Решение № 17199 от 24.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17199 гр. София, 24.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. Г. при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г. Гражданско дело №

20241110140543 по описа за 2024 година

Предявени са от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ............., седалище и адрес на управление гр. София, ул. Я № 23Б, представлявано от АА – изпълнителен директор, срещу К. П. Я., ЕГН **********, гр. София, ж.к. С, бл. 97, вх.А, ет.6, ап.13, със съдебен адрес: гр. София, ул.

ПП № 14, партер, чрез адвокат И. Д, за установяване дължимостта на сумата от сумите 7150,93 лева (седем хиляди сто и петдесет лева и 93 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 19.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 880,17 лева (осемстотин и осемдесет лева и 17 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 02.02.2024 г., сумата от 75,47 лева (седемдесет и пет лева и 47 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 19.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 13,97 лева (тринадесет лева и 97 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 02.02.2024 г. - искове с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ.

Ищецът твърди, че ответникът е собственик на процесния топлоснабдяем имот, но не заплатил дължимите суми за предоставената топлинна енергия, поради което моли съда да приеме за установено, че същият дължи претендираните суми и да му присъди разноски.

Ответната страна е подала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, който е нередовен. Оспорва иска като неоснователен. Навежда доводи за неоснователност, оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия. Твърди, че ищецът не доказва, че ответницата е приела наследството на наследодателя си ПКВ. Моли съда да отхвърли 1 исковата претенция и да му присъди разноски.

Третото лице-помагач (ТЛП) „ТС“ ЕООД не оспорва предявените искове. Представя писмени доказателства.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК на 19.02.2024 г. срещу ответника за вземанията си, като е образувано ч.гр.д. № 9819/2024 г. на СРС, 120 състав. Заявлението е било уважено, издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, като длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414 от ГПК, поради което съдът е дал указания на заявителя за възможността да установи вземането си по исков ред. Това обуславя правния интерес на ищеца от водене на настоящото производство.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че процесният топлоснабдяем имот е бил придобит от КВН с Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот № 46, том 2, нот. Дело № ..../1988 г. КН е починал на 21.09.1996 г. Ответницата е придобила три четвърти идеални части от процесния топлоснабдяем имот чрез дарение с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 141, том 235, дело 46325/1997 г. от съпругата на КН след смъртта на последния. КН е оставил като наследник и син – ПКВ. Последният е починал на 13.09.2016 г.и е оставил за свои наследници съпруга СВ, починала на 25.04.2017 г., и дъщеря – ответницата К. П. Я.. След смъртта на баща си ПВ и съпругата му СВ, ответницата е станала едноличен собственик на процесния недвижим имот. Съдът счита за неоснователни доводите на ответника, че не било доказано, че наследството от ПВ е било прието. В тежест на ответника е да докаже всички твърдения, от които черпи изгода за себе си, в това число и ако твърди, че е направил отказ от наследството на ПВ, каквото твърдение липсва в отговора на исковата молба. При липса на отказ от наследството, съдът приема, че то е прието, така, както е било разкрито.

Приетата по делото съдебно-техническа експертиза установява, че на адреса, на който се намира сградата в етажната собственост, в която се намира и апартаментът на ответника, количеството топлинна енергия за абонатната станция се измерва и отчита съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване общ топломер, монтиран в абонатната станция. Топломерът се отчита от служители на ищеца в началото на всеки месец по електронен път чрез преносим терминал на първо число на месеца. Етажната собственост е сключила договор за услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „ТС“ ЕООД, която е извършвала разпределението на топлинна енергия след дистационен отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. В имота на ответника са монтирани пет отоплителни тела и пет топлоразпределители с дистанционен отчет, има и водомер, по който се отчита топлата вода.

Вещото лице установило, че за процесния период сумата за изразходвана топлинна енергия за отопление е 2022.56 лв., сума за подгряване на топла вода – 5077.12 лв., или общата сума за доставената топлинна енергия в имота възлиза на 7099.68 лв. за процесния имот. През 2 процесния период са извършвани метрологични проверки на общия топломер в абонатната станция в законовите срокове, което е установено от вещото лице по СТЕ.

От изслушаната и приета по делото като компетентно изготвена съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че към датата на проверката в счетоводството на ищеца сумата не е погасена. Непогасената главница за периода възлиза на 7150.93 лв. за топлинна енергия, както и главница за такса дялово разпределение – 75.47 лв. Съответно лихвите за периода възлизат общо на 894.14 лв., в това число лихвата върху таксата за дялово разпределение в размер на 13.97 лв.

Констатациите на двете вещи лица се подкрепят и от писмените документи, представени от третото лице-помагач, конституирано по делото.

