Решение № 294 от 26.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 294 гр. Пловдив, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20235330204676 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 23-1030-003279/28.06.2023 г., на ВПД началник група в с-р Пътна Полиция при ОД на МВР Пловдив, с което на Е. Х.

Г., ЕГН **********, на основание чл. 179, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 25, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

В жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление, изтъкват се доводи за различна фактическа обстановка от описаната в АУАН и НП. В съдебно заседание жалбоподателят се явява, дава обяснения, представлява се от процесуален представител, който излага аргументи, че не е установена правилно фактическата обстановка и не били установени правилно всички съставомерни факти, като жалбоподателят не е отклонявал превозното средство наляво, а напротив водачът на лекия автомобил се е отклонил надясно като е искал да го изпревари и да се престрои в дясна лента, прави се искане за разноски.

Въззиваемата страна, в писмено становище, моли актът да се потвърди, като излага доводи, че същият бил съставен без процесуални пороци и по безспорен начин било доказано нарушението. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледала по същество.

От фактическа страна съдът намери за установено следното:

На 02.06.2023 г. около 18:00 ч. жалбоподателят управлявал автобус И. Н. с рег.

№ **** по линия № 11 в гр. Пловдив, заедно със свид. Н. Д., който бил кондуктор в автобуса. Движението по Кукленско шосе било натоварено, а автобусът се движил в 1 най-дясна лента в посока кръговото кръстовище с околовръстното шосе.

На неустановено по делото място на Кукленско шосе по същото време в средната лента успоредно с автобуса се движил лек автомобил Форд Мустанг с рег. № ****. Водачът на автобуса, го отклонил в ляво и с предната лява част на бронята на автобуса закачил дясното огледало на Форд Мустанг, обърнал го в посока обратна на движението и при приплъзването тъмната пластмаса на огледалото оставила продълговата следа по бронята на автобуса. Водачите, веднага след съприкосновението спрели превозните средства в дясна лента.

Бил подаден сигнал за настъпило ПТП и на място пристигнал служител от с-р ПП при ОД на МВР свид. И.. При пристигането си същият разговарял с водачите и свид. Д., при който разговор жалбоподателя първоначално признал вината си и двамата водачи искали да попълват двустранен протокол. В това време водачът на Форд Мустанг, наместил огледалото си обратно в позицията, в която би трябвало да бъде.

Тъй като възникнало неразбирателство между двамата водачи се наложило свид. И. да вземе отношение по случая и да ангажира административнонаказателната отговорност на водача на автобуса, последния сменил версията си. И. тогава направил проби за алкохол и снимки на МПСтата, съставил протокол за ПТП № х1754212 и АУАН № GA995671, в който ангажирал отговорността на водача на автобус И. Н. за настъпването на ПТП на база посоката на обрънатото огледало и следата, която същото оставило по бронята на автобуса.

Актът бил съставен на местопроизшествието, пред жалбоподателя, който вписал че има възражения. На 05.06.202 г. в с-р ПП на ОД на МВР Пловдив депозирал възражения, в което обяснил как според него се било случило ПТП в действителност.

На 21.06.2023 г. била съставена докладна записка за установеното по случая.

На 28.06.2023 г. било съставено процесното наказателно постановление, с което жалбоподателят бил наказан за нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2 вр. с чл. 179, ал. 1 т. 5 от ЗДвП с глоба в размер на 200 лв.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Й.

И., свид. Н. Д., приобщените писмени доказателства АУАН, протокол за ПТП №1754212, ведно със схема, справка за нарушител водач, снимки от системата за ПТП, писмо от Община Пловдив за административен адрес, Заповед рег. № 8121з1632/02.12.2021. Останалите писмени доказателства, писма от ОД на МВР за липсващи записи от служебен автомобил, от Теразини СОТ за липсващи записи от охранителни камери и Община Родопи за липсващ адрес не допринасят за изясняване на фактическите положения по делото, поради което не следва да се обсъждат.

Съдът намира показанията на свидетеля И. за логични и обективни.

Актосъставителят свидетелства за обстоятелствата след настъпване на ПТП и това по каква логика и на база на какви възприятия, а именно възприетото от обективната действителност и след разговорите с лицата, е съставил акта, което следва да се тълкува и в светлината на веществените и писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на свид. Д., че не си спомня за завъртане на кормилото, както и че не си спомня каква е била посоката на огледалото след удара. Съдът не кредитира показанията му, че червеният автомобил се е опитал да направи изпреварване, тъй като същите представляват умозаключение и сугестивна представа за случилото се в светлината на поведението на водача на лекия автомобил и близката му колегиална връзка с водача на автобуса.

Съдът не кредитира обясненията на жалбоподателя за фактическата обстановка, тъй като същите противоречат на обективните доказателства и на показанията на полицейския служител, които не са оборени от други доказателства. На първо място твърдението, че лекият автомобил се е отклонил наляво и е ударил автобуса с огледалото си, като го е свил навътре, противоречи на оставената следа от черната 2 пластмаса по автобуса. Видно от снимка находяща се на л. 29 от делото първоначалната точка на контакт е в най-предната част на автобуса като при движението напред на автобуса огледалото е оставило по бледа следа указваща посоката на движение, а именно автобусът се движи преди лекия автомобил, като пресича неговата траектория и се получава триенето. При обратното положение, а именно ако лекият автомобил е пресякъл траекторията на автобуса от тази точка на контакт няма как да се получи следа към задната част на автобуса, тъй като посоката на движение не би съвпаднала.

