Решение № 440 от 02.09.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 440 гр. Велико Търново, 02.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димо Колев при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Димо Колев Гражданско дело № 20254100100115 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са субективно съединени искове за присъждане на неимуществени вреди по чл. 432 ал. 1 КЗ.

Ищците основават исковите си претенции на твърдения, че на 21.06.2024г. около 07:45 часа на гл. път I – 4, км. 44 водачът на л.а. „С. С3“ с рег. № ..............., поради нарушение правилата за движение по пътищата, реализира ПТП като напуска лентата си за движение и навлиза в насрещната лента, поради което удря челно л.а. „О.А.“ с рег. № ........ Първите двама ищци допълват, че в резултат на този удар е загинал, возещия я се на предна дясна седалка на л.а. „О.“ техен наследодател /майка на първия и дъщеря на втория/ респ. фактически съжител на третия ищец, с когото са живеели заедно от 2011г. Ищците уточняват, че за разследване на процесния инцидент е образувано ДП № 285/2024г. по описа на РУ – Ловеч, което към момента не е приключило. Изтъкват, че към датата на ПТП виновният водач е бил застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със срок на действие до 08.10.2024г. Твърдят, че на 25.07.2024г. са предявили пред застрахователя писмена претенция по чл. 380 ГПК за изплащане на застрахователно обезщетение, по която по същество е постановен отказ, тъй като ответникът не е определил за всяко от пострадалите лица следващото му се обезщетение. Ищците сочат, че са увредени от процесното ПТП, с оглед на претърпените от тях болки и страдания, шок и ужас от загубата на тяхната майка, дъщеря респ. фактически съжител. Първите двама ищци твърдят, че са загубили своята най – голяма емоционална и духовна опора, както и че 1 предвид на силната емоционална връзка помежду им търпените от тях вреди са непоправими и материално неизмерими. По отношение на първата ищца се сочи, че е загубила своята майка, която е била в разцвета на силите си и в добро здравословно състояние, жизнен и активна жена. Допълва се, че починалата е била стожерът в семейството и е давала на тази ищца нужната морална и финансова подкрепа и опора.

Твърди се още, че поради смъртта на майка си първата ищца е лишена от нейната грижа и любов, както и от възможността да се радва на майчино внимание, напътствия, съвети и топла прегръдка. Изтъква се, че загубата за първата ищца е особено болезнена, тъй като през 2019г. е починал баща й и тя е останала пълен сирак.

По отношение на втората ищца се твърди, че тя е загубила своята дъщеря, която е огледала и възпитавала и то в период, когато поради здравословното си състояние /50 % ТНР/ и възрастта – 69 г. се е надявала да получава подкрепа и да бъде обгрижвана от нея. Изтъква се, че загубата на дете е изключително тежко събитие за всеки родител и че по този начин втората ищца е била лишена от емоционална подкрепа, финансова и материална опора. Третият ищец твърди, че загубата на фактическия му съжител също му е нанесла непоправими и неизмерими вреди, като е оставила у него негативни, психологически и емоционални последици. Всички ищци твърдят, че след ПТП са се затворили в себе си и са съпреживявали постоянно трагичния инцидент, като не са спирали да плачат всеки ден. Сочат, че са станали по – уязвими, по - неуверени и по несигурни и че страдат от депресия и посттравматичен стрес, изразяващи се в нарушения на съня, чести главоболия и тревожност. По тези съображения, с оглед претърпените болки и страдания от настъпилото ПТП и негативното влияние, което то ще оказва върху целия им бъдещ живот, при съобразяване на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД и на протичащите в страната инфлационни процеси, ищците смятат, че всеки от тях следва да получи заместващо обезщетение в размер на 200 000 лв. в равностойност на 102 258, 38 евро. В тази връзка отправят искане до съда да осъди ответника да заплати на всяка от тях посочената сума, ведно със законната лихва от датата на уведомявана на ответника с извънсъдебната претенция – 25.07.2024г. до окончателното й изплащане. Освен това, третият ищец иска съда да осъди ответното дружество да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 1620 лв. в равностойност на 828, 29 евро, изразяващи се в извършени разходи за погребението на починалата, поставяне на паметна плочна, снимка и ограда на гроб.

С отговора на исковата молба ответното дружество оспорва исковете като недопустими, предвид липсата на посочена банкова сметка от ищците в извънсъдебната им претенция респ. като неоснователни и недоказани. Ответникът признава, че към датата на процесното ПТП е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. „С. С3“, сключена с полица № BG/05/..............., с периода на валидност 09.10.2023г. – 08.10.2024г. Оспорва застрахованият при него водач на л.а. „С.“ изобщо да има вина за настъпване на 2 пътния инцидент. Отрича поведението на същия като водач на МПС да е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Ответникът релевира възражение за съпричиняване на ПТП от третия ищец като водач на л.а. „О.“, който е извършил маневри, несъобразени с пътни условия, с разрешената скорост и поведението на другите участници в движението. Ответникът възразява срещу размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като прекомерен, несъответстващ на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и несъобразен със съдебната практика в подобни случаи. Възразява срещу дължимостта на акцесорната претенция за лихва, поради наличие на кредиторова забава, която изключва неговата, както и с оглед неоснователността на главния иск. Оспорва третият ищец да е доказал извършването на претендираните разходи за имуществени вреди. С тези доводи се моли за отхвърляне на исковете с присъждане на разноски.

В хода на делото, поради извършено от страна на ответното дружество плащане, първата ищца по реда на чл. 214 ал. 1 ГПК е намалила иска си за обезщетение за неимуществени вреди на 50 000 лв. в равностойност на 25 564, 59 евро, ведно със законната лихва в размер на 13 266, 96 евро върху платената сума от 150 000 лв. за периода от 25.07.2024г. до 20.11.2025г., а последните двама ищци са намалили претенцията си за обезщетение за неимуществени вреди на 60 000 лв. в равностойност на 30 677, 51 евро, ведно със законната лихва в размер на 12 382, 49 евро върху платената сума от 140 000 лв. за периода от 25.07.2024г. до 20.11.2025г.

Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

От представения по делото заверен препис от констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 57/21.06.2024г., протокол за оглед на местопроизшествие от същата дата, ведно с фотоалбум към него се установява, че на 21.06.2024г. около 07:45 часа на гл. път I- 4, км. 44 е настъпило ПТП между л.а. „С. С3“ с рег. № ..............., управляван от свид. П. и л.а. „О.А.“ с рег. № ......., управляван от третия ищец, като в този участък от пътя същият е имал по една лента за движение във всяка посока, разделени с непрекъсната линия. В резултат на ПТП е починала Г. М., возела се на предна дясна седалка на л.а. „О.“, която е майка на първата ищца, дъщеря на втората и фактически съжител на третия ищец /удостоверения за наследници и за роднински връзки на Община Г. Оряховица, както и показания на свидетелите Х.,М.,К. А.а и Х./. В протокола за ПТП е посочено, че причината за настъпване на пътния инцидент е навлизане на л.а. „С.“ в лентата за насрещно движение и челен удар с движещият се там л.а. „О.“. За изясняване на обстоятелствата по реализиране на ПТП е образувано ДП № 285/2024г. по описа на РУ – Ловеч /пр.пр. № 1129/2024г. на ОП-Ловеч/, по което към приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция няма привлечено обвиняемо лице и разследването продължава /писма от ОП-Ловеч вх. № 3

4489/07.04.2026г. и от ОДМВР-Ловеч вх. № 4570/08.04.2026г/.

От изслушаната по делото СМЕ се установява, че пряката причина за смъртта на починалата пътничка е несъвместима със живота гръдна травма, причинила разкъсване на сърцето и довела до остра обемна кръвозагуба за кратко време, както и че получените от нея травматични увреждания и причината за смъртта са в пряка причинна връзка с претърпяното ПТП на 21.06.2024г.

Ответникът изрично е признал в отговора на исковата молба, че към датата на процесното ПТП л.а. „С. С3“ с рег. № ............... е застрахован при него по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” със срок на валидност от 09.10.2023г. до 08.10.2024г.

От фактура от 31.05.2025г. се установява, че третият ищец за направата на надгробен паметник и единична ограда на гроб на починалата е заплатил сумата от 1620 лв.

За обезщетяване на търпените от тях неимуществени вреди ищците са заявили пред ответния застраховател писмена претенция с вх. № 69840324/25.07.2024г., въз основа на което е образувана преписка по щета № 23410180026, по която застрахователят е отказал да изплати обезщетение, тъй като не са представени изисканите от него документи /писмо с изх. № 29570424/16.10.2024г./.

От представените в хода на делото преводни нареждания се установява, а и това не е спорен между страните факт, че на 20.11.2025г. ответният застраховател е платил на първата ищца застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лв., а на останалите два ищци – по 140 000 лв. за всеки от тях.

От показанията на свид. К. /снаха на втората ищца/ се установява, че последната много тежко понесла новината за смъртта на дъщеря си. Започнала да плаче и да се тресе, като й поставяли инжекции за успокоение всеки ден до погребението. След него втората ищца била отчаяна, спряла да се храни, отслабнала около 10 кг., постоянно плачела и ходела на гроба й, често я сънувала. С времето втората ищца се поуспокоила, но с наближаване на годишнината от смъртта й отново се разстроила, плачела, говорела постоянно за нея и нежелаела да празнува 70-та си годишнина. Приживе двете били много близки, живеели в един дом, заедно празнували всички празници.

През последните години починалата често боледувала и майка й била при нея през цялото време да й помага – готвела, чистела, перяла и т.н.

От показанията на свид. А.а /племенница на втората ищца/ се установява, че първата ищца живее и работи в Чехия от 2023г., като се прибрала оттам за погребението на майка си. Била много зле, постоянно плачела и на нея поставили инжекция за успокоение, а след погребението продължила да приема лекарства.

Свидетелката поне веднъж седмично поддържала връзка с нея по телефона и чрез видеоразговори по мобилни приложения. Първата ищца още трудно преживява 4 случилото се - ходи само на работа и не излиза с приятели, станала позатворена, боядисала русата си коса в черно, а когато разговаряли за майка й се натъжавала и очите й се насълзявали. Преди смъртта й двете били много близки, като приятелки, като майката сама отгледала и изучила първата ищца, защото била разделена с баща й, който впоследствие и починал.

От показанията на свид. Х. – съсед на ищците се установява, че първият и третият от тях живеели с починалата в една къща, а втората – в имот на около 100 метра от тях, като всички се събирали постоянно и празнували заедно своите поводи и празници. След смъртта на Г., дъщеря й и майка й, коренно се променили-били тъжни, скърбели постоянно и дори се състарили. Дъщерята спряла да води активен социален живот, а майката започвала да плаче, когато се заговорело за починалата.

От показанията на свид. Х. –приятелка на първата ищца се установява, че същата заедно с майка си и третия ищец дълги години живеели заедно в една къща в с.

Д.. Последните двама живеели като съпрузи, били силно привързани един към друг.

Третият ищец се грижел за майката на ищцата. Сутрин и правел закуска, тъй като я болели краката, а когато се налагало да я приемат в болница й гласял багажа и я карал до там. След катастрофата третият ищец бил неадекватен – постоянно плачел, гледал в нищото и не можел да каже каквото й да е. Станал позатворен, нежелаел да излиза и да общува с други хора. Все още плачел за починалата.