Решение № 332 от 27.11.2023, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. гр. Добрич, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева при участието на секретаря Н. Ил. Бъчварова като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Гражданско дело № 20223200100160 по описа за 2022 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е образувано по повод искова молба вх.

№2519/27.09.2021 г. /настоящ нов вх.№1359/11.03.2022 г./,уточнена с молба вх.№3500/17.11.2021 г. /двете приложени към предходно гр.д.№610/2021 г. на ДОС-прекратено и изпратено по подсъдност на БРС,но след повдигната пред Апелативен съд-Варна препирня за подсъдност изпратено на ДОС за разглеждането му/,с която са предявени субективно и обективно кумулативно и евентуално съединени искове от В. Н. Г. и Т. В. Г.,двамата граждани на Р. с постоянен адрес в гр.М.,срещу В. А. П. и А. П.,двамата с настоящ адрес в гр.Б. и постоянен в гр.С.,както следва:1.главни искове на основание чл.19 ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 12.02.2020 г.,сключен между ищците в качеството на продавачи и ответниците в качеството на купувачи,относно недвижим имот,представляващ апартамент №11,находящ се в масивна многофамилна сграда в гр.Б.,***,***,със застроена площ от 126 кв.м,съставляващ самостоятелен обект с идентификатор *** в сграда с идентификатор ***,построена в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Б.;2./главни искове за солидарно осъждане на ответниците-купувачи да 1 заплатят на ищците-продавачи дължимия остатък от уговорената по горния предварителен договор продажна цена в размер на 56 000 евро;3./главни искове на основание чл.92 от ЗЗД за солидарно осъждане на ответницитекупувачи да заплатят на ищците-продавачи сума в размер на 12 375 евро,представляваща неустойка по чл.5 ал.3 предл.2 от предварителния договор,уговорена при забава в плащанията на вноските от продажната цена по договора,за периода от 01.01.2021 г. до датата на предявяване на исковете;4./евентуални спрямо главните искове /да бъдат разгледани при отхвърлянето им/ за осъждане на ответниците да предадат на ищците държането върху описания по-горе недвижим имот и 5./евентуални спрямо главните искове /да бъдат разгледани при отхвърлянето им/ на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищците сума в размер на 6 650 лв,представляваща обезщетение за неоснователното им лишаване от ползване на собствения им недвижим имот,описан по-горе,за периода от 10.02.2020 г. до датата на предявяване на исковете.

На основание чл.86 ал.1 от ЗЗД се претендира от ищците и законната лихва върху търсените суми,считано от датата на предявяване на исковете,до окончателното плащане.

Ответниците В. А. П. и А. П. изразяват становище за неоснователност на исковете и настояват за отхвърлянето им.

Като обсъди събраните по делото доказателства,Добричкият окръжен съд установи следното:

