Решение № 681 от 09.07.2025, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 603/2025
- Вид
- Решение № 681
- Подписан
- 09.07.2025
- Състав
- Белла Веселинова Стоименова
Цитирани разпоредби
- чл.146, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 9, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 11, ал. 7 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
- § 1, т. 2 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
РЕШЕНИЕ
№ 681 гр. П., 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Белла В. Стоименова при участието на секретаря Илиана Кр. И. като разгледа докладваното от Белла В. Стоименова Гражданско дело № 20251720100603 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 235, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба, депозирана от „Водоснабдяване и канализация ” ООД – гр. П. срещу Г. Д. Г., с която ищцовото дружество моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сума в размер на 4065,81 лв., представляваща главница за периода от //// г. до //// г. и 506,42 лв. – лихва за забава за периода от //// г. до //// г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № **** г. по описа на Районен съд – П..
Ищецът „Водоснабдяване и канализация“ ООД твърди, че между него и наследодателя на ответника Г. Д. Г. - И.Й. Д.а съществувало облигационно правоотношение по договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги в имот, находящ се в гр. П., ул. „О.П.“, **** абонатен № *******, възникнало въз основа на закон и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Излага, че в периода от //// г. до //// г. е изпълнил задълженията си по договора, като е предоставил в имота водоснабдителни и канализационни услуги на стойност 4065,81 лева. Поддържа, че тази сума не е заплатена в рамките на предвидените за това срокове в общите условия на дружеството - 30 дни след датата на издаване на съответната фактура за потребление. В исковата молба е посочено, че И.Й. Д.а е починала, а ответникът Г. Д. Г. е неин единствен наследник по закон. Поради това за него възникнало задължение да заплати на ищцовото дружество сумата 4065,81 лева, което не било изпълнено. Освен това е изложено, че ответникът дължи и сумата 506,42 лева - обезщетение за забава върху сумата 4065,81 лева за периода от //// г. до //// г. Твърди се, че за посочените вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6337/ 2024 г., по описа на Районен съд - П., но Г. Д. Г. депозирал възражение срещу нея. Поради това „Водоснабдяване и канализация“ ООД предявило процесните искове, предмет на настоящия процес, с които иска да бъде поставено решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи посочените суми. Претендира присъждане на сторените в заповедното и исковото производство разноски.
1
В хода на производството по искане на ищцовото дружество е допуснато по реда на чл. 214 ГПК изменение на иска чрез намаляване на цената на иска, като се претендират суми, представляващи 6/8 части от първоначално заявените, а именно: 3049,35 лв. – главница за ползване на услугата доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от //// г. до //// г. за водоснабден недвижим имот на адрес: гр. П., ул.
„О.П.“, **** с абонатен № *******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 05.11.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, и сумата 379,81 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от //// г. до //// г. Във връзка с изменението на иска е изложено в допълнителна молба, че след смъртта на Д. Г. Д. и на И.Й. Д.а ответникът Г. Д. Д. е придобил в наследство собствеността върху 6/8 идеални части от процесния имот.
Ответникът Г. Д. Г. оспорва предявените искове. Твърди, че И.Й. Д.а не е имала качеството потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в процесния имот в рамките на заявения период, че не се е намирала в облигационни отношения с ищцовото дружество, че не е била собственик или вещен ползвател на имота. Поради това излага съображения, че не носи отговорност за претендираните задължения. Оспорва, че „Водоснабдяване и канализация“ ООД е предоставило в претендирания обем водоснабдителни и канализационни услуги. Оспорва реда и начина на начисляване и отчитане на количеството питейна вода, като сочи, че не е извършван реален отчет на показанията на водомера. Оспорва редовността на водене на счетоводството на ищеца.
Твърди, че карнетите не са подписани от И. Д.а. С отговора на исковата молба е направено възражение, че общият водомер в абонатната станция в сградата-етажна собственост е неизправен и не е преминал задължителен метрологичен контрол. Ответникът прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на настоящото исково производство са обективно кумулативно съединени установителни искове, предявени по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК при постъпило възражение от длъжника по чл. 414 ГПК.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода за битови нужди, сключен с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим.
В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на първоначално предявения иск и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство, изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим. С оглед на допуснатото в хода на производството изменение на иска чрез намаляване на размера му на 6/8 части от претендираните суми в исковата молба, респ. в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съдът следва на основание чл. 415, ал. 5 ГПК да обезсили заповедта за изпълнение за сумите над 3049,35 лв. до присъдения размер от 4065,81 лв. за главница за периода от //// г. до //// г. и над 379,81 лв. до 506,42 лева за обезщетение за забава върху главницата за периода от //// г. до //// г.
