Решение № 1019 от 20.07.2026, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 250/2026
- Вид
- Решение № 1019
- Подписан
- 20.07.2026
- Състав
- Тоско Ангелов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2в · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 346, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 161 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1019 гр. Пловдив, 20.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Тоско Ангелов при участието на секретаря Розалия Тодорова като разгледа докладваното от Тоско Ангелов Гражданско дело № 20265300100250 по описа за 2026 година
Производството е образувано по искове с правна квалификация чл. 2в ЗОДОВ, предявени от В. И., М. С. и „Меги-2“ЕООД срещу Прокуратура на Република България.
Ищците твърдя, че физическите лица са съпрузи, като М. С. била ******* r ******* ********** на капитала на дружеството. На 30.09.2025 г. ищецът бил събуден от телефонно обаждане от полицай, който настоявал да отвори вратата на дома си в гр.
********************** След като го направил констатирал присъствието на двама униформени полицай и полицейски автомобил с обозначителни знаци. Било му съобщено, че ще бъде извършено претърсване на адреса, като от проведени разговори станало ясно, че на служителите им е известно, че синът на ищците С. И. не живее на адреса и не се намира там в момента. Впоследствие пристигнали още 3 полицейски автомобила, два от които с означения и след намирането на поемни лица, започнало претърсването, което било разрешено с определение на съда във връзка с досъдебно производство образувано за отнемане на мотоциклет за ползване. За ищците възникнали съмнения, че с действията се цели нещо извън кръга на разследването, защото синът им не живеел в имота, а претърсването било поискано не само за вещи свързани с разследването, но и за такива забранени от закона, без да се конкретизира тяхното естество. След това получили информация, че и пред други техни имоти, на улица „********** № * и № ** има полицейско присъствие, като техният син С. И. и работещите в дружеството не били допускани до работа. Влезлите в имота на ищците над 10 полицай се разпръснали във всички посочи на сградата и дворът, като били 1 проверени кухненските шкафове, тоалетната, избата, подпокривното пространство.
Ищците и поемните лице не били в състояние да следят действията на полицаите в отделните помещения и двора. След приключване на действията на ул. ************ № * всички се преместили на адреса „********** № * и № **. При тяхното претърсване полицаите проникнали самоволно и в други два имота на ищците с идентификатори .925 и .926, за които нямали не били снабдени с разрешение, като действията им не били одобрени впоследствие. Работниците и служителите не били допуснати до работа през първата половина на деня. Създали се пречки за обслужване на клиенти на дружеството, които били принудени да изчакат приключването на процесуалните действия. Същият ден синът на ищците депозирал показания пред разследващия полицай, който го информирал, че действията са поискани от наблюдаващия прокурор, поради наличието на данни, че търсеният мотор бил предлаган на сина им за закупуване. Твърдят, че вследствие на описаните действия са претърпели неимуществени вреди изразяващи се в стрес, тревожност и безпомощност.
Ищецът получил високо кръвно налягане и безсъние, като му били предписани лекарства. Ищцата като ******** била професионално дискредитирана, защото когато домът й се претърсвал хаотично, клиентите губели увереност, че техните тайни били защитени. Неимуществените вреди за дружеството се изразявали в засягане на репутацията, като в малката общност на гр. ***** процесуалните действия били възприемани като публично заклеймяване и „присъда“, което неизбежно и необратимо уронвало доверието на съгражданите и клиентите. Извършеното претърсване довело до необходимост от предоставяне на ежедневни обяснения пред клиентите какво точно се е случило и какви били причините за акцията. Намират, че за нанесените вреди отговорност носи ответникът, като бил нарушен принципът на пропорционалност на ПЕС и разпоредбите на ХОПЕС.
С оглед изложеното се иска присъждането на обезщетение в размер по 13 000.00 евро за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 30.09.2025 г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който се оспорват исковете по основание и размер. Твърди, че от приложените доказателства се установява, че действията са приключили в рамките на няколко минути, което не разкривало осъществено съществено нарушение на правото на ЕС. Нямало и доказателства за твърдяното претърсване без съдебно разрешение. Ангажираните от ищците доказателства не установявали претърпяването на вреди пряк резултат от действията на прокуратурата. В допълнителен отговор оспорва началния момент, от който би се дължала законната лихва.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните 2 фактически и правни изводи:
На първо място следва да се посочи, че на съда е служебно известно, че към настоящия момент е образувано тълк.д. № 1/2023 г. на ВКС и ВАС по въпроса „Допуска ли обективното ни материално право присъждане обезщетение за неимуществени вреди в полза на юридическите лица“.
По посоченото тълкувателно дело на ВКС и ВАС не е налице произнасяне с тълкувателно постановление, като към настоящия момент е налице противоречива съдебна практика по отношение на посочения въпрос.
В по-новата практика (Решение № 274/18.03.2019 г. по гр.д. № 5120/2017 г., на ВКС, ІV г.о., Решение № 206/26.03.2019 г. по гр.д. № 4762/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 29/10.03.2020 г. по гр.д. № 1690/2019 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 35/12.08.2022 г. по гр.д. № 3901/2018 г. на ВКС, ІV г.о., както и постановеното по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК - Определение № 400/26.11.2013 г. по ч.гр.д. № 6155/2013 г. на ВКС, ІІ г.о. се приема, че юридическите лица търпят морални вреди и могат да претендират, съответно да им бъдат присъждани, обезщетения за същите. Несъмнено това касае всички юридически лица без оглед на техния вид- търговци, юридически лица с нестопанска цел, религиозни институции и т.н., както и без оглед на това дали имат членове или не.
Ето защо предявената в тази насока претенция следва да бъде разгледана.
