Решение № 95 от 12.06.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Варна, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова в присъствието на прокурора В. Ч. С. като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20243000500006 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от Г. В. В., чрез назначения му представител адв.В.Н./депозирана е жалба и лично от Г. В. В., която съдът цени като допълнение към първоначално подадената/, против решение

№127/16.11.2023г., постановено по гр.д.№85/23г. по описа на ТОС, с което е отхвърлен предявеният от Г. В. В. против Окръжен съд-Шумен иск за заплащане на сумата от 180 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди с определение от 14.06.2022г., постановено по ЧНД №191/22 по описа на ШОС, на осн. чл.2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, във вр. с чл.3 от КЗПЧОС, ведно със законната лихва от 15.06.2015г.В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен.

Въззиваемата страна Окръжен съд-Шумен, представляван от адм.ръководител-председател С.Р., в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Окръжна прокуратура-Търговище, редовно уведомена, не е депозирала отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.В о.с.з. представителят на Апелативна прокуратура-Варна поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното решение да бъде 1 потвърдено.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба, уточняващите такива към нея, съответно от 18.05.2023г. и 25.07.2023г., и съгласно уточненията, извършени в първото по делото о.с.з. пред първоинстанционния съд на 31.10.2023г., както и пред настоящия съд в о.с.з. на 29.05.2024г., след оставяне на производството без движение от въззивната инстанция, ищецът Г. В. В. излага, че ответникът Окръжен съд-Шумен отказал да групира с определение от 14.06.2022г., постановено по ЧНД №191/22г. по описа на ШОС, вече паралелно изтърпените от него по едно и също време - периода 15.06.2015г./когато е влязла в сила част от присъда по НОХД №303/11г. по описа на ШОС, с която му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 години, търпимо при определен в присъдата първоначално строг режим/ до 01.12.2017г./когато е влязла в сила останалата част от присъдата по НОХД №303/11г., с която му е наложено наказание „доживотен затвор без замяна“ за престъпления по чл.116 от НК, търпимо при определен в присъдата специален режим/ наказание „лишаване от свобода“ при определен строг режим по влязла в сила присъда и едновременно мярка за неотклонение „задържане под стража“ по обвинението му за престъпленията по чл.116 от НК, при което търпене на мярката за неотклонение е прилаган чл.248, ал.1, ал.1 от ЗИНЗС, т.е. държан е в постоянно заключени помещения, без право на участие в колективни мероприятия, въпреки, че строгият режим предвижда по-облекчени условия и въпреки, че със заповед №335/15.03.2017г. на началника на затвора-Ловеч режимът за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ от строг е заменен на общ, предвиждащ още по-облекчени условия.Отказът на ШОС е в нарушение на чл.59, ал.1 от НК, предвиждащ, че времето, през което осъденият е бил задържан или по отношение на него е била взета мярка за неотклонение домашен арест, се приспада при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.Отказът е в нарушение и на чл.38а, ал.5 от НК, предвиждащ, че изтърпяното наказание доживотен затвор се зачита за лишаване от свобода.Нормата на чл.3 от КЗПЧОС забранява изтезанията и предвижда, че никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание, но ответникът не я е спазил.Нормата на чл.6, §1 от КЗПЧОС предвижда, че всеки има право на справедлив съдебен процес от независим и безпристрастен съд, какъвто ответникът не е осигурил за ищеца.Съгласно чл.13 от КЗПЧОС всеки има право на ефективни правни средства за защита, но това му право е нарушено от ответника.Поради неспазване от ШОС на цитираните разпоредби на КЗПЧОС, съответно и на идентичните им по съдържание норми на чл.4 и чл.47 от ХОПЕС, при постановяване на акта му по ЧНД №191/22г., с който е отказал да групира по реда на чл.25 от НК и приспадне посочения период от 2 години, 5 месеца и 15 дни/през който ищецът търпял наказание „лишаване от свобода“ по влязлата в сила на 15.06.2015г. част от присъда при специален режим, вместо при строг, а после общ, т.к. е търпял паралелно и мярка за неотклонение „задържане под стража“ за престъпленията по чл.116 от НК с ограниченията по чл.248, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, които условия са по-тежки и от тези по специалния режим/ ответникът му причинил неимуществени вреди психоемоционален стрес, психически терзания, физическо неудобство, неуважение към достойнството му, загуба на доверие в съдебната система.За така претърпените неимуществени вреди от достатъчно съществено 2 нарушаване правото на ПЕС, претендира ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 180 000лв., ведно със законна лихва, считано от 15.06.2015г.

Ответникът Окръжен съд-Шумен в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявения иск.Твърди, че същият е недопустим, т.к. той не е процесуално легитимиран да отговаря по претенцията на ищеца за обезщетяване на вреди от нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, която следва да се разглежда по реда, указан в чл.284 от ЗИНЗС.В условие на евентуалност поддържа становище за неоснователност на иска.Твърди, че за периода от 15.06.2015г. до 01.12.2017г. ищецът е бил с влязла в сила присъда с наложено наказание „лишаване от свобода“ при определен строг режим и едновременно е търпял мярка за неотклонение „задържане под стража“ по повдигнатото му обвинение за извършени престъпления по чл.116 от НК, производството по които през този период е било неприключило.Предвид неприключеното производство по посочените обвинения, спрямо ищеца са били приложими разпоредбите на чл.246, ал.4 от ЗИНЗС и чл.248 от ЗИНЗС.Времето, през което той е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ на осн. чл.25, ал.2 от НК е било зачетено с определение от 23.01.2018г., постановено по ЧНД №430/17г. по описа на ШОС, и му е определено общо наказание измежду наказанията, наложени по НОХД №30/09г. по описа на ВтРС и наказанията по НОХД №303/11г. по описа на ШОС до размера на най-тежкото „доживотен затвор без замяна“.С оглед горното и е липсвало при постановяване на определение №152/14.06.2022г. по ЧНД №191/22г. по описа на ШОС материално-правно основание отново да се групират изтърпените части от присъдата и от мярката за неотклонение „задържане под стража“ и да се зачетат като двойно изтърпени, предвид което и при постановяването му не са били нарушени посочените от ищеца разпоредби на КЗПЧОС.Евентуално поддържа становище за прекомерност на претендираното обезщетение.Възразява и за изтекла погасителна давност.