Съгласно Закона за енергетиката, когато едно лице е собственик, титуляр на вещно право на ползване на имот в сграда с режим на етажна собственост, присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, се явява клиент на топлинна енергия (чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката) и е длъжен да заплаща топлинната енергия при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (НТ). Липсват данни ответника да е подал възражение срещу приетите Общи условия на ищцовото дружество за доставяне на топлинна енергия за битови клиенти, поради което той е приел същите и за него е настъпило задължението да заплаща суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Ответникът не е оспорил начислените му суми при извършване на годишните отчети от третото лице-помагач, а вещото лице по техническата експертиза е извършило самостоятелно изчисление и е констатирало дължимите суми за отопление и подгряване на топла вода.

Съдът приема за обосновани заключенията на двете вещи лица, същите са изготвени въз основа на доказателствения материал по делото и съответстват на неоспорените документи, представени от ТЛП. Въз основа на комплексния материал, събран по делото, съдът приема за доказани исковите претенции по основание и размер до размера, установен от вещото лице по СТЕ за главницата за доставена в имота на ответника топлинна енергия в размер на 7099.68 лв., като сумата до пълния претендиран размер съдът счита за недоказан.

По отношение на претенцията за лихви върху главницата за доставена топлинна енергия и върху главницата за услугата дялово разпределение не са доказани, тъй като потребителят изпада в забава 45 дни след публикуване на задълженията за съответния месец в интернет страницата на Дружеството-ищец (съгласно Общите условия от 2016 г.).

Доказателство за датата на публикуване на интернет-страницата на дружеството за месечните задължения на ответника, съотносими към процесния период, в случая не са ангажирани, поради което съдът приема, че вземането за лихвите върху двете главници е недоказано и следва да бъде отхвърлено.

При така установеното, съдът приема, че дължими са главница за доставена топлинна енергия в имот в размер на 7099.68 лв. за топлинна енергия, както и главница за такса дялово разпределение – 75.47 лв. В тези размери следва да се уважи исковата молба за главници, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на подаване на заявлението 3 по чл. 410 от ГПК - 19.02.2024 г. Следва да се отхвърлят изцяло претенциите за лихви, като недоказани, както и иска за главница за топлинна енергия над размера от 7099.68 лв. до пълния такъв от 7150,93 лв.

При този изход от спора и двете страни имат право на разноски, съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от иска. Ищецът е направил разноски в общ размер на 162.41 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство 50 лв., както и в исковото в размер на 162.41 лв. за държавна такса, 600.00 лв. за депозити за вещи лица, както и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в размер на 100 лв. Общо разноските на ищеца възлизат на 1074.82 лв. Съразмерно на уважената част от иска, ответницата следва да заплати за разноски в заповедното и в исковото производство общо 956.59 лв.

Ответникът претендира в отговора на исковата молба адвокатско възнаграждение, но не са представени доказателства за тяхното извършване, няма и договор за правна помощ.

Ответникът е направил искане за разсрочено плащане, поради материални затруднения, като е представил декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК, в която е декларирал доходи от пенсия в размер на 730 лв., доходи на съпруга в размер на 1100 лв., собствено жилище в град София и МПС марка „Рендж Роувър от 1997 г. Декларирано е и заболяване, което изисква месечни разходи от 800 лв. Посочено е, че допълнителни разходи са необходими за рехабилитация и възстановяване след мозъчен кръвоизлив. С оглед на декларираните доходи съдът счита, че следва да се уважи искането за постановяване на разсрочено плащане за 18 месеца, считано от датата на влизане на решението в сила.

С оглед на горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА за установено в отношенията между страните “Т.С.” ЕАД, ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Я № 23Б, представлявано от ИЕ, и К. П.

Я., ЕГН **********, гр. София, ж.к. С, бл. 97, вх.А, ет.6, ап.13, със съдебен адрес: гр. София, ул. ПП № 14, партер, чрез адвокат И. Д, че ответницата К. П. Я., ЕГН ********** дължи на “Т.С.” ЕАД, ЕИК ............., на основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, сумата от 7099.68 лева (седем хиляди деветдесет и девет лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 19.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 75.47 лева (седемдесет и пет лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 19.02.2024 г. до изплащане на вземането, като отхвърля иска за топлинна енергия, доставена в имота на ответника над размера от 7099.68 лв. до пълния претендиран размер от 7150,93 лева, както и изцяло исковете за сумите в размер на 880,17 лева (осемстотин и осемдесет лева и 17 стотинки), представляваща мораторна лихва 4 за период от 15.09.2022 г. до 02.02.2024 г., както и за мораторна лихва върху главницата за услугата дялово разпределение в размер на 13,97 лева, която се претендира за периода от 16.07.2021 г. до 02.02.2024 г., като недоказани и неоснователни.

ОСЪЖДА К. П. Я., ЕГН **********, гр. София, ж.к. С, бл. 97, вх.А, ет.6, ап.13, да заплати на “Т.С.” ЕАД, ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Я № 23Б, представлявано от ИЕ, сумата от 705.77 лв. (седемстотин и пет лева и седемдесет и седем стотинки) за разноски в исковото и заповедното производства, съразмерно на уважената част от иска срещу ответницата и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.