Акт от 11.10.2010, Окръжен съд - Благоевград

Решение № 57

Номер

57

Година

27.10.2011 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

09.29

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Деян Георгиев Събев

Секретар:

Христина Златомирова Русева

Тонка Гогова Балтова

Пламен Александров Александров

Прокурор: като разгледа докладваното от

Деян Георгиев Събев

Въззивно наказателно частен характер дело номер

20115100600114 по описа за

2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 28/03.05.2011 год., постановена по Н.ч.х.дело № 14/2011 год., Ардинският районен съд е признал Б. А. З. от Г.А. за виновна в това, че на 10.07.2010 год., около 17.30 часа в град А., област К., на ливада в квартал „Л.Ч.”, в съучастие като извършител с Х. А. М. от град А., причинила на П. А. К. от град А. лека телесна повреда - разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяваща се в разкъсно контузна рана с дължина 2.5 см, над външният край на дясната вежда - престъпление по чл.130 ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК я е освободил от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв. Със същата присъда съдът е признал и Х. А. М. от Г.А. за виновна в това, че на 10.07.2010 год., около 17.30 часа в град А., област К., на ливада в квартал „Л.Ч.”, в съучастие като извършител с Б. А. З. от град А., причинила на П. А. К. от град А. лека телесна повреда - разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяваща се в разкъсно контузна рана с дължина 2.5 см, над вън°ният край на дясната вежда - престъпление по чл.130 ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК я е освободил от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв. Осъдил е Б. А. З. и Х. А. М. да заплатят солидарно на П. А. К. от Г.А. сумата от 800 лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 10.07.2010 год., до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски, в размер на 937.50 лв., като гражданският иск за обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди в останалата му част и за разликата до пълния му предявен размер от 5 000 лв. е отхвърлил, като неоснователен и недоказан. Осъдил е с присъдата подсъдимите Б. А. З. и Х. А. М. да заплатят солидарно по сметка на РС – А. държавна такса върху уважената част на гражданския иск, в размер на 50 лв., както и направените разноски от съда за възнаграждение на преводач, в размер на 70 лв.

Недоволни от така постановената присъда са останали подсъдимите Б. А. З. и Х. А. М., и двете от Г.А., които чрез защитника си я обжалват изцяло като неправилна – незаконосъобразна и необоснована. Твърди се в жалбата, че приетите за установени фактически положения, водещи до извода за вина и необходимост от санкция, не кореспондират с доказателствата, събрани в хода на съдебното дирене, като се развиват подробни съображения в тази връзка. Молят съда да бъде отменена изцяло обжалваната присъда, вместо което да бъде постановена нова такава, с която подсъдимите бъдат признати за невиновни по предявеното им по частен ред обвинение в извършване на престъпление по чл.131 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, да бъдат оправдани по това обвинение, както и да бъде отхвърлен изцяло предявеният от частната тъжителка граждански иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законните последици от това – заплащане на разноски за всички инстанции. В съдебно заседание подсъдимите З. и М., не се явяват, редовно призовани, като защитникът им поддържа жалбата така, както е предявено и по изложените в нея съображения.

Първоинстанционната присъда е обжалвана и от частния тъжител и граждански ищец П. А. К. от Г.А., която чрез повереника си изразява становище, че присъдата е неправилна и необоснована, тъй като наложеното на подсъдимите наказание и присъденото обезщетение били явно несправедливи. Счита, че наложеното административно наказание в минимален размер на всяка от подсъдимите не е съобразено с обществената опасност на деянието и изключително укоримото поведение на двете подсъдими, с оглед множеството причинени на пострадалата увреждания, наложили болнично лечение в продължение на 6 дни. При определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди съдът несправедлво го е занижил, без да отчете, че пострадалата е претърпяла значителни болки и страдания, които продължавали и понастоящем. Моли да бъде изменена обжалваната присъда, като бъде увеличен размера на наложеното на всяка от подсъдимите административно наказание „глоба”, както и да бъде увеличено присъденото обезщетение на частния тъжител за претърпените й неимуществени вреди.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и доводите и оплакванията, наведени в жалбите, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По жалбата на подсъдимите Б. А. З. и Х. А. М..

