Определение № 1924 от 10.07.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1924 гр. София, 08.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Вероника Николова

Мадлена Желева като разгледа докладваното от Мадлена Желева Касационно търговско дело № 20238002901063 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Контракс“ АД, гр. София срещу решение № 153 от 8.03.2023 г. по в. т. д. № 1082/2022 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 1133 от 13.10.2022 г. по т. д. № 2025/2021 г. на Софийски градски съд касаторът е осъден да заплати на „ЛН Сълюшънс“ ООД, гр. София на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сумата от 29 524, 20 лв. - платено на отпаднало основание възнаграждение по развален договор от 01.06.2020 г. и анекс от 24.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.10.2020 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 598,68 лв. - обезщетение за забавено изпълнение на главния дълг за периода 02.08.2021 г. - 13.10.2021 г., на основание чл. 92 ЗЗД сумата от 59 лв. неустойка по чл. 16, ал. 1 от договора, дължима при развалянето му, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1, 20 лв. - обезщетение за забавено изпълнение на главницата за неустойка за периода 02.08.2021 г. - 13.10.2021 г. и е отхвърлен предявеният от касатора „Контракс“ АД срещу „ЛН Сълюшънс“ ООД насрещен иск по чл. 79 ЗЗД за заплащане на сумата от 21 325, 80 лв. - цена по договор от 01.06.2020 г. и анекс от 24.06.2020 г. С 1 влязлото в сила като необжалвано в посочената част решение на СГС насрещният иск, предявен от „Контракс“ АД срещу „ЛН Сълюшънс“ ООД, е отхвърлен за разликата над 21 325, 80 лв. до 29 524, 20 лв.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът излага доводи, че въззивният съд е приложил неправилно нормата на чл. 20 ЗЗД, като е приел, че клаузите на процесния договор изключват самостоятелността на частите от договора и интереса на ищеца от изпълнението на отделни негови части, че по отношение на договора намират приложение разпоредбите на чл.

258 и сл. ЗЗД. Касационният жалбоподател твърди, че съдът неправилно е счел за преклудирани поддържаните в отговора на въззивната жалба негови твърдения, че е изпълнил точно задълженията си по инсталиране на процесния софтуер, както и че е обучил служителите на ищеца за работа с него. Мотивира необоснованост на изводите на въззивния съд за пълно неизпълнение на договорните му задължения, обуславящи правото на ищеца да развали договора. Моли обжалваното решение да бъде отменено.

Касаторът твърди, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните въпроси: „1. Следва ли съдът при тълкуване на договора да издири действителната обща воля на страните, като приложи всички принципи за тълкуване съгласно чл. 20 ЗЗД?; 2. Правото на поръчващия в случай на недостатъци на вещта по чл. 265, ал. 2 ЗЗД, аналогично на правото на купувача по чл. 195 ЗЗД, погасява ли се с изтичането на сроковете по чл. 265, ал. 3 ЗЗД?; 3. Ползва ли се решение по частично уважен насрещен иск със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното право спрямо заявения с основния иск пълен размер на вземането, произтичащо от същото право?; 4. Следва ли въззивният съд при постановяване на решението да обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и да мотивира защо не кредитира показанията на част от свидетелите? Следва ли въззивният съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения?“ Касационният жалбоподател поддържа, че поставените въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, като се позовава: по въпроса по т. 1 – на 2 противоречие с решение № 81 от 07.07.2009 г. по т. д. № 761/2008 г., I т. о., решение № 121 от 27.09.2013 г. по т. д. № 621/2012 г., I т. о., решение № 129 от 12.07.2013 г. по т. д. № 558/2012 г., ІІ т. о., решение № 170 от 15.10.2013 г. по т. д. № 595/2012 г., ІІ т. о., решение № 502 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 222/2009 г., ІV г.о. и др.; по въпроса по т. 2 – на противоречие с решение № 586 от 21.06.2007 г. по т. д. № 227/2007 г., решение № 131 от 3.12.2010 г. по т. д. № 890/2009 г., I т. о. и решение № 48 от 29.07.2019 г. по т. д. № 1213/2018 г., I т. о.; по въпроса по т. 3 – на противоречие с ТР № 3 от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 53 от 14.05.2021 г. по т. д. № 2859/2019 г., ІІ т. о.; по въпросите по т. 4 – на противоречие с решение № 194 от 02.07.2012 г. по гр.д. № 92/2012 г., ІІ г. о., решение № 28 от 06.03.2019 г. по т. д. № 205/2018 г., II т. о., решение № 212/01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г., II т. о., решение № 202 от 21.12.2013 г. по т. д. № 866/2012 г., I т. о., решение № 17 от 18.02.2021 г. по гр.д. № 2253/2020 г., III г.о. и др. Обосновава очевидната неправилност на въззивния акт с препращане към доводите в касационната жалба за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивния акт.

