Решение № 2175 от 15.06.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2175 гр. Варна, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Весела Гълъбова при участието на секретаря Теодора Ст. Станчева като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело № 20223110113886 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба Д. Х. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ул. „П.К.“ № 5 срещу „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, ЕИК 103002253, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Прилеп” №33, с която се иска да бъде признато за установено между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 6285,10 лева, представляваща стойност на доставени ВиК услуги за обект, находящ се в гр. Варна, к.к. „В.З.“, м-ст „А.М.“ с абонатен № ******* за периода от 21.01.2022г. до 10.05.2022г . Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е абонат на ответното дружество за обект, находящ се в гр. Варна, к.к. „В.З.“, м-ст „А.М.“ с абонатен № *******. Сочи, че живее в имота заедно със съпругата си и никога консумацията на вода не е излизала извън обичайното. На 11.05.2022г. ответното дружество начислило за периода от 21.01.2022г. до 10.05.2022г . консумация на вода в размер на 2820 куб.м. на стойност 6285 лева. Ищецът твърди, че не е консумирал такова количество вода в имота си, а е потребил вода само за обичайните нужди на двучленно домакинство. Ищецът предполага, че водомерът е бил неизправен или поради липса на достатъчно налягане на втория етаж е въртял стрелките под напора на водата на празни обороти.

1

В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба от ответното дружество, с който искът се оспорва като неоснователен. Не се оспорва облигационната връзка между страните. Твърди, че отразеното количество виК услуги по фактура № 1156432609 от 11.05.2022г. за периода от 21.01.2022г. до 10.05.2022г. е реално доставено на абоната и е отчетено по реда на чл.23, ал.1, т.3 от Общите условия чрез дистанционен отчет. Твърди още, че по желание на потребителя процесното СТИ е демонтирано за експертиза на 01.06.2022г. на показание 2980 кв.м. в присъствието на лице, осигурило достъп, като е предадено на представителя на потребителя.

Служебно известно на ответното дружество били, че СТИ е дадено в БИМ за експертиза на точността на измерване. Сочи се, че потребителят не е оспорил фактурираното количество нито по реда на Наредба № 4 от 2004г., нито по реда на Общите условия. До настоящия момент не бил представил и заключението по извършената експертиза.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа исковата молба.

Процесуалният представител на ответника поддържа отговора и оспорва иска.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че ищецът е потребител на ВиК услуги за процесния обект и е обвързан от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, които са представени по делото.

Не е спорни и обстоятелството, че ответното дружество е начислило на ищеца сума в размер на 6285,10 лева, представляваща стойност на доставени ВиК услуги за обект за периода от 21.01.2022г. до 10.05.2022г.

Представен от ответника е констативен протокол № 1000 043567 от 01.06.2022г. за подмяна на водомер. Вписаните в протокола показания на демонтирания водомер с № 016157 са 2980 куб.м. Същият е изпратен за експертиза, а не обекта е монтиран нов. Протоколът е подписан от представител на ответното дружество и за потребителя от лице, различно от абоната.

2

Представен е и констативен протокол от 27.06.2022г. на БИМ, РО-Варна от извършена метрологична експертиза на водомера, в който е отразено показание на водомера 02960,6 куб.м., както и че същият съответства на НСИКПМК.

Видно от констативен протокол за подмяна на водомер от 28.09.2020г. водомер с № 016157 е монтиран на процесния обект с показание от 0 куб.м.

Представен е електронен карнет, съгласно който за периода от 21.01.2022г. до 10.05.2022г. е отчетено количество от 2820 куб.м. вода.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели на страната на ищеца – М. Б.а (съпруга на ищеца) и С.Т..

Съгласно показанията на свидетелите имотът на ищеца в м. „А.М.“ представлява дворно място около 600-800 кв.м., в което има къща на три етажа. Придобит е през 2019г., като в същия има и басейн, който е празен, откакто е купен имота. Свидетелите сочат, че има и кладенец, който се ползва за нуждите на двора и хидрофор, защото няма налягане и водата не стига на горните етажи. В района нямало канализация. В къщата живеели ищецът, съпругата му и единият им син, който често отсъствал, а другият живеел и работел в чужбина. В посочената част съдът кредитира показанията на свидетелите като еднопосочни и вътрешнонепротиворечиви.

От заключението на допусната по делото съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че процесният имот представлява дворно място с изградена в същото триетажна сграда, като на всеки етаж има баня-тоалет, перално помещение и кухня – общо 9 помещения, захранени с вода. В двора има и изграден бесейн, който не се ползва, както и септична яма. Съгласно заключението не е възможно 2820 куб.м. да се изчерпят в имота за процесния период от 22.01.2022г. до 10.052022г. Количества като отчетените не е възможно да са следствие от въртене на празни обороти. Пропускателната способност на входящата тръба преди измервателното устройство за процесния период при 1м/с за 24 часа в денонощието за процесния период е 2613 кв.м.

