Определение № 978 от 07.07.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 978 гр. Бургас, 07.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Въззивно частно наказателно дело № 20262100600682 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 НПК.

Образувано е по частна жалба от защитника на подсъдимия И. Х. Х. против определение на Районен съд – Бургас, постановено в разпоредително заседание на 04.05.2026 г. по НОХД № 20262120200774/2026 г., в частта, с която е оставено без уважение възражението на защитата по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК за допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия.

В частната жалба се поддържа, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК, тъй като не индивидуализира достатъчно ясно времето, мястото и начина на извършване на част от деянията; налице било несъответствие между обстоятелствената и заключителната част; съществувало разминаване относно броя на отделните деяния по продължаваното престъпление — „шест“ вместо „пет“; липсвало съотнасяне на доказателствените източници към конкретните факти; както и конкретна фактическа обосновка на твърденията за домашно насилие.

Иска се отмяна на определението в обжалваната част, прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районният съд правилно е приел, че делото е подсъдно на Районен съд – Бургас, че не са налице основания за прекратяване или спиране на 1 наказателното производство, както и че при изготвяне на обвинителния акт не е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, което да е довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия.

Съгласно чл. 246, ал. 2 НПК в обстоятелствената част на обвинителния акт следва да бъдат посочени престъплението, времето, мястото и начинът на извършването му, пострадалото лице и доказателствените материали, от които се установяват посочените обстоятелства. Изискването на закона е обвинението да бъде ясно, разбираемо и достатъчно конкретизирано, така че подсъдимият да може да узнае за какво престъпление е предаден на съд и да организира защитата си. Не се изисква обвинителният акт да съдържа доказателствен анализ в обема и съдържанието на съдебен акт по съществото на делото.

В настоящия случай обвинителният акт изпълнява тези изисквания.

По пункт I обвинението е за престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК.

Описани са датата, мястото, пострадалото лице, конкретните думи, с които според обвинението е отправена заканата, както и поведението, съпътствало изричането . Посочено е, че на 06.01.2023 г. в гр. Бургас подсъдимият се е заканил на пострадалата с убийство чрез репликите „Ще ти размажа главата със стоманен чук!“ и „Ще те нарежа на парчета, ще те заровя в земята, да те ядат мравките!“, като според обвинението заканването е било от естество да възбуди основателен страх у пострадалата. Тази фактическа рамка е достатъчна, за да очертае предмета на обвинението по чл. 144 от НК.

По пункт II обвинението е за престъпление по чл. 296, ал. 1 вр. чл. 26, ал.

1 от НК, осъществено чрез пет отделни деяния в периода 13.01.2023 г. – 09.03.2023 г. В заключителната част на обвинителния акт тези деяния са индивидуализирани в пет отделни подточки — 2.1, 2.2, 2.3, 2.4 и 2.5.

Посочени са съответните дати, мястото на извършване, съдържанието на нарушената заповед за защита и фактическото поведение, с което според обвинението подсъдимият не я е изпълнил.

Неоснователно е възражението, че съществува неяснота относно броя на деянията, формиращи продължаваното престъпление.

Макар в обстоятелствената част на обвинителния акт да е използвана формулировка за „шест“ деяния, от диспозитива на обвинението ясно се установява, че прокуратурата е повдигнала обвинение за пет конкретно индивидуализирани изпълнителни деяния. Именно заключителната част на обвинителния акт очертава окончателно рамката на обвинението, като в случая тя съдържа пет подточки, съответстващи на пет отделни прояви.

Вечерният епизод от 14.01.2023 г., при който според обстоятелствената част подсъдимият е паркирал автомобила си от другата страна на улицата срещу жилището на пострадалата, не е въведен като самостоятелно изпълнително деяние в диспозитива на обвинението. Той е изложен като част от общата фактическа картина на отношенията между страните и на поведението на подсъдимия през инкриминирания период, но не формира отделен пункт или подпункт на обвинението по чл. 296, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 2 от НК.

Поради това не може да се приеме, че подсъдимият е поставен в положение на неяснота срещу колко и кои деяния следва да се защитава.

Предметът на обвинението по пункт II се извежда от диспозитива на обвинителния акт, където са посочени пет самостоятелни прояви.

Обстоятелството, че в предходната фактическа част е описан и допълнителен контекстуален епизод, който не е включен в диспозитива като отделно деяние, не прави обвинението неясно, доколкото именно диспозитивът очертава пределите на предаденото на съд обвинение.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че допуснатото изписване на „шест“ вместо „пет“ представлява очевидна фактическа грешка, която може да бъде отстранена по реда на чл. 248а, ал. 1 от НПК. В случая поправката не изменя фактическите граници на обвинението, не добавя ново деяние и не изменя вече повдигнато обвинение. Тя само привежда словесното и цифровото обозначение в съответствие с вече ясно формулирания диспозитив, съдържащ пет подточки.

Налице е именно хипотеза на очевидна фактическа грешка, защото от структурата на заключителната част на обвинителния акт е видно, че обвинението по чл. 296, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК е за пет отделни деяния.

Поправката на използваната в обстоятелствената част дума „шест“ с „пет“ не води до изменение на обвинението по същество, а отстранява вътрешна редакционна неточност.

