Решение № 724 от 05.02.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 724 гр. София, 05.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Х.ва като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20241100501444 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 18.10.2023г., постановено по гр.д. № 4067/2023г. по описа на СРС, ГО, 46 състав е отхвърлен предявеният от Т. Л. Х. срещу М. П. М. и Т.

И. М. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване, че ищцата е титуляр на правото на собственост въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност на следния недвижим имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

София, представляващ жилище – ап. № 73, находящ се в гр. София, жк “*******, намиращ се в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, целият с площ от 74, 16 кв.м., ведно с прилежащи части – таван 23-7 и съответните идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – ***; под обекта ***; над обекта - ***.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца Т. Л. Х., в която са изложени оплаквания за допуснати съществени 1 нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд извод, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди неправилност на приетото от съда, че давностното владение е било нарушено. Счита, че е допуснато процесуално нарушение при тълкуване на показанията на разпитаните по делото свидетели.

Поддържа становище, че от гласните доказателствени средства се установявало по безспорен начин, че по отношение на ищцата са осъществени всички елементи на заявеното придобно основание. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи.

Въззиваемите Т. И. М. и М. П. М. оспорват въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени съображения.

Считат първоинстанционното решение за правилно и обосновано като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Поддържат, че депозираната въззивна жалба е бланкетна, тъй като в същата не са изложени конкретни оплаквания срещу формираните от първоинстанционния съд фактически и правни изводи. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване право на собственост върху недвижим имот при заявено оригинерно придобивно основание – изтекла в полза на ищцата придобивна давност в периода от 08.12.2012г. до датата на подаване на исковата молба – 26.01.2023г.

Настоящият съдебен състав счита, че е сезиран с процесуално недопустим иск. За да стигне до този извод съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен на 26.01.2023г. от Т. Л. Х. срещу Т. И. М. и М. П. М. иск с правно основание чл.

124, ал. 1 от ГПК за установяване съществуването на правото на собственост върху недвижим имот, при заявено оригинерно придобивно основание – давностно владение в хипотеза на недобросъвестно владение, осъществено в периода от 08.12.2012г. до датата на предявяване на иска.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 299, ал. 1 от ГПК с пор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго. Пределите на силата на пресъдено нещо (СПН) са обективни и субективни. Първите визират предмета, за който се отнася силата на пресъдено нещо. Този предмет е спорното материално право, което ищецът чрез иска си е въвел като предмет на делото и съдът е потвърдил или отрекъл.

В тази връзка спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да се пререшава, освен ако не е основан на нови факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в последната инстанция по същество.

Субективните предели на СПН определят кръга на лицата, които не могат да оспорват установеното с влязлото в сила решение правно положение относно съществуването или несъществуването на спорното право. СПН важи поначало само между страните, тъй като само те са имали възможност да въздействат върху съдържанието на решението със своите процесуални действия. В отношенията между страните и техните универсални и частни правоприемниците (това предпоставя правоприемство, настъпило след възникване на СПН), които са задължени да преустановят правния спор (чл.

298, ал. 1 и 2 ГПК), съдебно установеното правно положение придобива качеството на "пресъдено нещо" и оспорването му по исков ред е недопустимо (правоустановящо действие на СПН). Наред с това, "пресъденото нещо" овластява страната, чието правно твърдение съдът е признал за основателно, да действа съобразно установеното от съда и задължава другата страна, чието правно твърдение съдът е отхвърлил като неоснователно, да се съобразява с установеното от съда правно положение това е т.н. регулиращо действие на СПН. То служи при осъдителните решения като опора на тяхната изпълнителна сила. СПН възстановява регулиращото действие на закона и на неоснователно оспореното право. Поради задължението си да не оспорват "пресъденото нещо" страните изгубват относно правото, предмет на СПН, своето право на иск. СПН е абсолютна процесуална пречка (абсолютна отрицателна процесуална предпоставка) за допустимостта на втори исков процес между обвързаните от нея лица относно правото, нейн предмет.

В случая въззивният съд приема, че с предявения в настоящия процес иск като правна последица се отрича установеното между страните със СПН 3 право, в това число и преклудиращото й действие.

В процесната хипотеза въпросът за собствеността върху спорния недвижимия имот е бил решен между страните по настоящото дело с влязло в законна сила на 17.06.2024г. решение, постановено по гр.д. № 16008/2014г. по описа на СРС, ГО, 124 състав. С това решение е уважен предявеният от Т. И.

