Присъда № 4 от 21.03.2025, Апелативен съд - Варна

МОТИВИ към присъда № 4 от 21.03.2025г. по ВНОХД № 32/2025г. по описа на Апелативен съд – Варна

Производството е образувано въззивен протест на прокурор от ОПДобрич срещу присъда 11/22.08.2024г. на ОС-Добрич, с която подс.Х. М. Б., ЕГН **********, бил признат както следва:

1/ЗА НЕВИНЕН в това, че:

На 13.01.2022г. в гр.Добрич дал подкуп банкнота с номинал 10 (десет) лева на длъжностни лица - полицейски органи в Първо РУ-Добрич при ОД на МВР - Добрич младши инспектор И.С. Т. и младши инспектор С.М.С., за да не извършат действия по служба - извършване на полицейска проверка на водач на лек автомобил, поради което и на осн. чл.304 от НПК го ОПРАВДАВАЛ по повдигнатото му обвинение за извършено от него деяние по чл.304а предложение 3 вр. чл.304 ал.1 от НК.

2/ЗА ВИНОВЕН в това, че:

На 13.01.2022г. в гр.Добрич пред банка ОББ, управлявал моторно превозно средство – л.а. „БМВ“ с рег. № ТХ 7475 КХ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда - 1,92 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с инв. № ARDN - 0074, поради което и на основание чл.343б ал.1 вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК, му НАЛОЖИЛ наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ТРИ МЕСЕЦА при „ОБЩ“ затворнически режим, както и наказание „ГЛОБА“ в размер на 200 лева.

На основание чл.68 от НК, ОС – Добрич ПОСТАНОВИЛ подс.Х. М. Б.

ДА ИЗТЪРПИ и наложеното му с присъда № 26 от 09.10.2018г. по н.о.х.д. № 85/2018г. на РС - Тервел наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА при „ОБЩ“ режим.

На основание чл.343г във връзка с чл.37 ал.1 т.7 от НК, НАЛОЖИЛ на подс.Х. Б. наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ за срок от 18 (ОСЕМНАДЕСЕТ) МЕСЕЦА, като на осн. чл.59 ал.4 от НК, при изпълнение на наказанието ПРИСПАДНАЛ времето, през което същият бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 13.01.2022г.

Произнесъл се по разноските и ВД, в т.ч. като върнал на подс.Б. сумата 1 от 10 лв., предмет на обвинението по чл.304а от НК.

Прокурорът поддържа протеста на ОП-Добрич и излага подробни самостоятелни съображения в негова подкрепа.

В съдебно заседание защитата на подс.Б. пледира за потвърждаване на присъдата на първоинстанционния съд.

Подс.Б. в лична защита споделя изводите на окръжния съд за това, че няма извършено престъпление по чл.304а от НК.

В последната си дума моли справедливост.

След запознаване с материалите по делото и становищата на страните, както и след цялостна служебна проверка на постановения съдебен акт, съгласно изискванията на чл.313 и следващите от НПК, Апелативен съдВарна ОТМЕНИ частично присъдата на ОС-Добрич в оправдателната й част И ПОСТАНОВИ НОВА ПРИСЪДА, като призна за ВИНОВЕН подс.Б. и по възведеното му обвинение по чл.304а от НК, за което му наложи наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА както и „ГЛОБА“ от 500лв.

Въззивният съд прие от фактическа страна следното:

Подс.Б., с основно образование; неженен; работи; правоспособен водач на МПС категории М, В и ТКТ от 21.12.2017г.; многократно административно наказван по ЗдВП; осъждан: с присъда по НОХД 85/2018г., в сила от 22.01.2019г., признат за виновен в извършване на деяние по чл.343 ал.3 б.“а“ вр. ал.1 б.“б“ от НК, с наложено наказание при условията на чл.55 от НК на лишаване от свобода за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, отложено по реда на чл.66 от НК с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, както ЛПУМПС за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА – за причиняване на средна телесна повреда при ПТП, извършено след употреба на алкохол.

На 13.01.2022г. служители на Първо РУ-Добрич - свидетелите С.С. и И.

Т. изпълнявали наряд от 08,00ч. до 20,00ч. те заемали длъжността „старши полицай“ в звено „Общинска полиция“ по ДЩ на ОД на МВР - Добрич към Първо РУ-Добрич, младши изпълнителска длъжност, специфично наименование „младши инспектор“. В кръга на основните им служебни задължения била превенцията на правонарушенията, опазването безопасността на движението, контрола и административно наказателна дейност по спазване на действащото законодателство и други.