Неоснователни са и възраженията за липса на достатъчна конкретизация на мястото и начина на извършване на отделните деяния. В обвинителния акт са посочени датите, населеното място, конкретните обекти или места, съответните заповеди за защита и фактическите действия, с които според прокуратурата подсъдимият ги е нарушил. Не във всеки случай законът изисква посочване на пълен административен адрес с улица, номер, етаж и други индивидуализиращи белези. Достатъчно е мястото да бъде описано така, че подсъдимият да разбере за кое конкретно събитие се отнася обвинението.

По отношение на деянието от 14.01.2023 г. обвинението е конкретизирано чрез дата, населено място, сградата на училище, физкултурния салон, провежданите тренировки на сдружението, връзката на това място с дейността на пострадалата и факта на приближаване. Това е достатъчно за индивидуализация на инкриминираната проява. Въпросът дали това място действително е представлявало месторабота или място за социални контакти на пострадалата, както и дали е била нарушена конкретната заповед, е въпрос по съществото на обвинението и следва да бъде решен след събиране и оценка на доказателствата.

По отношение на деянието от 15.01.2023 г. обвинението също е достатъчно ясно. Посочени са гр. Бургас, пл. „Тройката“, магазин „Лили“, поведението на подсъдимия спрямо пострадалата и свидетелката, както и връзката с твърдяното неизпълнение на заповедта за защита. Липсата на още 3 по-детайлно пространствено описание не препятства защитата, тъй като обвинението позволява идентифициране на конкретното събитие.

Същото се отнася и за останалите деяния по пункт II, както и за деянието по пункт III, свързано със Заповед за незабавна защита № 14/31.01.2024 г. От обвинителния акт става ясно, че прокуратурата твърди неизпълнение на заповедта чрез поведение, изразяващо се в отказ да бъде върнато детето на майката чрез съдействието на социалните работници, извеждането му от Центъра за обществена подкрепа и отвеждането му до паркиран в близост автомобил, въпреки определения режим на контакти в защитена среда. Тези факти са достатъчни, за да очертаят изпълнителното деяние, а въпросът дали същите осъществяват състава на чл. 296, ал. 1 от НК е въпрос по съществото на делото.

Неоснователно е и възражението за липса на съотнасяне на всеки доказателствен източник към всяко конкретно деяние. Разпоредбата на чл.

246, ал. 2 от НПК изисква посочване на доказателствените материали, от които се установяват обстоятелствата по обвинението, но не задължава прокурора да извършва подробен доказателствен анализ или да излага мотиви относно доказателствената стойност на всеки отделен източник. Такъв анализ е присъщ на съдебния акт по същество, а не на обвинителния акт.

Достатъчно е обвинителният акт да очертава доказателствената основа на обвинението и да посочва доказателствените материали, на които то се основава. Преценката дали тези доказателства действително установяват твърдените факти, дали са достоверни, достатъчни и взаимно подкрепящи се, следва да бъде извършена от съда след провеждане на съдебното следствие.

Неоснователно е и възражението, че обвинителният акт съдържа формално позоваване на „домашно насилие“, без необходимата фактическа индивидуализация. В настоящото производство подсъдимият не е предаден на съд за самостоятелно престъпление, квалифицирано чрез признака „домашно насилие“ по смисъла на чл. 93, т. 31 НК. По пунктовете по чл. 296, ал. 1 НК предмет на обвинението е твърдяното неизпълнение на конкретни заповеди за защита от домашно насилие. Затова за съставомерността на тези обвинения е от значение съдържанието на съответните съдебни заповеди, знанието на подсъдимия за тях и твърдяното неизпълнение на наложените с тях забрани или задължения. Не е необходимо в обвинителния акт повторно и самостоятелно да се доказват всички факти, обусловили издаването на заповедите по реда на ЗЗДН.

Изложените в обвинителния акт данни относно отношенията между подсъдимия и пострадалата, предходните производства по ЗЗДН и издадените заповеди за защита имат значение за фактическия контекст и за обосноваване на твърдяното знание на подсъдимия за наложените му ограничения. Тези данни не водят до неяснота на обвинението.

Въззивният съд споделя извода на първоинстанционния съд, че обвинителният акт е достатъчно ясен и конкретен, за да позволи на подсъдимия да разбере обвинението срещу себе си и да организира защитата 4 си. Не е налице противоречие между обстоятелствената и заключителната част в степен, която да води до ограничаване правото на защита. Допуснатата редакционна неточност относно броя на деянията е отстранима по реда на чл.

248а, ал. 1 от НПК и не обуславя връщане на делото на прокурора по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК.

Като е оставил без уважение възражението на защитата за връщане на делото на прокурора, Районен съд – Бургас е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден в обжалваната част.

По изложените съображения и на основание чл. 249, ал. 3 НПК, Окръжен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението на Районен съд – Бургас, постановено в разпоредително заседание на 04.05.2026 г. по НОХД № 20262120200774/2026 г., в частта, с която е оставено без уважение възражението на защитата на подсъдимия И. Х. Х. с ЕГН **********, по чл.

248, ал. 1, т. 3 от НПК за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5