Решение № 124 от 15.03.2018, Районен съд - Търговище

Р Е Ш

Е Н И

Е

№ 124 15.03.2018 г. гр. Търговище

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Районен съд - Търговище Девети състав

На двадесет и първи февруари 2018 година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОЛЕВА

Секретар: Валентина Войникова

Като разгледа докладваното от

Председателя

Гр. дело № 1981 по описа за 2017 година,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск за установяване съществуване на вземане, по реда на чл.422 ал.1 във вр. чл.415 ал.1 от ГПК, във вр. чл.410 ал.1 т.1 от ГПК и на осн. чл.240 ал.1 и ал.2 ЗЗД, чл. 82 ЗЗД, чл.92 ЗЗД ; чл.86 ЗЗД и във вр. ЗПК.

Ищецът твърди в исковата си молба, че със заповед №

788/31.08.2017г. по Ч.гр.д. №

1453/2017 г. по описа на РС е разпоредено на длъжника: Х.М.Х.,***, да заплати на

„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, със седалище гр. София, представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д., сумите, както следва: 200 лв. – главница, представляваща неизпълнение на парично задължение по договор за паричен заем, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на

30.08.2017г. до окончателното изплащане на задължението; 16.92 лв. - договорна лихва от 28.05.2016г. до 26.08.2016г.; 45 лв. – такса разходи; 100.92 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 28.05.2016г. до 26.08.2016г.

; 22.22 лв. – обезщетение за забава за периода от 29.05.2016г. до 29.08.2017г.; както и направените разноски по делото - 25 лв. за държавна такса и 50 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК.

Длъжникът е направил възражение в законния срок, моли след като излезе от затвора след 1г. и 8 м. да изплати дължимата сума. Ищецът основа вземането си на сключен между

„Изи Асет Мениджмънт“ АД като заемодател и ответника като заемополучател договор за паричен заем № 2547002 от 28.04.2016г. за сумата в размер на 200 лв. , като договорената лихва е 16.92 лв. или общо 216.92 лв.

Заемателят се задължил да върне заетата сума в срок до 26.08.2016г. на 4 равни месечни погасителни вноски, като всяка е в размер на 54.23 лв. По силата на договора и общите условия е уговорено, че при забава на плащането на падеж с повече от 30 дни, заемателят дължи заплащането на такса за разходи /изпращане на напомнителни писма, ел.съобщения, провеждане на телефонни обаждания и пр./ в размер на 9 лв. за всеки следващи 30 дневен период, но не повече от 45 лв. Заемателят не е представил нито едно от посочените в чл.4 от договора обезпечения, поради което дължи неустойка.

Заемателят е изпаднал в забава на 29.05.2016г. и от тогава е начислена лихва до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда. Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска – 26.08.2016г. и не е обявяван за предсрочно изискуем. С рамков договор от 16.11.2010г. за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на осн. чл.99 от ЗЗД заемодателят прехвърлил вземането си на “Агенция за събиране на вземания” ООД , правоприемник на което е ищецът

-“Агенция за събиране на вземания” ЕАД . Съгласно Приложение № 1/01.11.2016г. към рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, вземането към ответника е прехвърлено с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. и всички лихви към

“Агенция за събиране на вземания” ООД. Длъжникът е уведомен за цесията на осн. чл. 235 ал.3 от ГПК с получаване на препис от исковата молба и приложенията към нея. Към момента на подаване за заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл.410 от ГПК длъжникът не е погасил задължението си. Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено вземането в размерите, посочени по –горе, за което има издадена заповед по чл.410 от ГПК. Редовно призован ищецът няма упълномощен процесуален представител в открито заседание. С писмена молба Вх.рег. № 1738/19.02.2018г. предявеният иск за установяване съществуване на вземането се поддържа, като упълномощеният процесуален представител на ищеца моли да се постанови решение по чл.237