Решение № 5762 от 30.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5762 гр. Пловдив, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20255330108707 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация по 410 ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ).

Ищецът „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, ЕИК: 121718407, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Георги Бенковски” № 3, представлявано от ******* ****** К.Х.Ч. и Б.А.В., чрез пълномощник адв. С. М., е предявил против Община Родопи, БУЛСТАТ: 000472200, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Софроний Врачански” № 1А, представлявана от *** П.М., иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 889, 52 лева- главница, представляваща изплатено обезщетение въз основа на застраховка „Каско+” за причинени щети на лек автомобил „Дачия Докер”, рег. № **********, управляван от А. В. М., ЕГН: **********, в резултат на настъпило ПТП на 29.07.2020 г. в *****************************, при движение по ул. „**********“ и маневра за ляв завой, поради преминаване на автомобила през отводнителна шахта, която се изместила и автомобилът пропаднал, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба- 13.05.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба е посочено, че на 29.07.2020 г. в *****************************, при движение по ул. „**********“ и маневра за ляв завой, управляваният от водача А. В.

М., ЕГН: **********, лек автомобил „Дачия Докер”, рег. № **********, при движението си преминал през отводнителна шахта, която се изместила и автомобилът пропаднал, в резултат на автомобила били причинени увреждания. Пострадалият лек автомобил имал валидна застраховка „Каско+”, сключен по полица № ****** *****/ 17.10.2019 г., със срок на 1 действие 23.10.2019 г.- 22.10.2020 г. Водачът след ПТП- то веднага позвънил на 112, за да уведомил за проблема с шахтата, като му било обещано да се изпрати екип, за да се обезопаси. Водачът отправил уведомление за щета до застрахователя, като последният образувал преписка по щета № ****** *****. Повредите били констатирани с извършени два описа на уврежданията от представители на застрахователя, като повредените части и детайли били следните: облицовка предна броня, фар за мъгла- преден ляв, кора под предна броня, спойлер предна броня, конзола ляв халоген, конзола десен халоген. В извършената калкулация по щета разходите за ремонта били определени на стойност от 889, 52 лева, като по щетата бил съставен и ликвидационен акт. След ремонта автомобилът бил върнат с приемо- предавателен протокол от 17.08.2020 г. С платежно нареждане от 24.08.2020 г. ищецът заплатил на „Ауто Ташев“ ЕООД, ЕИК: 115014996, сумата в размер на 889, 52 лева.

С плащане на застрахователното правоотношение застрахователят встъпил в правата на застрахования до размер на платеното и обичайните разноски, в която връзка за ищеца се обосновава правен интерес от завеждане на настоящото дело. Моли за осъждането на ответника за заплати съответната сума. Претендира и разноските в процеса. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Твърди се, че не било конкретизирано мястото на ПТП- то, като в случая не следвало да се ангажира отговорността на ответника. Не била изяснена фактическата обстановка, липсвала причинно- следствена връзка между поведението на ответника и настъпилите вреди, не бил доказан механизмът на ПТП.

Претенцията не била доказана и по размер, като обезщетението следвало да бъде в размер на реално претърпените вреди (действителната им пазарна стойност), а при частична увредаза възстановителната им стойност. Прави се възражение и за съпричиняване в следствие на поведението на водача, който не бил съобразил атмосферните и пътни условия и се движел с несъобразена скорост, като имал възможност и да предотврати настъпването на вредите. В този смисъл моли за отхвърляне на претенцията, или евентуално- за намаляване на размера й. Също претендира разноски. В с.з. пълномощникът на страната поддържа отговора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Като писмени доказателства по делото са приети застрахователна полица на автомобила № ****** *****/ 17.10.2019 г. „Каско“, с валидност 23.10.2019 г.- 22.10.2020 г., декларация по щета от водача, две опис- заключения по щета, възлагателно писмо, калкулации по щета и по претенция, фактура от сервиза, ликвидационен акт, преводно нареждане за платена от застрахователя на сервиза сума за ремонта, протокол а предаване на автомобила, копия от контролен талон на МПС- то и свидетелството за управление на водача, снимки на увредените части.

Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на водача на увредения автомобил (протокол от с.з. от 03.11.2025 г.). Св. А. В. М., посочва, че при служебно пътуване в ********** автомобилът му попаднал в шахта на пътя, като гумата изместила решетката и 2 пропаднала. Шахтата била правоъгълна, намирала се по средата на платното, с дължина около два метра. Времето било хубаво, нямало дъжд, имало видимост, но нямало никаква сигнализация, че решетката е разместена, като после тя стърчала на една страна.

Сигнализирал на тел. 112, след това на застрахователя. Сам извадил колата, която можела да се движи на собствен ход. После била предадена на сервиз за ремонт.

По делото е изслушано заключение на автотехническа експертиза, която описва механизма на ПТП- преминаване на МПС през решетка на шахта, която се изместила и предното ляво колело пропаднало вътре. От удара били причинени увреждания, а при изваждането на автомобила и допълнителни такива, които били неизбежни и обичайни.

Описани са конкретните увредени части, като е посочено, че от техническа гледна точка тези вреди могат да настъпят при подобен удар, дори и при ниска скорост около 20 км./ч.

