Решение № 40 от 29.08.2023, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 29.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румен Ат. Стойнов при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Административно наказателно дело № 20231880200009 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 5 8д – чл. 63д и чл. 83 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 416, ал. 6 от Кодекса на труда (КТ). Образувано е по жалба подадена от И. К. Т., като управител на „....” ЕООД, срещу Наказателно постановление № ... от 14.12.2022 г. – издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда С. област” (ДИТ), с което за неизпълнение на задължението по чл. 153, ал. 1 КТ и на основание чл. 414, ал. 1 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

В жалбата управителят на санкционираното юридическо лице поддържа, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно, като иска от съда да го отмени.

Длъжностното лице изпълняващо функциите на административнонаказващ орган – директорът на ДИТ, чрез процесуален представител, оспорва жалбата.

Към делото е приета административната преписка по обжалваното наказателно постановление, приети са писмени доказателства и са разпитани свидетели.

От събраните по делото писмени доказателства, както и гласни доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна :

На 27.10.2022 г. разпитаните по делото свидетели, компетентни длъжностни лица в ДИТ, извършили проверка на място по спазване на трудовото законодателство в обект – Дом за стари хора, стопанисван от 1 дружеството-жалбоподател и находящ се в с. С., общ. С. При проверката е присъствал пълномощник на управителя на „...” ЕООД. Разпоредено е представител на дружеството да се яви на 07.11.2022 г. в сградата на ДИТ в гр. София и да носи документи, подробно описани в призовката. Към административната преписка са приложени : Правилник за вътрешния трудов ред, отчетна форма за явяването/неявяването на работа за месец август 2022 г., декларация попълнена от Х. М., работеща на длъжност „болногледач”, пълномощно, писмено сведение и идентификационна карта. Съставен е протокол за извършената проверка, като са взети предвид и допълнително представените документи. Във връзка с установеното е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) срещу дружеството , за констатираното при проверката, а имено, че „... ” ЕООД, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР КТ, не е изпълнило задължението си по чл. 153, ал. 1 КТ. От събраните доказателства е видно, че лицето Х. М. е почивала на 20.08.2022 г. (събота), а е работила на 21.08.2022 г. (неделя) и 22.08.2022 г. (понеделник), с което работодателят не е осигурил 48 часа непрекъсната седмична почивка, в размер на два последователни дни, от които единият е по начало е в неделя.

Съставеният на 14.11.2022 г. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) съдържа всички реквизити посочени в чл. 42 от ЗАНН и при спазване на останалите изисквания на закона – чл. 40 и чл. 41 ЗАНН.

Актът е подписан от актосъставителя и от един свидетел, присъствал при установяване на нарушението, както и от пълномощника на управителя на дружеството-жалбоподател. Последният се е запознал със съдържанието му и е получила препис от него. Бил е уведомен за правото си в 7-дневен срок да направи допълнителни възражения и обяснения, което е удостоверено с подписа му под акта, като е получил и препис от него, където подробно е описано правото на възражение. На 18.11.2022 г. лично управителят на „Абендрот” ЕООД е подала писмено възражение срещу акта. В него се твърди, че се касае за техническа грешка допусната при изготвяне на отчетната форма.

Според съда фактическите констатации, отразени в акта, не се опровергават от събраните и относими по делото доказателства.

Свидетелските показания на разпитаните по делото служители на ДИТ изцяло кореспондират със събраните по делото други доказателства и установени факти, поради което съдът ги счита за достоверни. Съгласно чл. 416, ал. 1, изр. 1 КТ : редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. По делото не се представиха убедителни доказателства, които да докажат противното, като същото се отнася и за твърденията в подаденото възражение

Въз основа на съставения АУАН директор ъ т н а ДИТ е издал обжалваното наказателно постановление (НП), с което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 КТ е наложил на дружеството-жалбоподател имуществена санкция в размер на 2000 лева. Сроковете по чл. 34, ал. 1 ЗАНН са спазени. Издаденото наказателно постановление съдържа всички необходими елементи по чл. 57 ЗАНН. Видно от приобщените писмени доказателства, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Последното е редовно връчено на 04.01.2023 г. – според приложеното по делото копие от 2 известие за доставяне, а жалбата е подадена на 14.01.2023 г. В наказателното постановление и в акта не е налице непълнота, която да е съществена и да прави неясна волята на наказващия орган. Управителят на „..” ЕООД е била напълно наясно за какво е санкционирано търговското дружество, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР КТ. Неизпълнението на задължението към държавата е описано достатъчно ясно и конкретно, така, че да не възниква съмнение относно неговото съдържание. Всички елементи от състава му са изброени във фактическото описание, поради което правото на защита е гарантирано. Посочени са и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В НП е допусната техническа грешка при посочване на правната норма, по силата на която се налага имуществената санкция. Констатираното несъответствие по никакъв начин не засяга правата на жалбоподателя, тъй като чл. 414 КТ урежда отговорността на работодателя, а конкретното правило за поведение, което той не е спазил, се намира в чл. 153, ал. 1 КТ.

Необсъждането на възражението от наказващия орган е процесуално нарушение, но то не е съществено, тъй като доводите наведени в него са обсъдени от съда, а и в жалбата по която е образувано настоящото съдебно производство липсват твърдения за грешка допусната при изготвяне на отчетната форма.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи :

Подадената жалба е редовна и допустима. Съгласно императивната разпоредба на чл. 153, ал. 1 от Кодекса на труда, при петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. По делото безспорно се установи, че „...” ЕООД не е изпълнило това свое задължение към държавата при осъществяване на дейност та си – относно лицето Х. М., като е осъществен фактическият състав на чл. 83 ЗАНН.

Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, тъй като не се доказа пониска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с предвидената от закона. Неизпълнението засяга важни обществени отношения свързани с гарантиране на правата на работещите по трудово правоотношение.

Относно размера на наложената имуществена санкция – 2000 лева, съдът, с оглед на установеното по делото , счита че той е неправилно индивидуализиран. Към момента на проверката на „.. ” ЕООД не са налагани други имуществени санкции за нарушаване на трудовото законодателство, което е видно от справката приложена към делото. В този смисъл по-адекватна би била имуществена санкция в минимален размер, а именно 1500 лева.

Поради направено изрично искане, дружеството - жалбоподател следва да понесе направените от наказващия орган разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева (чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ).

Редът по

Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е регламентиран в чл. 143, ал. 1 – ал. 4, но в него не е включена хипотеза на изменение на акта, респективно 3 на наказателното постановление. Поради това на основание чл. 144 АПК е приложима нормата на чл. 78, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, като разноските следва да се присъдят съразмерно на изхода от спора. В случая само е намален размерът на наказанието (имуществената санкция), с оглед на което е важно съотношението между наложеното наказание и определения от съда размер. При наложена имуществена санкция от 2000 лв., намалена на 1500 лв. и определено от съда юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., от „...” ЕООД се дължат 75 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 ЗАНН, съдът РЕШИ:

Изменя Наказателно постановление № ... от 14.12.2022 г. , издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда Софийска област”, с което на „...” ЕООД, със седалище в гр. .... ” №..., ЕИК ..., представлявано от управителя И. К. Т., е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, като намалява нейния размер на 1500 лева.

Осъжда „...” ЕООД, със седалище в гр.... № ..., ЕИК ..., представлявано от управителя И. К. Т., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда С. област”, представлявана от директора, адрес : гр. ..” №... сумата от 75 лева – представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, присъдени съразмерно на изхода от делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Районен съд Своге.

Съдия при Районен съд – Своге: _______________________ 4