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото по частен ред обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл. 102 от НПК, като не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. От събраните от първоинстанционния съд доказателства по делото се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимата Б. З. е родена на**.**.**** год. в с.С., общ.Б., като постоянно живее в Г.А.. Вдовица е, не е осъждана. Подсъдимата Х. М. е родена на **.**.**** год. в с.С., общ.Б., като постоянно живее в Г.А.. Омъжена е, не е осъждана. Двете подсъдими са с.. Частния тъжител П. К. също постоянно живее в Г.А..

Частният тъжител П. К. и подсъдимите Б. З. и Х. М. ползвали съседни (граничещи) ливади от 2007 год., които са общинска собственост и се намирали в землището на Г.А., в кв. „Л.Ч.”, в непосредствена близост до дома на тъжителката К., като двете подсъдими ползвали общо предоставеният им общински имот. Отношенията между тъжителката, от една страна, и двете подсъдими, от друга, били изострени, заради съществуващи спорове относно правото на ползване на тези общински имоти в землището на град А., и най - вече поради спор между тях относно границата между двете ливади. В началото на м. юли 2010 год. подсъдимата З. наела косач да окоси тревата от ливадата, която тя и сестра й ползвали. На 10.07.2010 год., около 17.30 часа двете подсъдими отишли да видят дали косачът е приключил коситбата, за да започнат да прибират окосената трева. При отиването си на ливадата установили, че крава, собственост на тъжителката, била вързана да пасе в окосената трева. Подсъдимата З. отишла до дома на тъжителката, който се намирал в близост до ливадата, и казала на св.С.К. – внук на тъжителката К., когото видяла да боядисва входната врата на къщата, да извика баба си и да я пита защо е завързала кравата си в нейната ливада, след което се върнала към ливадата си, където била и нейната сестра – подс.М.. При това свое отиване в дома на тъжителката, подсъдимата З. държала в ръката си вила и била видимо раздразнена. Св.С.К. предал на баба си казаното от подс.З., при което тъжителката излязла от къщата и тръгнала в посока към ливадата. При пристигането на тъжителката на ливадата при двете подсъдими, между тях отново възникнал конфликт, при което двете подсъдими съборили тъжителката на земята и започнали да й нанасят удари с дръжките на вилите по главата и тялото й. След като преустановили нанасянето на побоя над тъжителката К., същата се изправила и се прибрала в дома си. Виждайки, че по главата и тялото й има кръв, св.Е.К. се обадил в ЦСМП- А.. Малко след това в дома на тъжителката пристигнал автомобил на „Спешна медицинска помощ”, като медицинският екип откарал пострадалата в МБАЛ „А.” ЕООД – Г.А. за обстоен преглед и хоспитализация. При извършения преглед в болницата била установена разкъсно - контузна рана с изразено кървене на границата на дясната половина на челото и окосмената част на главата с размери около 3 см, без убедителни параклинични данни за развитие на неврологично или друго усложнение в момента. Тъжителката К. била хоспитализирана за лечение в МБАЛ „А.” ЕООД – Г.А., където пролежала до 15.07.2010 год. с окончателна диагноза „Постконтузионен синдром”, като на посочената дата била изписана с подобрение и липса на усложнения.

След изписването на пострадалата П. К. от МБАЛ „А.” ЕООД – Г.А., на 19.07.2010 год. същата била освидетелствана от съдебен лекар при МБАЛ „Д-р Ат.Д.” – Г.К.. При освидетелстването тъжителката посочила, че на 10.07.2010 год. около 18.00 часа била бита с металната част и дръжката на вила от познати й лица. Извършилият освидетелстването съдебен лекар е констатирал, че на пострадалата К. са били причинени разкъсно - контузна рана над външния край на дясната вежда с дължина 2.5 сантиметра, с неравни ръбове, адаптирани един към друг с хирургични шевове, която е довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК; както и синкаво-мораво-жълтеникаво кръвонасядане в областта на дясната скула с размери 5/4 см, охлузване на кожата в лявата половина на челото с размери 2/1 см, синкаво - мораво - жълтеникаво кръвонасядане с размери 14/9 см по външната повърхност в горната трета на дясната мишница, и подобно кръвонасядане с размери 4/3 см по външната повърхност на лявата предмишница, в долната й трета, които увреждания са причинили болка и страдания. В съдебномедицинското удостоверение съдебния лекар е посочил, че описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както съобщава освидетелстваната.