Окръжна прокуратура-Търговище поддържа становище за неоснователност на иска и моли да бъде отхвърлен по съображенията, изложени от ответника.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявен е иск с пр.осн. чл.2в, ал.1 от ЗОДОВ.

Страните не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства /заверени копия от съдебни актове/ се установява, че ищецът е бил подсъдим по НОХД №303/11г. по описа на ШОС, обвинен за множество престъпления, по което производство е имал наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 23.10.2010г., а от 21.10.2010г. е бил задържан за срок от 72ч.

С присъда №29/20.12.2012г., постановена по НОХД №303/11г., Г.В. е признат за виновен, както следва: -за деяние по чл.116, ал.1, т.6, предл.1-во, т.7, т.9 и т.10, във вр. с чл.115, във вр. с чл.20, ал.3 и ал.4 от НК, като му е наложено наказание „доживотен затвор без замяна“; -за деяние по чл.116, ал.1, т.6, предл.1-во, т.7, т.9 и т.10 във вр. с чл.115, във вр. с чл.20, ал.3 от НК, като му е наложено наказание „доживотен затвор без замяна“; -за деяние по чл.131, ал.1, т.8 и т. 10, във вр. с чл.130, ал. 1, във вр. с чл.20, ал.3 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 години ; -за 3 деяние по чл.131, ал.1, т.10, във вр. с чл.129, ал.1, във вр. с чл.20, ал.3 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 4 години; за деяние по чл.339, ал.1 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 4 години; -за деяние по чл.252, ал.2, предл.1 и 2 от НК, във вр. с ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 8 години, глоба в размер на 8000 лв. и конфискация на част от имуществото.На основание чл.23, ал.1 от НК с присъдата му е определено едно общо наказание до размера на най-голямото от тях, а именно „доживотен затвор без замяна“, което на осн. чл.61, т.1 от ЗИНЗС е определено да се изтърпи при първоначален специален режим на изтърпяване на наказанието в затвор от закрит тип, както и към така определеното общо наказание са присъединени глобата и конфискацията.

По отношение на деянията по чл.131, ал.1, т.8 и т.10, във вр. с чл.130, ал.1, във вр. с чл.20, ал.3 от НК; по чл. 131, ал. 1, т. 10, във вр. с чл. 129, ал.1, във вр. с чл.20, ал.З от НК; по чл.339, ал.1 от НК; по чл.252, ал.2, предл.1 и 2 от НК, във вр. с ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК присъдата на ШОС е влязла в сила на 15.06.2015г. с постановяване на решение №493/15.06.2015г. по н.д.№1559/14г. по описа на ВКС.

По отношение на наказанията за тези деяния с определение №295/17.07.2015г., постановено по ЧНД №289/15г. по описа на ШОС, е извършено на осн. чл.25, вр. чл.23 от НК групиране с наказанията по НОХД №30/09г. по описа на ВтРС и е определено общо наказание, до размера на най-тежкото от тях - 8 години лишаване от свобода, към което са присъединени глобата и конфискацията, както и е определен първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.

По отношение на деянията по чл. 116, ал.1, т.6, предл. 1 -во, т.7, т.9 и т. 10, във вр. с чл.115, във вр. с чл.20, ал.З и ал.4 от НК и по чл.116, ал.1, т.6, предл.

1-во, т.7, т.9 и т. 10, във вр. с чл. 115, във вр. с чл.20, ал.З от НК присъдата е влязла в сила на 01.12.2017г. с постановяване на решение №234/01.12.2017г. по н.д.№407/17г. по описа на ВКС.

След влизане в сила на присъдата на ШОС и в тази й част, с определение №30/23.01.2018г., постановено по ЧНД №430/17г. по описа на ШОС, влязло в сила на 25.04.2018г., е извършено групиране, като е групирано предходното определено общо наказание по ЧНД №289/15г. по описа на ШОС с двете наказания „доживотен затвор без замяна“ по НОХД №303/11г. по описа на ШОС, до размера на най-тежкото - „доживотен затвор без замяна“, към което са присъединени глобата и конфискацията.Със същото определение, на основание чл.25, ал.2 от НК е зачетено изтърпяното от Г.В. наказание, считано от 21.10.2010г.

С определение от 14.06.2022г., постановено по ЧНД №191/22г. по описа на ШОС е оставено без уважение искането на Г.В. за групиране на изтърпени периоди от наложени различни наказания, които впоследствие са групирани, с мотиви, че такова групиране вече е извършено с определение № 30/23.01.2018г., постановено по ЧНД № 430/17г. по описа на ШОС, както и е определен първоначален режим на изтърпяване на общото наказание, пропуснато при цитираното горе определение - „специален“.С определението е прието, че: 1/ с присъда по НОХД №303/11г. по описа на ШОС, влязла в сила в тази част на 15.06.2015г., В. е бил осъден за две престъпления по чл.131 от НК, едно престъпление по чл.339 от НК и едно престъпление по чл.252 от НК, извършени в периода месец октомври 2007г. - 21.10.2010г., на наказание лишаване от свобода за срок от осем години, глоба в размер на 8 4