Решение № 320 от 01.10.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. Русе, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Палма Тараланска

Виржиния Караджова като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно гражданско дело № 20264500500739 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 435 и сл. ГПК – обжалване действията на съдебния изпълнител.

Постъпила е жалба от ЗП С.С.Ш., ЕИК 180598621, длъжник по изпълнително дело № 2024***0400177 по описа на ЧСИ Ц.Г., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Русе. В жалбата се твърди, че по банковата сметка на длъжника в „Юробанк България“ АД са постъпили средства от Държавен фонд „Земеделие“, както следва: на 19.05.2026 г. – 2 910,13 евро с основание „Еко НИП 02.2025“; на 02.06.2026 г. – 2 990,13 евро с основание „Еко ТН 01.2025“ и на 19.06.2026 г. – 5 338,13 евро с основание „МЗС 2025“, като и за трите плащания като наредител е посочен Държавен фонд „Земеделие“, което определя средствата като целеви субсидии и като такива несеквестируеми. Позовава се и на Решение № 211/09.06.2026 г. по в. гр. д. № 438/2026 г. на Окръжен съд – Русе, с което по същото изпълнително дело са отменени действията на съдебния изпълнител по насочване на изпълнението чрез разпределение на постъпила по наложен запор сума от ДФ „Земеделие“, поради нейната несеквестируемост. Излага, че след 1 постановяване на решението е сезиран ЧСИ с молби да укаже на банката да предостави на разположение конкретните средства, без да иска вдигане на запора върху банковата сметка като цяло. Поради липсата на произнасяне счита, че принудителното изпълнение продължава да бъде насочено върху несеквестируемите средства, и иска съдебна защита.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение от присъединения взискател „Юробанк България“ АД, който счита жалбата за недопустима, а при условията на евентуалност - за неоснователна. Поддържа, че по банковата сметка могат да постъпват и средства с друг произход, както и че върху сметката са наложени запори и от други съдебни изпълнители.

Частният съдебен изпълнител е изложил мотиви по реда на чл.

436, ал. 3 ГПК, в които приема жалбата за допустима, но неоснователна.

Позовава се на учреден в полза на „Юробанк България“ АД особен залог върху постъпленията по банковите сметки на длъжника и на разпоредбата на чл. 445, ал. 1 ГПК.

След преценка на доводите на страните, приложените доказателства и мотивите на съдебния изпълнител, въззивният съд приема частната жалба за допустима, тъй както съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. В случая, независимо че жалбоподателят определя поведението на съдебния изпълнител и като „мълчалив отказ“, от изложените в жалбата фактически твърдения и формулираното искане се установява, че предмет на оспорване е продължаващото насочване на принудителното изпълнение върху конкретно индивидуализирани парични средства, постъпили по запорираната банкова сметка от Държавен фонд „Земеделие“, които длъжникът счита за несеквестируеми. Доколкото съдът не е обвързан от дадената от страната правна квалификация на оспорваното действие, а следва да определи предмета на търсената защита въз основа на изложените фактически обстоятелства.

Твърдяното нарушение следователно попада в приложното поле на чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК.

Този извод съответства и на разрешението, възприето по отношение на същия длъжник и същото изпълнително производство с Решение № 211/09.06.2026 г. по в. гр. д. № 438/2026 г. на Окръжен съд Русе. В 2 него съдът е приел, че при наведено възражение за несеквестируемост на средства, постъпили от ДФ „Земеделие“ по запорираната банкова сметка, жалбата е допустима и съдът следва да се произнесе дали имущественото право, срещу което е насочено изпълнението, е секвестируемо.

Жалбата е подадена от надлежна страна – длъжника по изпълнението, поради което e допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

От представените по изпълнителното дело доказателства се установява, че по банковата сметка на длъжника в „Юробанк България“ АД са постъпили:

– на 19.05.2026 г. – 2 910,13 евро, с наредител ДФ „Земеделие“ и основание „Еко НИП 02.2025“;

– на 02.06.2026 г. – 2 990,13 евро, с наредител ДФ „Земеделие“ и основание „Еко ТН 01.2025“;

– на 19.06.2026 г. – 5 338,13 евро, с наредител ДФ „Земеделие“ и основание „МЗС 2025“.