Видно от писменото заключение на вещото лице по назначената от първоинстанционния съд съдебномедицинска експертиза по писмени данни, както и от показанията на вещото лице в съдебно заседание, на П. К. са били причинени разкъсно-контузна рана, кръвонасядания и охлузване на кожата на лицето и горните крайници, като описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както съобщава пострадалата. Вещото лице сочи също, че разкъсно-контузната рана над външния край на дясната вежда е довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите описани травматични увреждания са причинили болка и страдание.

Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимите Б. З. и Х. М., дадени в хода на съдебното следствие, проведено от първоинстанционния съд, на които настоящата инстанция дава вяра отчасти; от показанията на разпитаните по делото от първоинстанционния съд свидетели Е.К., С. К. и С.К., дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие, които съдът кредитира изцяло; от писменото заключение на вещото лице д-р М. по назначената от първоинстанционния съд съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 108/2010 год. и от показанията му в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, на които съдът дава вяра изцяло; както и от писмените доказателства, приети от първоинстанционния съд.

Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че следва да бъдат кредитирани изцяло показанията на свидетелите Е.К., С. К. и С.К. Ш., дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие. Така, свидетелите Е.К. и С. К. установяват по несъмнен начин факта на нанасяне на удари с дръжките на вилите и от двете подсъдими по тялото и главата на пострадалата тъжителка, на което са били непосредствени очевидци. Св.С.К. пък установява идването на инкриминираната дата около 17.30 часа на подс.Б. З. до дома им, като същата държала вила в ръката си, била очевидно раздразнена и му казала да извика баба си и да я пита защо е завързала кравата в нейната ливада, което обстоятелство, впрочем, се потвърждава и от обясненията на самите подсъдими З. и М.. Макар и да не е непосредствен очевидец на случилото се между подсъдимите и пострадалата тъжителка, св.С.К. установява както тръгването на баба му към ливадата, така и наличието на видими наранявания по лицето й, от които течала кръв, при завръщането й след няколко минути. От друга страна, показанията на посочените свидетели се подкрепят и от обективните констатирани наранявания както при приемане на тъжителката в болницата в Г.А. /разкъсно-контузна рана над външния край на дясната вежда/, така и при извършените от съдебния лекар освидетелстване на тъжителката на 19.07.2010 год. /за което е издадено съдебно-медицинско удостоверение № 193/2010 год./ и при извършване на съдебно-медицинската експертиза по писмени данни № 183/2010 год., които съответстват на показанията на свидетелите относно вида, времето и начина на нанасянето на телесните увреждания на тъжителката. В подкрепа на показанията на посочените свидетели са и други писмени доказателства по делото – епикриза на пострадалата П. К. № 845/174 от 15.07.2010 год., издадена от МБАЛ „А.” ЕООД – Г.А. и и Амбулаторен лист № 342/10.07.2010 год., издаден от Спешна медицинска помощ – Г.А., от които се установява, че именно на инкриминираната дата – 10.07.2010 год., около 18.40 часа П. К. е била транспортирана до Спешна медицинска помощ – Г.А., респ. била е хоспитализирана в МБАЛ „А.” ЕООД – Г.А., където е останала на лечение в хирургично отделение до 15.07.2010 год. с окончателна диагноза: „Постоконтузионен синдром”. С оглед изложеното, съдът намира, че макар и дадени от близки роднини на пострадалата тъжителка К., показанията на свидетелите Е.К., С. К. и С.К. Ш. са логични, последователни и кореспондиращи както помежду си, така и с останалите доказателства по делото, като същите не са се показали като явно заинтересовани от изхода му.