Решение № 10198 от 01.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10198 гр. София, 01.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20241110108660 по описа за 2024 година

Ищецът И. К. Д., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. С...., чрез ЕАД „Д.

М., представлявано от адв. Д. М., е предявил срещу „С“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ш....., искове за следното:

Иска се съдът да прогласи нищожността на клаузата на чл. 27 от договор за паричен заем № 761471/30.11.2021г., сключен между страните по делото, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума на ден, на осн. чл. 26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22, във вр. с чл. 11, чл. 19, ал.4 от ЗПК и чл. 143, ал.1 от ЗЗП; както и да осъди „С“ АД да плати на И. К. Д. сума в размер на 5 лв., като част от обща претенция в размер на 2193, 45 лв., представляваща недължимо платена сума по посочения договор, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба - 15.02.2024г.

Ответникът оспорва исковете като неоснователни.

Предмет на делото са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, чл. 146 от ЗЗП, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП и с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, предявени от И. К. Д. срещу „С“ АД.

Ищецът извежда съдебно предявените права при твърдения, че на 30.11.2021г. е сключил с ответника договор за потребителски кредит от разстояние № 761471, по силата на който му бил отпуснат заем в размер на 2000,00 лв., платими на 24 месечни погасителни вноски, при годишен лихвен процент (ГЛП) 22, 32% и годишен процент на разходите (ГРП) 24,75%, като общата сума която следвало да върне била в размер на 2603,52 лв. Твърди се, че в чл. 17, ал.

1 от договора било уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на условията, посочени в ОУ или банкова гаранция в полза заемодателя.

1

В чл. 27 от договора било уговорено, че в случай на неизпълнение на задължението по чл.

17 от договора, заемополучателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоения кредит, като неустойката била платима разсрочено заедно с всяка погасителна вноска. Сочи, че поради непредоставяне в срок на посоченото в договора обезпечение му била начислена неустойка в общ размер на 2193,45 лв., а общата сума, която следвало да върне възлизала на 4796,97 лв. Счита, че така уговорената неустоечна клауза в чл. 27 от процесния договор е нищожна, тъй като същата противоречи на добрите нрави и е сключена в нарушение чл. 11, чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. В тази връзка излага твърдения, че задължение на заемодателя е да извърши предварителна оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключване на договора. С процесната неустоечна клауза на заемополучателя се вменявало задължение да предостави обезпечение едва след като кредитът е отпуснат, като при непредоставянето му дългът нараствал и опасността от свръхзадлъжнялост се увеличавала. Отделно от това, счита, че процесната неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено неоснователно обогатяване. С процесната клауза в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение, от което обаче не произтичали вреди. Счита, че процесната неустойка обезпечава вредите от забава на длъжника, които се обезщетяват и чрез мораторната лихва, като подобно кумулиране било недопустимо. На следващо място, счита, че клаузата е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка, както и че клаузата не е индивидуално уговорена. Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът чрез пълномощник твърди, че договорът за потребителски кредит № 761471 от 30.11.2021г. е валидно сключен между страните по делото, както и че заемната сума в размер на 2000 лв. е преведена от кредиторът по сметка на кредитополучателя в „....“ ЕАД на 30.11.2021г. Твърди, че не следва да ангажира доказателства за погасяване задължението на ищеца, защото твърденията за това са за положителни факти от обективната действителност и следва да се докажат от ищеца. Сочи, че сумите, посочени в погасителния план като неустойка не са включени при определяне на ГПР, поради изричното разпореждане на нормата на чл. 19, ал.3, пр.1 от ЗПК. Тези разходи произтичат от неизпълнение на договорни задължения и не се включват при изчисляването на ГПР по кредита. Твърди се, че оценка на кредитоспособността на ищеца при сключване на договора е била извършена чрез проверка на кредитната му задлъжнялост и осигурителният доход. Твърди се, че макар страните да са договорили неустойка за непредставяне на обезпечение, ответникът не е бил длъжен и не е начислил такава неустойка. Затова моли исковете да се отхвърлят като неоснователни и недоказани, претендира разноски.

