Определение № 3075 от 10.08.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3075 гр. Варна, 10.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Светлана Тодорова

Деница Добрева като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно частно гражданско дело № 20233100501510 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.423 от ГПК.

Подадено е възражение от С. Я. П. с ЕГН ********** от гр.В., ул. П. **., чрез пълномощник адв.Н. С. ВАК, с вх. № 39771/29.05.2023г., уточнено с молба вх. № 45680/16.06.2023г. и молба с вх.№ 47539/23.06.2023г., срещу Заповед № 2610/17.06.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 8547/2021г. на Варненски районен съд, XХХ-ти състав.

Във възражението се твърди, че за издадената заповед за изпълнение длъжникът узнал на 18.05.2023г., на която дата получил съобщение за образувано изп.д. № 140/2023г. по описа на ЧСИ рег. № 893 на КЧСИ.

Сочи, че не е уведомяван за издадената ЗИ на телефон **********, посочен в разпореждане № 17549 от 22.09.2021г., тъй като този номер се ползва от ООД „Стефко стил“, а не от него. Длъжникът настоява възражението му да бъде прието.

Кредиторът по заявлението „Угренова Естейт“ ЕООД ЕИК 205680303 (със старо наименование “ЮБЦ“ ЕООД), чрез адв. Виолета Герова, подава отговор в законоустановения срок, в който настоява за неоснователност на възражението.

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като съобрази направените

1 оплаквания, изложените доводи на страните и събраните доказателства приема за установено следното:

Производството по ч.гр.дело № 8547/2021г. на Варненски районен съд е образувано по повод заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от “ЮБЦ“ ЕООД ЕИК 205680303, понастоящем „Угренова Естейт“ ЕООД ЕИК 205680303, срещу С. Я. П. с ЕГН ********** за сумата от 116.97 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на допълнително споразумение от дата 20.12.2017 г. към договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 15470884002 между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и С. Я.

П., за което са издадени фактура № 1240010842/15.01.2018 г.; фактура № 1241711509/15.02.2018 г. и фактура № 1243397039/15.03.2018 г., за периода от 15.12.2017 г. до 14.03.2018 г., което вземане е прехвърлено на „С. Г. Груп“ ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018 г., а „С. Г. Груп“ ЕАД от своя страна го е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 г., както и направените съдебно–деловодни разноски, от които 25.00 лв. /двадесет и пет лева/, за заплатена държавна такса и 180.00 лв. /сто и осемдесет лева/, за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Въз основа на подаденото заявление Варненският районен съд е издал заповед № 2610 от 17.06.2021г. за изпълнение на парично задължение, съгласно искането.

Така издадената заповед е изпратена на длъжника на посочения в заявлението адрес, съвпадащ с установения постоянен и настоящ адрес на лицето след извършената по реда на чл.411, ал.1 от ГПК служебна справка в НБД Население. Съобщението е върнато в цялост с отметка от длъжностното лице по призоваването, че адресът е посещаван на три дати, като всеки път входната врата е заключена; липсва достъп до вътрешната врата на къщата; липсва звънец. Посочено е, че е залепено уведомление, както е пуснато екземпляр от същото в пощенската кутия на 02.09.2021г.

Видно от книжата по заповедното производство, на 22.09.2021г. е извършена служебна справка за трудови договори на длъжника, от която е установено, че е налице действащ от 09.01.2015г. трудов договор на С. Я. П. с ООД „Стефко стил“ ЕИК 203343928, назначен на длъжност „мениджър екип“.

2

С разпореждане № 17549 от 22.09.2021г. заповедният съд е разпоредил длъжникът да бъде уведомен чрез работодателя на посочения в Търговския регистър телефон ********** с указание да му се съобщи, че съдебните книжа са на разположение за получаване в деловодството на съда в двуседмичен срок, считано от уведомяването, след който ще се считат за редовно връчени.

След като в предоставения двуседмичен срок лицето не се е явило в канцеларията на ВРС да получи книжата по делото, заповедният съд е приложил разпоредбата на чл.47, ал.5 от ГПК; изчакал е изтичането на 1месечния срок за възражение, съотв. поради неподаване на такова е приел, че ЗИ е влязла в законна сила, и с разпореждане № 23182/09.11.2021г. е разпоредил издаване на ИЛ за вземането, предмет на ЗИ.

Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително производство под № 20238930400140. Видно от приложена разписка, на 18.05.2023г. на длъжника С. Я. П., лично срещу подпис, е връчено съобщение за образуваното изп.дело.

Възражението по чл.423 от ГПК е подадено на 29.05.2023 година с вх.№ 39771 по входящия регистър на ВРС.

Съдът приема изявлението на длъжника, че е узнал за издадената заповед за изпълнение на 18.05.2023г. след предприето изпълнение срещу него с връчване на съобщението за образуване на изп.дело № 20238930400140, при което едномесечният срок по чл.423 от ГПК за подаване на възражението е спазен и настоящето производство е допустимо.

Разгледано по същество възражението е ОСНОВАТЕЛНО.

Разпоредбата на чл. 423 ГПК дава право на длъжника, който е бил лишен от възможността да оспори вземането по заповед за изпълнение чрез подаване на възражение в срока по чл. 414 от ГПК, да подаде възражението си пред въззивния съд, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение. Молбата за приемане на възражението следва да се основава на твърдения за наличие на обстоятелствата по чл. 432, ал. 1, т. 1 - 4 от ГПК .

