Решение № 5301 от 14.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5301 гр. София, 14.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Слави Г. Славов при участието на секретаря Юлия С. Д.а Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20241100505303 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 7237 от 09.05.2023 г., постановено по гр.дeло № 67434/2021 г. на СРС, Г.О., 171 състав, е отхвърлен предявения от М. К. К. ЕГН **********, чрез адв.В. против И. К. К., ЕГН **********, иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на сумата 11666,66 лева, представляваща 1/3 част от получената от И. К. сума без правно основание в размер от 35000 лева от банкови преводи от наследодателя С.И. К., ЕГН **********, както следва: на 30.04.2018 г. в 14.45 часа С.И. К. нарежда по сметка на И. К. К., IBAN BG ****, сумата от 15000 лева с основание ”захранване на сметка”; на 25.06.2018 г. в 11.38 ч. и 31.08.2018 г. С.И. К. нарежда по сметка на И. К. К., IBAN BG **** сумата от 15000 лева, респективно 5000 лева с основание ”захранване на сметка”. С решението на съда е осъден на основание чл.78, ал.3 от ГПК М. К. К. ЕГН ********** да заплати на И. К. К., ЕГН **********, сумата 900 /деветстотин/ лева, представляваща сторени по делото разноски.

Срещу решението на СРС, Г.О., 171 с-в е постъпила въззивна жалба от М. К. К., подадена чрез пълномощника адв.И. В., с искане същото да бъде отменено, като неправилно и вместо това да бъде постановено друго, с което предявения осъдителен 1 иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1-во от ЗЗД бъде уважен изцяло, като основателен и доказан. В жалбата се излагат доводи, че решението е немотивирано, че в него е налице пренебрегване на очертания спорен предмет на делото относно наличието/ липсата на нравствен дълг по чл.55, ал.2 от ЗЗД. Твърди се също така, че решението е постановено при неправилен анализ на събраните по делото доказателства, включително показанията на разпитаните по делото свидетели.

Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ответник И. К. К., чрез пълномощника си адв.А. Д.- К. оспорва жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна, а първоинстанционното решение - потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на направени разноски по делото.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като краен резултат, но по съображения различни от изложените от първоинстанционният съд. Крайните изводи на съда относно неоснователност на предявения осъдителен иск с правно основание 2 чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 11666,66 лв. са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите изложени в жалбата са общи, а разгледани по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Във връзка с поддържаното от въззивника- ищец оплакване за немотивираност на обжалваното решение, респективно за допуснато нарушение на чл.236, ал.2 ГПК, настоящият въззивен състав приема, че тази правна норма посочва съдържанието на мотивите, като акцентира на пълнотата при оформянето им. В мотивите съдът е длъжен да посочва само обстоятелства и съображения, въз основа на които е изградил убеждението си. Действително липсата на мотиви би лишила по-горната съдебна инстанция от възможността да провери валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение. В процесния случай не е налице липса на мотиви, която да прави обжалваното решение на СРС неразбираемо /дори и чрез тълкуване/ и в този смисъл нищожно. В същото са изложени от съда лаконични фактически и правни изводи във връзка със спора между страните по делото. Ако съдът не изложи в мотивите си всички твърдения и възражения на страните или не обсъди някое доказателство, това може да доведе до неправилно решение, поради съществено нарушение на процесуални правила, но тогава не може да има позоваване на нарушение на чл.236, ал. 2 ГПК, а на разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, която се отнася до решението. И това е така, тъй като непълните мотиви могат да не се отразят на правилността на крайния извод на съда.

Като неоснователни следва да се преценят и доводите изложени във въззивната жалба за неправилност на обжалваното решение. Противно на изложеното във въззивната жалба обжалваното решение е правилно. Неоснователни са изложените доводи във въззивната жалба във връзка със събраните по делото доказателства и приетите за установени с тях обстоятелства от първата съдебна инстанция.

Обжалваното решение е и обосновано. Крайните правни изводи на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства.

Безспорно е по делото обстоятелството, че ищецът М. К. К. и ответницата И. К.

К. са брат и сестра, както и че тяхната майка и обща наследодателка С.И. К. е починала на 01.04.2021 г. Видно от удостоверение за наследници с изх.№ 9400/12.04.2021 г., издадено от длъжностно лице в Община гр.Хисаря се установява, че С.И. К. е починала на 01.04.2021 г., като вдовица и е оставила след смъртта си следните наследници по закон: П. К. К.- син, М. К. К.- син и И. К. К.- дъщеря. Не е спорно по делото между страните обстоятелството, че С.И. К. през 2018 г. с три банкови превода/ от 30.04.2018 г., от 25.06.2018 г. и от 31.08.2018 г./ и основание на превода “захранване на сметка“ е превела по сметка на ответницата И. К. К. сума в общ размер на 35000 лв.