При служебна проверка за наличие на специалните процесуални предпоставки за допустимост на производството, извършена в съответствие със задължителните разяснения, 2 дадени в т. 10, б. „а“ от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът констатира, че възражението по чл. 414 ГПК и установителните искове по чл. 422 ГПК са депозирани в срок.
По основателността на предявените искове:
Основателността на предявените искове, с оглед и на възраженията на ответника, се обуславя от наличието на следните материални предпоставки, установяването на които е в тежест на ищеца: 1. съществуването в рамките на заявения период на валидно облигационно правоотношение с ответника, респективно – с неговия праводател, за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги до процесния водоснабден недвижим имот при публично и надлежно оповестени общи условия, и 2. реално извършено доставяне на ВиК услуги - доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води до водоснабдения имот, обема на доставената услуга и нейната стойност. По предявения акцесорен установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже изпадането на ответника в забава по отношение изпълнение на задължението за заплащане на главното задължение, като установи договорения между страните срок за изпълнението му, както и размера на лихвата за забава.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. П. е оператор по смисъла на Закона за водите, предоставящ услуга - водоснабдяване и канализация на крайни потребители. През исковия период отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи /Наредбата/, както и Закона за регулиране на ВиК услуги /ЗРВКУ/.
Съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия, по аргумент от чл. 11, ал. 7 от ЗРВКУ и чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата, се публикуват наймалко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник. Предвид посочените норми, за процесния период приложими между страните са общите условия, одобрени с Решение № 0У-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 22.09.2014 г., които не е спорно, че са влезли в сила.
По делото са представени и приети Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ООД - П., за които с доклада по делото, на основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, е обявено на страните, че на съда е служебно известен фактът, че с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР са одобрени Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ООД - П., публикувани на 21.08.2014 г. във в. „Новинар“ и на 02.09.2014 г. във в. „СъП.“ (централен и местен всекидневник).
Спорно по делото е, на първо място, наличието на валидно облигационно правоотношение между страните.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата, както и § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.
Облигационна връзка между страните, освен на посоченото основание, може да възникне и при сключването на договор за ВиК услуги, която хипотеза е приложима както за собствениците и вещните ползватели, така и за наемателите на жилището.
В настоящия случай, от представената декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № **** г.
/на л. 65/ е видно, че процесният недвижим имот на адрес: гр. П., ул. „О.П.“, **** е деклариран от Д. Г. Д. като съсобствен на трима собственици и при следните квоти от правото на собственост: Д. Г. Д., притежаващ 1/4 идеална част, настоящия ответник Г. Д. Г., притежаващ 2/4 идеални части, и Б. Г. Д., притежаващ 1/2 идеални част. От представеното удостоверение за наследници с изх. № 2-/ ВП-513 от 28.04.2020 г. /л. 70/, се установява, че Д.
3
Г. Д. е починал на 05.08.2016 г., като е оставил за свои наследници И.Й. Д.а – съпруга, Г. Д.а Д.а – дъщеря, и Г. Д. Г. – син.
Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН децата на починалия наследяват по равни части, а преживелият съпруг, на основание чл. 9, ал. 1 ЗН, наследява част, равна на частта на всяко дете. Видно от представеното удостоверение за отказ от наследство, издадено от РС - П. /л.
70 гръб/, Г. Д.а Д.а се е отказала от наследството на Д. Г. Д., като нейната 1/3 част от наследството се разпределя между останалите двама наследници – И.Й. Д.а и ответника Г. Д.
Д.. От представеното удостоверение за наследници с изх. № 25/ ГРС-3056 от 24.04.2025 г. /л.
71/ се установява, че И.Й. Д.а е починала на 15.09.2021 г., като е оставила за свой единствен наследник сина си Г. Д. Г.. От справка, изготвена от Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община П. /л.65/, се установява, че процесният недвижим имот на 15.09.2021 г. е служебно въведен на наследниците Г. Д. Г., притежаващ 5/8 идеални части от собствеността, И.Й. Д.а – починала, притежаваща 1/8 идеални части и Б. Г. Д., притежаващ 2/8 идеални части.
Разпечатката съдържа 34 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1b167e77-435c-4222-b42f-3ba3b7c08bc0