Изложено е в исковата молба и уточняващата я такава от 17.11.2021 г.,че на 12.02.2020 г. между ищците като продавачи и ответниците като купувачи бил сключен предварителен договор за продажба на описания по-горе недвижим имот срещу цена от 65 000 евро.Платен бил от ответниците задатък в размер на 2 000 евро при подписване на договора.Останалата част от цената била дължима при сключване на окончателен договор,което според чл.5 ал.1 от договора следвало да се случи не по-късно от 6 месеца след сключване на договора-на 12.08.2020 г.С анекс от 10.08.2020 г. срокът за сключване на окончателен договор бил удължен до 10.08.2021 г.С анекс от 20.09.2020 г. страните предоговорили,че цената ще бъде изплатена на три вноски-първа вноска от 20 000 евро с падеж 31.12.2020 г.;втора вноска от 30 000 евро с 2 падеж 31.12.2020 г. и трета вноска от 13 000 евро при сключване на окончателен договор.На 15.10.2020 г. ответниците заплатили част от втората вноска в размер на 7 000 евро,след което спрели да изпълняват задълженията си.Дължали остатък от уговорената продажна цена в размер на 56 000 евро.Заради забава в плащанията ответниците дължали на ищците и неустойка в размер на 12 375 евро по чл.5 ал.3 предл.2 от предварителния договор за периода от 01.01.2021 г. до датата на предявяване на исковете.От момента на сключване на предварителния договор до настоящия момент ответниците се нанесли в имота и го обитавали.Сочи се,че процесният предварителен договор съдържа всички нужни за признаването му за окончателен реквизити.Задължението за сключване на окончателен договор било изискуемо от 10.08.2021 г.В първоначалната искова молба ищците са претендирали разглеждане на евентуалните искове в случай на отхвърляне на главните искове за обявяване на предварителния договор за окончателен,за присъждане на остатъка от продажната цена и на претендираната неустойка.В уточняващата молба вх.№3500/17.11.2021 г. /на лист 42 от приложеното първоначално образувано гр.д.№610/2021 г. на ДОС/ се сочи,че разглеждането на евентуалните искове е при условие на отхвърляне само на главните искове по чл.19 ал.3 от ЗЗД за обявяване на предварителния договор за окончателен /т.3.2 и т.4.1 от молбата/.В случай че исковете по чл.19 ал.3 от ЗЗД бъдат отхвърлени,се настоява за разглеждане и уважаване на евентуалните искове за осъждане на ответниците да предадат на ищците държането на процесния имот,тъй като при необявяване на договора за окончателен отпадало и договорното основание,на което ответниците ползват имота.При отхвърляне на исковете по чл.19 ал.3 от ЗЗД страните губели качеството си на продавач и купувач,поради което основанието за ползване на имота от ответниците отпадало със задна дата.При тази хипотеза ответниците без основание лишавали ищците от ползването на имота от момента на нанасянето им в него 10.02.2020 г. до напускането му.Поради горното е предявена и евентуалната претенция,която да се разгледа при отхвърляне на исковете по чл.19 ал.3 от ЗЗД,за осъждане на ответниците да заплатят на ищците обезщетение за лишаването им от ползване на имота през периода от 10.02.2020 г. до датата на предявяване на исковете в размер на 6 650 лв.

