Определение № 713 от 11.12.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 713 гр. Монтана, 11.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно частно гражданско дело № 20251600500474 по описа за 2025 година

Производството по чл. 274 и сл. във връзка с чл. 410 и сл. ГПК е образувано по частна жалба на А. Д. В. от гр. К., подадена на 15.10.2025г. чрез пълномощник адвокат С. К. против определение № 1291/10.10.2025г. на Районен съд -Лом по ч.гр.д. № 1742/2025г. , с което е обезсилена издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1274/26.08.2025г. срещу Д. АД, регистрирано във ФРГермания, и е прекратено производството по делото.

В жалбата се поддържа неправилност на изводите на съда, че заповедта подлежи на обезсилване поради наличие на отрицателните предпоставки, предвидените в чл. 411,ал. 2,т.4 и т. 5 ГПК. Твърди се, че дружеството длъжник, макар и чуждестранно ЮЛ, осъществява дейност на територията на Р България чрез регистрирано по реда на чл. 24 от Закона за насърчаване инвестициите /ЗНИ/ търговско представителство, сключва договори в РБ чрез това представителство с местни лица, като сделките, които сключва чрез представителството си се осъществяват по реда приложим за местни лица, поради което и същото има място на дейност на територията на страната и не е налице отрицателна предпоставка за издаване исканата заповед. В тази насока в жалбата са изложени подробни съображения. Твърди се също така, че неправилно съдът е приел, че не е налице редовно връчване на длъжника издадената заповед за изпълнение, както и че редовно връчване не можело да се извърши, след като търговското представителство представлява длъжника.

Позовава се и на съдебна практика по аналогични казуси. Иска се отмяна на обжалваното определение като постановено в нарушение на закона.

Насрещната по жалбата страна , Д. АД , чрез пълномощник адвокат П. П. с подаден в срок отговор на частната жалба, поддържа правилност на атакуваното определение с доводи, че дружеството има седалище във ФРГ, където книжа по делото не са му връчвани, а търговското представителство не е ЮЛ и не може да извършва търговска дейност. Целта на регистрацията на представителство по чл. 24 ЗНИ е да се създаде сигурност при осъществяване търговските отношения между правните субекти в страната и в чужбина, както и да се оповестят необходимите обстоятелства относно статута, съществуването и дейността на правните субекти. Ангажиране отговорността на чуждестранно търговско дружество, което няма седалище в България е незаконосъобразно и противоречи на практика на СЕС- решение по дело С-222/2023г. .

Въззивният съд, като провери правилността на обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в частната жалба, становища на страните и въз основа на закона, приема следното:

Частната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество е основателна, макар и на 1 основания различни от поддържаните в нея. Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК не са приложими в производството по частна жалба, като съдът служебно проверява законосъобразността на обжалвания акт, включително и на основания, непосочени от жалбоподателя / ТР по т.д. № 6/2017г. на ОСГТК на ВКС/.

Районен съд Лом е сезиран със заявление от 18.08.2025г. подадено от А. В. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Д. АД ,регистрирано във Федерална Република Германия, със седалище и адрес на управление: Германия, гр. К. с HBR 2168, чрез търговско представителство Д. с код по БУЛСТАТ: ***, гр. С., ул.Л.С. *, С.

Т., сграда *, ет. *, общ. С., обл. С. (столица). Със заявлението е претендирано плащане на 400 евро обезщетение за закъснял полет, опериран от длъжника чрез търговското му представителство в България. Районният съд е издал Заповед № 1274/26.08.2025г. за изпълнение на паричното задължение по чл. 410 ГПК от 26.08.2025 год. Същата е връчена на длъжника чрез търговското представителство в Република България на 03.09.2025 год., видно от електронното отбелязване за връчване по електронното заповедно дело.

На 06.10.2025г. по електронен път е подадено възражение по чл. 414 ГПК от длъжника Д. АД чрез пълномощник адвокат П. П. с твърдения, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед, тъй като седалището му е в гр. К., ФРГ, а регистрираното по чл. 24 ЗНИ търговско представителство в РБ не е ЮЛ и не може да извършва търговска дейност.

С обжалваното определение районният съд е обезсилил издадената заповед за изпълнение, като е приел за безспорно установено, че длъжникът няма регистрирано седалище в РБ, в която хипотеза и с оглед тълкуването, дадено в т. 3 от ТР 3/2014 г. на ОСГТК на ВКС заповедният съд следва служебно да обезсили издадената в нарушение чл.

411,ал.2,т.4 ГПК заповед за изпълнение, тъй като съдът има служебното задължение да осигури движението и приключване на делото /чл.7, ал.1 ГПК/. В противен случай заповедното производство би останало винаги висящо и неприключено поради невъзможността за връчване на заповедта.

Така постановеното определение е незаконосъобразно.

Основание за обезсилване издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжник, който няма седалище в РБ, според посоченото от заповедния съд ТР на ОСГТК на ВКС е факта, че на такъв длъжник заповедта не може да бъде връчена, поради което и заповедта не би влязла в сила и производството би останало висящо.

В случая по делото е установено редовно връчване на длъжника Д. АД на издадената заповед за изпълнение на 03.09.2025г. чрез регистрираното му на основание чл. 24 ЗНИ търговско представителство с наименование Д. на адрес в РБ. Видно от съобщението за връчване същото е получено на адреса на представителството от служител връзки с клиенти К.Д. без възражения.

