Решение № 6051 от 02.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6051 гр. София, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Д , в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Йоанна Н. Станева

Мария Г. Илиева като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20261100509386 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба на „Изи Финанс“ ЕООД- длъжник по изпълнително дело № 20269210400882 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ, срещу постановление от 22.07.2026г., с което е отказано да бъдат редуцирани присъединените за събиране адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело поради липса на прекомерност, както и е отказано да бъдат редуцирани таксите по ТТР към ЗЧСИ, в това число и пропорционалната такса по т. 26 към ЗЧСИ.

В жалбата е посочено, че не възразяват, че сумата в размер на 1103,67 евро по изпълнителен лист № 2923 от 08.04.2026г., присъдена на М.Д.С. по гр. дело № 58994/2022г. по описа на СРС, както и по в.гр. дело № 14294/2024г. по описа на СГС, е дължима.

Възразяват срещу претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 200 евро и считат, че същото е прекомерно и следва да бъде намалено. Твърдят, че молбата за образуване била стандартна, не ставало въпрос за нетипичен случай, който да изисквал специфични познания от страна на адвоката. Делото било лишено от правна и фактическа сложност, както и било с нисък материален интерес. Поддържат, че сметките на дружеството били публични и с авоар поради търговската дейност, която извършвало, поради което за удовлетворяване на вземането на взискателя не били необходими последващи действия от страна на адвоката. Освен това винаги можело да се предоставят на ЧСИ правата по чл. 18 ЗЧСИ. Сочат, че не били представени доказателства, че възнаграждението на адв. Т.Ч. било заплатено от страна на М.С., както и не бил представен списък по чл. 80 ГПК. Считат, че възнаграждението следвало да бъде намалено от 200 евро до под законоустановения минимум. По повод неолихвяемата сума за ТТРЗЧСИ в размер на 165,06 евро възразяват, че сумата била необосновано прекомерна и действията били извършени с цел генериране на оборот на кантората. Таксите за образуване и покана за доброволно изпълнение били дължими. Банковите сметки били публични и не била необходима проверка за тяхното установяване. Предвид размера на задължението било напълно достатъчно да се изискала справка от БНБ за активни банкови сметки. Възразяват 1 срещу действията на ЧСИ Петров, чиято реална цел не била действително проучване на имуществото. По повод таксите по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ сочат, че в случай, че бъде уважена молбата по повод адвокатското възнаграждение, таксите по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ също следвало да бъдат намалени пропорционално с общото задължение по изпълнителното дело.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение от взискателя М.Д.С..

Изложени са съображения, че изпълнителното производство било образувано основателно поради неизпълнение от страна на длъжника и че разноските, направени от взискателя във връзка с принудителното събиране на вземането били пряка последица от поведението на длъжника. Още с подаването на исковата молба банковата сметка била посочена като след влизане в сила на съдебния акт длъжникът разполагал с напълно реална възможност доброволно и своевременно да заплати присъдените суми и разноски, без да се стига до образуване на изпълнително дело, но той не бил сторил това. Неоснователно било възражението срещу адвокатското възнаграждение в размер на 200 евро. Адвокатското възнаграждение било реално заплатено и удостоверено с представения договор за правна защита и съдействие. Договорът бил издаден на адвокатски формуляр със сериен номер, документ, подлежащ на счетоводно и данъчно отчитане и по отношение на полученото възнаграждение съществувало задължение за надлежно деклариране. Счита, че размерът от 200 евро бил съобразен със законовата уредба и минималните размери за адвокатска защита и съдействие в изпълнителното производство. Възнаграждението обхващало подготовката и подаването на документите за образуване на изпълнителното производство, представянето на изпълнителния лист, договора за правна защита и съдействие, пълномощните и преупълномощаването, комуникацията с кантората на ЧСИ, проследяване на движението на изпълнителното дело и защитата срещу възнаграждението на длъжника срещу разноските.

Неоснователни били доводите на длъжника, че банковите му сметки били публични и че поради това не било необходимо извършване на изпълнителни действия или справки.

Неоснователно било и възражението срещу начислените такси. По отношение на намаляването на таксите по т. 26 от ТТРЗЧСИ искането било производство от намаляването на адвокатското възнаграждение, поради което не било налице основание за намаляването им поради неоснователност на възражението срещу адвокатското възнаграждение. Искането към съда е да остави без уважение частната жалба.

В мотивите си съдебният изпълнител е посочил, че жалбата е допустима, но неоснователна. Сочи, че длъжникът имал възможност да заплати задължението при влизане в сила на решението и преди образуване на изпълнителното дело, но не го бил сторил.

Адвокатското възнаграждение било съобразено с размерите, посочени в чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредбата. Длъжникът не бил заплатил доброволно и в срок задължението по изпълнителното дело. Вземането било събрано принудително чрез налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, открити в „Уникредит Булбанк“ АД. Искането към съда е да отхвърли подадената жалба като неоснователна и недоказана.

Изпълнително дело № 20269210400882 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 от КЧСИ е образувано въз основа на молба от М.Д.С., подадена чрез адв. Т.Ч., с предмет принудително събиране на присъдените му суми, дължими от „Изи финанс“ ЕООД, за които бил издаден изпълнителен лист от 08.04.2026г. по гр. дело № 58994/2022г. по описа на СРС, 25-ти състав.

Видно от приложения изпълнителен лист в полза на молителя са присъдени суми в общ размер от 938,15 евро.

