Определение № 1804 от 22.07.2026, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1804 гр. Бургас, 22.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева

Съдебни

Д. Генчева заседатели: Р. Стамболова при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА в присъствието на прокурора Р. Г. П. като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Частно наказателно дело № 20262120202581 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 23, ал. 1 и чл.24,ал.1 НК и е образувано по повод постъпило предложение на Районна прокуратура - Бургас за определяне на общо наказание на основание чл. 25, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 23, ал. 1 и ал.3, НК и приложение на чл.24, ал.1 НК спрямо посочените в предложението осъждания на Й. А. Ч.

ЕГН **********.

Прокурорът настоява кумулацията да бъде извършена, в съответствие с параметрите в изготвеното предложение, като излага обстойни и задълбочени аргументи, мотивиращи предложеното увеличение на общото наказание.

Адв. К. Я., служебен защитник на осъдения, настоява кумулацията, да бъде извършена между изброените в предложението осъждания, като настоява да не бъде приложен чл. 24 НК в посочения в предложението размер.

Осъденият Й. Ч. моли кумулацията да бъде извършена в съгласие с изложеното от неговия защитник. В последната си дума моли съдът да не завишава наказанията по отделните съвкупности.

Прегледът на събраните доказателствени материали обуславя извод за следните фактически изводи :

Й. А. Ч. видимо от приложената по делото справка за съдимост върху личността му е въздействано с методите и средствата на наказателната репресия многократно.

Предмет на настоящото производство за определяне на едно общо наказание са наложените наказания по следните присъди:

1.С Определение №528/31.10.2023г., в сила от 31.10.2023 г. по НОХД 4408/2023г. на БРС е признат за виновен за извършено престъпление по чл.197, т.3, вр.чл.195, ал.1,т.3 и т.4, вр.чл.194,ал.1 НК, за което на осн. чл.54, ал.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от 3 години.

Деянието е извършено на 12.10.2023 г. Споразумението влиза в сила на 31.10.2023 г.

2. С Присъда №210/19.12.2023г., в сила от 15.03.2024 г. по НОХД 4787/2023г. на РС-Бургас, изменена с Решение №73/15.03.2024 г. по ВНОХД 95/2024г. на БОС, е признат за 1 виновен в престъпление по чл.195,ал.1,т.3 и т.4, вр.чл.194,ал1.,вр.чл.26,ал.1 НК, за което на осн. чл.58а,ал.1,вр. чл. 54, ал.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца, което на осн. чл.66,ал.1 НК е отложено с изпитателен срок от 3 години.

Деянието е извършено в периода от 23.06.2023г.-14.07.23г. Присъдата влиза в сила на 15.03.2024 г.

3.С Определение за одобряване на споразумение, в сила от 26.02.2025 г. по НОХД 10/2025 г. по описа на Районен съд -Бургас е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.195,ал.1,т.3, и т.4,вр.чл.194,ал.1,вр.чл.20,ал.2 и ал.4,вр.чл.26,ал.1 НК, за което на осн. чл.55,ал.1,т.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 11 месеца, изпълнението на което на осн. чл.66,ал.1 НК е отложено с изпитателен срок от 3 години.

Деянието е извършено в периода 05.07.2021 г.-11.07.2021г. Споразумението влиза в сила на 26.02.2025 г.

4. С Присъда №64/14.04.2025г., в сила от 30.04.2025 г. по НОХД 1039/2025г. на РСБургас е признат за виновен в престъпление по чл.195,ал.1,т.3,т.4,т.7, вр.чл.194,ал.1,вр.чл.28,ал.1 НК, за което на осн.чл.58а,ал.1,вр. чл.54, ал.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, определено за изтърпяване при първоначален общ режим.

Деянието е извършено 21.10.2024 г. Присъдата влиза в сила на 30.04.2025 г.

5.Присъда №74/2025г., в сила от 15.05.2025 г. по НОХД 913/2025 година по описа на РС-Бургас е признат за виновен в извършване на съвкупност от престъпления – по чл.195, ал.1, т.3,т.4, вр. чл.194, ал.1 НК, вр.чл.26,ал.1 НК, за което и на осн.чл.58а,ал.1,вр.чл.54,ал.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, чието изпълнение на осн.чл.66,ал.1 НК е отложено за изпитателен срок от 3 години.

Деянието е извършено в периода м.01.2023 г. – 30.09.2023 г. Присъдата влиза в сила на 15.05.2025 година.

6.С Присъда №109/10.07.2025г., в сила от 26.07.2025 г. по НОХД №509/2025 г., е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.195,ал.1,т.3,т.4,вр.чл.194,ал.1,вр.чл.26,ал.1, НК като му е наложено наказание 12 месеца лишаване от свобода, определено за изтърпяване при първоначален общ режим.

Деянието извършено в периода м.март 2023г. – м.април 2023г. Присъдата влиза в сила на 26.07.2025 година.

7. С Определение за одобряване на споразумение,в сила от 08.07.2026 г. по НОХД №2456/2026 г.на РС-Бургас, е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.196, ал.1,т.2, вр.чл.195,ал.1,т.3, вр.чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1,б.“а“ и б.“б“ НК като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 11 месеца, определено за изтърпяване при първоначален общ режим.

Деянието извършено на 01.05.2025г. Споразумението влиза в сила на 08.07.2026 година.

При така изяснените обстоятелства от фактическа страна, БРС счита, че осъденото лице е осъществило противоправните посегателства, предмет на две от цитираните осъждания по НОХД 509/2025г., НОХД 2456/2026г., , всички по описа на БРС, преди да е бил осъден с влязла в сила присъда, за което и да е от тях, преди дата 26.07.2025 г., на която е влязло в сила първото в хронологичен порядък осъждане с Присъда №109/2025г. по НОХД 509/2025 година по описа на РС-Бургас. В разпоредбата на чл. 23, ал. 1 НК се съдържа предписание, указващо на съда,че след като определи наказание за всяко престъпление отделно,следва да наложи най-тежкото сред индивидуализираните наказания, като се имат предвид наказания, които са от един и същи вид. При избор на конкретен вариант за 2 групиране, съдът следва да се ръководи от указанията дадени в Постановление № 4 от 28.VI.1965 г. по н. д. № 2/65 г. на Пленума на ВС, съгласно което – при множество различни варианти, съдът следва да избере този, който е най-благоприятен за осъденото лице. Предвид това и по тази първа група общото най-тежко наказание, което следва да се наложи на осъдения е наказанието лишаване от свобода за срок от 1 година и 11 месеца,наложено му по НОХД 2456/2026 г. на БРС.

Наказанието „лишаване от свобода“ за срок 8 месеца по НОХД 1039/2025 г. по описа на РС-Бургас следва да се изтърпи отделно при първоначален общ режим на осн. чл.57,ал.1,т.3 ЗИНЗС. А на осн. чл. 25, ал. 2 от НК и на основание чл. 59, ал. 1 и 2 от НК от наказанието лишаване от свобода за срок от 8 /осем/ месеца следва да се приспадне времето, през което Ч. е бил задържан по ЗМВР или е търпял МНО задържане под стража или домашен арест във връзка с деянието – предмет на осъждането по НОХД № 1039/2025г. по описа на Районен съд - Бургас, както и изтърпяната до момента част от това наказание лишаване от свобода.

На свой ред, престъпленията по НОХД № 4408/2023 г., НОХД 4787/2023г., НОХД 913/2025г. и по НОХД № 10/2025 г. на БРС, формират отделна кумулативна група. Налице е съвкупност на престъпления, поради което при приложение правилото на поглъщане на наказания, съдът намира,че по-благоприятен за осъденото лице е вариантът на кумулиране на наказанията по НОХД № 4408/2023 г., НОХД 4787/2023г. 913/2025 г. и по НОХД № 10/2025 г. на БРС, и на основание чл. 25, ал. 1 и ал.2 вр. чл. 23, ал. 1 НК на Ч. следва да се наложи общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 11 месеца.

В случая в контекста на преценката на съда относно приложението на чл.24 НК следва да бъдат съобразени постулираните правни разяснения, дадени в Решение № 207 от 3.01.2018 г. на ВКС по н. д. № 1094/2017 г., III н. о., НК, При разрешаването на въпроса за необходимостта от приложение на чл. 24 от НК, съдът следва да преценява цялостната престъпна дейност на привлеченото към наказателна отговорност лице и личната му обществена опасност в този контекст, обществената опасност и броя на включените в съвкупността деяния, тяхната последователност, времето, начина, подбудите и мотивите за извършването им, вида /евентуално стойността/ на засегнатите обекти и настъпилите общественоопасни последици.

Съдът намира, че балансираният размер на пропорционалното и справедливо увеличение по чл.24 НК на общото най-тежко наказание „лишаване от свобода“ по отношение на групата от осъждания по НОХД № 4408/2023 г., НОХД 4787/2023г., НОХД 913/2025г. и по НОХД № 10/2025 г. на БРС в случая се явява 4 месеца съгласно предложението на БРП.

В конкретния случай, настоящият състав счита, че спрямо осъдения действително е необходимо да се увеличи определеното общо най-тежко наказание, предвид количественото натрупване на осъждания 4 на брой, чрез размер на това увеличение с 4 месеца до общ размер на общото най-тежко наказание 2 година и 3 месеца.

Прилагането на чл.24 НК изисква съобразяване на множество фактори относно правните характеристики на отделните престъпления, краткия времевия интервал между извършването им и предходно осъществявано върху осъдения наказателноправно въздействие, нагледно илюстриращо липса на стремеж към позитивно реформиране на поведението и изоставяне криминогенните навици.

От отразените в справката за съдимост осъждания става ясно, че те касаят престъпления, засягащи еднороден обект на посегателство: неприкосновеността на собствеността. Анализът на данните във вр. със съдимостта на Ч. обосновава заключение, че в периода 2021 г.- 2025г. криминогенните нужди на този осъден взимат превес и той осъществява престъпна дейност, в широк антиобществен мащаб, включвайки /кражби на разнообразни имуществени обекти, при кумулиране на различни утежняващи обстоятелства,- чрез разрушаване и повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използване на технически средства, в условия на продължавано престъпление.

3

Наказанието, в т.ч. и определеното по реда на чл.306,ал.1,т.1 НПК и чл.24,ал.1 НК общо наказание по правило следва да бъде израз и на укоримостта на поведението на осъденото лице, което в конкретната ситуация следва житейски свои възгледи, елиминиращи всяка самокритичност и разумно самоограничение в името правата на останалите членове на обществото.

Обстоятелството,че част от присвоителните престъпления на Ч. попадат в обхвата на изпитателния срок на наказанията по посочената първа кумулативна група /НОХД 1039/25 г., НОХД 2456/26г. на БРС/, показва недвусмислено изграждащ се при него последователен модел на използване на престъпленията в начина му на живот. Изложеното е показателно за превес на егоистичните стимули в психиката на дееца и убедително разкрива неспособност за отчитане на абсолютната защита на чуждата собственост. Осъденият Ч. с деянието по НОХД 2456/2026г. демонстрира за 7-ми път /съгласно броя на осъжданията/ упорито и системно, въздигнато на ниво личен избор свое противоречие с правните забрани. В конкретния случай, имайки възможност свободно да направлява линията на поведението си, той следва избраната своя инерция,като за пореден път е предпочел да влезе в разрез с нормите на обществото и закона. Прегледът на съдържанието на приложената справка за съдимост на Ч. показва, че при санкционирането на предходно реализираните престъпления системно към него е проявявана снизходителност, като са му определяни ниски по размер наказания по реда на чл.55,ал.1,т.1 НК под санкционния минимум за съответното престъпление. Индивидуалната превенция е основна и фундаментална цел по см. на чл.36,ал.1 НК и тя се основава на разбирането, формирано чрез една рационална прогноза,че деецът започва да се поправя в един постепенно нарастващ и осъществяващ се процес /във времева линия и образно от процес с нулеви стойности към по-високи стойности/. В случая този поправителен процес в хода на изтърпяване на предходни условни наказания е бил прекъсван няколкократно поради собствената на подсъдимия криминогенна воля към нови противоправни форми на поведение.

Изложеното провокира необходимост от акцентиране върху предупредителното и възпиращо измерение на наказанието. При тези данни наказание в размер на общото най-тежко за групата / НОХД № 4408/2023 г., НОХД 4787/2023г., НОХД 913/2025г. и по НОХД № 10/2025 г. на БРС/ би се явило несъответно на тежестта на престъпленията от гледище на техния обем /включени в състава на деянието по НОХД 913/25г. три престъпни прояви и включени три деяния в продължаваното престъпление по НОХД 4787/23г. на БРС/ и многоаспектност /предвид и настъпилите имуществени вреди в размер над триктратния размер на МРЗ по НОХД 913/25 г. – 4063 лв. и по НОХД 4787/2023г. на БРС- имуществена щета в размер 1580, 10 лв./ На свой ред негативните данни за личността са сериозен отегчаващ фактор, надвишаващ мащабите на конкретната инкриминирана негова проява. Изложеното размива фокуса на индивидуалната целесъобразност при специалната превантивна цел, доколкото размества границите на позитивното начало и свързаните с него прогноза и очакване за бъдещо поправяне и акцентира върху първостепенно дължимите на обществото гаранции за социална сигурност чрез отнемане възможността за извършване на други престъпления от същия осъден. Касае се за личност, демонстрираща непрекъснато във времето непреклонно противопоставяне на закона, което създава реална, а не абстрактна заплаха за обществения ред и сигурността на правото на собственост.