Решение № 186 от 16.09.2025, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Панагюрище, 16.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Г. Татарева Кръстева при участието на секретаря МАРИЯ Г. ТЕРЗИЙСКА като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско дело № 20255230100515 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 26, ал. 1 ЗЗД

Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от П. Н.

И. срещу „Ти би ай банк” ЕАД с искане да се прогласят за нищожен договор за потребителски креди № 7053250214 от 28.01.2022 г., поради противоречие със законна, под евентуално се иска да се признаят за нищожни клаузите предвидени в чл. 7.1 и чл. 19 от Договор за кредит, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 7341,16 лева - заплатена по нищожен договор за кредит.

В исковата си молба ищецът твърди, че ищецът е сключил Договор за кредит № 7053250214 от 28.01.2022 г., с ответника по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на 10 000, 00 лева, при ГЛП - 30,39 % и годишен процент на разходите - 34,60% . Сочи се, че заемът следвало да се върне на 60 месечни вноски по 468,68 всяка, като сумата включвала главница, лихва и застрахователна премия, която била на стойност 4379,96 лева и била присъединена към главницата на ответника. Сочи се, че съгласно договора ищецът следвало да върне сума в общ размер на 28120,83 лева. Сочи се, че възнаградитэелната лихва надвишава трикратния размер на законната лихва, поради което договорът се явява нищожен, освен това се сочи, че ГПР е увеличен по скрит начин, тъй като в него не е включена застрахователната премия. Излага се, че чл. 22 от ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал.

1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване 1 на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Годишният процент на разходите, представлява така нареченото "оскъпяване" на кредита и включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Твърди се, че в настоящия случай липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Посочено е, че ГПР е 34.60 %, ГЛП е 30.39 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Видно е. че застрахователната премия е била добавена към главницата на кредита, а не като отделна сума за плащане, въпреки че тези 4 379.96 лева не са получени от ищеца тя е получила само главницата на стойност от 10 000 лева. Излага се, че със сключването на договора за застраховка, макар и с кредитора като застрахователен посредник на трето за спора и кредита лице - застрахователна компания, се увеличава финансовата тежест за потребителя. Към всяка една от месечните погасителни вноски се прибавя и сума за сключената застраховка, а отделно от това, се увеличава и размера на общата сума, дължима от потребителя, като по този начин с тази клауза в договора за потребителски кредит се цели заобикаляне на закона по отношение на ГПР, който е нормативно определен с императивната правна норма на член 19, ал. 4 от ЗПК.

На практика се получава, че при предоставен кредит от 10 000 лева кредитополучателят следва да върне сумата от 28 120,83 лева, което де факто означава оскъпяване на кредита с 281 %. Чрез включването на застрахователната премия в главницата по договора за кредит, банката кредитор нарушава разпоредбата на 430, ал. 1 от ТЗ, по силата на който "С договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока". В настоящия случай банката автоматично е включила към предоставената сума сумата по застрахователната премия. Вкарването на тези суми към главницата води до съответното изменение, както на договорната 2 лихва, така и на ГПР. В самия погасителен план в договора липсва посочване каква е погасителната вноска за главница, застраховка, такса и договорна лихва. Чрез включването на сумите за застрахователната премия в главницата, Ти Би Ай Банк ЕАД е начислявала както лихва, а съответно и ГПР в размери несъответстващи на посочените в договора. Кумулирането на застрахователната премия по сключената застраховка, на стойност от 4 379,96 лв, води до "скрито" оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР от 34.60 % нараства допълнително и обогатява неоснователно кредитора като въвежда допълнителен източник на доход на икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР. Съгласно чл. 19 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит като в него не се включват разходите, които потребителят дължи при неизпълнение на договора.Твърди се, че от така изложените императивни норми следва изводът, че застрахователните премии представляват общ разход по кредита за потребителя, който следва да бъде включен в състава на годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, в случаите, в които сключването на застрахователния договор е задължително условие за получаване на кредита или задължително условие за ползване на кредита при конкретните параметри /напр. срок на договора, размер на възнаградителната лихва и на допълнителните разходи и пр./. Също така следва изводът, че при наличие на посочените от закона условия, застрахователната премия представлява разход по кредита за потребителя независимо от това, дали тя се заплаща пряко от потребителя на застрахователя, или в договора е уговорено потребителят да бъде кредитиран с размера на премията, като същата бъде заплатена от търговеца- кредитор за сметка на потребителя. Законът не провежда разграничение между тези две хипотези, защото и в двата случая плащането на премията е за сметка на потребителя и оскъпява размера на получения от него кредит чрез извършване на допълнителни разходи. Твърди се, че сключването на договора за застраховка представлява условие за отпускане на процесния кредит. Това е така, защото въпреки цитираните по-горе клаузи на чл. 7.2.2 и чл. 19 от договора, размерът на застрахователната премия също е предварително определен в договора за кредит към датата на неговото сключване и е включен в размера на главницата по погасителния план. Предвид гореизложеното се сочи, че макар формално процесният договор да покрива изискуеми реквизити по чл. П, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителя, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви 3 изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл тъй като не е оповестил действителния ГПР в договора за кредит ответното дружество е нарушило изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка. Съгласно чл. 23 ЗПК, в тази хипотеза потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Излага се, че към настоящия момент ищецът е заплатил по кредита сумата от 17 341,16 лв. Съдебната практика и закона са категорични, че по един нищожен договор заемателя следва да се върне единствено главницата по договора, какъвто е настоящия случай. Всички надвнесени суми обаче следва да се върнат обратно на ищеца, тъй като са дадени по един нищожен договор и представляват неоснователно обогатяване на ответника. Моли се за уважаване на исковите претенции. Претендират се разноски.