В отговора на исковата молба ответниците изразяват становище за неоснователност на исковете и настояват за отхвърлянето им.Според тях 3 изложената от ищците фактическа обстановка не отговаряла на действителната.Предварителният договор бил сключен дистанционно.Продавачите били *** и не били идвали в България към датата на сключване на договора или по-късно.Договорът бил подписан от ответниците в България и бил изпратен от тях на ищците сканиран по телефона.Окончателният договор не бил сключен не по вина на ответниците,а поради незаконосъобразните искания на ищците.Между страните била водена кореспонденция по „WhatsApp“,според която ответниците многократно приканвали ищците да сключат окончателен договор.Поради неявяване на ищците в уговорения срок били принудени да сключат допълнително споразумение за удължаване на срока за сключване на окончателен договор с една година до 10.08.2021 г.През септември 2020 г. сключили втори анекс,с който било уговорено остатъкът от продажната цена да бъде платен на три вноски.Този анекс бил подписан без консултиране с адвокат,като след такава консултация разбрали,че плащането на сумите в брой нарушава закона.Ответниците потърсили продавачите,за да се уговорят,но те престанали да отговарят на съобщенията.Решили,че продавачите са загубили интерес от сключване на окончателен договор.В средата на април 2021 г. ищците ги уведомили,че развалят договора по вина на ответниците,тъй като не желаели да изпълнят плащането в брой.На 19.04.2021 г. ответниците изпратили на ищците потвърждение,че приемат разтрогването на договора.След това писмо освободили имота.След освобождаването му го посещавали само с цел да проверят,че същият не е предмет на злонамерени действия от трети лица и с оглед грижа за запазването му.Понастоящем в имота били настанени други лица-немски граждани,които били купувачи на имота според сведенията на ответниците.Ищците-продавачи нарушили основна клауза на договора /чл.3 ал.5/,според която продавачът няма право да прехвърля собствеността на имота,да го ипотекира и да го отдава под наем на други лица.Очевидно били преценили,че предварителният договор не представлява интерес за тях и че не желаят сключване на окончателен договор.Горното навеждало,че ищците желаят единствено да се облагодетелстват финансово от договора,без да изпълнят поетите от тях задължения.Претенцията за предаване на имота била неоснователна,тъй като повече от една година ответниците не ползвали имота.В момента се обитавал от трети лица,с които ответниците нямали договорни отношения,като не 4 знаели на какво основание са в имота.Претенцията за заплащане на продажната цена била неоснователна предвид изявлението на продавачите,че развалят договора,направено в периода на водените преговори между страните.Претенцията по чл.19 ал.3 от ЗЗД била неоснователна,тъй като съдът не можел да обяви за окончателен договор за продажба на вещ,която не е собственост на продавача.Имотът бил прехвърлен на трети лица.Ответниците не дължали неустойка по договора,тъй като били изправна страна.Окончателен договор не бил сключен по вина на продавачите,които поискали от ответниците да извършат плащане в нарушение на разпоредбите на ЗОПБ,което ответниците обосновано отказали.Неизпълнението на противоправен резултат не било неправомерно и не следвало ответниците да носят отговорност за него.Освен това ищците като кредитори не оказали на ответниците никакво съдействие,за да изпълнят.След подписване на последния анекс не било възможно ответниците да се свържат с ищците или с техния представител,посочен в анекса.Поради горното ответниците не носели отговорност за неизпълнението.Наведено е възражение за прекомерност на договорената неустойка.В случай на уважаване на претенцията се настоява за намаляване на неустойката по справедливост.Оспорва се основателността на исковете за обезщетение за лишаване от ползване,тъй като до разваляне на договора от ищците ответниците били ползвали имота на валидно правно основание.Оспорва се и размерът на претенцията.Исковете за опразване на имота също били неоснователни,тъй като ответниците не владеели имота,който бил предоставен от ищците на други лица.

В хода на производството по делото в последното открито съдебно заседание на 18.09.2023 г. ищците извършиха отказ от част от исковете-от главните искове на основание чл.19 ал.3 от ЗЗД за обявяване на предварителния договор от 12.02.2020 г. за окончателен;от главните искове за солидарно осъждане на ответниците-купувачи да заплатят на ищцитепродавачи дължимия остатък от уговорената по горния предварителен договор продажна цена в размер на 56 000 евро и от евентуалните искове за осъждане на ответниците да предадат на ищците държането върху описания по-горе недвижим имот.С влязло в сила на 26.09.2023 г. протоколно определение от 18.09.2023 г. съдът прекрати на основание чл.233 от ГПК производството по горните искове.Така предмет на разглеждане по делото остават исковете на основание чл.92 от ЗЗД за солидарно осъждане на 5 ответниците-купувачи да заплатят на ищците-продавачи сума в размер на 12 375 евро,представляваща неустойка по чл.5 ал.3 предл.2 от предварителния договор,уговорена при забава в плащанията на вноските от продажната цена по договора,за периода от 01.01.2021 г. до датата на предявяване на исковете,и евентуалните искове на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищците сума в размер на 6 650 лв,представляваща обезщетение за неоснователното им лишаване от ползване на собствения им недвижим имот,описан по-горе,за периода от 10.02.2020 г. до датата на предявяване на исковете.

По исковете на основание чл.92 от ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците-купувачи да заплатят на ищците-продавачи сума в размер на 12 375 евро,представляваща неустойка по чл.5 ал.3 предл.2 от предварителния договор,уговорена при забава в плащанията на вноските от продажната цена по договора,за периода от 01.01.2021 г. до датата на предявяване на исковете: