Съгласно писмо на л. 7 от делото ищцата Я. Й. е завършила Полувисш институт със специалност „Музика и хореография“ в гр. София.

2

Видно от удостоверение на л. 15 от делото и заверен препис-извлечение от трудова книжка с № 14/01.10.1974 г., издадена от Окръжен пионерски дом гр. Враца (л.

16-26), ищцата Я. Й. е завършила полувисше образование, специалност „Хореограф“, като в периода от 01.10.1975 г. до 31.12.1985 г. е работила на длъжност „лектор на танцов състав“ в Окръжен пионерски дом гр. Враца, както и в периода от 01.10.1986 г. до 20.11.1991 г. е работила на длъжност „художествен ръководител“ в Читалище с.

Мраморен, община Враца.

Установява се от приложения на л. 54-55 от делото опис на осигурителен стаж, че на ищцата е признат от ТП на НОИ гр. Враца осигурителен стаж от трета категория труд при осигурители Окръжен пионерски дом гр. Враца и Читалище с. Мраморен за периода от 01.10.1975 г. до 20.11.1991 г.

Видно от приложеното на л. 10 от делото писмо на Окръжен съвет за култураВраца и приложените на л. 11-12 от делото писма на Окръжен център за художествена самодейност-Враца, утвърдената седмична заетост за нещатни (хоноровани) преподаватели на художествени колективи е, както следва: работа върху репертоара-56 часа, репетиции-6-7 и за ръководене на концерти-1-2 часа, като художественият ръководител на колектива се назначава от ръководството на съответната организация или ведомство след съгласуване с Окръжния център за художествена самодейност.

Установява се от решение № 41 от 10.02.1969 г. на Комитета за стопанска координация (л. 113-114), че на нещатните художествени ръководители определената заплата (до 65% от съответната категория длъжност за висше образование) се изплаща при 12 до 15 часа седмична заетост, като при по-малка заетост месечното трудово възнаграждение се намалява с 1/15 част, от което съдът прави извод, че нещатните художествени ръководители с а били задължително осигурени за пенсия за старост по дял III от Кодекса на труда от 1951 г. (отм., ДВ, бр. 110 от 1999 г.).

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на сидетелите П.Д.П. и Е.Д.Н., като от представените копия на трудови книжки на същите е видно, че са работили през същия период в ПТГ гр. Враца (тогава ТМЕТ гр. Враца).

П.П. дава показания, че ищцата е постъпила на работа в ТМЕТ гр. Враца в края на месец септември 1975 г., като не била щатен учител, а била външен лектор и ръководела извънкласна форма-танцовия състав в училището. Тази извънкласна форма се одобрявала от отдел „Просвета“ и била задължителна. Доколкото свидетелят си спомня, ищцата се занимавала два дни седмично по три учебни часа с танцовия състав, като идвала в определени дни в извънучебно време, за да си направи хорариума. Работела плътно през цялата учебна година и когато я поканели, участвала в заседанията на учителския съвет. Материалните книги са унищожени поради изтичане на срока за съхранение.

Е.Н. дава показания, че е бил учител по физическо възпитание в ТМЕТ гр.

Враца от 1987 г. до 2016 г., като ищцата със сигурност е работила там до 1990 г.

Ищцата си вземала часовете в извънучебно време, включително вечер. Около 30 човека участвали в танцовия състав и същият имал много награди и международни участия. Основната работа на ищцата била в Пионерския дом, като деца от там, а и други желаещи деца идвали и се записвали в танцовия състав. През цялата учебна година ищцата имала занимания с танцовия състав, два или три пъти седмично.

3

Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като обективно и добросъвестно дадени.

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, която се възприема от съда и дава заключение, че по данните на Община Враца ищцата няма трудов стаж, който би могъл да се приравни на трудов/осигурителен доход, при изчисляване съгласно чл. 97 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите, в Пионерски дом гр. Враца ищцата има стаж, който се равнява на 4 години, 10 месеца и 4 дни за процесния период, съгласно писмения отговор на ТП на НОИ гр. Враца за периода от 01.10.1975 г. до 1985 г. й е признат трудов стаж в Пионерски дом гр. Враца в размер на 8 години, 9 месеца и 25 дни, а съгласно данните от ПТГ гр. Враца за периода от 1978 г. до 1989 г. ищцата има трудов стаж 7 месеца и 15 дни.

От началото на процесния период – 01.10.1975 г. до 18.10.1991 г. обществените отношения в сферата на образованието са се регулирали от Закона за народната просвета (обн. в Държавен вестник, бр. 218 от 1948 г.) и от Указ № 330 за народната просвета, действащи до отмяната им със Закона за народната просвета (обн. ДВ бр. 86 от 1991 г.). Според Указа (чл. 1) всички видове и степени учебни и учебновъзпитателни заведения, посочени в настоящия указ, и онези, които ще се откриват въз основа на него, се ръководят от Министерството на културата, науката и просветата пряко и посредством отделите „Народна просвета“ при народните съвети на депутатите на трудещите се, които отдели са същевременно органи и на Министерството на културата, науката и просветата.

Съгласно чл. 15 от Указа за осигуряване на комунистическото възпитание на учащите се в помощ на училището се създават пионерски дворци и домове, станции, лагери, детски и юношески спортни школи, детски библиотеки и други извънучилищни учреждения и се организират разнообразни форми на извънкласна и извънучилищна работа - кръжоци, колективи за художествена самодейност и др., съгласно чл. 11 от Указа учителските институти са полувисши учебни заведения с двегодишен курс на обучение, а съгласно чл. 12 от Указа на завършилите педагогическите училища се дават права на учители в началните училища или детските градини съобразно подготовката им, като на завършилите учителските институти се дават права на редовни учители в средния курс на общообразователните училища (от V до VII клас).

Съгласно чл. 35 от Закона за по-тясна връзка на училището с живота и за понататъшно развитие на народното образование в НР България (отменен през 1991 г. със Закона за народната просвета) добилите право на редовни учители до влизането в сила на настоящия закон или които ще завършат по сега действуващата система запазват правата си. За повишаване на тяхната квалификация се организират курсове, практикуми, семинари и др. и им се дава възможност да получат висше образование по редовен или задочен път по специална програма.

Въз основа на гореизложеното съдът приема, че положеният от ищцата стаж в процесния период от 01.10.1975 г. до 31.12.1990 г. на длъжност „ръководител танцов състав“ в ПТГ гр. Враца следва да бъде зачетен за учителски такъв със съответната категория труд.

Независимо от горните изводи, предявената искова молба се явява изцяло недопустима на основание чл. 130 от ГПК и следва да бъде оставена без разглеждане, а 4 производството по делото-прекратено, поради следното:

Видно от отговора на исковата молба, ТП на НОИ гр. Враца е зачело на ищцата Я. Й. осигурителен стаж от трета категория труд при осигурители Окръжен пионерски дом гр. Враца и Читалище с. Мраморен за периода от 01.10.1975 г. до 20.11.1991 г., т.е. за целия процесен период.

Недопустимо е по реда на чл. 124, ал.1 от ГПК да се установява факт относно характера на полаган по договор труд и от значение за определяне на категорията труд при пенсиониране, който е различен от вписания в трудовата книжка. Съдът намира, че изложените от ищцата фактически твърдения не попадат в приложното поле на чл.