Решение № 1549 от 19.12.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3319/2023
- Вид
- Решение № 1549
- Подписан
- 19.12.2024
- В сила
- 05.03.2026
- Състав
- Екатерина Мандалиева, Недялка Свиркова Петкова, Радослав Радев
Цитирани разпоредби
РЕШЕНИЕ
№ 1549 гр. Пловдив, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:
Радослав П. Радев
Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20235300503319 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл.
ГПК.
Обжалвано е Решение №3863 от 25.09.2023г. на Пловдивски РС, постановено по гр.д.№13732/2021г., десети гр.с., в частта с която се осъжда Е. П. П. ЕГН ********** да преустанови неоснователните си действия по отношение на собствения на ищците Ц. Ц. Б.
ЕГН ********** и С. Н. Б. ЕГН ********** поземлен имот 502.231, за който е образуван УПИ VI-231 в кв.15, по регулациония план на гр. Раковски, с адм. адрес гр. *** с площ 1,097 дка., ведно с построените в него сгради: двуетажна масивна жилищна с площ 56 кв.м. и номер 502.231.1; едноетажна масивна постройка на допълващо застрояване с площ 46 кв.м. и номер 502.231.2; едноетажна селскостопанска сграда с площ 31 кв.м., както следва: да премахне стрехите на изградените в собствения й поземлен имот 502.230 постройки, означени с №5 и №6 на скицата приложение №3 на вещото лице Д. К. /лист 165 на делото/; да извърши преустройство на покривната конструкция на сгради №5 и №6, така че наклонът им да бъде към поземлен имот 502.230; да зазида двата прозореца изпълнени върху западната калканна стена на намиращата се в нейния поземлен имот 502.230 сграда означена с №5 на скицата на вещото лице Д. К. /лист 165 на делото/ и в частта с която е отхвърлен като неоснователен, предявения от Е. П. П. ЕГН ********** против Ц. Ц. Б.
ЕГН ********** и С. Н. Б. ЕГН ********** насрещен иск относно преустановяване на действията на ответниците, с които пречат на ищцата да упражнява правото си на 1 собственост върху поземлен имот 502.230, за който е образуван УПИ VII в кв.15 по плана на гр. Раковски, с площ от 1,088 дка., адм. адрес гр. *** ведно с построените в имота сгради: № 01- масивна сграда на един етаж / лятна кухня/ с площ 31 кв.м.; №02 - полумасивна сграда на един етаж с площ 62 кв.м.; №03 - масивна сграда на един етаж със застроена площ 43 кв.м.;
№04 - масивна сграда на един етаж /гараж/ с площ от 22 кв.м.; №05 паянтова сграда на един етаж с площ от 65 кв.м., като бъдат осъдени ответниците да: премахнат незаконно изградените кокошарници и свинарници по регулационната граница на имотите, като се спазят отстоянията от жилищните сгради, находящи се в имота на ищцата; да премахнат строителните материали, поставени пред прозореца на ищцата; да ограничат броя на отглежданите животни според разрешения максимум.
Скица приложение №3 към заключението на вещото лице Д. К., приподписана от съда, представлява неразделна част от първоинстанционното решение.
ЖалбоподатЕ.та Е. П. П. ЕГН ********** , чрез процесуалния си представител адв.Н. К. обжалва решението на първоинстанционният съд, в горепосочените части като неправилно и незаконосъобразно по съображения изложени в жалбата. Моли да се отмени първоинстанционния акт в обжалваните части, като вместо това въззивният съд отхвърли иска с правно основание чл.109 ЗС предявен от Ц. Ц. Б. ЕГН ********** и С. Н. Б. ЕГН ********** като неоснователен и уважи насрещния иск с правно основание чл.109 ЗС предявен от жалбоподатЕ.та – ответница в първоинстанционното производство.
Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции, представляващи заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна Ц. Ц. Б. ЕГН ********** и С. Н. Б. ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адв. И. Р. оспорват жалбата и наведените в нея твърдения, като изцяло неоснователни, молят да се потвърди решението на първата инстанция, като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски пред настоящата инстанция, съгласно представения списък с направени такива.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преЦ. на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.109 ЗС предявен от Ц. Ц. Б. и С. Н. Б. против Е. П. П.. Ищците твърдят, че са собственици в режим на СИО на поземлен имот № 502.231, ведно с построените в него сгради, а ответницата е собственик на съседния от изток поземлен имот № 502.230, ведно с построените в него сгради, част от които не отразени в плана. Твърди се, че на вътрешната граница между имотите, в този на ответницата са находящи : 1. масивна жилищна № 01 /лятна кухня/, разположена в североизточната част от имота на вътрешната граница и границата на уличната регулация, 2 която сграда в нарушение на ЗУТ достигала височина над 5м.; 2. паянтова сграда № 05, разположена по дължина на вътрешната граница и на калкан с построената в имота на ответницата полумасивна жилищна сграда, за която се твърди, че ответницата построила нов покрив и я ползвала за жилищни нужди, като покривът бил с наклон към двора на ищците, а стрехата му навлизала в двора им, а водата от нея не била отведена и при дъжд и снеговалеж се изливала директно в двора им, като предизвиквала овлажняване на построената в двора им на около 1 м. от границата сграда с № 502.231.3. На същата сграда, без съгласие на ищците ответницата избила прозорец, който гледал директно в двора на ищците; 3. сграда, която не била отразена в действащия план, разположена като продължение на сграда № 05, като по същия начин нейния покрив бил с наклон към двора на ищците и със стреха, която навлизала в него. Водата от него не била отведена и при дъжд и снеговалеж се изливала в двора им. На стената и на тази сграда ответницата също била избила прозорец, който гледал в двора на ищците. Твърди се, че поради тези действия на ответницата ищците не могат да използват имота си съгласно предназначението му, а също, че сградата с № 502.231.3 в техния имот се увреждала заради влагата. Предвид тези обстоятелства, ищците молят да бъде постановено решение, с което ответницата да бъде осъдена: 1. да премахне масивна жилищна сграда № 01 /лятна кухня/, а при условията на евентуалност да извърши преустройство, като намали височината на сградата съгласно законовите изисквания; 2. да премахне сграда № 05 и неотразената сграда, разположена като продължение на сграда № 05, а при условията на евентуалност да извърши преустройство, като обърне наклоните на покривите на тези сгради в посока дворното място на ответницата, да премахне стрехите, които навлизат в имота на ищците и да зазида изпълнените от нея прозорци.
Ответницата по първоначалния иск Е. П. П. оспорва същият като неоснователен.
Предявява насрещен с правно основание чл.109 ЗС срещу първоначалните ищци, като твърди, че в имота на последните има построени без нейно съгласие, сгради - свинарник и кокошарник, разположени по източната граница на имота, долепени до сградите и, а на места на половин метър разстояние. Покривът и на двете постройки бил с наклон към двора и, а стрехата навлизала в двора й, като дъждовната вода се стичала в него.. Поддържа се, че съседите и отглеждали селскостопански животни в количество несъобразено с Наредбата за условията и реда за отглеждане на селскостопански животни на територията на общ.
Раковски, постройките, в които се отглеждали животните не отговаряли на изискванията на ветеринарно-санитарни и хигиенни норми. Гледките, миризмата и наднормения шум в следствие на отглеждането на тези животни представлявали пряка намеса и въздействие, което смущавало ползването на имота на П.. Моли ответниците да бъдат осъдени: 1. да премахнат незаконно изградените кокошарници и свинарници по регулационната граница на имотите, като се спазят отстоянията от жилищните сгради, находящи се в имота на ищцата;
2. да премахнат строителните материали, поставени пред прозореца на ищцата; 3. да ограничат броя на отглежданите животни според разрешения максимум.
Ответниците по насрещния иск оспорват същия като изцяло неоснователен.
Първоинстанционният съд е приел, че е изпълнен фактическият състав на иска по чл.