М. и М. П. М. /ответници в настоящото производство/ срещу Т. Л. Х. /ищец в настоящото производство/ иск с правно основание чл. 108 от ЗС, като е признато за установено, че Т. И. М. и М. П. М. са собственици въз основа на законово наследствено правоприемство на следния недвижим имот: ап. № 73, находящ се в гр. София, жк “*******, намиращ се в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор

***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, целият с площ от 74, 16 кв.м., съставляващ самостоятелен обект в сграда с имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – ***; под обекта ***; над обекта - *** и ответниците са осъдени да предадат владението на описания имот. Първоинстанционното решение е било обжалвано с въззивна жалба, като с решение по в.гр.д. № 7353/2021г. по описа на СГС, същото е било потвърдено. Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване с определение от 17.06.2024г., постановено по гр.д. № 4568/2023г. по описа на ВКС.

С оглед изложеното се налага извод, че спорът между страните за собствеността върху процесния недвижим имот е разрешен с влязлото в сила решение по гр.д. № 16008/2014г. по описа на СРС, ГО, 124 състав. Силата на пресъдено нещо се формира към датата на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество на спора, като по приключилото дело ответната страна следва да изчерпи всичките си оспорвания против основанията, на които ищецът основава вещното си право, съответно да заяви своите придобивни основания, като изключващи тези на ищеца; да изчерпи възраженията си срещу твърдението, че упражнява фактическа власт върху вещта или да предяви фактически твърдения и доводи за правното основание на владението/държането. Незаявените твърдения, доводи и възражения се преклудират. В този смисъл са решение № 463/20.12.2011г. по гр.д. № 4

109/2011г. и решение № 464/15.01.2014г. по гр.д. № 2488/2013г. на ВКС, четвърто г. о. С уважаването на иска за собственост се установява титулярството в правото не само към датата на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, но и че то е съществувало и в миналото, когато е придобито на заявеното основание. В случая е установено с влязлото в сила съдебно решение, че М. М. и Т. М. са собственици на процесния имот, като собствеността е възникнала към датата на осъществяване на придобивното основание /законово наследствено правоприемство/ и правото не е отчуждено от патримониума на наследодателя им. В този смисъл е недопустимо последващото предявяване на иск за установяване правото на собственост върху същия имот от ответника по уважения иск с правно основание чл. 108 ЗС срещу ищеца по приключилото дело, когато претенцията се основава на преклудирани от силата на пресъдено нещо факти: незаявено в приключилия процес противопоставимо придобивно основание – давностно владение, чийто фактически състав се твърди да е осъществен в хода на предходно воденото между същите страни и за същия имот исково производство. Забраната на чл. 299, ал. 1 ГПК за пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила решение, по същество означава преклудиране на всеки факт и основаните на него права, осъществен преди постановяване на решението, независимо дали тези права са били релевирани от ответника в съдебното производство или не.

С оглед изложеното се налага извод за недопустимост на процеса поради отвод за сила на пресъдено нещо по чл. 299, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 298, ал. 1 от ГПК. Касае се за абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, като нейната липса обуславя извод за недопустимост на производството. Първоинстанционният съд е разгледал процесуално недопустим иск, поради което постановеното решение подлежи на обезсилване. Съобразно нормата на чл. 270, ал. 3, изр. 1-во от ГПК след обезсилване на решението производството по делото следва да се прекрати.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на въззиваемите следва да се присъдят сторените по делото разноски в размер на 800 лева съгласно представения договор за правна защита и съдействие и 5 списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Първоинстанционното решение подлежи на обезсилване и в частта, в която са присъдени в полза на ответниците съдебни разноски, тъй като отговорността за разноските е разпределена по реда на чл. 78, ал. 3 от ГПК съобразно изхода от материално-правния спор предвид неоснователността на предявения иск. Своевременно претендираните от ответниците съдебни разноски за първоинстанционното производство се дължат на друго основание, а именно с оглед правилото на чл. 78, ал. 4 от ГПК. Ето защо с настоящото решение в полза на ответниците следва да се присъдят направените в производството пред СРС разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева.

Така мотивиран Софийският градски съд,

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 16844 от 18.10.2023г., постановено по гр.д. № 4067/2023г. по описа на СРС, ГО, 46 състав и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА Т. Л. Х., ЕГН ********** да заплати на М. П. М., ЕГН ********** и Т. И. М., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК сумата от 1 000 /хиляда/ лева – съдебни разноски в първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА Т. Л. Х., ЕГН ********** да заплати на М. П. М., ЕГН ********** и Т. И. М., ЕГН ********** на основание чл. 273, вр. 78, ал. 4 от ГПК сумата от 800 /осемстотин/ лева – съдебни разноски във въззивното производство.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването на препис на страните.