Решение № 371 от 12.07.2023, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 371 гр. Силистра, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря И. М. И. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20223420101743 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът „Банка ДСК” ЕАД твърди, че на 25.09.2018 г. страните сключили договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, по силата на който банката предоставила на клиента си кредитна карта с лимит от 1000 лв. срещу задължението му да заплаща лихва върху усвоената част от кредита в уговорен между страните размер. Кредитополучателят се задължил да заплаща ежемесечно в уговорените срокове минимална сума за револвиране, но той преустановил обслужването на задълженията си, като не заплатил вноските си за месеците от м. декември 2018 г. до м. април 2019 г., поради което кредиторът пристъпил към обявяване предсрочна изискуемост на кредита чрез изпращане на уведомление, връчено от ЧСИ по реда на чл. 47 ГПК. Поради изложените причини ищецът моли съда да признае за установено, че ответницата му дължи главница по договора за издаване и обслужване на кредитна карта в размер на 446,14 лв., възнаградителна лихва за периода от 20.11.2018 г. до 09.01.2020 г. в размер на 89,25 лв., законна лихва за периода от 10.01.2020 г. до 14.01.2020 г. в размер на 0,48 лв., такса за нереволвиране за месеците от м. декември 2018 г. до м. април 2019 г. в размер на 75 лв., годишна такса за основна карта за 2018 г. в размер на 24,04 лв., както и законна лихва върху главницата от 14.01.2020 г. до окончателното плащане, за които суми се е снабдил със заповед за изпълнение по гр.д. № 41 по описа на СРС за 2020 г. Претендира направените по делото разноски.

Ответницата Н. Р. Р. чрез назначения си по делото особен представител възразява, че по делото не става ясно на какво основание се претендира възнаградителна лихва – въз 1 основа на договора или ОУ към него, нито как е формирана тя. Счита, че основателността на исковете зависи от заключението по поисканата от ищеца ССЕ и възразява срещу искането на заплащане на такси, като счита, че годишната такса е начислена в нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, а таксата за нереволвиране – в нарушение на чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като фактически представлява неустойка за забава.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл.

9 ЗПК, чл. 92, ал.1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК.

Въз основа на постъпило на 16.01.2020 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение СРС е издал такава заповед под № 133 от 16.01.2020 г. по ч.гр.д. № 41 по описа за 2020 г., чрез която е разпоредил заплащането на сумите, чиято дължимост следва да се признае в настоящото производство, по начина, по който тези суми са посочени в исковата молба. Нейното влизане в сила е препятствано от невъзможността за реалното връчване на длъжника, в резултат на което в срока по чл. 415 ГПК заявителят е инициирал настоящото исково производство.

От представен по делото договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 25.09.2018 г. е видно, че банката поела спрямо своя клиент задължението за издаване на кредитна карта DSK-Wizz Air, като също така се задължила да му предостави револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, достъпът до който се осигурява чрез кредитната карта, в размер на 1000 лв., който потребителят следвало да ползва срещу заплащане на възнаградителна лихва в размер (към момента на сключване на договора на 17,95 %), формиран от референтен лихвен процент (който е променлива величина) и фиксирана надбавка. Според чл. 26, ал. 1 от ОУ към договора клиентът се задължавал ежемесечно в рамките но определен срок след падежната дата (гратисен период) да заплаща минимална сума за револвиране, а съгласно чл. 32, ал. 1 в случай че 4 поредни месеца, считано от месечната падежна дата, клиентът не револвира кредита си или револвира със суми по – малки от минималните суми за револвиране за съответния период, правото на ползване на кредита се спира, и може да бъде възстановено (ал. 2) при внасяне на дължимата минимална сума за револвиране през следващия пети гратисен период. Според чл. 33 от ОУ към договора при непогасяване на задължението в този период ползването на кредитния лимит се прекратява и вземането на банката за целия кредитен лимит става изискуемо.

Ищецът твърди, че насрещната страна е допуснала неплащане на вноските си за месеците от м. декември 2018 г. до м. април 2019 г., каквото неизпълнение съдът приема, че е налице, при положение, че ответницата не е изразила твърдения или ангажирала доказателства за установяване редовното обслужване на задълженията си през така посочения период. Горното се явява обективна предпоставка за обявяване предсрочната изискуемост на целия кредит, което кредиторът сторил чрез изпращане на уведомление до длъжника, връчено от ЧСИ на 22.11.2019 г. чрез залепване на уведомление (уведомлението 2 било залепено на 08.11.2019 г. на входната врата на апартамента, на който е регистриран неговия постоянен и настоящ адрес). При тази ситуация съдът приема, че ответницата дължи на съконтрахента си незаплатената до момента главница по договора за издаване и обслужване на кредитна карта в размер на 446,14 лв., както и възнаградителна лихва за ползването му, която обаче следва да се начисли а периода от 20.11.2018 г. до обявяване на предсрочната изискуемост на задълженията съгласно т. 2 от ТР № 3/2017 от 27.03.2019 г. по т.д. № 3/2017 г. на ВКС, ОСГТК, т.е. до 22.11.2019 г., а не до по – късната посочена от ищеца дата 09.01.2020 г., тъй като според посоченото тълкувателно решение след настъпване на предсрочната изискуемост на кредита договорна лихва не се дължи. Поради тези причини и на основание чл. 162 ГПК предявената на това основание претенция следва да се редуцира до сумата от 75 лв.