Ответникът по касация „ЛН Сълюшънс“ ООД е подал отговор на касационната жалба, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, Софийски апелативен съд е приел, че на 01.06.2020 г. страните по делото са сключили договор, изменен с анекс от 24.06.2020г., по силата на който са се съгласили, че ответникът продава на ищеца компютърно оборудване, описано по вид и количество в приложение 1 към договора, като се задължава да достави и монтира оборудването в обектите на купувача съгласно същото приложение, както и срочно право на ползване на компютърна програма с търговско наименование Avaya UNCNCC, с функционалности и модули, описани в приложение 3, като се задължава да достави и инсталира софтуера в обектите на купувача 3 съгласно същото приложение и да извърши дистанционно тестване и проверка на софтуера във всички останали обекти на купувача. Установил е, че с договора е постигнато и съгласие ответникът да изпълни услуги по първоначално свързване на оборудването със софтуера, инсталиране, настройка и тестване на функционирането на оборудването и софтуера; провеждане на начално обучение относно ползването на оборудването и софтуера; поддръжка и обслужване на оборудването и софтуера в гаранционния срок. Съдът е констатирал, че общата договорена цена е в размер на 59 048, 40 лв. с вкл. ДДС.

Като е съобразил, че първоинстанционното решение е влязло в сила в частта му, с която е отхвърлен предявеният от ответника насрещен иск за заплащане на сумата от 8 198,40 лв. - претендирано възнаграждение по договора, тъй като по делото е недоказано изпълнение от ответника на задълженията му в частта да извърши услуги по първоначално свързване на оборудването със софтуера, инсталиране, настройка и тестване на функционирането на оборудването и софтуера и провеждане на начално обучение относно ползването на оборудването и софтуера, поддръжка и обслужване на оборудването и софтуера в гаранционния срок, и се е позовал на ТР № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, съставът на въззивния съд е счел, че поддържаните с отговора на въззивната жалба възражения на ответника за точно изпълнение на задълженията му по инсталиране на процесния софтуер и обучение на служителите на ищеца, са преклудирани от силата на пресъдено нещо на решението в частта му, с която насрещният иск е отхвърлен.

След тълкуване волята на страните по договора съдът е формирал извод за съгласие на страните да обвържат дължимото по договора изпълнение като едно цяло, неделимо на отделни части с оглед интереса на ищеца и целта на договора - да бъде предаден работещ програмен продукт, който да може да бъде използван от ищеца за договореното предназначение. Констатирал е, че според клаузите на договора изпълнението е на риск на ответника, като последният носи отговорност за функционалните и технически изправности на отделните елементи, както и за правилната инсталация, настройка, тестване и работа на софтуера; инсталирането на софтуера ще се счита за изпълнено, само когато софтуерът е успешно тестван и работи във всички обекти на купувача, описани в приложение 1. Решаващият състав на въззивния съд е заключил, че договорът на страните отговаря на дефиницията на договора за изработка, дадена с нормата на чл. 258 ЗЗД, като от цялостното му съдържание и обемната кореспонденция между страните следва, че ищецът „ЛН Сълюшънс“ ООД е целял и търсел изпълнение на работещ колцентър, комплексна компютърна програма за приемане на поръчки, която да обслужва търговската му дейност, осъществявана под бранда „Доминос“.

В атакувания акт е прието, че между страните по делото липсва спор, че изпълнението на договора е започнало през месец юли 2020 г., когато ответникът е закупил договорения хардуер, за да го продаде и достави на ищеца. При съобразяване на нормата на чл. 260 ЗЗД и доказателствена тежест 4 за ответника, въззивният съд е счел, че първият момент, в който се установява ответникът да е предупредил ищеца, че предоставеното от последния оборудване - хардуер е неподходящо за правилното изпълнение на работата е на 28.10.2020 г. - много след договорения срок за изпълнение на договора 14.08.2020 г. Формирал е извод, че липсата на надлежно изпълнение по договора в срока на същия, а и до 28.10.2020 г. не може да бъде определено като такова по вина на възложителя ищец. В решението е извършена констатация въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза, че машините, които служител на ответника е посочил като покриващи изискванията за изпълнение на договора, са закупени от ищеца и са предоставени на ответника през месец ноември 2020 г., като кореспонденцията на страните установява допълнително изискани от ответника и закупени от ищеца още две машини през месец декември 2020 г., както и продължили проблеми, липса на работеща програма и обсъждане през месец май 2021 г. на необходимостта от закупуване на ново устройство сторидж, за да бъдат осигурени исканите функционалности на програмата.

В решението е направен извод, че липсата на престирано точно изпълнение на договора се установява от заключението по приетата по делото СТЕ, съобразно което закупените от ищеца по искане на ответника сървъри са съвместими със системата на софтуерния продукт и системата би могла да е функционираща, но само временно, защото предложената от ответника конфигурация не е правилната. При съвкупна преценка на възприетите от съда заключения на техническата експертиза и на останалите събрани по делото доказателства, съдът е направил извод, че ответникът „Контракс“ АД не е изпълнил процесния договор в уговорения срок до 14.08.2020 г., а и до датата на устните състезания, като не е инсталирал и конфигурирал на сървърите на ищеца „ЛН Сълюшънс“ ООД функционираща и работеща програма „Авая“, която да може да бъде използвана за договореното предназначение като обслужващ дейността на ищеца колцентър. Намерил е за напълно недоказани възраженията на ответника, че неизпълнението на договора се дължи на забава на кредитора- неоказване от последния на дължимото и изискуемо съобразно договора съдействие за надлежното му изпълнение.