Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 230 от 06.11.2026, Районен съд - Елин Пелин

Съд
Районен съд - Елин Пелин
Дело
1880/2026
Подписан
06.11.2026

Цитирани разпоредби

  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.11 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 17, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.18, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.4, ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.8 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 9 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.9, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Е.П. 06.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Е.П. II СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Грета Ив. Денчева при участието на секретаря Тодорка Евст. Г. като разгледа докладваното от Грета Ив. Денчева Гражданско дело № 20261820101880 по описа за 2026 година

Производството е с правно основание чл.12 и сл. от Закона за защита от домашно насилие, като е образувано по предявена молба за защита от молителят С. Б. Б., с която се иска налагане на мерки за защита срещу ответника Р. Б. К. /брат/, в т.ч. чрез издаване на заповед за незабавна защита.

С молба-уточнение от 27.05.2026 г. и приложена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, молителя декларират актове на домашно насилие на дата 16.05.2026 г., които попадат в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН и за които търси защита.

Молителят излага твърдения за осъществен акт на физическо насилие на дата 16.05.2026 г. около 18.00 ч. в общия двор, където се намират къщите на страните: община Е.П. с. Р.п., кв. В., ул. № 1, като се сечи, че ответникът по молбата, неин брат, я е ударил с ръце по ръцете в областта на външната част на дланите и над китките с невероятна ярост, като се е развикал и избягал. Сочи, че в резултат на този акт и е причинена силна болка. Не се сочи конкретна причина за посегателството като се твърди, че брат й се е появил изневиделица. Твърди се, че ответникът многократно е осъществявал в предишни периоди актове на физическо и психическо насилие спрямо молителката.

Към молбата е приложена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, с която молителя декларират извършено домашно насилие от ответника по молбата на дата 16.05.2026 г., изразяващо се във физическо и психическо посегателство.

В съдебно заседание молителят С. Б. Б., се явява лично и се представлява от редовно упълномощен адвокат по делото. Поддържа предявената молба за защита.

В съдебно заседание ответникът Р. Б. К., редовно призован, се явява 1 лично и с надлежно упълномощен адвокат по делото. Оспорва молбата за защита, като излага подробни съображения в съдебно заседание.

Съдът, след като взе предвид изложеното в молбата - предмет на разглеждане в настоящото производство, намира следното от фактическа и правна страна:

Молбата за защита е подадена в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН от лице, имащо правен интерес съгласно чл.3, т.6 от закона, поради което като допустима следва да бъдат разгледана по същество.

По делото е признато за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че страните са брат и сестра.

От приетите справки от „ЦПЗ - София“ ЕООД, се установява, че лицата С.

Б. Б. и Р. Б. К. не се водят на учет и са лекувани в „ЦПЗ - София“ ЕООД.

От приетите справки за съдимост на страните по делото се установява, че молителят С. Б. Б. е осъждана за престъпление по чл.343 б, ал.1 НК /управления на МПС след употреба на алкохол/, а ответника Р. Б. К. е неосъждан.

От постъпилото писмо от РС Е.П. се установява, че пред РС Елин Пелин не са образувани други висящи дела между С. Б. Б. и Р. Б. К. по реда на ЗЗДН.

По делото от страна на ответника е разпитана св. С.Л.П.а /майка страните/.

Свидетелката С.П., сочи в показанията си, че живеят със С. Б. Б. в един общ двор в отделни къщи в кв. В. в с. Р.п.. Свидетелства, че в едната къща живеят свидетелката и синът й, а С. живее сама в отделна къща в същия двор.

Заявява, че синът й Р. е съвсем нормален, няма психично заболяване, няма разправии със семейството си, има две деца, с жена си се разбира. Заявява, че не контактуват със С., за да няма конфликти. Св. Петрова заявява, че когато С. се напие се чуди как да провокира, дразни и обижда. Заявява, че С. пие когато си е в къщи. Свидетелства, че не е присъствала на случая за който е делото, тъй като свидетелката била на работа, но от камерата се виждало какво е станало. Заявява, че не е имало случаи Р. да напада и да бие сестра си.