3

Ищецът М. К. К. е предявил осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1-во от ЗЗД- искане за връщане на предоставена парична престация на ответницата И. К. К. от тяхната обща наследодателка и майка С.И. К. при начална липса на основание. В чл.55, ал.1 от ЗЗД са уредени три различни фактически състава, които следва да бъдат разграничени с оглед процесуалните изисквания за разпределение на тежестта на доказване и с оглед на различните правни последици от осъществяването им/ в този смисъл Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС/.

В практиката на ВКС, изразена в ППВС № 1/ 28.05.1979 г. и постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения : № 29 от 28.03.2012 г., по гр.дело № 1144 / 2010 г. на ІV г.о.; № 21/ 23.04.2013 г., по гр.дело № 1456 / 2011 г. на ІV г.о.; № 556/13.07.2010 г., по гр.дело № 46/2009 г. на І г.о. и много други специфичният белег на първия фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД е първичната липса на основание, която може да се отнася както до цялата получена облага, така и до част от нея. С оглед на това на връщане подлежи цялата имуществена ценност, или част от нея, като при предявена претенция за реституция на даденото на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, тежестта за доказване се разпределя според общите принципи на гражданския процес - чл.154 ГПК. Всяка страна следва да докаже обстоятелствата, с които свързва своите твърдения, или от които извлича определени благоприятни за нея правни последици. В разглежданата хипотеза на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД това означава, че когато ищцовата страна твърди, че ответникът е получил парична сума при начална липса на основание, в нейна тежест е да докаже факта на извършеното плащане, а в тежест на ответника да докаже наличието на основание за това плащане и за задържане на дадената сума.

В ППВС № 1 от 28.05.1979 г. по гр.дело № 1/79 г. са дадени разяснения по прилагането на правилата на чл.55 ЗЗД за неоснователното обогатяване.

Пленумът на ВС изрично е посочил, че разграничението между уредените три фактически състава в разпоредбата на чл.55 ЗЗД и състава по чл.59 ЗЗД се налага, не само с оглед на правилното подвеждане на различните случаи под нормата на закона и различните правни последици, но и с оглед на процесуалните изисквания за разпределение на тежестта на доказване. По силата на чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса въз основа на исканията и възраженията на страните е обусловено от претендираното материално право, чиято защита ищецът търси чрез предявения иск, или от възраженията на ответника, целящи отричане на съществуването на правото на ищеца, тъй като не е валидно възникнало, погасило се е или ответникът разполага със свое право, противопоставимо на претенцията на ищеца. По иск с правно основание чл.55, ал.1 ГПК разпределението на доказателствената тежест се определя от въведените в процеса твърдения и възражения, които са обуславящи за съществуването или за отричането на претендираните права на страните. При фактическия състав по чл.55, ал.1, пр.1-во ЗЗД 4 за връщане на нещо, получено без основание - ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на предаването на вещ, респективно на плащането на парична сума, а ответникът - основание за получаването или за задържане на полученото. При фактическия състав по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД при отпадане на основанието - ищецът следва да въведе като твърдение и докаже предаването на вещ, респективно плащането, като е допустимо да въведе и твърдения за основанието, към момента на получаването на престацията от ответника, както и за фактите и обстоятелствата, обуславящи отпадане на основанието с обратна сила, а ответникът следва да докаже основания за задържане на полученото.

На следващо място в настоящия случай, при предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1-во от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже извършено плащане, а ответника от своя страна носи доказателствена тежест да установи наличие на основание за същото. Първият фактически състав на чл.55, ал.1 от ЗЗД визира предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, когато при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго/ в случая от имуществото на ищеца в имуществото на ответника/. В настоящия случай, с оглед събраните по делото доказателства, не е налице получаване на процесната сума от 11666,66 лв. при начална липса на основание от страна на ответницата по смисъла на чл.55, ал.1, пр.1-во ЗЗД, респективно не се дължи връщане от нейна страна на процесната сума в общ размер на 11666,66 лв.

С ППВС № 1/28.05.79 г. е прието следното: по иск с правно основание чл.55, ал.1 ГПК разпределението на доказателствената тежест се определя от въведените в процеса твърдения и възражения, които са обуславящи за съществуването или за отричането на претендираните права на страните. При фактическия състав по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на нещо, получено без основание - ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на предаването на вещ, респективно на плащането на парична сума, а ответникът - основание за получаването или за задържане на полученото. Предмет на иска по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и на въззивното производство е твърдението, че сума в общ размер на 11666,66 лв. е дадена/ получена/ без основание и съдът следва да установи предаването, съответно получаването на парите, както и, че няма основание за това. В тежест на ищеца е да установи единствено предаването и получаването на парите, а ответникът, ако твърди, че те са дадени на някакво правно основание следва да го уточни и съответно да го докаже по правилата на пълно главно доказване.