Решение № 65 от 25.02.2019, Административен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е № 65 гр. Враца, 25 февруари 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, в открито съдебно заседание на 19 февруари 2019 г. в състав:

Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА при секретаря: Маргаритка Алипиева като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, ІV състав, Адм.д. № 685 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 4 и чл. 9б от ЗМДТ, във връзка с чл. 107 и 152 и сл. от ДОПК, във връзка § 2 от ДР на ДОПК, вр. с чл. 144 от АПК.

Образувано е по жалба на П.К.Д.,***, чрез адв. К.К. против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 3192-1/04.10.2018 г. на инспектор по приходите, оправомощен със Заповед № 1611/14.092018 г. на Кмета на Община Враца. Актът изцяло е обжалван по административен ред и е потвърден с Решение № 3687 от 21.11.2018 г. на Директор Дирекция Местни данъци и такси при Община Враца.

В жалбата се твърди, че не са изяснени фактите и обстоятелствата по издаване на оспорения акт. В тази връзка по отношение на декларирания недвижим имот с декларация вх. № 238381-238381/31.03.1998 г. за имот с партиден № 5403281862002, се позовава на сключен Договор за наем от 01.03.2009 г. и сключеният въз основа на него Договор от 13.05.2009 г., от които се установява, че за имотите е договорено с „Б.-**“ АД събирането, транспортирането и обезвреждането на страничните продукти, свързани с производството на „Ч.“ ООД. Твърди идентичност на ситуацията с лекия автомобил, за който не се дължи данък превозни средства. Твърди подаването на декларация за недължимост на ДНИ и ТБО и освобождаване от тези задължения, което обстоятелство не е обсъдено, нито в съставения акт, нито в решението. Твърди немотивираност относно начина на изчисляване на ТБО, неиндивидуализиране на обекта – земя и сгради, за който се претендира дължимост на таксата, респ. съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради непосочване на дължимия размер за периода по години. Твърди погасяване по давност на установените с акта задължения, както на главницата, така и на лихвите върху тях. В съдебно заседание, процесуалният представител адв. К. поддържа жалбата и твърди несъответствие в квадратурата на имота, което променя съществено размера на данъка и ТБО. В писмена защита подробни излага съображения за отмяна на оспорения акт.

Ответната страна

- Директор Дирекция Местни данъци и такси при Община Враца, конституирана с протоколно определение от 19.02.2019 г., с оглед изискването на чл. 159, ал. 2 от ДОПК, чрез процесуалния си представител юрк Б.С. оспорва жалбата като неоснователна и моли издаденият акт да остане в сила. Твърди, че актът е издаден от компетентен органа, при спазване на административнопроизводствените правила, в установената форма и в съответствие с материалния закон. При неговото издаване са отчетени подадените декларации и налични документи. В производството пред съда са представени и доказателства за реалното извършване на услугите за процесния период. Моли присъждане на юрисконсулстко възнаграждение в размер на 200 лева, за което представя списък с разноски.

Доказателствата по делото са писмени.

Административен съд Враца след като обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Определение от

08.01.2019 г. съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, дадени са и допълнителни указания при условията на чл. 171, ал. 4 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.

Предмет на делото е Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 3192-1/04.10.2018 г. на инспектор по приходите, същият потвърден с Решение № 3687 от 21.11.2018 г. на Директор Дирекция Местни данъци и такси при Община Враца, последният надлежна страна в производството.

С оспорения Акт на

П.К.Д.,*** са установени задължения, както следва: данък върху недвижим имот, находящ се в гр. Враца и деклариран с Декларация вх. № 238381/31.03.1998 г. за периода 2014 - 2017 г., такса битови отпадъци за същия недвижим имот и за периода 2014 - 2017 г. и данък върху лек автомобил с рег. № ВР5632АР единствено за 2017 г.

Със Заповеди № 1710 от 28.10.2013 г. за 2014 г.; № 1661 от 09.10.2014 г. за 2015 г.; № 1630 от 27.10.2015 г. за 2016 г. и № 1501 от 28.10.2016 г. и № 119 от 27.01.2017 г. за 2017 г. на Кмета на Община Враца /л. 58-75/ са определени границите на районите и видът на предлаганите услуги съгласно чл. 62 от ЗМДТ, както и честотата на тяхното извършване а именно: събиране, извозване и обезвреждане на битовите отпадъци в депо или други съоръжения за битови отпадъци, както и чистота на териториите за обществено ползване.

С решение № 4 от протокол № 22.12.2015 г. на общински съвет Враца са определени годишните стойности на услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, обработка на битовите отпадъци и поддържане чистотата на територията за обществено ползване за населените места в Община Враца, с интензивност по райони съгласно издадената заповед № 1630/27.10.2015 г. на Кмета на Общината за 2016 г. и годишният размер на ставките и основите за облагане на жилищните и нежилищните имоти с ТБО за 2016 г.