3
109 от Закона за собствеността, поради което уважил предявения такъв от Ц. Ц. Б. и С. Н. Б. против Е. П. П., като е осъдил ответницата по първоначалния иск да премахне стрехите на изградените в собствения й поземлен имот 502.230 постройки, означени с №5 и №6 на скицата приложение №3 на вещото лице Д. К.; да извърши преустройство на покривната конструкция на сгради №5 и №6, така че наклонът им да бъде към поземлен имот 502.230; да зазида двата прозореца изпълнени върху западната калканна стена на намиращата се в нейния поземлен имот 502.230 сграда означена с №5 на скицата на вещото лице Д. К., в останалата част претенцията е отхвърлена като неоснователна, като е прието, че самото съществуването в съседния имот 502.230 на сградата №01- лятна кухня не създава пречки за ищците да ползват собствения си имот.. Насрещният иск с правно основание чл.109 ЗС предявен от Е. П. П. против Ц. Ц. Б. и С. Н. Б. е отхвърлил като неоснователен, доколкото е приел, че не е проведено пълно и главно доказване на изложените в насрещната искова молба твърдения.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о.
ГК/
В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред въззивната инстанция е допусната нова СТЕ, като съдът постановява съдебният си акт на базата на събраните пред двете инстанции доказателства. След преЦ. им, настоящият съдебен състав изцяло възприема фактическата обстановка установена от районният съд. Същата се подкрепя от събраните по делото доказателства, които са подробно и задълбочено анализирани в атакувания акт и адекватно отнесени към приложимото право. Споделят се и изводите на районният съд, които не се променят от допуснатата основна и допълнителна задача към вещото лице арх. Б. К..
По наведените в жалбата оплаквания:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 109 от Закона за собствеността. За да бъде успешно проведен иска следва да бъде установена собствеността върху защитаваното от ищеца имущество, както и да се докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: създадена пречка за ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен обем, която е последица от неоснователно въздействие на ответника по негаторния иск /действие или бездействие/. В случай, че действията на ответника са основателни, то не би била налице хипотезата на чл. 109 от ЗС / т. 3 от Тълкувателно решение № 4/06.11.2017 г. по тълкувателно дело № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС/.
Безспорно се установява по делото правото на собственост на ищците върху на 4 поземлен имот № 502.231, ведно с построените в него сгради и правото на собственост на ответницата върху съседния от изток поземлен имот № 502.230, ведно с построените в него сгради. При условията на пълно и главно доказване от събраните по делото доказателства и приетата пред първата инстанция СТЕ и изготвената такава пред настоящата инстанция от арх. Б. К. - Х., които експертизи съдът кредитира като безпристрастни и компетентно изготвени, се установи, че в имота на ответницата постройка с №5 е отразена в КРП одобрен през 1988г., съществува от преди 30 години и продължава да съществувала, и към настоящия момент, като съответства на сграда 502.230.5 по действуващия КРП /съгласно заключението на вещото лице Д. К. – скица Приложение №3/ . Тази сграда е преустроена от селскостопанска в жилищна, но за извършеното преустройство не са констатирани строителни книжа и документи в съответната Община Раковски. За преустройството на сграда №5, липсва както съгласие от страна на ищците, така и предвиждания в регулационния план. Покривът на процесната сградата №5 и съответно нейното продължение сграда №6/ съгласно заключението на вещото лице Д. К. – скица Приложение №3, колорирани в зелено и жълто/ са с наклон към имота на ищците. Стрехата на покрива на тези сгради навлиза в имота на ищците с 60-65см., като дъждовната вода не е отведена съгласно нормативните изисквания затова, а се излива директно в двора на ищците и причинява щети - овлажняване на основата на сграда №502.231.3. и е предпоставка за наводняване на дворното място. Отделно от това се установява, че на западната стена на сграда №5, която е калканна по смисъла на праг.4 т.56 ЗУТ, има два прозореца в северозападната част с размер 1.30/2.46м, а в югозападната част малко прозорче с размери 1.50м/ 2.00м на височина на терена над 1.70м. Тези прозорци не само, че са изпълнени върху калканна стена, без за това да е налице строително разрешение, но и са изпълнени без съгласието на ищците. Представената по делото декларация на праводатЕ.та на ищците / лист 37 от делото на ПРС/, не би могла да бъде кредитирана, тъй като както правилно е отбелязал районния съд, не е в предвидената писмена форма с нотариална заверка на подписа. Не на последно място – допустимо е отваряне на прозорци в калканна стена само за сгради на основно застрояване, но не и за второстепенни по смисъла на ЗУТ, каквато се явява процесната.
Разпечатката съдържа 35 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1b199002-6eca-4fe8-bdea-11de609b9475