Решение № 1136 от 20.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1136 гр. София, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20251100510716 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 6444 от 10.04.2025 г. по гр.д. № 48871/2024 г. по описа на СРС, 138 с-в е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че П. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.04.2024 г. по ч.гр.д. № 21925/ 24 г. по описа на СРС, 138 - ми състав, както следва:

- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ - сумата 186,22 лева, представляваща вземане за неизплатена стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до м.04.2023 г., и сумата 41,12 лева, представляваща вземане за неизплатена цена на услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2021 г. до 30.04.2023 г., относно топлоснабден имот - апартамент № 122, находящ се в гр. София, ж.к. ****, отчитани по партида с аб. № 100383, ведно със законната лихва от 11.04.2024 г. до изплащане на вземанията, като са отхвърлени исковете, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК: с правно основание чл. 79 ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за установяване на дължимост на вземане за стойност на доставена топлинна енергия за разликата над 186,22 лева до пълния предявен размер от 188,73 лева, и с правно основание чл. 86 ЗЗД за установяване на дължимост на сумата 22,30 лева, претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода 15.09.2022 г. 21.03.2024 г. върху главницата за стойност на доставена топлинна енергия, и за 1 установяване на дължимост на сумата 8,14 лева, претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода 16.07.2021 г. - 21.03.2024 г. върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение.

Жалбоподателят - П. А. М., твърди, че решението в частта на уважаване на исковете, е неправилно и необосновано. Поддържа, че неправилно съдът при постановяване на решението е приел, че е потребител на ТЕ за имота, тъй като в производството не е установено да е собственик или вещен ползвател. Освен това, според ответника, съдът неправилно е изложил фактически констатации, че е наемател в т.ч. на целия имот. Освен това при постановяване на решението си, съдът не е съобразил отмяната на методиката за дяловото разпределение. С постановеното от ВАС на 10.02.2025 г. решение е отменен т.6.1.1. от методиката, която определя и формулата за изчисление на ТЕ отдадена от сградна инсталация и включените в нея компонентни. С оглед това и при липса на валидно действаща формула за изчисляване на размера на ТЕ отдадена от сградна инсталация, неправилно съдът е уважил претенцията за посочената сума. Оспорва като недължимо и задължението за дялово разпределение.

Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и исковете отхвърлени в цялост. Претендира разноските.

Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД, счита, че първоинстанционното решение е правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира разноски.

Подпомагащата страна на ищеца становище по подадената въззивна жалба.

- „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

2

Във връзка с доводите по въззивната жалба, съдът намира следното:

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД против П. А. М., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД.

За да постанови решението, Софийски районен съд е приел, че ответникът има качеството клиент на топлинна енергия като наемател на жилище – общинска собственост, който е открил индивидуална партида на негово име за ползване на топлинната енергия. Поради това и същият е страна по облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия с ищеца "Топлофикация София" ЕАД. Като е отчел събраните по делото доказателства, и кредитирайки приетото по делото експертно заключение по назначената СТЕ, е намерил предявените искове за главното задължение за доказани по основание и е уважил същите по отношение на дължимите от абоната ТЕ за БГВ и ТЕ отдадена от сградна инсталация до изчислените от експерта стойности. Приел е, че за извършената услуга от фирмата за дялово разпределение потребителят дължи на ищеца посочената такса.

Постановеното решение е правилно.

По релевираните във въззивната жалба доводи, съдът приема следното:

По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и сл. ЗЕ:

За да се уважи искът за претендирана стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че е възникнало облигационно отношение с ответната страна, по силата на което ищецът е престирал в количествено и качествено отношение топлинна енергия през исковия период, а за ответната страна е възникнало задължението да заплати уговорената цена в претендирания в исковата молба размер.

С оглед претенцията за цена на услугата "дялово разпределение" ищецът следва да докаже, че през исковия период е извършвана услугата "дялово разпределение", както и че същият се явява легитимиран да получи възнаграждението за тази услуга в претендирания по делото размер.

В производството не е спорно и се установява, че "Топлофикация София" ЕАД е енергийно предприятие, по отношение на чиято дейност са приложими разпоредбите на ЗЕ и подзаконовите актове, издадени въз основа на него.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.

Чрез представените в производството пред първата инстанция молба декларация за откриване на партида за ползване на топлинната енергия, доставяна до 3 имота от 19.01.2009 г., подадена от ответника, договор за наем от 25.09.2020 г., по силата на който считано от 01.10.2020 г., Столична община е предоставила на ответника за ползване под наем цялото общинско жилище - ап. 122, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ****, се установява че ответника е клиент на топлинна енергия по отношение на процесния имот за исковия период.

Доводите на ответника, че клиент на ТЕ за битови нужди е единствено собственика или носителя на вещно права на ползване, настоящия състав намира за неоснователни. Както е посочил в решението си СРС, с дадените разяснения с ТР №2/ 2017 г. на ВКС - ОСГК, т.1 е прието, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕсобственик и носител на вещно право на ползване, както в случая - ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. Както бе посочено, в случая е установено, че ответника е наемател на имота, както и че същият е поискал откриване на партида за топлоснабдения имот като е сключил договор с топлопреносното предприятие. Поради това ответникът се явява „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди, който получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Доставяната топлинна енергия до имота се начислява за обекта по партида с абонатен № 100383. При това оплакванията на ответника в посочения смисъл се явяват недоказани и неоснователни.

С разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ е регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора, за които не е необходимо изрично приемане от абонатите - потребители. С оглед това и както правилно е посочил СРС между главните страни по спора е установено сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период Наредба за топлоснабдяването.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗЕ дяловото разпределение на 4 топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва чрез средства за търговско измерване на количеството топлинна енергия в абонатната станция от една страна и от друга страна - със средства за дялово разпределение за отопление - индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти или индивидуални топломери.

Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според ал. 2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал. 3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.

С разпоредбата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради - етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.