Съгласно Молба – Декларация № 6 от

29.12.2015 г. за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване за нежилищни и жилищни имоти от М.М.Д. и П.К.Д. е поискано освобождаване от таксата по сметосъбиране и сметоизвозване на декларирания имот с партиден № 238381/31.03.1998 г., ул. „Илинден“, представляващ Стар месокомбинат, който се ползва като Предприятие за добив и обработка на птиче месо от „Ч.“ ООД с Договор за наем от 01.03.2009 г., за годината 2016 г., както и за предходните години. Към молбата са приложени

Договора за наем, Скица на имота, Удостоверение за регистрация на обект за производство на храни от животински произход, Договор сключен между „Ч.“ ООД, гр. Враца и „Б. – **“ АД, гр. Шумен и фактура, касаеща трети лица.

Съгласно Молба – Декларация № 1748 от 30.12.2016 г. за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване за нежилищни и жилищни имоти от М.М.Д. и П.К.Д. е поискано освобождаване от таксата по сметосъбиране и сметоизвозване на декларирания имот с партиден № 238381/31.03.1998 г., ул. „Илинден“, представляващ Стар месокомбинат, който се ползва като Предприятие за добив и обработка на птиче месо от „Ч.“ ООД с Договор за наем от 01.03.2009 г., за годината 2017 г., както и за предходните години. Към молбата са приложени доказателствата, приложени към молбата – декларация от 2015 г.

Съгласно Договор сключен между Регионално сдружение за управление на отпадъците за регион Враца и „Е.“ ООД, гр. Враца, последното дружество е приело да извършва в регионално депо за неопасни отпадъци /РДНО/, ПИ ***, местност „Шумака“, землище на гр. Враца, всички дейности свързани със съхранение на битови отпадъци генерирани на територията на Община Враца и Мездра.

По делото са приложени още доказателства за компетентността на административните органи, издали оспорените административни актове /л. 49-57/, Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община Враца, Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и права на територията на Община Враца /Наредба/, два договора сключени между Община Враца и БКС-Враца ЕООД с предмет сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, както и почистване на обществените територии в Община Враца, Свидетелство за регистрация част I на МПС, рег. № *** и декларация по чл. 54, ал. 4 от ЗМДТ /л. 177, 178/, извлечение от фирмено досие на БКС-Враца, заличен търговец, считано от 31.05.2018 г. /л. 248/, справка за данъчната оценка за всеки един обект и за всеки един то собствениците на недвижимия имот, предмет на оспорения акт /л. 270-277/.

Приложено е и адм.д. № 198/2017 г. по описа на Административен съд Враца.

При така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от страна, имаща правен интерес от оспорването, в законоустановения срок - решението на оспорения по административен ред Акт е получено на 28.11.2018 г, жалбата е подадена на 05.12.2018 г. /л. 6/, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 64 от ЗМДТ /действащ за периода на определяне на задължението/ такса битови отпадъци заплащат данъчно задължените лица по чл. 11 заедно с данъка върху недвижимите имоти.

Съгласно чл. 11 от ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, собственикът на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен и за този имот, а при учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят.

Съгласно чл. 62 от ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване.

Съгласно чл. 66 и 67 от ЗМДТ, действащи за процесния период - Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност и според количеството битови отпадъци. Когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци, размерът на таксата се определя в левове или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.

Съгласно чл. 71, т. 1, т. 3 от ЗМДТ /в сила от 1.01.2014 г./ - Не се събира такса за: сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота; поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива.

Съгласно § 13, ал. (1) от ЗР на ЗМДТ (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г., бр. 95 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г., бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г., бр. 88 от 2017 г., в сила от 3.11.2017 г., бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г., с изключение на § 6, който влиза в сила от 31 декември 2021 г.

Съгласно § 6. (В сила от 1.01.2015 г. - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 1.01.2016 г. - бр. 105 от 2014 г., в сила от 1.01.2017 г. - бр. 95 от 2015 г., в сила от 1.01.2018 г. - бр. 97 от 2016 г., в сила от 31.12.2019 г. - бр. 88 от 2017 г., в сила от 31.12.2021 г. - бр. 98 от 27.11.2018 г., в сила от 1.01.2019 г.). В чл. 67, ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя "която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена."

Съгласно чл. 20 от ЗМДТ - Данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя от служител на общинската администрация по норми съгласно приложение № 2 в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица.

Съгласно Приложение № 2 от ЗМДТ - Норми за данъчна оценка на недвижимите имоти, I. Общи положения, т. 1 и т. 3. - Данъчната оценка на недвижимите имоти се определя в левове и представлява сума от данъчните оценки на отделните обекти. Данъчната оценка се определя от служителите на общинската администрация по местонахождение на имота в 2-седмичен срок от подаване на искане по образец. Данъчната оценка се определя от служителите на общинската администрация по местонахождение на имота в 2-седмичен срок от подаване на искане по образец.

Съгласно чл. 15а, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и права на територията на Община Враца /редакция в сила за периода 2014-2016 г./ - За имоти, които няма да се ползват през цялата година, собствениците или ползвателите подават декларация в Дирекция „МДТ“ в срок до 30 декември на предходната година, а за придобитите през годината – в двумесечен срок от датата на придобиването им.