2

Около 08:30ч. двамата извършвали обход по площад „Свобода“ и видели как л.а.„БМВ“ с рег.№ ТХ 7475 КХ паркира точно пред входа на банка „ОББ“.

Приближили за проверка. Автомобилът бил с включен двигател. На предната седалка, на шофьорското място видели подс.Х. Б. с наведена глава (сякаш спял или се преструвал на заспал). Почукали на стъклото и когато реагирал и повдигнал глава, видели, че бил във видимо нетрезво състояние. До скоростния лост възприели кен бира.

Св.Т. му се представил и поискал личните му документи и тези на автомобила. Подс.Б. излязъл от автомобила, отишъл до задната му част, извадил от якето си черен портфейл и извадил от него банкнота от 10 лв.

Държейки банкнотата в ръка, започнал да я размахва пред полицейските служители с думите „Ето ви личната карта“, „На ви я, на ви я!“, „Ето ви я“, „Вземете я“. Започнал да подава банкнотата ту на единия, ту на другия свидетел и настоявал да я вземат. Полицаите отправили към него повторно искане за предоставяне на документи и му обяснили, че това не е документ, не е лична карта, но което той продължил да размахва банкнотата и да я предлага на всеки един от двамата полицаи. Понеже не спирал да го прави, те му казали, че ще бъде задържан за поведението си, при което той пуснал банкнотата зад автомобила си на земята. Св.Т. я вдигнал, а св.С. я поставил върху капака на колата му, затискайки я с кенчето от бира, за да не падне (времето било ветровито). В този вид и на това място банкнотата била фиксирана в съставения по-късно протокол за оглед. Св.Т. се обадил в ОДЧ за съдействие. Пристигнала полицейска група, която извършила оглед на МПС на подс.Б., при който била описана и иззета инкриминираната банкнота. Покъсно пристигнал и служител на ПП – св.В.С., който тествал подс.Б. за алкохол с алкотест дрегер с инвентарен номер № ARDN 0074, като цифровата индикация отчела 1,92 промила алкохол в кръвта на издишания въздух на водача.. В полицейското управление подсъдимият бил тестван и за наркотични вещества, като пробата му била положителна за амфетамини. Подс.Б. категорично я оспорил и бил отведен по негово желание за кръвна проба в ЦСМП към УМБАЛ - Добрич, за което първо изтеглил пари от банкомат.

Кръвната проба дала отрицателен резултат за употреба на наркотични и упойващи субстанции.

По делото били извършени следните експертизи:

1/ВТЕ (видеотехническа експертиза) № 91/23.05.2023г. установила, че представеният за изследване оптичен носител съдържа два годни за 3 установяване на съдържанието им файлове; че установените записи били негодни за идентификация на заснетите лица; движението на автомобила било описано в изследователската част на експертизата (л.42-45 от ДП).

2/СХЕ установила липсата на упойващи и/или наркотични вещества в дадената за изследване от подс.Б. кръвна проба (л.36-38 от ДП).

Бил съставен протокол за оглед на л.а. (л.15-20 от ДП), в рамките на който на задния капак на л.а. „БМВ 320d“ с посочен номер на рама, била фиксирана банкнота с номинал 10 лева със сериен номер ГВ44282814, която била иззета.

Горната фактическа обстановка съдът установи на базата на съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства.

Съдът базира изводите си върху свидетелските показания, частично обясненията на подс.Б., сторените по делото експертизи и събраните писмени доказателства.

Двамата полицейски служители, на които била предлагана банкнотата, били разпитани пред ОС-Добрич, а показанията на другите двама, както и заключенията на експертите, били приобщени по реда на чл.371 т.1 от НПК.

Свидетелите Т. и С. дали сходни показания с тези от ДП относно забелязването на автомобила и започналата от тях проверка. Фактът, че подсъдимият бил на шофьорската седалка в нетрезво състояние при запален двигател на МПС, не се отрича и от самият Б. (а и по отношение на това обвинение липсва жалба или протест, вкл. и по наказанието).

Разлика в твърденията на свидетелите и подс.Б. се появява касателно обстоятелствата около действията му, свързани с банкнотата от 10 лева.