Към експертизата е представена сметка към фактура № 1156432609 от 11.05.2022г. за периода от 21.01.2022г. до 10.05.2022г. на стойност 6243.48 лева, както и два броя сметки към фактури от 2023г. на стойност 25.80 лева и 3

16.13 лева. Сборът на трите фактури е 6285,41 лева.

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и е процесуално допустим.

Предявен е отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Абсолютна процесуална предпоставка за неговото разглеждане, е наличие на правен интерес за ищеца за разрешаване, със сила на пресъдено нещо, на спора за отричаното от него материално право, като бъде установено действителното правно положение в отношенията между страните, във връзка с конкретно притезание, както и за осуетяване на възникването на нов спор на същото основание. Правният интерес да се предяви установителен иск следва да е налице към момента на неговото предявяване до приключване на устните състезания.

В конкретната хипотеза, наличието на спор между страните относно дължимостта на вземания, произтичащи от договор за доставка на ВиК услуги, който застрашава имуществената сфера на ищеца и с оглед възможността за едностранното спиране на водоснабдяването в обекта, обосновават правния интерес от избраната форма на защита, респ. процесуалната допустимост на иска.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на ищеца е да установи наличие на облигационна обвързаност с ответника по силата на договор за доставка на ВиКуслуги, а също и начисляване на процесната сума.

В тежест на ответника е да установи наличие на задължение на ищеца в посочения размер, като докаже, че процесното количеството вода е реално доставено на абоната, както и размера на дължим ото плащане.

Безспорно между страните е наличието на облигационна връзка между тях по силата на договор за предоставяне на ВиК услуги, както и че ищцата е обвързана от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор.

Установи се от писмените доказателства и заключението на СТЕ, че чрез дистанционен отчет за процесния обект за периода от 21.01.2022г. до 10.05.2022г. е отчетено доставено количество от 2820 куб.м. вода, за 4 стойността на което е издадена фактура № 1156432609 от 11.05.2022г. за сумата от 6243.48 лева.

Предявеният иск е за признаване за установено, че ищецът не дължи сума в размер на 6285,10 лева за периода от в размер на 21.01.2022г. до 10.05.2022г. Такава сума за посочения период не е претендирана от ответната страна, доколкото в отговора на исковата молба се сочи само фактура № 1156432609 от 11.05.2022г., която именно е за процесния периода, а същата е на стойност 6243.48 лева. При сумиране на посочената стойност с тази по другите две фактури към експертизата на вещото лице, които са за различен период, се получава именно сума от около 6285 лева.

Установи се, че след издаване на фактурата от 11.05.2022г. по желание на абоната, водомерът в обекта е демонтиран на 01.06.2022г. с показание от 2980 куб.м. и е изпратен за експертиза. Извършената такава в БИМ е потвърдила показанието от 2980 кв.м. и е констатирала, че електромерът отговаря на изискванията за точност.

Съгласно заключението на вещото лице количество от 2820 куб.м. не е възможно да бъде доставено в процесния имот за периода от 21.01.2022г. до 10.05.2022г. С експертизата са направени изчисления за процесния период съобразно пропускателната способност на входящата тръба преди измервателното устройство за процесния период при 1м/с за 24 часа в денонощието, при което общото количество вода би било 2613 куб.ч. По посоченият начин се начислява служебно количество вода при отказ на отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията на водомера по чл.35, ал.6 от Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи и чл.49 от Общите условия на ответното дружество, но при потребление от 6 часа в денонощието. В случая вещото лице е изчислило потребление при 24 часа в денонощието /4 пъти повече отколкото при служебно начисляване/ и дори така е получило по-малко количество от начисленото на ищеца с процесната фактура. При съпоставка на заключението и с показанията на свидетелите, съгласно които доставяната от ответното дружество вода се ползва само за къщата, в която живеят трима души, тъй като в двора има кладенец, и няма налягане, което наложило и 5 изграждане на хидрофорна уредба, съдът намира, че начисленото за процесния период количество не е реално доставено на абоната, въпреки отчетените показания.

По гореизложените съображения съдът намира, че предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен за сумата от 6243.48 лева, която е начислена за процесния период. По отношение на разликата над посочената сума до заявената претенция от 6285,10 лева искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно с уважената част от иска. Ищецът е направил разноски в размер на 251,40 лева за платена държавна такса, 200 лева за депозит за вещо лице 1200 лева за платено адвокатско възнаграждение.От ответника е направено възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в настоящия случай предвиденият минимум е в размер на 928,51 лева, като с оглед конкретната фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение от 1200 лева не е прекомерно.

Следователно ответникът дължи на ищеца разноски в общ размер от 1640.46 лева.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски съобразно с отхвърлената част от иска. Ответникът е направил разноски в размер на 5 лева за съдебно удостоверение, 100 лева за депозит за вещо лице и 200 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от НЗПП, от които ищецът следва да заплати 2.02 лева.