Определение № 1294 от 28.05.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1294 гр. София, 17.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20248002900068 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на „Електроенергиен системен оператор„ЕАД и К. С. И. против решение № 534/27.07.2023г. по т.д.№ 288/2023г. на Софийски апелативен съд, съответно :

Касаторът „ЕСО“ЕАД обжалва въззивното решение в частта му, с която са отхвърлени, като погасени по давност, предявените от дружеството против И. В. Й. обективно съединени искове : 1/ с правно основание чл. 240, ал.2 вр. с чл. 237, ал. 2 ТЗ – за осъждане ответника да заплати сумата от 333 755,70 лева – общият размер на неправомерно изплатени суми на служители на „ЕСО“ЕАД, въз основа на 38 доклада, съставени от втория ответник К. С. И. и 1 доклад на Р.Й., адресирани до И. В. Й., в качеството му на изпълнителен член на СД на дружеството – ищец. Претендираната сума представлява обезщетение за причинени на дружеството вреди / претърпяна загуба / от неизпълнение задължения на ответника по договора за управление и контрол от 28.01.2014 г. ; 2/ с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД , за сумата от 101 360,68 лева – общ размер на законната лихва за забава върху главницата, за периода 19.11.2018 г. – 19.11.2021 г.. Макар правилно да е установил фактите по делото, касаторът счита, че въззивният съд неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че отговорността на ответника, за причинени от действията му като изпълнителен член на СД вреди е винаги договорна по своя характер, от която й квалификация е предпоставено и погрешното приложение на чл. 111, б.“б“ ЗЗД, обусловило отхвърлянето на исковете, поради изтекла погасителна давност. Според страната, отговорността на изпълнителният член на СД на АД може да бъде както договорна, така и деликтна , като характера й се предпоставя от това дали е засегнат позитивния / в който случай е договорна / или негативния интерес на увреденото дружество. Тъй като ответникът е засегнал негативния интерес на 1

„ЕСО„ЕАД, то отговорността му за вреди следва да се квалифицира като деликтна и исковете не са погасени по давност, предвид приложение на общата 5-годишна погасителна давност.

Касаторът К. С. И. обжалва въззивното решение в частта му, с която е отменено първоинстанционното и е уважен предявеният от „ЕСО„ ЕАД против него иск, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД, за връщане на дружеството сума от 301 335, 33 лева – общ сбор на изплатени на ответника суми, в качеството на възнаграждения за процесуално представителство по дела, ведно със законната лихва от 19.11.2021г. до окончателното й заплащане, като получена без основание. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано.

