Присъда № 1 от 17.01.2023, Окръжен съд - Русе

Мотиви към присъда № 1/17.01.2023 г. по НОХД № 133/ 2021 г. по описа на Окръжен съд - Русе.

Делото се разглежда за втори път пред Окръжен съд – Русе.

По внесен обвинителен акт Окръжна прокуратура - Русе е обвинила:

- М. К. Ч. в това, че на 08.09.2016 г. и на 15.07.2016 г., в гр. Русе, в условията на продължавано престъпление - на два пъти, на ГКПП Русе граничен пункт „Дунав мост“, в качеството му на полицейски орган - „С П“ в ГКПП - Русе, при ГПУ - Русе към РДГП - Русе, поискал и приел дар от Н. С.

А. - на два пъти, парична сума в размер на 20 лв., на обща стойност 40 лв., която не му се следва, за да не извърши действие по служба - да не изиска документ за превозвания товар от Н. С. А., както и да не извърши проверка на документите на лицето и управляваното от него МПС - съгласно Глава 4, чл.

37 и чл. 38, ал. 1, т. 5 от Инструкция № 8121з-813 от 09 юли 2015 г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове - „Проверката на пътните превозни средства /ППС/ включва визуална проверка на документите и на превозното средство в автоматизираните информационни системи и физическа проверка“ и „При проверка на документите на превозните средства, граничният полицай извършващ проверка на първа линия може да изисква от водача документи за превозвания товар“, както и да не изпълни вменените си съгласно длъжностната характеристика задължения - да извърши проверка на МПС за влизане в Р България с нередовни документи и да осъществи контрол по спазване на граничния режим на лицето и управляваното от него МПС престъпление по чл. 302, т. 1, б. “а“, вр. с чл. 301, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

- Т. А. А. – в това, че на 05.10.2016 г., в гр. Русе, на ГКПП Русе граничен пункт „Дунав мост“, в качеството му на полицейски орган – „С П“ в ГКПП - Русе, при ГПУ - Русе към РДГП - Русе, поискал и приел дар от Н. С.

А. - парична сума в размер на 20 лв., която не му се следва, за да не извърши действие по служба - да не изиска документ за превозвания товар от Н. С. А., както и да не извърши проверка на документите на лицето и управляваното от него МПС - съгласно Глава 4, чл. 37 и чл. 38, ал. 1, т. 5 от Инструкция № 8121з-813 от 09 юли 2015 г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове „Проверката на пътните превозни средства /ППС/ включва визуална проверка на документите и на превозното средство в автоматизираните информационни системи и физическа проверка“, „При проверка на документите на превозните средства, граничният полицай извършващ проверка на първа линия може да изисква от водача документи за превозвания товар“, както и да не изпълни вменените си съгласно длъжностната характеристика задължения - да извърши проверка на МПС за 1 влизане в Р България с нередовни документи и да осъществи контрол по спазване на граничния режим на лицето и управляваното от него МПС престъпление по чл.302, т. 1, б. “а“, вр. с чл. 301, ал. 1 от НК.

- Е. Р. Й. - в това, че на 01.08.2016 г. и на 07.10.2016 г., в гр. Русе, в условията на продължавано престъпление - на два пъти, на ГКПП Русе граничен пункт „Дунав мост“, в качеството му на полицейски орган - „С П“ в ГКПП - Русе, при ГПУ - Русе към РДГП - Русе, поискал и приел дар от Н. С.

А. - парична сума в размер на 20 лв. и парична сума в размер на 40 лв., на обща стойност 60 лв., която не му се следва, за да не извърши действие по служба - да не изиска документ за превозвания товар от Н. С. А., както и да не извърши проверка на документите на лицето и управляваното от него МПС съгласно Глава 4, чл. 37 и чл. 38, ал. 1, т. 5 от Инструкция № 8121з-813 от 09 юли 2015 г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове - „Проверката на пътните превозни средства /ППС/ включва визуална проверка на документите и на превозното средство в автоматизираните информационни системи и физическа проверка“, „При проверка на документите на превозните средства, граничният полицай извършващ проверка на първа линия може да изисква от водача документи за превозвания товар“, както и да не изпълни вменените си съгласно длъжностната характеристика задължения - да извърши проверка на МПС за влизане в Р България с нередовни документи и да осъществи контрол по спазване на граничния режим на лицето и управляваното от него МПС престъпление по чл. 302, т. 1, б. “а“, вр. с чл.301 ал.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК.