2

От събраните по делото доказателства съдът установи следното във фактическо отношение:

Между ищеца по делото – И. К. Д. като потребител и ответника „С“ АД като кредитор на 30.11.2021г. е сключен договор за потребителски кредит от разстояние № 761471, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 2000,00 лв., платими на 24 месечни погасителни вноски /съгласно изготвен погасителен план/, при годишен лихвен процент (ГЛП) 22, 32% и годишен процент на разходите (ГРП) 24, 75%. Съгласно чл.1, т.5 от договора общо дължимата сума към момента на сключването му е в размер на 2603,52 лв. Съгласно чл. 17, ал. 1 от договора, в случай на уговорено обезпечение, потребителят трябва в 3-дневен срок от сключването му да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и сл. от ЗЗД в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговоря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора, вкл. за погасяването на главница, лихви, неустойки и други обезпечения и такси или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по настоящия договор в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да е най – малко 30 дни след падежа на последната вноска по договора. Съгласно чл. 27, ал.1 и ал.2 от договора, в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл. 17 от договора, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Потребителят е уговорено да заплаща периодично начислената неустойка, заедно с всяка погасителна вноска. Като доказателство по делото е приет и погасителния план към процесния договор, от който се установява, че при хипотезата на чл. 46 от общите условия, към 24 месечни погасителни вноски е начислена и неустойка, чийто общ размер е 2193, 45 лв. и която при тази хипотеза е част от месечната вноска в общ размер на 199, 87 лв.

При установеното във фактическо отношение, предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен, поради следното:

Уговорената в чл. 27 от договора клауза за неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави и поради неравноправност на същата на основание чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, както и на основание чл. 21, ал. 1, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, противоречи на добрите нрави, тъй като, от една страна, се стига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договора, а от друга страна, поради прекомерност на размера на неустойката, което противоречи на принципа за добросъвестност и справедливост. Тази клауза прехвърля риска от неизпълнение на задължението на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. С начина, по който е уговорена в чл. 27, ал.2, във 3 вр. с чл. 17, ал. 1 от процесния договор, неустойката излиза извън присъщите й функции – обезпечителна, обезщетителна и санкционна и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване на кредитора. По този начин на кредитополучателя се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава.

Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта нищожна. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в т. 3 на ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС. С тази неустойка се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение. По съществото си неустойката представлявала добавък към възнаградителната лихва, поради което представлявала сигурна печалба за кредитора, която би увеличила стойността на договора. Така уговорената неустойка довежда до увеличаване на подлежащата на връщане сума допълнително с още проценти, извън уговорените лихви върху предоставената главница. Сумата, предвидена като неустойка е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите, което не е сторено. По този начин, посоченият в договора годишен процент на разходите не съответства на действително прилагания от кредитора годишен процент на разходите, с което се заобикаля изискването неговият размер да не бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва – чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 33, ал.1 и ал. 2 от ЗПК, при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Съгласно чл. 143, ал.1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Неравноправна клауза е и тази, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, както е и в разглеждания казус. По силата на чл. 146, ал.1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. По делото не се представиха доказателства и не се установи клаузите за неустойка да са уговорени индивидуално с потребителя, поради което и изложените по – горе мотиви, те са нищожни.

Именно по изложените съображения, клаузата на чл. 27 от договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 761471/30.11.2021г., сключен между страните по делото, е нищожна и съдът трябва да прогласи тази нищожност.

От изпълнената съдебно-счетоводна експертиза се установи, че И. Д. на 02.12.2021г. е платил по процесния договор за кредит сума в размер на 2 012 лв. като плащането е разпределено от кредиторът по следния начин: погасена главница в размер на 2000 лв., погасена договорна лихва в размер на 2, 60 лв. и погасена неустойка в размер на 9, 40 лв.

При това фактическо положение, предявения от ищецът частичен осъдителен иск в размер 4 на 5,00 лв. следва да се уважи, но не като частичен от сумата от 2193, 45 лв., която представлява пълния размер на дължимата неустойка, а като частичен от сумата от 9, 40 лв., платени от кредитополучателят по сключения на 30.11.2021г. договор за потребителски кредит от разстояние № 761471. По иска с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД се дължи връщане само на това, което е платено без правно основание. В разглеждания казус без правно основание, поради нищожността на клаузата за неустойка е платена само сумата от 9, 40 лв., затова при предявен иск в размер на 5, 00 лв., същият следва да се уважи в предявения частичен размер, но от сума от 9, 40 лв.