От този обективен факт подчинен на законите на физиката следва да се извлече описаната по-горе фактическа обстановка. Това кореспондира и с показанията на свид.

И. и с описаното от него в докладната записка, че при пристигане на местопроизшествието огледалото на автомобилът е било обърнато обратно на движението.

Това не противоречи на обстановката от снимка, находяща се на л. 30, от която е видно, че и автобусът и лекият автомобил са спрели с гуми сочещи по посока на движението. Тъй като след удара е имало корекция на движението и на двата автомобила и същите са спрели в посока успоредна на движението.

Не се събраха доказателства, които да опровергават изводите от горната съвкупност. Поради това съдът намира, че обясненията на жалбоподателя представляват защитна версия и не ги кредитира.

От правна страна съдът намира следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да се отклони наляво по платното за движение, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението.

Вменява се на жалбоподателя, в качеството му на водач на МПС, да се е отклонил наляво като не се е убедил, че няма да създаде опасност за движението и е причинил ПТП.

Безспорно се установи качеството на жалбоподателя, а именно водач на МПС.

Не се установи обаче къде се е случило това доколкото посочения в АУАН и НП адрес НЕ съществува.

От показанията на свидетелят Д. се установява, че в края на Кукленско шосе автобусът, управляван от жалбоподателя е следвало да направи ляв завой, като в такъв случай маневрата му е щяла да се явява логична и целесъобразна. Не се доказа на какво разстояние се е намирал автобуса от кръговото движение, тъй като неустановено по делото остава мястото на местопроизшествието.

Недоказването на всички съставомерни елементи е основание за отмяна на атакуваното постановление, тъй като не се доказа описаното в АУАН и НП нарушение да е извършено на соченото в тях място.

Съдът е в невъзможност да подмени установените факти, а именно на кое друго място се е случило пътнотранспортното произшествие и по-специално предприемането на несъобразената маневра, тъй като АУАН и НП имат ролята на обвинителен акт в административнонаказателния процес, а съдебното производство по обжалване на издаденото НП е на практика въззивната му фаза и съгласно задължителната тълкувателна практика на Върховния съд и на ВКС, всяко установяване за първи път на етап съдебно следствие на съставомерен факт, който до този момент не е предявен на дееца по надлежния процесуален ред, по своята правна същност представлява съществено изменение на обстоятелствената част на 3 повдигнатото обвинение. Съгласно трайната съдебна практика обаче, изменение на обвинението е недопустимо пред въззивната и касационната инстанция, а доколкото производството по реда на чл. 63 от ЗАНН има характер на въззивно такова, то института на изменение на обвинението не може да намери приложение при оспорване на електронни фишове пред съда.

Тоест съдът не може за първи път да установи нови съставомерни фактически положения и да реализира отговорността на дееца въз основа на тях, щом те не са предявени до този момент на нарушителя по надлежния процесуален ред. (Решение № 250 от 23.06.2015 г. по н. д. № 657 / 2015 г. на Върховен касационен съд, Решение № 405 от 16.02.2015 г. по нак. д. № 1299/2014 г. на Върховен касационен съд) От гореизложеното следва, че Наказателното постановление следва да се отмени:

- ако в него не са описани всички съставомерни фактически признаци от субективна и обективна страна на вменения административен състав;

- или ако за извършване преценка дали деянието е съставомерно на съда се налага да установява допълнителни фактически положения, които не са надлежно предявени на дееца чрез описването им в АУАН и НП;

- или ако фактите, така както са описани в АУАН и НП (без съда да установява нови положения, които не са надлежно предявени на нарушителя) следва да се извличат чрез тълкуване.

- или ако фактите макар и съставомерни не се докажат, а се установят нови фактически положения непредявени с АУАН и НП. Настоящия случай носи белезите на първата и последната характеристика, доколкото не само не се доказаха описаните в АУАН и НП действия да са се осъществили на посочено място, но и не се доказа на кое друго място са се осъществили същите.

За пълнота на изложението съдът намира, че следва да посочи, че правилно е определена санкционната норма, която отговаря на описаното и квалифицирано нарушение.

Съгласно измененията в ЗДвП и влизането в сила на чл. 189з от ЗДвП обсъждането на приложението на чл. 28 от ЗАНН се явява ирелевантно и безпредметно.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП не са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, в светлината на горните констатации.

Видно от съдържанието на НП и АУАН в тях е посочено местоизвършване на нарушението Кукленско шосе № 48. Видно от справката за административни адреси в район Южен, такъв адрес не съществува. От доказателствата по делото става ясно, че действително нарушението се е осъществило някъде по Кукленско шосе, което е дълго около 7 км. Точното местоположение на установяването на нарушението има връзка както с мотивите за предприетата маневра от водача на автобуса, така и с точната фактическа обстановка. Мястото на извършване на нарушението е винаги съставомерен факт от изключително значение, както за местната компетентност на административнонаказаващия орган, така и за съда.