Определение № 4461 от 01.02.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕ.ИЕ

№ 4461 гр. София, 01.02.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело № 20221110123058 по описа за 2022 година намери следното:

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от „Б. срещу С. Н. Б., като предявеният с нея иск е допустим.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

С исковата молба ищецът е представил документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.

Следва да се приложи за послужване ч. гр. д. № 32799/2020 г. по описа на СРС, 145 състав.

Други искания за събиране на доказателства страните не са направили.

Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените по делото писмени доказателства.

ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 32799/2020 г. по описа на СРС, 145 състав НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.04.2023 г. от 10:00 часа, за когато да се призоват страните.

СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба, като им разяснява, че по този начин ще уредят по-бързо спора между тях, а при приключване на делото със спогодба 1 половината от внесената държавна такса подлежи на връщане на ищеца съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 9 ГПК.

УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на ответника, че ако не се яви в съдебно заседание, съдът може да постанови неприсъствено решение по чл. 239 ГПК спрямо него. Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основатЕ., с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

УКАЗВА на страните, че:

- съгласно чл.40, ал.1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал.2 когато лицата по ал.1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 50, ал. 1 и ал. 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

На страните да се изпрати препис от настоящото опредЕ.ие /на ищеца – чрез адв. И., а на ответника чрез съдебния адресат Е. Б. А. – гр. С..

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД на делото, както следва:

Предявен е по реда на чл. 422 ГПК установитЕ. иск от „Б. срещу С. Н. Б. с искане за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 10 510 лв., представляваща задължение по договор №./15.01.2019 г. за наем на гробно място и анекс към него от 15.01.2019 г., за което е издадена фактура № ./10.01.2019 г. на стойност 10 000 лв. за наем на гробно място и фактура номер ./10.01.2019 г. на стойност 510 лв. за такса поддръжка на гробно място, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата 2 молба в съда /29.04.2022 г./ до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че с ответника са сключили договор № ./15.01.2019 г. за наем на гробно място № . кв.м., вписан в А. под акт № 54, том ., вх. peг. № ., дело № 479 от 15.01.2019 г., както и Анекс към договора. Съгласно договора и анекса към него наемателят С. Н. Б. се задължава да заплати на наемодателя „Б. цена в размер на 10 000 лв. – еднократно за ползване на гробното място за срок от 200 години. Наред с това съгласно договора, чл. 5, наемателят дължал за 2019 г. такса за поддръжка за 2019 г. в размер на 510 лв. Ответникът не е изпълнил задълженията си към ищеца към датата на подаване на установителния иск, поради което ищецът моли съда да уважи същия. Претендират се и сторените по делото разноски.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба.

В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.

1, предл. 1 вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД е да докаже наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор № ./15.01.2019 г. за наем на гробно място № . кв.м. и Анекс към договора, че е изправна страна по договора, изискуемо и ликвидно задължение на ответника в размер на 10 510 лв. за ползване на гробното място, както и за поддръжка на същото за 2019 г.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

ОпредЕ.ието е окончателно.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3