Определение № 871 от 05.12.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 871 гр. Перник, 05.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно гражданско дело № 20241700500652 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД срещу Определение № 2460/17.07.2024г., постановено по ч.г.д. N 5018/2023 г. по описа на P C Перник, с което съдът с осъдил „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД да заплати на И. И.

Г. сумата от 668,42 лева — разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

С релевирани в частната жалба подробни доводи и съображения, че в полза на длъжника не се следват разноски за заповедното производство за депозиране на възражение, доколкото то не е самостоятелно такова, а само предпоставка за предявяване правото на кредитора по исков път, поради което отделното им възмездяване не се дължи, респ. че присъденият размер за адвокатско възнаграждение е несправедлив и необоснован от фактическата и правната сложност на делото, от въззивния съд се иска да отмени обжалваното определение, като вместо това постанови акт, с който да не бъдат присъждани разноски в полза на длъжника в заповедното производство. В условията на евентуалност, моли, съдът да присъди адвокатско възнаграждение в справедлив размер, съответстващ на липсата на фактическа и правна сложност на делото по заповедното производство.

В срок е постъпил отговора на частната жалба от насрещната страна И. И. Г., чрез адв. В., с който по изложени доводи и съображения оспорва същата с искане да се остави без уважение частната жалба в нейната цялост, като бъде потвърдено Определение № 2460/17.07.2022 г. по ч.гр.д. № 5018/2023 г. по описа на Районен съд - Перник, в обжалваната му част за разноските, като правилно и законосъобразно.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните приема следното:

Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК против подлежащ на обжалване акт, е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Ч.г.д. N 5018/2023 г. на Районен съд - Перник е образувано по заявление на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. И. Г., което е уважено изцяло и е издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, вкл. и за 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл.

1

414, ал. 1 ГПК длъжникът И. И. Г., чрез адв. В. е подал възражение срещу така издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Тъй като в срока по чл. 415 ГПК о т заявителя е подадена искова молба за част от вземанията, с определение № 1779 от 28.05.2024 г. заповедният съд обезсилва Заповед № 2810 от 25.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 5018 по описа за 2023 г. на Пернишки районен съд, в частта за сумата от 2111.91 лева - договорна лихва за периода 15.05.2014 г. до 02.01.2019 г., както и за сумата над 3771.37 лева до 9027.78 лева - лихва за забава за периода от 04.12.2015 г. до 11. 10. 2023 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г.

Подадена е молба с рег. №12696 от 10.06.2024 г. от длъжника И. И. Г., чрез адв. Б. В., с която се иска допълване на определението, в частта за присъдените в полза на длъжника разноски за адвокатско възнаграждение.

От страна на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД е депозирано становище по молбата по 248 от ГПК, като моли да се вземе предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото и да присъдите разноски в справедлив размер, съобразно изложените съображения, който размер да бъде присъден пропорционално (32,17%) на сумите, за които е обезсилена заповедта за изпълнение.

С обжалваното определение ПРС е присъдил на длъжника сумата от 668,42 лева — разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

Горната фактическа установеност налага следните правни изводи:

С оглед общите принципи за състезателност и равенство на страните в производството, не може да се отрече правото на една от страните (в случая на длъжника) да ангажира адвокатска защита в производството. Действително действието по оспорване на заповедта по реда на чл. 414, ал. 1 от ГПК представлява основание за образуване на исков процес за оспореното вземане, но това обстоятелство не може да ограничи правото на длъжника на разноски по общите правила на чл. 78 от ГПК. Подаването на възражение е процесуално действие, с което длъжникът упражнява защитата си в заповедното производство. Подобно на останалите процесуални действия, то изисква определени усилия, свързани със запознаване с претенцията на заявителя, евентуално с установявано на насрещни права или възражения, които да послужат за отричане правата на кредитора при бъдещо исково производство. Ето защо съдът намира, че при подадено възражение по чл.

414, ал. 1 ГПК следва да се признае правото на страната да ползва адвокатска защита на общо основание, съответно и правото на разноски за адв. възнаграждение съгл. правилата на чл. 78 ГПК.