Според св.Т., след като му поискали документите за проверка (негови и на колата), подс.Б. излязъл от автомобила, извадил портмонето си, а от него – банкнота от 10лв., която започнал да подава с ръка към двамата полицаи с думите „на ви я“, „на ви я“, „ето ви я“, „ето, вземете я“, „ето ви личната карта“. След като му обяснили, че това не е лична карта, той продължил същите действия и думи, след което полицейските служители му заявили, че ще бъде задържан, при което той пуснал банкнотата на земята. Докладвали на ОДЧ за арест на лице при опит за даване на подкуп. На изричен въпрос на съда по повод как е възприел поведението на подс.Б., св.Т. отговорил, че го възприел еднозначно като опит за подкуп (л.153 от НОХД). Допълнил, че 4 нееднократно му пояснили, че му искат документи. След като продължил да размахва банкнотата и твърдял, че това му е личната карта и ги подканвал с жестове да я взимат, те му обяснили, че това не е лична карта. Въпреки това подс.Б. продължил със същите действия. Според възприятията на св.Т., подс.Б. категорично бил наясно, че им подава банкнота, а не документ за самоличност. Заради това и св.Т. възприел поведението му, в контекста на видимо нетрезвото му състояние, установен зад волана, т.е. при управление на МПС, като еднозначно – в насока даване на инкриминираната сума с цел да не му извършат проверка. Т.е. според този свидетел ситуацията била пределно ясна и за него поведението на подсъдимия не оставило място за съмнение, че прави именно това – опитва се да ги подкупи, за да не го проверяват.

Прочетените от ДП показания на този свидетел са в отношение на допълване с казаното от него пред съда. Разбира се, пред органите на ДП той бил доста поясен по въпросите, за които бил питан, предвид близостта на събитието до момента на разпита му. Същевременно обаче не бил разпитан детайлно (както и св.С.). Заради това липсващи в разпита му от ДП подробности, заявени за първи път пред съда, АС анализира в контекста на останалите доказателства и ги възприе. Впечатлението на св.Т. по отношение смисълът на действията на подс.Б. се възприема от възивния съд като най-пълно. Той е категоричен пред съда – действията на подс.Б. били насочени към даване на парична сума, за да не бъде проверяван. Смислено целият разпит на св.Т. изразява впечатление и убеждение за това, че внезапната проверка на водач на МПС във видимо нетрезво състояние, мотивирало последния да се опита да избегне проверка чрез подкупване на полицейските служители. Показанията му се допълват и от казаното от св.К., който посочил, че подс.Б. извадил банкнотата и подавайки я към полицаите изрекъл думите „Вземай“. Отделно – самите действия на полицаите по фиксирането на банкнотата и обаждането им в ОДЧ, на практика установяват, че двамата възприели ситуацията именно като корупционно престъпление, понеже подали тъкмо такъв сигнал. Самото ДП още на 13.01.2022г. било образувано по два текста от НК – чл.304а от НК и чл.343б от НК (л.1 от ДП). Т.е. няма двусмисленост или колебание в подадения сигнал (съответно в съзнанието на подалите го), че се касае тъкмо за корупционно престъпление.

Св.С. пред съда посочил, че след като му поискали документите, подс.Б. извадил от портфейла си банкнотата и с жестове им я подавал многократно, заявявайки „Това е моята лична карта“. След което те му пояснили, че това 5 не е лична карта, а пари, и че те искат документ за самоличност. Въпреки това действията му продължили в същия дух, което наложило да бъде арестуван.

Прочетените показания на св.С. от ДП се различават донякъде от заявеното за първи път пред съда, че подс.Б. имал (според него) вероятно убеждението, че държал в ръка личната си карта, а не банкнота. Съпоставимо с показанията на св.Т. и на св.К., то категорично не се възприема като достоверно. Възприема се за достоверно казаното от него по ДП, където той не изказал подобно съждение. Тук отново в подкрепа се явява и аргументът, че полицаите подали сигнал за подкуп към ОДЧ тъкмо за корупционно престъпление (ведно с това по чл.343б от НК). Това ясно се вижда и от екипът, който бил изпратен – за оглед при който била иззета банкнотата. В подкрепа на достоверността на показанията на св.Т. относно този детайл са и показанията на св.К., който сочи на действия на подс.Б., които недвусмислено сочат на подкуп. Съдът отдава това разминаване в показанията на св.С. пред съда и по ДП на това, че до разпита пред съда изтекло достатъчно време, което заличило донякъде спомените му, а също и предвид обстоятелството, че за двамата полицаи такива събития са ежедневие и спомените им за тях се сливат. Разбира се, отчита се и естествената разлика при всеки един свидетел относно памет и възпроизвеждане, което е изключително индивидуална характеристика.