В молбата е поискано да бъде образувано изпълнително дело, да бъдат присъдени разноски в размер на 200 евро, да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, както и да бъдат предприети действия за обезпечаване и събиране на вземането.

На основание чл. 18 ЗЧСИ е възложено на съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да извърши необходимите справки, да набави необходимите 2 документи и сведения и да определи най-ефективния начин за принудително събиране на вземането. Направено е искане да бъдат извършени справки за седалище и адрес на управление на длъжника, за банкови сметки, за МПС, за недвижими имоти, както и участия в търговски дружества и други имуществени права, както и да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника.

Към молбата е приложен договор № 161646 за правна защита и съдействие от 02.04.2026г., сключен между М.Д.С. и адв. Г.Д. с предмет образуване, процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело. Посочено е, че е договорено възнаграждение в размер на 200 евро, платено в брой.

С постановление от 03.06.2026г. съдебният изпълнител е образувал изпълнително производство срещу длъжника „Изи финанс“ ЕООД, както и е разпоредил да се изпрати съобщение за образувано изпълнително дело на страната и да се уведоми НАП на основание чл. 458 ГПК за започнатото изпълнение срещу длъжника. В постановлението е посочено, че са начислени следните такси: по т. 1- образуване на изпълнително дело- 12,28 евро; по т. 3извършване на справка- 3,07 евро и по т. 5- връчване на покана- 12,28 евро.

На 03.06.2026г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до „Изи финанс“ ЕООД за сумата от общо 1468,73 евро, от които главница в размер на сумата от 363,35 евро, ведно със законна лихва в размер на 165,52 евро за периода 26.10.2022г. до 17.06.2026г., сумата от 574,80 евро, присъдени разноски, сумата от 200 евро, разноски по изпълнителното дело, сумата от 165,06 евро такси и разноски по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 17.06.2026г.

Поканата е връчена на длъжника на 04.06.2026г.

На 05.06.2026г. е постъпило възражение от „Изи финанс“ ЕООД по отношение на размера на адвокатското възнаграждение, както и начислените такси.

Постъпило е становище от М.С. относно дължимостта на разноските.

С постановление от 22.07.2026г. съдебният изпълнител е отказал да редуцира присъединените за събиране адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело поради липса на прекомерност, както и е отказал да редуцира таксите по ТТР към ЗЧСИ, в това число и пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

На 28.07.2026г. е изпратено запорно съобщение до „Уникредит Булбанк“ АД.

На 05.08.2026г. е преведена вследствие на наложения запор в полза на съдебния изпълнител сумата от 1511,84 евро- л. 49 от изпълнителното дело.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Жалбата е депозирана от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния двуседмичен срок за това по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

На първо място, следва да бъде посочено, че по процесното изпълнително дело се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в производството в размер на 200 евро като видно от приложения към молбата за образуване на изпълнително дело договор за правна защита и съдействие договореното адвокатско 3 възнаграждение е платено в брой при подписване на договора. Т.е. налице са доказателства, че претендираните разноски са реално сторени.

На следващо място, в конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство взискателят е подал единствено молба за образуване на изпълнителното дело, с която е поискал извършване на изпълнителни действия, както и са възложени на съдебния изпълнител правомощията по чл. 18 ЗЧСИ.

Настоящият съдебен състав приема, че посочването на начин на изпълнение в молбата за образуване на изпълнителното дело, представлява задължителен реквизит на същата – чл. 426, ал. 2 от ГПК, като непосочването на начин на изпълнението представлява нередовност на молбата и е основание за прилагане на последиците по чл. 129 от ГПК.

Следователно за посочването на изпълнителен способ в молбата за образуване на изпълнително дело не се дължи отделно адвокатско възнаграждение от това, дължимо за образуването на изпълнителното дело, ако след изтичане на срока за доброволно изпълнение не е било необходимо да се извършват действия по принудително събиране на дълга.

Действително, взискателят при сключване на договора за правна защита и съдействие не би могъл да знае кога и чрез какъв способ /принудителен или чрез доброволно плащане/ ще бъде удовлетворено вземането, както и дали това ще стане преди или след изтичане на срока за доброволно изпълнение. Уговарянето в този момент на хонорар и за водене на делото с цел удовлетворяване на паричното вземане е на риск на възложителя. Този извод се подкрепя от факта, че не съществува пречка да се уговаря възнаграждение за адвокатска защита и съдействие само за образуване на изпълнително дело и в случай, че не се погаси дългът в срока за доброволно изпълнение, да се уговори допълнително възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие с цел удовлетворяване на паричните вземания.

Поради изложеното взискателят има право на адвокатско възнаграждение, както за образуване на изпълнителното дело, така и за подаване на последващата молба след изтичане на срока за доброволно изпълнение.

От приетия препис от изпълнителното дело се установява, че вследствие на наложения запор /поискан с молбата за образуване на изпълнителното производство/ на 05.08.2026г. е преведена сумата по изпълнителния лист по сметка на съдебния изпълнител, т.е. няма и да бъдат извършвани допълнителни действия с цел удовлетворяване на вземането. С оглед на което няма основание да се присъждат разноски за възнаграждение за представителството във връзка с извършване на изпълнителни действия, каквито не са извършвани, а и с оглед плащането няма да бъдат извършвани. Следва също да бъде посочено, че молбата за образуване на изпълнителното дело е бланкетна.