При извършване на преценката за размера на претендираното от длъжника адв. възнаграждение в заповедното производство и като съобрази разрешението, дадено в Определение № 102/14.03.2022 г. по ч. т. д. № 2481/2021 г. на ВКС, ТК, I т. o., въззивният съд приема следното: В Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не е определен минимален размер на адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение, поради което същото следва да се определи по аналогия при съобразяване на извършеното процесуално действие. Необходимо е да се има предвид, че защитата на длъжника в заповедното производство се осъществява чрез подаване на частна жалба - чл. 419 ГПК, искане за спиране - чл. 420 ГПК и възражение - чл. 414 ГПК, все действия, с които не се извършва същинска защита срещу заявеното от молителя материално право. За разлика от заявлението за издаване на заповед за изпълнение, чието съдържание изисква посочване на фактически и правни основания за претендираното вземане, възражението по чл. 414 от ГПК не е необходимо да бъде обосновано. По тази причина сторените разноски по повод възражението не следва да бъдат съизмервани със заявения за защита от заявителя материален интерес. Той има значение единствено при определяне на разноските, сторени от заявителя, предвид разписаното в чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. правило. Едва с 2 отговора на исковата молба по чл. 422 ГПК ответникът е длъжен да наведе всичките си доводи в защита срещу предявения иск под страх от преклузия, с което осъществява същинската отбрана срещу заявеното материално право, в този смисъл. Доколкото процесуалният закон не изисква обосноваване на възражението по чл. 414 ГПК, то и разноски се дължат, но следва да бъдат определени в приложение на чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. по аналогия на основание § 1 от Допълнителните разпоредби, тъй като това правило урежда подобна хипотеза на възнаграждение за частно производство.

Предвид възприетото в цитираната практика на ВКС, която настоящият съдебен състав споделя напълно, неоснователни са доводите на ответника по жалбата за определяне на дължимото на длъжника по подадено възражение в заповедното производство възнаграждение за адвокат съобразно чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г., респ. че при определяне размера на адвокатския хонорар на длъжника е приложима хипотезата на чл.2, ал.5 от същата наредба. Цитираната разпоредба е ясна и не подлежи на тълкуване, което се потвърждава от текста на същата „…предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете.“, което недвусмислено и еднозначно сочи, че има приложение само в исковото производство, а не за заповедното производството, което не е исково.

С оглед на гореизложеното и възнаграждението, което се следва, съобразно чл. 11 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. в действащата към датата на подаване на възражението и сключване на договора за правна защита и съдействие редакция, е в размер на 400 лв.

Следва, обаче, да се съобрази постановеното Решение от 25 януари 2024 г. по дело С438/2022г. на СЕС и по-специално т. 60 според която цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара /в частност Наредба № 1/2004 г., приета от ВАдвС/, не може да се счита за реална пазарна цена. Напротив, съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, което представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, е пречка именно за прилагането на реални пазарни цени. Поради това и с оглед разрешението на СЕС, дадено в т. 61 настоящата инстанция намира за необходимо да подчертае, че адекватната парична оценка на представената адвокатска услуга следва да е в размер, съответен на възнаграждението, което адвокатът би получил по чл. 25а ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ и каквото би му се присъдило, ако потребителят бе ползвал безплатна правна помощ по конкретното дело, или каквото би се присъдило и за защита, осъществена от юрисконсулт.

Съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото пред заповедния съд и обема на осъществения труд от процесуалния представител на длъжника (попълване и подаване на възражение по утвърден образец от министъра на правосъдието с Наредба № 6/2008 г., което е приложено като бланка към връчената на длъжника заповед с указания за попълването й; че ирелевантно в случая е дали длъжникът е мотивирал възражението си и е подкрепено с правни доводи, доколкото процесуалния закон не изисква обосноваване на възражението по чл. 414 ГПК; това, че заповедта е обезсилена частично – за 32,17% от общо претендираните в заповедното производство суми, а за останалите вземания е образувано и висящо исково производство по реда на чл. 422 ГПК), въззивният съд намира, че възнаграждението, което следва да се присъди е в размер на 100 лв.

Поради така изложеното обжалваното определение в частта, с която „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД е осъдено да заплати на И. И. Г. разноски за адвокатски хонорар за разликата над 100 лв. до присъдения размер от 668,42 лв. следва да се отмени. В останалата част обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди.

В производството по чл. 248 от ГПК относно дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл.

81 ГПК не намира приложение. Затова в производството по чл. 248 от ГПК не се дължат 3 разноски съобразно изхода на спора, включително адвокатско възнаграждение, заплатено за защита в производството по чл. 248 от ГПК и за заплатена по частната жалба държавна такса – в този смисъл изрично Определение № 1411 от 28.12.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1880/2023 г., I т. о., ТК.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 2460/17.07.2024г., постановено по ч.г.д. N 5018/2023 г. по описа на Районен съд - Перник, в ЧАСТТА за разликата над 100 лв. до присъдените 668,42 лева, които „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, с ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 109-115, ет. 6, бизнес сграда ТАО, е осъден да заплати на И. И. Г., с ЕГН **********, с адрес *** представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за подадено по ч.г.д. N 5018/2023 г. по описа на ПРС възражение по реда на чл. 414 от ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2460/17.07.2024г., постановено по ч.г.д. N 5018/2023 г. по описа на Районен съд - Перник в останалата част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4