Твърди, че в нарушение на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК съдът не е обсъдил всички доказателства по делото, поотделно и в съвкупност, релевантни за спора факти е възприел с последици противоречащи на опита и логическите правила и изобщо не е изложил мотиви по въведени от ответника възражения . Несъстоятелен страната намира извода на съда, че с разпорежданията си за изплащане на суми / присъдени на дружеството, в качеството на дължими разноски за юрисконсултско възнаграждение от осъдените насрещни страни / в полза на служители на дружеството / за положения от тях експертен труд и осъществявано процесуално представителство по водени от и срещу дружеството съдебни дела, по които са присъдени преждепосочените разноски / изпълнителният директор И. Й. е нарушил вътрешни актове на дружеството и договора за управление и контрол, сключен с дружеството, в качеството на изпълнителен член на Съвета на директорите /СД/. Този извод касаторът намира в противоречие с предходно възприетото от въззивния съд : че всяко работещо търговско предприятие само организира своята икономическа и финансова политика, според приети вътрешни актове, но няма законоустановена забрана работодателят да изплаща на юрисконсултите и служителите си целеви бонуси и парични поощрения за успешна работа в защита интересите на дружеството, при това не непременно от средствата за работна заплата, а за сметка на ефективно събрани суми от насрещни страни, по спечелени дела, присъдени на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Според касатора съдът не е съобразил, че : 1/ разпорежданията на И. Й. не противоречат на разпоредби на Устава, Правилници за дейността на дружеството или на конкретни решения на колективните органи за управлението му или на едноличния му собственик – Български енергиен холдинг, няма забрани за разпореждания с такъв предмет, нито изрично установен ред за усвояване и разпределяне на получени, по спечелени от дружеството дела, суми от присъдено юрисконсултско възнаграждение; 2/ имащите отношение към усвояването на тези суми отдели - Човешки ресурси, Финанси и счетоводство, Правен - са били запознати с възприетия, в периода на управление на И. Й., механизъм за разпределяне, въведен с цел да се преустанови текучеството на юристи, при наличието на многобройни и тежки съдебни и арбитражни дела в периода 2016г. - 2017г. и да се повиши събираемостта на вземанията на дружеството, като не са се 2 противопоставяли на тази практика - за тези обстоятелства е разпитан като свидетел тогавашния директор на Дирекция „Финанси и контрол„ - Мария Андреева, но въззивният съд изобщо не е обсъдил показанията й, нито е мотивирал причини за неприемането им; 3/ водената политика на поощрения / аналогично и на работници, ангажирани с аварийни ремонти, с изплащане премии за сметка на получени от дружеството застрахователни обезщетения / е била известна и на колективните органи за управление на дружеството, както и на едноличния собственик на капитала, предвид одобряването на годишните финансови отчети на дружеството в този период; нещо повече – по искане на едноличния собственик на капитала, с решение на СД на „БЕХ“ ЕАД от 05.06.2023г. И. Й. е освободен от отговорност за дейността си като член на СД на „ЕСО“ЕАД, за периода 2014 г. – 2018 г.; 4/ тази практика не е оспорвана и от външни одитори. Несъстоятелен, в разрив с делегираната на изпълнителния член на СД компетентност, съгласно чл. 4.3 от договора за управление и контрол, касаторът намира извода на съда, че изплатените суми нямат характера на премия или поощрение / „целеви награди“, според Правилата за разпределение на средствата за премиране/ санкциониране на работниците и служителите на „ЕСО“ ЕАД, тъй като такова основание не било изрично посочено в актовете за разпореждането им. Неясно, според страната, е и в какво съдът съзира нарушение на чл. 5 от Системата за финансово управление и контрол / СФУК /, след като не е налице непълно, неясно, невярно, неточно или несвоевременно осчетоводяване на операциите по изплащане на сумите. Неотносимо към нарушение на договора за управление и контрол е и съобразеното от съда обстоятелство, че докладите до И. Й., въз основа на които са преценени и издадени разпорежданията за изплащане на възнаграждения, не са били регистрирани в деловодната система, съгласно Правилата за организация на деловодната дейност и документооборота на „ЕСО„ЕАД.

Касаторът К. И. коментира мотивите на въззивния съд по иска срещу И.

Й., доколкото съдът е основал на тях и конкретно – на установено, с извършените от Й. разпореждания, нарушение на договора за управление и контрол и на вътрешни актове на работодателя - и основателността на иска срещу евентуалния ответник К. И., приемайки, че предвид този им порок разпорежданията не съставляват основание за получаване на сумите.

Касаторът, обаче, оспорва както правилността на тези мотиви, така и тяхната относимост към произнасянето по евентуалния иск, тъй като получената от него сума е на валидно / доколкото не е прието за нищожно от съда / основание – разпореждане на изпълнителния член на СД И. Й., което не се явява опорочено до нищожност, дори да се сподели, че е издадено в нарушение на вътрешни правила на дружеството или на договора за управление и контрол, сключен от Й.. Не се оспорва и факта, че И. е осъществявал процесуално представителство по съответните дела, като несъстоятелно съдът игнорира обстоятелството, че процесуалното представителство не попада в задълженията му по договор, т.е. му е възложено допълнително, а е лишено от правна и житейска логика да се приеме, че възлагането е безвъзмездно. Следователно, не е налице никоя от 3 хипотезите на получено при начална липса на основание, съгласно приетото в ППВС № 1/1979г.. Според касатора, съдът е обърнал доказателствената тежест по възражението за добросъвестност на К. И. , основано на чл. 271, ал.

