Решение № 2785 от 19.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2785 гр. София, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20241110119410 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба, уточнена с молба от 03.09.2024 г.

(на лист 72 от делото) на „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. Н. Г. (за аб.

№ ****), с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на дружеството следните суми – 1706,77 лева – цена за доставена за периода май 2020 г. – април 2022 г. до топлоснабден имот с адрес: С., ж.к. „Г. Д.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.10.2023 г., до окончателното плащане;

294,34 лева – лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода 15.09.2021 г. – 13.10.2023 г.; 55,92 лева – цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за периода спетември 2020 г. – април 2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.10.2023 г., до окончателното плащане, и 13,16 лева – законна лихва за забава за плащане на последната описана сума за периода 15.11.2020 г. – 13.10.2023 г.– вземания по заповед за изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 58293/2023 г. по описа на Софийския районен съд, 28. състав.

В исковата молба се излагат твърдения, че ответниците били „клиенти на топлинна енергия“, тъй като били собственици или титуляри на вещно право на ползване на топлоснабдения имот, и били длъжни да заплащат доставената до имота им топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил определен в публикувани от дружеството общи условия, които съгласно чл.

150 ЗЕ ставали задължителни за клиентите след одобрението им от Комисията за енергийно и водно регулиране и публикуване в един ежедневник. Сочи се, 1 че в общите условия на дружеството от 2016 г. падежът на задълженията бил определен на 45-ия ден след края на месеца, за който се дължат. Излагат се доводи, че освен прогнозни месечни сметки за потреблението на топлинна енергия, в края на всеки отоплителен период (месец май на съответната година) са изготвяни изравнителни сметки за съответната година от дружество, извършващо услугата „дялово разпределение“. Излагат се доводи, че това дружество е „Директ“ ЕООД, като поради това се иска привличането му по делото като трето лице – помагач, у което се намират доказателства за потреблението на ответниците. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – М. Н. Г. (за аб. № ****), с който предявеният иск се оспорва като неоснователен, като се поддържа, че ищецът не предоставя доказателства да са били начислявани задължения на ответницата, партидите са на друго лице, и ответницата не е била търсена да плати. Прави се и възражение за погасяване на задълженията по давност. Иска се отхвърляне на иска. Представен е документ за плащане на 2070,19 лева на 15.05.2024 г., като се поддържа, че това е направено не като признание на иска. Претендират се разноски.

Третото лице – помагач на ищеца – „Директ“ ЕООД с писмена молба иска делото да се гледа в отсъствие на представител и не взема становище по иска.

В съдебното заседание ищецът признава получаването на 2070,19 лева от дружеството по делото, като поддържа, че е останала непогасена част от главницата в размер на 122,81 лева, законни лихви, и разноски в исковото производство.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно представено на лист 24 – 25 от делото Възлагателно постановление от 04.03.2020 г. по изпълнително дело № 20198440402320 на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Стоян Якимов, вписано с рег. № 48351/07.09.2020 г. като акт № 252, том X, от делото № 36993/2020 г. по имотна партида № 316366 на Службата по вписванията – София, недвижим имот с адрес: С., ж.к. „Г. Д.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, ведно със съответни идеални части от сградата е възложен на ответницата след публична продан.

Датата на влизане на постановлението в сила е нечетлива.

На лист 30 и 31 от делото фактури, издадени от ищеца на 31.07.2021 г. и 31.07.2022 г., които не се отнасят за процесния имот. Съгласно извлечение на лист 34 от счетоводството на ищеца, за процесния апартамент в процесния период са издадени за периода от месец септември 2020 г. до месец април 2022 г. сметки за 1762,69 лева (равна на претенците за цена на топлинна енергия и за услугата „дялово разпределение“).

Съгласно представени на лист 83 – 84 от делото годишни отчети, издадени на името на Ю. В. И. – длъжника по делото, по което ответницата е закупила процесния апартамент на публична продан, се установява, че на 2

01.06.2021 г. и 10.05.2022 г. са отчетени уредите в описания в първия абзац на решението апартамент и е установено потребление на топлинна енергия.

Съгласно заключението на техническата експертиза по делото, прието в откритото заседание на 02.10.2024 г. (на лист 108 от делото), а в писмен вид – на лист 101 – 103 от делото, което съдът кредитира като логично, последователно и посочващо методите си на изчисление, топломерът в абонатната станция е преминал през метрологича проверка (вкл. и през 2021 г. и 2024 г. с резултат за съответствие), спазени са нормативно определените формули за разпределение на цената за топлинна енергия („топлинно счетоводство“) в сградата, в апартамента има четири радиатора, един от които е с нулеви показания, и една щранг-лира (уред за който е невъзможно отчитане с индивидуален топломер), и за процесния период начисленията по прогнозни суми са: за месец май 2020 г. – 40,50 лева; за месец юни 2020 г. – 40,50 лева; за месец юли 2020 г. – 42,83 лева; за месец август 2020 г. – 42,83 лева; за месец септември 2020 г. – 42,59 лева, за периода от октомври 2020 г. до април 2021 г. включително – общо 637,37 лева, или от май 2020 г. до април 2021 г. – общо 846,62 лева, като при годишното изравняване е била определена сума за връщане 57,96 лева или общо отчетено задължение за април 2020 г. – май 2021 г. в размер на разликата между тези две суми или 788,66 лева, а за периода от май 2021 г. до април 2022 г. са начислени прогнозно 988,78 лева, от които след годишното изравняване при сума за връщане от 30,57 лева действителното потребление е определено в размер на 958,21 лева (и за двата периода сумите съответстват на извадката от счетоводството на лист 34 от делото).