- И. И. И. - в това, че на16.11.2016 г., в гр. Русе, на ГКПП Русе граничен пункт „Дунав мост“, в качеството му на полицейски орган - „С П“ в ГКПП - Русе, при ГПУ - Русе към РДГП - Русе, поискал и приел дар от Н. С.

А. - парична сума в размер на 20 лв., която не му се следва, за да не извърши действие по служба - да не изиска документ за превозвания товар от Н. С. А., както и да не извърши проверка на документите на лицето и управляваното от него МПС - съгласно Глава 4, чл. 37 и чл. 38, ал. 1, т. 5 от Инструкция № 8121з-813 от 09 юли 2015 г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове „Проверката на пътните превозни средства /ППС/ включва визуална проверка на документите и на превозното средство в автоматизираните информационни системи и физическа проверка“, „При проверка на документите на превозните средства, граничният полицай извършващ проверка на първа линия може да изисква от водача документи за превозвания товар“, както и да не изпълни вменените си съгласно длъжностната характеристика задължения - да извърши проверка на МПС за влизане в Р България с нередовни документи и да осъществи контрол по спазване на граничния режим на лицето и управляваното от него МПС престъпление по чл.302, т. 1, б. “а“, вр. с чл. 301, ал. 1 от НК С Присъда № 14/15.05.2020 г., постановена по НОХД № 514/2019 г., на РОС, четиримата подсъдими били признати за Н.ни и съдът ги оправдал 2 по така повдигнатите обвинения.

Присъдата била протестирана от прокурор при Окръжна прокуратура - Русе, като с Решение № 6/10.02.2021 г., постановено по ВНОХД № 275/2020 г. по описа на Апелативен съд – гр. Велико Търново, първоинстанционната присъда била отменена и делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на Русенския окръжен съд.

При новото разглеждане на делото от Окръжен съд – Русе, в хода на съдебните прения, прокурорът поддържа обвиненията срещу четиримата подсъдими, така както са предявени, като счита, че в рамките на наказателното производство тези обвинения са доказани по несъмнен и категоричен начин. Конкретизира, че във всеки един от случаите подсъдимите са били инициатори на поискването и получаването на подкуп и не са изпълнили задълженията си, предвидени в длъжностните им характеристики и описаната в обвинителния акт Инструкция от 2015 г.

АнА.зирайки множеството смекчаващи обстоятелства, моли съда да признае подсъдимите за виновни в извършване на посочените престъпления, като наложи по отношение на всеки от тях наказание „лишаване от свобода“ в размер на една година и шест месеца, а с оглед чистото съдебно минало на всеки от подсъдимите, счита че са нА.це предпоставките за отлагане изтърпяването на отмереното наказание лишаване от свобода при условията на чл. 66 от НК.

Адв. Д.Ц., в качеството на защитник на подс. Ч. поддържа защитната теза, която е изложил в пледоарията от предходното производство, проведено пред друг състав на окръжния съд. Пледира, че обвинението не е доказано по несъмнен и безспорен начин, а от събраните в рамките на съдебното дирене доказателства не се установява от фактическа страна отразеното в акта на държавното обвинение. Развива съображения за несъставомерност и по-точно, че няма как доверителят му да бъде обвинен в приемане на паричен дар, за да не извърши действие по служба, след като не му е вменено задължение да извърши такова действие в качеството му на длъжностно лице. Оспорва вА.дността на веществените доказателствени средства. Навежда се и твърдение за провокация към подкуп от страна на Дирекция "Вътрешна сигурност" към МВР, реА.зирана от св. А.. По изложените съображения, моли доверителят му да бъде оправдан по повдигнатите обвинения.