От приложеното по делото досъдебно производство се установява, че е било образувано във връзка с престъпление по чл. 346, ал. 1 НК относно мотоциклет „Хускварна“. След извършване на първоначалните действия по разследването, подозренията са насочени към С.Т.. От приложената към частните наказателни дела докладна записка се установява, че е постъпила информация от оперативен източник за това, че Т. е предлагал за продажба мотоциклет „Хускварна“ на третото лице С. В.
И., син на ищците. Въз основа на тези данни са поискани 4 разрешения за извършване на претърсване и изземване на два адреса ползвани от С.Т. и два адреса ползвани от С.
И.. По образуваните частни наказателни дела съдът е дал разрешения за претърсване и изземване от 29.09.2025 г. На 30.09.2025 г. са извършени действията по разследването, като първоначално е посетен адресът на ул. ************ № *, в който живеят ищците физически лица. Съгласно приложенията протокол действията са започнали в 8:25 часа и да приключили в 8:37 часа, като не са открити и иззети вещи от значение за разследването. След това органите на реда извършват претърсване на адрес ул.
„*************** № * и №**, където отново не са намерени вещи и предмети от значение за разследването. Съгласно приложения протокол действията по разследването приключват в 9:20 часа. От постъпилата от РУ- Карлово информация се установява, че при извършването на процесуалните действия са взели участие поне 9 служители на реда, като са използвани поне 3 автомобила. На същия ден са извършени 3 претърсвания и изземвания и на два адреса ползвани от третото лице С.Т.. След това производството по образуваното досъдебно производство е спряно поради неоткриване на извършителя.
От приложеното по делото копие на адвокатска карта се установява, че ищцата М. И. е вписана като ********.
Събраните по делото гласни доказателствени средства се отнасят само до действията на адрес ул. „*************** № * и №**, ползван за извършване на стопанската дейност на дружеството ищец. От изложените от С. И. и К. С. данни се доказва, че е било указано пълно съдействие на разследващите органи във връзка с изпълнението на задълженията им, като са били проверени всички моторни превозни средства заварени в базата на дружеството. Наред с това, разследващите органи са извършили претърсване и в имоти записани на други административни адреси- ул.
„******* ******“ и ул. „*** *******“, които били функционално свързани с този на ул. „*************** № * и №**, като достъпът до тях се е осъществявал единствено от него.
От свидетелските показания се установяват и преживени от ищците неприятни емоции във връзка с извършените действия по разследването.
Ищците основават претенциите си на достатъчно съществено нарушение на правата на европейския съюз и по- конкретно на нарушаване на принципа на пропорционалност. Съгласно разясненията дадени в Решение № 150 от 13.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1957/2024 г., IV г. о. правото на Европейския съюз може да бъде нарушено не само, когато е приложена национална правна уредба, съдържаща правило, което не е съобразено с правото на Европейския съюз, но също и когато правото на Европейския съюз не е приложено или е приложено неточно, като приложимата правна норма е тълкувана неправилно (напр. неавтономно), но също и когато тя не е приложена, независимо от това дали същата е уредена изрично, или може да бъде изведена от националната правна уредба, т. е. обективно да съществува в друг вид в националното право. Що се отнася до принципа на пропорционалност, като един от общите принципи на правото на Европейския съюз, наред с принципите за забрана за дискриминация, за защита на оправданите правни очаквания, на добра администрация, за недопускане на неоснователно обогатяване и др., има за цел предоставянето на права на частноправни субекти и съответно директен ефект, т. е. съставлява критерий за оценка на правомерността на поведението, както на органите на общността, така и на държавите членки, което задължава съда да прецени дали предприетите от държавния орган ограничителни мерки са в състояние да обезпечат постигането на преследваната с тях легитимна цел, но без да надхвърлят необходимото за нейното постигане. В този смисъл е и Решение № 16/02.03.2021 г. по гр. д. № 1914/2020 г. на ІV гр. отд.
4
Преценката за това дали е налице достатъчно съществено нарушение следва да се направи при изследване на двата защитими интереса- този на обществото и този на отделната личност. Както е разяснено в Решение № 16 от 2.03.2021 г. на ВКС по гр. д.
№ 1914/2020 г., IV г. о. интересът на обществото е да бъде разкрито престъплението и наказан деецът, а този на частните лица– да бъдат зачитани техните права при осъществяването на процесуалните действия, които ги засягат. Колкото по-високо в йерархията на ценностите стои засегнатото частното право и колкото по-силно и попродължително е наложеното ограничение върху него, толкова по-голяма трябва да е била очакваната ефикасност на наложената мярка и нуждата от защита на интереса от борбата срещу престъпността и по-специално толкова по-тежки следва да били разследваното престъпление, очакваната наказателна санкция и силата на уликите за вина. Разбира се, една е мярката за пропорционалност, когато процесуална принуда се осъществява по отношение на заподозрения и друга, когато принуда (напр. претърсване и изземване) се осъществява по отношение на трети незаподозрени лица.
Що се отнася до преценката на очакваната ефикасност на наложената мярка, неприемливо следва да се счита прилагането на дадена разследваща мярка, когато е невъзможно да се предвиди убедително нейната ефикасност, т. е., в случаите, когато вероятността за нейния успех не се базира логично върху конкретни емпирични данни, а когато мярката засяга трети незаподозрени лица – без разграничаване на подозренията.
Извършваните от разследващите органи действия е необходимо да бъдат съобразени с уредените в правото на Европейския съюз основни права ползващи се със закрила, вкл. по чл. 7, чл. 16, чл. 17 и чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, относно личният живот и неприкосновеност на дома, собствеността и свободата на стопанска инициатива вкл. относно професионална тайна.
Разпечатката съдържа 31 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1b12f9d8-71cc-4fc9-a415-25c381bba93a