По отношение на същия длъжник, същата банкова сметка и същото изпълнително производство с окончателното Решение № 211/09.06.2026 г. по в. гр. д. № 438/2026 г. Окръжен съд – Русе вече е разгледал правния режим на целевите средства, предоставяни от ДФ „Земеделие“. В посоченото решение е установено, че жалбоподателят е регистриран като земеделски производител и получава в това качество целеви средства от ДФ „Земеделие“, които постъпват по нарочна банкова сметка в „Юробанк България“ АД, като ДФ „Земеделие“ е уведомил съдебния изпълнител за това обстоятелство. Съдът е приел, че предоставените от ДФ „Земеделие“ субсидии представляват целеви средства с публичен характер, а не доход на длъжника, представляват публично целево финансиране и поради специалния им императивен режим са несеквестируеми. Прието е още, съобразно задължителните указания по т. 13 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че несеквестируеми са вземанията на длъжника по сметка в банка, когато по нея постъпват само плащания по напълно несеквестируеми вземания или вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение.

В Решение № 211/09.06.2026 г. съдът изрично е приел също, че 3 върху средствата от ДФ „Земеделие“ не може да бъде насочено принудително изпълнение и те не могат да бъдат разпределяни между взискателите по реда на чл. 460 ГПК. Приет е за неправилен и доводът, че върху тези средства е учреден особен залог, като съдът е счел такъв залог за недопустим с оглед естеството им.

Всички тези съображения се споделят изцяло и от настоящият съдебен състав.

Настоящите постъпления са извършени от същия платец - ДФ „Земеделие“, по същата банкова сметка на длъжника и представляват плащания по схеми и интервенции за подпомагане на земеделски производители за Кампания 2025. Не са установени обстоятелства, които да обосновават различен правен режим на процесните средства от този, възприет с Решение № 211/09.06.2026 г.

Обстоятелството, че сумите са постъпили по банкова сметка, върху която е наложен запор, не променя произхода и характера им.

Несеквестируемостта на вземането се запазва и след постъпването му по банковата сметка, когато произходът на средствата може да бъде установен и са налице предпоставките на специалната законова защита.

В случая произходът на процесните суми е индивидуализиран както чрез наредителя – ДФ „Земеделие“, така и чрез основанието на всеки отделен превод.

Неоснователно е и позоваването в мотивите на съдебния изпълнител на чл. 445, ал. 1 ГПК единствено поради наличието на особен залог в полза на присъединения кредитор „Юробанк България“ АД. С Решение № 211/09.06.2026 г. по същото изпълнително производство Окръжен съд Русе вече е разгледал този довод и е приел, че особен залог върху средствата с разглеждания целеви характер е недопустим с оглед тяхното естество. Настоящият спор касае новопостъпили суми, поради което предметът му не е идентичен с този по в. гр. д. № 438/2026 г., но при липса на установена промяна в релевантните фактически обстоятелства няма основание еднакви по произход и правен характер средства, постъпили по същата сметка в рамките на същото изпълнително производство, да бъдат третирани по различен начин.

Съществено в случая е и обстоятелството, че жалбоподателят не 4 иска вдигане на запора върху банковата сметка като цяло, а предмет на защитата са единствено конкретно индивидуализираните средства, постъпили от ДФ „Земеделие“, по отношение на които се твърди и установява несеквестируемост. Следователно наличието на възможност по същата сметка да постъпят други, секвестируеми средства, не обосновава възможност принудителното изпълнение да бъде насочено върху процесните целеви плащания.

По тези съображения съдът намира, че продължаващото насочване на принудителното изпълнение върху процесните три постъпления нарушава тяхната несеквестируемост и следва да бъде отменено като съдебният изпълнител предприеме визираните в чл. 446а, ал.5 ГПК действия.

С оглед предмета на производството съдът не следва да се произнася относно действието на запора върху банковата сметка по отношение на други настоящи или бъдещи постъпления, нито относно секвестируемостта на средства с различен произход.

Водим от горното, Окръжен съд – Русе

РЕШИ:

ОТМЕНЯ действията на ЧСИ Ц.Г., рег. № *** на КЧСИ, по изпълнително дело № 2024***0400177, изразяващи се в поддържане на принудителното изпълнение върху постъпилите по запорираната банкова сметка на длъжника ЗП С.С.Ш., ЕИК 180598621, в „Юробанк България“ АД средства от Държавен фонд „Земеделие“, а именно:

– сумата 2 910,13 евро, постъпила на 19.05.2026 г. по Еко-НИП за Кампания 2025;

– сумата 2 990,13 евро, постъпила на 02.06.2026 г. по Еко-ТН за Кампания 2025;

– сумата 5 338,13 евро, постъпила на 19.06.2026 г. по интервенцията МЗС за Кампания 2025, като несеквестируеми средства, върху които не може да бъде насочено принудително изпълнение.

5

У К А З В А на ЧСИ Ц.Г., рег. № *** на КЧСИ да изпълни дължимото по чл. 446а, ал. 5 от ГПК .

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6