Производството по чл.423 от ГПК е извънредно такова, аналогично на производството по отмяна на влезли в сила решения, а не въззивно (т.15 от ТР №4 по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС ). Преценката на съда е различна от тази на заповедния съд, т.к. не се преценява правилността на 3 първоинстанционния съдебен акт, а се упражняват правомощия за извънинстанционна проверка по повод надлежно връчване на заповедта за изпълнение на длъжника и предпоставките за реализирането правото му на защита срещу последиците на издадената заповед – дали съществуват основания за закъсняло оспорване на вземането чрез възражение, при наличието на предвидените в закона предпоставки. В този смисъл в настоящото производство не подлежи на разглеждане възражението на молителя за недопустимост на заповедта за изпълнение като издадена от съда извън неговата компетентност по чл.410, ал.1, т.1 от ГПК за вземане за парична сума над 25 хил.лева.

В случая, от доводите във възражението се налага извода, че то се основава на твърдения за процесуални нарушения от страна на районния съд, свързани с невъзможността на длъжника да узнае за издадената заповед или попада в хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК – ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение.

От изложената по-горе фактическа обстановка се констатира, че Районен съд град Варна е спазил процедурата по връчване на съобщение за заповедта за изпълнение до длъжника по реда на чл.47 ГПК – връчването е извършено по постоянния, съвпадащ с настоящия адрес на лицето.

Длъжностното лице по призоваването е посетило адреса трикратно в рамките на месец и след като не открило нито адресата, нито пълнолетен от домашните му, който да е съгласен да получи съобщението и книжата, е залепило уведомление на входната врата на жилището и пуснало друго в пощенската кутия на имота (арг.чл.47, ал.1 от ГПК).

По делото липсват данни длъжникът да се е явил в срока по чл. 47, ал.2 от ГПК в канцеларията на съда и да е получил книжата по делото.

Така, доколкото е налице хипотезата на чл.47, ал.5 от ГПК, то на осн.чл.

415, ал.1, т.2 от ГПК, заповедният съд е следвало да даде указания на заявителя за възможността му да предяви установителен иск по чл.415 във вр.чл.422 от ГПК, което не е сторено.

Същевременно с уведомяването по телефон ***, че съдебните книжа са на разположение за получаване в деловодството на съда в двуседмичен срок от уведомяването, за който телефонен номер по делото липсват данни да се ползва от длъжника, не може да се счита, че книжата са 4 му връчени редовно.

На следващо място, ако и да се приеме, че е извършен опит за връчване чрез работодател (без изрично това действие да е разпоредено от заповедния съд, включително и посредством позоваване на съответната процесуална норма) по телефон **********, посочен в Търговски регистър по партидата на „Стефко стил“ ЕИК 203343928 (установено от въззивния съд при извършена служебна справка), то в случая това действие не е извършено надлежно, тъй като липсва реално връчване на книжата чрез работодателя.

Следва да се съобрази, че принципно липсва предвидена процесуална възможност за съобщаване по телефон на работодател за възможността негов служител, в случая длъжника по делото, да се яви в канцеларията на съда, за да получи съдебни книжа. Разпоредбата на чл.47, ал.3, изр.последно от ГПК лимитира способите за връчване чрез работодател до физическо връчване на съдебните книжа, което в конкретния случай не се установява да е извършено.

С оглед допуснатите съществени нарушения в процеса по връчването на съдебните книжа, лишили длъжника от правото да бъде информиран за тях и да активира своевременно процесуална защита, следва да се приеме, че липсва надлежно връчване на заповедта за изпълнение, като по този начин длъжникът е бил ограничен да реализира възможността да подаде своевременно възражение срещу издадената заповед.

При тези съображения настоящият състав приема, че е налице е хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК, поради което направеното възражение следва да бъде прието, като на основание чл. 423, ал. 3 от ГПК изпълнението на издадената заповед по чл.410 от ГПК следва да бъде спряно.

По тези съображения и в изпълнение на задължението си по чл.423, ал.4 от ГПК въззивната инстанция счита, че след приемане на възражението, делото следва да се върне на Варненски районен съд за продължаване на производството, като на заявителя бъдат дадени указанията по чл.415 ал.1 от ГПК.

По изложените съображения и на основание чл.423, ал.3 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

5

ПРИЕМА възражението на С. Я. П. с ЕГН ********** от гр.В., ул. П.

**., чрез пълномощник адв.Н. С. ВАК, с вх. № 39771/29.05.2023г., уточнено с молба вх. № 45680/16.06.2023г. и молба с вх.№ 47539/23.06.2023г., срещу Заповед № 2610/17.06.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 8547/2021г. на Варненски районен съд, XХХ-ти състав, заявено на осн.чл.423, ал.1, т.1 от ГПК.

СПИРА изпълнението на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК под № 2610 от 17.06.2021г., по ч.гр. дело № 8547/2021г. по описа на Варненски районен съд.

ДА СЕ ВЪРНЕ ч.гр.дело № 8547/2021г. на Варненски районен съд за продължаване на заповедното производството, като на заявителя бъдат дадени указанията по чл.415 ал.1 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6