Стойността на вредите е определена на сумата от 1 473, 62 лева, включваща нови части, консумативи и труд, като това е и сумата за ремонта. В устния си доклад вещото лице развива тезата, че допълнително причинените при изваждане на автомобила от шахтата вреди са били неизбежни в дадената ситуация, като в случая нямало нещо причинено в повече от обикновеното.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

На първо място, по делото няма спор по обстоятелството, че е налице съществуването на валидно застрахователно правоотношение между собственика на увредения автомобил и ищеца. В тази връзка е представена застрахователната полица, която е действала към момента на инцидента и е покривала съответния риск за причинени имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП. Застраховката е валидна, а оттук се установява и първата необходима предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение.

На второ място, действително в случая не е бил съставен протокол за ПТП и мястото не е било посетено от дежурен екип на КАТ, като от разпитания свидетел се установи, че той е сигнализирал за инцидента единствено застрахователя си, а не и контролните държавни органи на МВР, като е без значение причината, поради която го е направил.

Липсата на удостоверяване на събитието с официален документ обаче, издаден от компетентен орган на власт, не води до недоказаност на ПТП- то, защото не за всяко такова се изисква съставяне на нарочен протокол. Изрично в чл. 6 т. 4 от Наредба № Iз- 41/ 12.01.2009 г. е предвидено, че органите на КАТ „Пътна полиция“ не посещават мястото на ПТП и не съставят документ за него, когато щетите по повредения автомобил не са причинени от друго МПС. Доколкото и в конкретния случай повредата е настъпила от преминаване през решетка на шахта, разположена на пътното платно, а не от сблъсък на няколко автомобила, то тук дори липсва законово основание да се съставя специален протокол за инцидента. Отделно от това, дори и такъв да имаше, той принципно няма обвързваща доказателствена сила относно самия механизъм на ПТП- то, описано в него и това е така, защото произшествието не е било извършено в присъствието на съставителя на 3 акта, който няма и вменена удостоверителна функция по ЗМВР досежно обстоятелства, при които е настъпило произшествието. В този смисъл доказването на събитието следва да се извърши в процеса с всички допустими средства- гласни, писмени, експертиза, които са събрани и еднопосочни в насока причината и начина на настъпване на вредите.

Първо- вещото лице по САТЕ изрично посочва, че повредите по предната долна част на автомобила са настъпили в резултат на директен контакт с рамката на шахтата и при пропадане на редното колело вътре и последващото му изваждане оттам, като допълнителните щети са били неизбежни, но не и извънредни, а обичайни. Второ- самият водач в разпита си, ясно описва мястото, пътната обстановка, движението на МПС- то и настъпилата повреда, като писмено декларира именно този механизъм пред застрахователяналичие на капак на отводнителна шахта в платното му за движение, през който е преминал.

Няма основание да не се кредитират свидетелските показания, защото те са логични, последователни и съвпадат с останалия доказателствен материал, като в случая не може да се приеме, че свидетелят е заинтересован, защото изходът от делото е без всякакво значение за него. Той не е страна в процеса, за да го обвърже решението, а отделно от това собственикът на увредения автомобил вече си е получил паричното обезщетение за щетите, за да има интерес задължително да бъде осъден ответникът, защото тук няма хипотеза, при която този собственик ще дължи връщане на преведената му като обезщетение сума от застрахователя при евентуално отхвърляне на регресната претенция.

Следва да се отбележи още, че направеното оспорване от ответника за различен механизъм остана недоказан от страната, която е навела подобни твърдения, защото в тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, на които основава иска си и събраните доказателства са точно в тази насока, като неподкрепените твърдения на ответника водят до тяхната неоснователност, доколкото по делото страната не ангажира никакви доказателства.

Така улицата, в която е станало ПТП- то, с конкретно посочени точни координати, се намира в рамките на общината и не е част от републиканската пътна мрежа, а представлява местен път по смисъла чл. 3 ал. 3 от ЗП и като такъв е публична собственост на община Родопи (чл. 8 ал. 3 от ЗП). Ремонтът и поддръжката на общинските пътища се осъществяват от общините (чл. 31 ал. 1 от ЗП), като лицата, които ги стопанисват, трябва да ги поддържат в изправно съС.ие, да сигнализират за препятствията по тях и да ги отстраняват във възможно най- кратък срок (чл. 167 ал. 1 от ЗДв.П). Установената разместена решетка на шахта върху пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1 т. 19 от ППЗДв.П, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност на движението. Същата се намира в обхвата на път, който е общинска собственост и тук не става въпрос за подземно съоръжение като част от канализационната система на селото, а за разместена решетка на шахтата над повърхността на пътя, който е предизвикал удара.

Доколкото не се установява от разпитания свидетел шахтата като част от пътната настилка да е била обезопА.а с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си (аргумент от чл. 52 ал. 1 от ППЗДв.П), а и не се доказа да е имало каквато и да е друга указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил вменено 4 му по закон задължение, от което е настъпила вредата. Именно оттук се налага изводът, че за поддръжката и ремонта на пътя е отговорен собственикът му- в случая ответната община.

Налице е бездействие на нейните служители, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което правилно е ангажирана отговорността на ответника. От друга страна, в ЗДв.П не съществува разпоредба, която да задължава водачът да избягва необезопА.и препятствия по пътното платно, нито пък е нормативно установено, че, ако по някаква причина не го стори, сам ще носи отговорност за нанесените повреди по управлявания от него автомобил.