Свидетелства за друг случай при който С. му посегнала, а тя залитнала и паднала, като Р. не я бил и наранявал. Този случай бил преди две години, когато С. подала жалба, като друг път не е имало нещо подобно. Заявява, че познава нейната приятелка М. К.а, съседка, с която се събира С..

Свидетелства, че М. К.а не й се е оплаквала, че Р. проявява агресия към сестра си. Свидетелката заявява, че домът в който живее С. е собственост на внукът й, синът на С.. С. живеела в този дом, защото продала апартамента си в София и затова построили тази къща около 2018 г. Свидетелката заявява, че отношения с дъщеря й са влошени от 2022г., от когато не комуникира с нея, за да не я провокира. Сочи, че когато С. се напие решава да направи нещо да дразни, да провокира, като употребата на алкохол си личи. Свидетелката сочи като провокация, гумата която слага, хвърляне на боклуци в мястото на Р..

Свидетелката не знае С. да има психични проблеми и да е лекувана.

Свидетелства, че синът й не употребява алкохол, не се е заяждал, няма психични проблеми.

2

Съдът кредитира показанията на св. С.П. като преки, последователни и логични. Макар и свидетелката да няма преки възприятия за акта на насилие, за който се търси защита, същата има преки впечатления за отношенията между страните. Съдът кредитира показанията на св. Петрова, преценени по реда на чл.172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост, като не намери основания за изключването им от доказателствения материал.

Съгласно чл.2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или обитават едно жилище. По арг. от чл.4, ал.2 от ЗЗДН, вр. чл.18, ал.1 от ЗЗДН актът на домашно насилие трябва да води принципно до вероятна опасност за живота или здравето на пострадалия, а когато тази опасност е пряка и непосредствена, пострадалият може да иска издаване на заповед за незабавна защита.

Прилагането на предвидените в ЗЗДН мерки има за цел да даде защита от конкретен акт на домашно насилие, когато е налице опасност за живота и здравето на лице, претърпяло домашно насилие. Актът на физическо и психическо домашно насилие може да се дефинира като модел на злоупотребяващо, несправедливо и малтретиращо отношение в каквато и да е връзка и взаимоотношение, което поведение е използвано от едно лице да получи трайно власт и контрол над друго лице, или да бъде доминант в определена ситуация, прекрачвайки границата на допустимото вследствие на неспособност на страните да управляват конфликтите.

Съобразно трайната практика, декларацията по чл. 9 ЗЗДН се ползва с пълна доказателствена сила и е изцяло обвързваща съда, само и единствено при липсата на представени по делото гласни и/или писмени доказателства.

При наличието на ангажирани други доказателства по делото, съдът има задължението да прецени представената декларация и изложените в нея твърдения след анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност. За уважаването на подадената молба, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, молителят следва да установи действително извършени от ответника действия на посочената дата, които да бъдат квалифицирани като домашно насилие. Съответно, за отхвърлянето на молбата, върху ответника е тежестта да ангажира доказателства, които да оборят или внесат съмнение в представените от молителя доказателства. При това положение опровергаването на доказателствената стойност на декларацията може да стане само когато обективно установен факт би разколебал истинността на описаните в нея обстоятелства.