На лист 41 от делото е представен договор между ищеца и третото лице – помагач за извършване на услугата „дялово разпределение“, към който ищецът, въпреки дадените му с определение от 23.08.2024 г. (на лист 63 от делото) указания, че не сочи доказателства за уговорена цена на услугата, не е представил съответно приложение към договора с описани цени.

Съгласно представените на лист 49 от делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1/27.06.2016 г., абонатите на ищцовата страна са длъжни да заплащат месечните си сметки в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1), а съгласно чл. 33, ал. 2 във връзка с чл. 32, ал. 3 от същите срокът за плащане на годишните изравнителни сметки е 45 дена от издаването на изравнителната сметка. Съгласно чл. 22, ал. 2 извършените разходи за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ се заплащат чрез ищеца. Съгласно чл.

33, ал. 3 във връзка с чл. 32, ал. 3 от общите условия при неплащане в срок на годишната фактура се начислява законна лихва за забава. В чл. 61, ал. 1 от общите условия е предвидено, че при промяна на собствеността новият собственик е длъжен да подаде заявление за откриване или промяна на партидата със заявление по образец, като срокът за това е определен в чл. 12, т. 11 от общите условия – 30 дена от настъпилото прехвърляне на собствеността. Ако това не е направено, съгласно чл. 61, ал. 3 от общите условия партида на новия собственик се открива служебно въз основа на 3 документа за собственост.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Първият предявен иск за цена на топлинна енергия е с квалификация по чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Този иск се уважава, ако съдът установи, че ответникът е собственик или титуляр на вещно право върху имот в сграда в режим на етажна собственост, до който ищецът е доставял топлинна енергия, като размерът, до който се уважава, се определя от количеството на доставената енергия и единичната цена.

В случая не е спорно между страните и се установява от възлагателното постановление, че ответницата е собственик на имота, но не от датата на издаване на постановлението, а от датата на влизането му в сила, която при липса на други данни съдът следва да приеме, че съответства на датата на представяне пред службата по вписванията – 07.09.2020 г. Следователно ответницата дължи на ищеца заплащане на отчетената топлинна енергия за периода от октомври 2020 г. включително до края на исковия период – април 2022 г., както и 2/3 от задължението за септември 2020 г. Тези задължения възлизат на 958,21 лева действително потребление за май 2021 г. – април 2022 г.; 637,37 лева по фактурите от октомври 2020 г. до април 2021 г. включително, намалени със сумата за връщане по изравняването от 57,96 лева (на основание чл. 162 ГПК, тъй като ответницата е придобила имота преди пускане на отоплението в сградата за зимата съдът приема, че следва това намаляване на цената да е в полза само на ответницата), или 579,41 лева, както и 2/3 от стойността на фактурата за септември 2021 г. – 42,59 лева, или 28,39 лева, т.е. задължението за целия процесен период възлиза на сбора от 958,21 лева;

579,41 лева, и 28,39 лева, или 1566,01 лева.

Искът е неоснователен за периода от май 2020 до 06.09.2020 г., тъй като за този период съдът приема, че ищцата не е била собственик на процесния имот, тъй като няма данни дали възлагателното постановление е било влязло в сила в този период. Поради това и няма смисъл да се разглежда възражението за погасяване на вземанията по давност, доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл.

116, б. „б“ ЗЗД прекъсва давността, е подадено на 24.10.2020 г., а срокът за плащане според общите условия на ищеца е 45 дена от месеца, за който е месечната фактура, т.е. в случая от 15.11.2020 г., откогато тече давността, и същата не е била изтекла към октомври 2020 г. за основателната част от претенцията.

Неоснователни са възраженията на ответницата за това, че не можело да съществува задължение на ответницата, ако тя не е уведомена. Съгласно чл.

150 ЗЕ общите условия на ищеца стават задължителни от публикуването им в два ежедневника, за което на съда е служебно известно, че е направено (както е обявил на страните с определението от 23.08.2024 г.) през 2016 г. Няма нужда ищцата да бъде уведомявана за каквото и да било, като тя е била длъжна да си открие партида при придобиване на имота и да е активна в тази насока. Ищецът не може да търпи негативни последици от неизпълнение на 4 задължение на ответницата. Освен това въпросът за уведомяването не се свързва с възникване на задължението, което става с придобиване на правото на собственост, като съобщаването може да има значение единствено за падежа на задължението, ако не е предвиден срок.

С оглед на горното следва да се уважи искът за цена на топлинна енергия е бил основателен за сумата от 1566,01 лева и за периода от 07.09.2020 г. до 30.04.2022 г., и неоснователен – за разликата между присъдените 1566,01 лева до пълния размер от 1706,77 лева, и за периода от 01.05.2020 г. до 06.09.2020 г., като обаче поради плащането на ответницата от 2070,19 лева искът следва да се отхвърли поради погасяване в хода на процеса, като неусвоени от платената сума остават неусвоени 504,18 лева.