Подсъдимият М. К. Ч. потвърждава заявеното от защитника му по време на съдебните прения, като в обясненията си в хода на съдебното дирене и в обясненията дадени пред друг състав на съда по НОХД № 514/2019 г., приобщени по реда на чл. 279, ал. 1, т. 4, пр. 1 от НПК, заявява, че не е искал и съответно не е приемал от свидетеля А. или от други лица парични средства и облаги. Счита, че е изпълнил служебните си задължения, тъй като в процесния период проверката на документите на граждани от държави членки на ЕС в автоматизираната информационна система "Граничен 3 контрол" (АИС-ГК), не е била задължителна. В последната си дума моли съда да постанови оправдателна присъда.

Адв. В.В., в качеството на защитник на подс. А. пледира, че обвинението срещу доверителя му не е доказано по несъмнен и безспорен начин и липсват доказателства за извършено от него престъпление. Навежда твърдения, че веществените доказателствени средства към експлоатираните СРС не потвърждават тезата на прокурора по отношение на подс. Т.А., тъй като на записа последният не е в кадър, като в същото време оспорва разпознаването на доверителя му, поради нарушение на съответни процесуални правила. Счита за недоказани и твърденията на прокуратурата за неизпълнение на служебни задължения, поради което моли А. да бъде признат за Н.овен и оправдан.

Подсъдимият Т. А. А. подкрепя казаното от адв. В. по време на съдебните прения, а в обясненията си в хода на съдебното дирене и в обясненията дадени пред друг състав на съда по НОХД № 514/2019 г., приобщени по реда на чл. 279, ал. 1, т. 4, пр. 1 от НПК, заявява, че не си спомня нищо за процесната дата 05.10.2016 г., не познава свидетеля А. и не е искал и получавал парична сума от него, изпълнявал е стриктно служебните си задължения и не се признава за виновен. В последната си дума моли съда да постанови оправдателна присъда.

Адв. Д.С., в качеството на защитник на подс. Й. пледира, че на основание чл. 177, ал. 1 от НПК и чл. 124 от НПК присъдата не може да се основава само на данни от СРС, съответно на показания на полицейски служител под прикритие, тъй като в случая св. А. е действал под полицейски контрол, доколкото ЕС по правата на човека приравнява такива показания, с тези на агентите под прикритие. Позовава се и на нормата на чл. 281, ал. 8 от НПК, съгласно която присъдата не може да почива само на показания, взети по реда на ал. 4 от същата разпоредба, а всички други доказателства в настоящия случай нямат отношение към факта извършено ли е престъпление или не. Развива съображения за несъстоятелност на обвиненията на прокуратурата, в частност че Й. не е извършил действия по служба, като не е изискал документ за превозване на товар от Н.А. и не му е извършил проверка на документите. Конкретизира, че ако са верни твърденията на прокуратурата, че свидетеля А. не е управлявал МПС на процесната дата, то подсъдимият Й. няма как да бъде обвинен, че не е извършил проверка на лицето и управляваното от него МПС“, тъй като съобразно нормата на чл. 38, ал. 1, т. 5 от инструкцията, за чието нарушаване е обвинен Й., документи на товара може да се изискват само от водача. Извън това, навежда се твърдение за реА.зирана от св. А. полицейска провокация към подкуп. Предвид посочените аргументи, моли съда да постанови оправдателна присъда по отношение на неговия подзащитен.

Подсъдимият Е. Р. Й. подкрепя казаното от защитника си по време на съдебните прения, а в обясненията си в хода на съдебното дирене и в 4 обясненията дадени пред друг състав на съда по НОХД № 514/2019 г., приобщени по реда на чл. 279, ал. 1, т. 4, пр. 1 от НПК, твърди, че не познава свидетеля, не е приемал както от него, така и от други лица парична облага по време на изпълнение на служебните си задължения. Заявява, че към месеците август и октомври 2016 г. гражданите на ЕС, са подлежА. на минимален контрол и не е било задължително въвеждането им в АИС-ГК. Твърди, че не е извършил престъпление, а в последната си дума моли съда да бъде признат за Н.овен.