1 КТ, като получател на сумите. Съгласно чл. 8, ал. 2 КТ, в тежест на оспорващия добросъвестното получаване на сумите, т.е. на ищеца, е било да установи недобросъвестност на И., в качеството му на юрисконсулт, т.е. знание, че получава същите без правно основание. Оспорва се извода на съда, че получената от И. сума не е на основание трудово правоотношение с ищеца, от което следва и неправилна правна квалификация на евентуалния иск, с действителна такава - чл. 357, ал. 1 КТ, тъй като не се касае за общ гражданскоправен спор за неоснователно обогатяване, а за получени възнаграждения при и по повод изпълнявана по трудово правоотношение работа. Липсата на формално разписан ред и условия във вътрешни актове, за изплащане на присъдени разноски по дела, като награди за служителите, участвали по тези дела, не е равнозначна на липса на основание за тяхното получаване, още повече при продължителна такава, известна и неоспорвана от компетентните органи за финансовото му управление, разходване и контрол на средствата, политика на дружеството. Въззивният съд е упражнил недопустим контрол върху автономната преценка на работодателя / цитира в подкрепа приетото в решения по гр.д.№ 4564/2019г. и гр.д.№ 36589/2017 г. на ІV г.о. на ВКС /. Неправилно е изключена и закрилата по чл. 271, ал. 1 КТ – не се обосновава извод, че към момента на получаването им, К. И. е съзнавал, че сумите не му се дължат. В евентуалност страната сочи, че нетната сума на полученото от нея, след приспадане на дължими от работодателя данъци и осигуровки, така и не е доказана, като не подлежи на връщане размера на разпореденото за плащане, а на фактически полученото.

Всяка от страните оспорва касационната жалба на противната и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване.

Ответникът И. Й. оспорва касационната жалба на „ЕСО“ ЕАД и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неотносимост на формулирания въпрос към решаващите мотиви на въззивния съд.

Върховен касационен съд констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК,от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :

Предявени са обективно съединени искове от „ЕСО“ ЕАД против И. В.

Й. и в евентуално съединение със същите - искове на дружеството срещу К. С.

И.. Исковете срещу главния ответник са квалифицирани от ищеца с правно основание чл. 45 ЗЗД вр. с чл. 237, ал. 2 ТЗ, съответно чл. 86, ал. 1 ЗЗД , като се настоява на деликтен характер на отговорността, по смисъла на общата разпоредба за непозволеното увреждане. „ЕСО“ЕАД твърди, че разпореждайки изплащане на суми, общо в размера на главницата, присъдени 4 като юрисконсултски възнаграждения по спечелени от дружеството дела и ефективно събрани от дружеството, в полза на юрисконсулти и други служители / експерти / , за работата им по тези дела, изпълнителният член на СД и главен ответник И. Й. е нанесъл вреда на дружеството, подлежаща на обезщетяване в размера на разпореденото, ведно с обезщетение за забава.

Разпорежданията са издадени въз основа на 38 доклада на юрисконсулта евентуален ответник К. И., както и 1 доклад на лицето Р.Й. – ръководител на управление „Обществени поръчки„, които доклади / без 1 / не са били заведени в Информационната система за документооборота, съгласно изискванията на Правилата за организация на деловодната дейност и документооборота в дружеството. Ищецът счита, че същите са издадени в нарушение на сключения с И. Й. договор за управление и контрол и на вътрешни правила и актове на дружеството, уреждащи начина за определяне на работната заплата / Вътрешни правила за работната заплата / и реда за изплащане на премии и бонуси / Правила за разпределяне средствата за премиране / санкциониране на работниците и служителите /, като ответникът не е действал с дължимата грижа на добрия търговец. Ищецът се позовава и на доклад на Агенция за държавна финансова инспекция / АДФИ /, отчела изплащането на тези суми като неправомерно. Твърди, че съгласно утвърдената в дружеството Система за финансово управление и контрол /СФУК/, преждепосочените доклади са подлежали на предварителен контрол и съгласуване със съответните длъжностни лица – главен счетоводител, директор на Дирекция „Финанси и бюджет“, от юрисконсулт, различен от съставителя К. И. – както за законосъобразност, така и за целесъобразност.