Определение № 26693 от 23.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26693 гр. София, 23.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА ЕМ. В.А ПАНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. В.А ПАНОВА Гражданско дело № 20261110100636 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Подадено е искане от ответника за изменение на постановеното по делото определение № 18125 от 14.05.2026 г. в частта за разноските.

Подаден е отговор на искането по чл. 248 ГПК от ищеца, с който искането е оспорено като неоснователно. Отговорът е допълнен с допълнение от 26.06.2026 г.

По направеното искане с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът намира следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е редовна и допустима – в тази връзка съдът съобразява, че преди прекратяване на делото ответникът не е представил списък по чл.

80 ГПК, но за страната в случая липсва задължение да представя такъв списък с отговора на исковата молба, както и доказателства за направените разноски преди разглеждането на делото в открито заседание, доколкото съгласно чл. 80 ГПК списъкът на разноските следва да бъде представен най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, каквото в случая не е проведено, поради прекратяване на делото в закрито съдебно заседание.

По същество искането по чл. 248, ал. 1 ГПК е неоснователно.

В полза на ответника могат да бъдат присъдени разноски при прекратяване на делото, поради оттегляне на исковете от ищеца – чл. 78, ал. 4 ГПК, още повече, че в случая не се твърди, че оттеглянето на исковете е във връзка с направено от ответника плащане на претендираните суми след завеждане на делото или постигане на споразумение между страните.

Както беше отбелязано, за ответника липсва задължение да представя доказателства за направените разноски с отговора на исковата молба, поради което е допустимо при прекратяване на делото в закрито съдебно заседание, без същото да е било разгледано в открито съдебно заседание, да представи доказателства за направените разноски с искането за допълване или изменение в частта за разноските на акта на съда, с който делото е прекратено. Възражението на ищеца в обратния смисъл е неоснователно.

В случая по делото е представено пълномощно за адв. Т., който е подал отговор на исковата молба. С молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК са представени списък на 1 разноските, видно от който се претендира сумата в размер от 216 евро – адвокатско възнаграждение, фактура, представена на английски език, както и отчет по сметка на Адвокатско дружество „Т.**“.

По делото не е представен договор за правна защита и съдействие с адвокатско дружество „Т.**“, нито пълномощно за това адвокатско дружество, съответно не може да се направи извод дали ответникът е уговорил адвокатско възнаграждение с посоченото адвокатско дружество, нито в какъв размер. Не са представени и доказателства относно връзка между упълномощените от ответника адвокати с посоченото адвокатско дружество. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАдв., адвокатско дружество може да се образува от един или повече адвокати, както и адвокати от Европейския съюз, трайно установени на територията на Република България или временно упражняващи професията при условията на чл. 19г от същия закон. Адвокатското дружество е юридическо лице. Съгласно чл. 71 ал. 1 от ЗАдв, за защита и представителство пред съда, органите на досъдебното производство, административните органи и служби, физическите и юридическите лица клиентът упълномощава дружеството. Управителят на дружеството преупълномощава един или няколко съдружници. Когато адвокатското дружество е еднолично, с упълномощаването на дружеството се счита упълномощен и адвокатът, който го е образувал. В случая липсва упълномощаване на адвокатското дружество, по отношение на което има данни за плащане, както и договор за правна защита и съдействие с това дружество, а липсва и преупълномощаване от страна на адвокатското дружество на адвокатите, за които е представено пълномощно по делото.

Няма доказателства ответникът да е заплатил адвокатско възнаграждение в полза на някой от посочените в пълномощното адвокати.

С оглед изложеното, съдът намира, че не е доказано заплащане на разноски във връзка с производството по делото.

Ето защо искането по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на определението от 14.05.2026 г. в частта за разноските следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248, ал. 1 ГПК, направено с молба вх. № 164152 от 22.05.2026 г., подадена от „Дойче Луфтханза“ АД за изменение по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК на определение № 18125 от 14.05.2026 г. по гр.д. № 636/2026 г. на Софийски районен съд, 56 състав, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд по реда на глава ХХI от Гражданския процесуален кодекс в едноседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2