Като такса в тарифата на банката, приложима в отношенията между страните по силата на чл. 8 от договора за кредит, фигурира такава за невнесена минимална сума в размер на 15 лв., като от този документ не става ясно за каква точно услуга тази такса се дължи. Затова, изхождайки от наименованието на таксата, съдът приема тя представлява санкционно задължение за непогасяване в срок на минималните суми за револвиране, т.е. неустойка за забава, каквато обаче не би могла да се дължи с оглед разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗПК, който гласи, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Клауза, съдържаща по – висок размер на обезщетението за забава, следва да се приеме за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, поради което такава се явява и уговорката за заплащане на такса за нереволвиране в размер на 15 лв.

Отделно от това тарифата на банката предвижда и заплащане на годишна такса за основна карта, без да съдържа описание на услугите, за които тя се дължи, като в тази ситуация съдът споделя мнението на особения представителна ответницата, че същността на таксата е такава за управление на кредита, чието начисляване също е забранено от чл.

10а, ал. 2 ЗПК. Клауза, която нарушава тази забрана, се явява нищожна на посоченото по – горе основание, поради което не следва да се прилага в отношенията между страните, които са я възприели.

Поради изложените причини предявените искове се явяват основателни по отношение на вземането на ищеца за главница, възнаградителна лихва до размера от 75 лв. за периода 20.11.2018 г. до 22.11.2019 г., както и за обезщетение за забава за периода от 10.01.2020 г. до 14.01.2020 г. в размер на 0,48 лв., каквото неминуемо се дължи при допусната забава в изпълнението на парично задължение, дори да липсва изрична уговорка за неговото заплащане (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Искът за установяване вземането на ищеца за възнаградителна лихва за сумата над 75 лв. и за периода от 23.11.2019 г. до 09.01.2020 г., както и за такси за нереволвиране и за основна кредитна карта се явяват неоснователни, поради което следва да се оставят без уважение.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 20,54 лв. за 3 държавна такса, 82,16 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 328,63 лв. за депозит за особен представител, както и разноски по заповедното производство в размер на 20,54 лв. за държавна такса и 41,07 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Поради изложените аргументи и на основание чл. 235 ГПК, Силистренски районен съд РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. Р. Р. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „К. К.“ № ., вх. ., ет. ., ап. ..дължи на “Банка ДСК” ЕАД с ЕИК .........., с адрес на управление: гр. С., ул.

“М.” № .., представлявано от В.М. С. и Д. Н. Н, следните суми по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 41 по описа на РС – Силистра за 2020 г.: главница по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 25.09.2018 г. в размер на 446,14 лв. (четиристотин четиридесет и шест лв. и 14 ст.), възнаградителна лихва за периода 20.11.2018 г. до 22.11.2019 г. в размер на 75 лв.

(седемдесет и пет лв.), обезщетение за забава за периода от 10.01.2020 г. до 14.01.2020 г. в размер на 0,48 лв. (четиридесет и осем ст.), както и законна лихва върху главницата от 14.01.2020 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за признаване вземането на ищеца за възнаградителна лихва за периода 23.11.2019 г. до 09.01.2020 г. за сумата над 75 лв., за такса за нереволвиране за месеците от м. декември 2018 г. до м. април 2019 г. в размер на 75 лв. и годишна такса за основна карта за 2018 г. в размер на 24,04 лв.

ОСЪЖДА Н. Р. Р. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „К. К.“ № ., вх. ., ет. ., ап. ..да заплати на “Банка ДСК” ЕАД с ЕИК .........., с адрес на управление: гр. С., ул. “М.” № .., представлявано от В. М. С. и Д. Н. Н., направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 20,54 лв. (двадесет лв. и 54 ст.) за държавна такса, 82,16 лв. (осемдесет и два лв. и 16 ст.) за юрисконсултско възнаграждение и 328,63 лв.

(триста двадесет и осем лв. и 63 ст.) за депозит за особен представител, както и разноски по заповедното производство (ч.гр.д. № 41 по описа на РС – Силистра за 2020 г.) в размер на 20,54 лв. (двадесет лв. и 54 ст.) за държавна такса и 41,07 лв. (четиридесет и един лв. и 7 ст.) за юрисконсултско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за присъждане на разноски над така посочените суми.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________

4