В указания в заповедта за изпълнение едномесечен срок, изтекъл на 03.10.2025г.,петък, работен ден, възражение по чл. 414 ГПК от страна на длъжника Д. АД не е подадено. Съгласно чл. 60,ал.3 ГПК срокът , който се брои на месеци , изтича на съответното число на последния месец, а началото на срока съгласно чл. 414,ал.2 ГПК е датата на връчване заповедта. По електронното заповедно дело възражение по електронен път е подадено на 06.10.2025г. чрез ССЕВ чрез пълномощник на Д. АД адвокат П. П. и посочен законен представител на дружеството М.Д.. Видно от приложеното към възражението пълномощно Д. АД, регистрирано съгласно законодателството на ФГР с посочени седалище и адрес на управление в Германия чрез търговското си представителство в България , вписано в търговския регистър при БТПП с посочен код Булстат , представлявано от М.Д. е упълномощило адвокат П. П. да представлява Д. АД пред всички съдилища в РБ без ограничения на правата, включително да получава и връчва всякакви покани.

От това пълномощно следва извод, че търговското представителство чрез законния си представител М.Д. има право да представлява длъжника, съответно и връчването на заповедта за изпълнение чрез това представителство е редовно връчване на самия длъжник съгласно чл. 50,ал.3 във връзка с чл. 46,ал.4 ГПК.

При наличие на редовно връчване издадената заповед за изпълнение и липса на подадено в едномесечния срок възражение, то съгласно чл. 416,ал.1 ГПК заповедта за изпълнение е влязла в сила и заповедният съд не е имал правомощие да обезсили същата.

2

Обжалваното определение като неправилно следва да се отмени.

Въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че регистриране на търговско представителство на чуждестранното търговско дружество в РБ по реда на чл. 24 ЗНИ обуславя извод за място на дейност на чуждестранния търговец в РБ, поради което и по аргумент от чл. 411,ал.2,т.5 ГПК няма пречка да се издаде заповед за изпълнение и срещу търговец, който няма седалище в РБ, но има място на дейност в страната. Безспорно е, че чрез регистрираното търговско представителство чуждестранният търговец сключва от свое име сделки с местни лица, за които са приложими разпоредбите относно сделки между местни лица- чл. 24,ал.3 ЗНИ, съответно чуждестранният търговец има място на дейност на България и няма пречка срещу него да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Безспорно е също така с оглед чл. 24,ал.2 ЗНИ, че търговското представителство не е ЮЛ и не може да извършва стопанска дейност, но чрез него регистриралият го търговец извършва такава в отношенията си с местни лица. Именно с оглед извършване от чуждестранния търговец търговска дейност в България е необходима регистрацията на търговско представителство в търговския регистър на БТПП и регистър Булстат.

Цитираното в отговора на частната жалба решение на СЕС по дело С-222/2023 г. е неотносимо към настоящия спор, доколкото се касае до длъжник ФЛ и е тълкувана разпоредбата на чл. 4,ал.1 от Регламент /ЕС/ 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Приложимата в случая разпоредба на посочения Регламент, обосноваваща международна компетентност на българския съд, е чл.7,§ 1,б.“б“ второ тире, според която срещу лице, което има местоживеене в държава членка могат да се предявяват искове в друга държава членка в случая на предоставяне на услуги, мястото в държава членка, където съгласно договора услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени. При превоз по въздух на лица от една държавачленка до друга държава-членка, извършен на основание договор, сключен само с една авиокомпания, която е действителният превозвач, компетентният съд да разгледа искане за обезщетение за отмяна или голямо закъснение на полети по Регламент /ЕО/ 261/2004, е съдът, в чийто район се намира мястото на излитане или мястото на пристигане на самолета – по избор /Решение СЕС по дело С-205/08/. Приложима е и разпоредбата на чл.7,§ 5 на Регламент 1215/2012, предвиждаща, че по отношение на спорове, произтичащи от дейността на клон, агенция или друг вид представителство искове могат да се предявяват в съдилищата на мястото, където се намира клонът, агенцията или представителството.

Предвид гореизложеното , Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1291/10.10.2025г. на Районен съд - Лом, постановено по ч. гр. дело № 1742/2025г. по описа му като НЕПРАВИЛНО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 713 гр. Монтана, 11.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно частно гражданско дело № 20251600500474 по описа за 2025 година

Производството по чл. 274 и сл. във връзка с чл. 410 и сл. ГПК е образувано по частна жалба на А. Д. В. от гр. К., подадена на 15.10.2025г. чрез пълномощник адвокат С. К. против определение № 1291/10.10.2025г. на Районен съд -Лом по ч.гр.д. № 1742/2025г. , с което е обезсилена издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1274/26.08.2025г. срещу Д. АД, регистрирано във ФРГермания, и е прекратено производството по делото.

В жалбата се поддържа неправилност на изводите на съда, че заповедта подлежи на обезсилване поради наличие на отрицателните предпоставки, предвидените в чл. 411,ал. 2,т.4 и т. 5 ГПК. Твърди се, че дружеството длъжник, макар и чуждестранно ЮЛ, осъществява дейност на територията на Р България чрез регистрирано по реда на чл. 24 от Закона за насърчаване инвестициите /ЗНИ/ търговско представителство, сключва договори в РБ чрез това представителство с местни лица, като сделките, които сключва чрез представителството си се осъществяват по реда приложим за местни лица, поради което и същото има място на дейност на територията на страната и не е налице отрицателна предпоставка за издаване исканата заповед. В тази насока в жалбата са изложени подробни съображения. Твърди се също така, че неправилно съдът е приел, че не е налице редовно връчване на длъжника издадената заповед за изпълнение, както и че редовно връчване не можело да се извърши, след като търговското представителство представлява длъжника.