Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 33700 от 16.09.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 54078/2025
Вид
Определение № 33700
Подписан
16.09.2026
В сила
16.09.2026
Състав
ИВО ВЪТЕВ ВЪТЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 129, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140а · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 40, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 41 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 115 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33700 гр. София, 16.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110154078 по описа за 2025 година намира, че на основание чл. 140, ал. 6 ГПК следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото:

„Топлофикация София” ЕАД е предявило срещу Ц. Г. Д. установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата от 299,55 лева (понастоящем 153,16 евро) - главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2023 г. до 30.04.2024 г. в топлоснабден имот с абонатен номер ......, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.10.2025 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до изплащане на вземането, сумата от 64,59 лева (понастоящем 33,02 евро) – мораторна лихва за периода от 31.12.2023 г. до 16.10.2025 г. върху главницата за доставена топлинна енергия, сумата от 22,52 лева (понастоящем 11,51 евро) - главница за извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г. в топлоснабден имот с абонатен номер ......, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.10.2025 г. до изплащане на вземането, и сумата от 5,47 лева (понастоящем 2,80 евро) мораторна лихва за периода от 01.07.2023 г. до 16.10.2025 г. върху главницата за дялово разпределение, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 21.10.2025 г. по ч. гр. д. № 641/2025 г. по описа на РС Тервел.

Ищецът твърди, че до имота на ответницата, представляващ търговски обект, е била доставена топлинна енергия, която ответницата потребила, без страните да са били обвързани от договорна връзка, поради което ответницата се обогатила за сметка на ищеца със стойността на доставената топлинна енергия и сумата за дяловото разпределение, тъй като била титуляр на правото на собственост върху топлоснабдения имот. Сочи, че потребителят дължи и 1 заплащане на услугата „дялово разпределение“ на основание чл. 71 от Наредбата № 2/28.05.2004 г., със стойността на която се е обогатил, като е спестил разхода, възникнал в тежест на ищеца. Излага, че в процесния период действащи били Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от 2007 г., според които абонатът дължи заплащане на месечни дължими суми в 20-дневен срок от получаване на фактурата, поради което ответницата е изпаднала в забава. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание. Не възразява, че за процесния период е била собственик на имота, представляващ магазин за хранителни стоки с фурна, както и че е топлоснабден, но твърди, че през исковия период е бил налице договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот между ищеца и третото лице „ТМ Комерс 78“ ЕООД, което е наемател по сключен с ответницата договор за наем на магазина със срок до 20.01.2025 г. Поддържа, че задължен да плаща доставената до имота топлинна енергия е фактическият ползвател на имота „ТМ Комерс 78“ ЕООД.

Възразява, да е била поставена в забава. Евентуално, релевира възражение за изтекла погасителна давност за вземанията. Моли за отхвърляне на исковете.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване обогатяване на ответницата и обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти, като разместването на блага следва да е настъпило без основание. В конкретния случай, с оглед изложените твърдения, ищецът следва да докаже, че е доставил до процесния имот, собственост на ответницата, топлинна енергия в твърдените количества и на посочената стойност, с което ответницата се е обогатила, спестявайки дължимата за същите цена и дължимата сума за извършено дялово разпределение. По възражението за изтекла давност, в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи спиране или прекъсване на давността по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже, че е погасила задължението си, респ. че друго лице е задължено да заплати сумите за топлинна енергия за исковия период.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответницата в забава чрез отправена и получена от длъжника покана; размера на обезщетението за забава.

С оглед твърденията в исковата молба и възраженията в отговора на исковата молба, на основание чл. 146, ал 1, т. 3 ГПК съдът обявява за 2 безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: ответницата е била собственик на процесния имот през исковия период; между страните не е сключен писмен договор за доставка на топлинна енергия; ищецът е доставил топлинна енергия до процесния имот в твърдените количества и на посочената стойност.

При служебно извършена проверка по реда на чл. 129, ал. 1 ГПК съдът констатира, че исковата молба е нередовна, поради което и на основание чл.

129, ал. 2 ГПК на ищеца следва да бъдат дадени указания за отстраняване на допуснатите нередовности в едноседмичен срок. За процесуална икономия делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.

В исковата молба ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето лице помагач на негова страна, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда.

Това искане е основателно.

Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Искането на ищеца с правно основание чл. 190 ГПК следва да бъде уважено.

Искането на ищеца с правно основание чл. 192 ГПК следва да бъде оставено без уважение, тъй като е допуснато привличане на трето лице помагач.

С оглед направените в отговора на исковата молба възражения, исканията на ищеца за допускане на експертизи следва да бъдат оставени без уважение, тъй като същите не са необходими.

Искането на ищеца за служебно изискване и прилагане по делото на ч. гр. д. № 641/2025 г. по описа на РС - Тервел, по което е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, е неоснователно, тъй като то е електронно и е прикачено към настоящото дело в Единната информационна система на съдилищата /ЕИСС/.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да посочи ясно и еднозначно ответника по делото, както и да уточни размера на вземането за главница за дялово разпределение, като съобрази, че за допустимостта на исковете е необходимо да е налице пълен идентитет между вземанията, заявени в исковото производство, и вземанията, удостоверени в заповедта за изпълнение.

УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение в цялост и в срок на дадените указания исковата молба ще бъде върната, а заповедта за изпълнение – обезсилена.

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК 130036512, като трето лице помагач на страната на ищеца.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.09.2026 г. от 15:25 ч., за което страните, включително и третото лицепомагач, да бъдат призовани.

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „Техем Сървисис“ ЕООД в срок до първото съдебно заседание да представи намиращите се у него документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот, вкл. документите за главен отчет на уредите за дялово разпределение и на водомерите за топла вода за процесния период.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ всички останали доказателствени искания на ищеца.

УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекта на доклада най–късно в първото по делото заседание.

УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер.

УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора си чрез медиация.

Когато съдът одобри сключено споразумение в процедура по медиация, на ищеца се връща 70 на сто от внесената държавна такса, а когато споразумението е постигнато в процедура по медиация, проведена в съдебен център след задължителна информационна среща по чл. 140а ГПК – 85 на сто.

Към Софийския градски съд действа център за медиация, който предлага провеждане на медиация.

УКАЗВА на страните, че: съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от 4 един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба с приложенията към него. Връчването на страните да се извърши и на електронни адреси, ако такива са посочени.

Да се изпратят преписи от исковата молба, приложенията към нея, отговора на исковата молба, приложенията към него и настоящото определение на конституираното трето лице-помагач.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5