С оглед на така приетото от фактическа и правна страна, съдът намира, че в случая не се установява от събраните по делото доказателства да са осъществени актове на домашно насилие от страна на ответника по молбата, изразяващи се във физическо и психическо насилие, което да създава опасност за живота и здравето на молителя. Следва да се отбележи, че твърдения акт на физическо насилие на дата 16.05.2026 г. около 18.00 ч. в общия двор, където се 3 намират къщите на страните: община Е.П. с. Р.п., кв. В., ул. № 1, за който се твърди, че ответникът по молбата, я е ударил с ръце по ръцете в областта на външната част на дланите и над китките с невероятна ярост, категорично се опровергава от приобщения по делото видеозапис на компактдиск. При извършения оглед на вещественото доказателство чрез възпроизвеждане на записа, с дата 16.05.2026г., продължителност 10.37 минути, с начало 17.54.46 ч. и край на записа 18.05.30 ч., се виждат страните по делото, които съда непосредствено възприе в съдебно заседание и се убеди в тяхната самоличност, като ответника по молбата премахна сложена гума в дворното място без да нанася каквито и да било удари по ръцете на молителката С. Б..

Съдът кредитира данните от възпроизведения запис, доколкото същите не са опровергани чрез провеждане на насрещно доказване от молителката по делото. Независимо от общо направените оспорвания от молителката за липса на категорични данни за дата и място на видеозаписа, същата оттегли искането си за назначаване на съдебно-техническа експертиза.

Посочените твърдения за осъществен акт на физическо насилие, както и доказателствената сила на представената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН категорично се опровергават от събраните гласни, писмени и веществени доказателства.

Спецификата на настоящото производството допуска съдът да формира изводите си и въз основа на косвени доказателства, ако те не противоречат на събраните преки доказателства или на изложеното в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН. По тази причина и декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН разполага със самостоятелна доказателствена сила, но като частен диспозитивен документ достоверността на съдържанието й подлежи на доказване в съдебното производство при наличие на други доказателства, включ. и при оспорването й чрез насрещно доказване.

Предвид изложеното по-горе и след анализ на съвкупния доказателствен материал по делото, съдът намира, че изложената от молителите в молбата по чл.8 ЗЗДН фактическа обстановка относно твърдените актове на домашно насилие не е установена, като ответника по молбата успешно разколеба доказателствената сила на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, поради което молбата подлежи на отхвърляне.

Съдът следва да отбележи, че целта на производството по реда на ЗЗДН е да се даде защита срещу конкретен акт на посегателство, а не да се разрешават семейни спорове.

По отношение на твърдението на молителя, че ответника по молбата й се е развикал и е избягал.За да прецени, дали така посочените думи и действия съставляват актове на домашно насилие, съдът взе предвид, цитираната по-горе легална дефиниция по чл. 2 от ЗЗДН за домашно насилие, съгласно която насилието следва да се дефинира като действие или поведение, предизвикващо физическо, икономическо, психическо или емоционално страдание.

В конкретния случай съдът намира, че обективното извършване на сочените от молителката действия на ответника спрямо нея, изразявайки се в крещене се доказват единствено с декларациите по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Не може да се приеме, обаче, че тези действия съставляват акт на насилие, 4 доколкото (съобразно изведените по- горе критерии) те не са проява на целенасочено въздействие спрямо психическата устойчивост на адресата, нито имат за цел сломяване, преодоляване или намаляване на психическите съпротивителни сили на личността на адресата, респ. утвърждаване на психическото надмощие на автора на тези думи спрямо адресата, като поставят последния в невъзможност или значително ограничат възможността му да отстоява своите блага и интереси. Вместо това, цялостният анализ на това действие в сочения от молителя контекст налага извод, че те са непреднамерена и спонтанна реакция на конкретна ситуация. Така, техните обективни характеристики изключват възможността да бъдат квалифицирани като акт на насилие.

На последно място, съдът отбелязва, че молителят Б. дори не твърди, че процесното действие /крещене/ от страна на ответника са й причинили някакви конкретни негативни последици, каквито биха могли да се очакват вследствие от обида и заплаха - напр. уплаха, тревожност, депресия, потиснатост, накърнено самоуважение, накърняване на лични или имуществени права. Не се твърди и изричането на конкретни обиди и/или заплахи. По делото такива последици не се доказват, а и не може да се презюмират.