Ответникът „Ти би ай банк“ ЕАД е депозирал писмен отговор в срока по чл.

131, ал. 1 ГПК, в който се сочи, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Сочи се, че член 11 ал.1 т. 10 от ЗПК изисква точно посочване в договора на ГПР и общата дължима от потребителя сума към момента на сключване на договора, като бъдат взети предвид и допусканията, което изискване е спазено и написано в Договора: ГПР 34.60 % и обща дължима сума 28 120.83 лева. Допускания: ГПР е изчислен при отчитане на следните допускания: 1/ за начална дата за изчисляване на ГПР се смята датата на подписване на Договора; 2/ Договорът ще остане в сила за целия първоначално уговорен срок, като страните изпълняват точно задълженията си по него; 3/ приема се че годината има 360 дни, 12 месеца всеки, от които е с 30 дни, независимо дали годината е високосна; 4/ приема се че лихвения процент и другите разходи по кредита (такси и комисиони, ако има такива) са неизменни спрямо техния първоначален размер. /Решение № 106 от 03.06.2022 г. по гр. дело № 3253/2021 г. на ВКС, 3 Г.О.1. Останалите възражения срещу начина на изчисляване на ГПР, съобразно изискването на ЗПК по определения в приложение №1 начин, също са неоснователни. Сочи се, че договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като към момента на сключването му в него следва да е уговорен годишният процент на разходите по кредита включващ общите разходи по кредита, настоящи и бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, вкл. за посредничество) изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит (арг. Чл. 19 ал. 1 ЗПК).

Следователно ГПР изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговореното заплащане на възнаградителната лихва за възмездно ползване на 4 заетата сума от кредитополучателя. Презюмира се, че всички разходи с отпускането и използването на финансовия ресурс представляват граждански плод (възнаградителна лихва). В чл. 19 ал. 3 ЗПК, са посочени изключенията т.е. разходите, които не са включени в ГПР. Изначално се излага, че не следва разпоредбата на чл. 11, ал. 1., т. 10 ЗПК да се тълкува разширително в смисъл, че нарушение, водещо до недействителност по чл. 22 ЗПК е налице не само когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но посочения в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между Банката и потребителя. Неправилното изчисляване на ГПР по кредита, чрез невключване в неговото процентно изражение на задължение (както твърди ищеца), което е установено в глобален размер чрез посочване на неговата стойност, не води до недействителност на договора за кредит на соченото основание Твърди се, че неправилно според ищеца Банката е следвало да посочи в договора за кредит не само ГПР изразен като годишен процент от общия размер на предоставения кредит (в абсолютна стойност), но и как се изчислява ГПР кои компоненти се включват при неговото изчисляване. Сочи се, че приложеното тълкуване на чл. 11, ал. 1, т.